Общежитие - една истинска история (Част 4)

Неделя е, а аз най-мързеливо пиша колкото да оползотворя времето пред компютъра. От една страна усещам липсата на PC-то ми в Пловдив, както и на постоянния достъп до интернет, но от друга ми е много по-добре така - имам време и желание за четене, а донякъде чета и от липса на правене на друго. Пък и след има няма четири месеца ме чака сесия. Трябва да съм готов. Но да видим как се разви изминалата втора седмица в общежитието...

Имаше от всичко по-малко. Или почти. Напих се, разболях се, ходих на лекции, пропуснах лекции, че дори до София отидох, но за това по-надолу. Като за начало да прегледаме набързо основните неща от основната територия на моето съществуване - китният Майна Таун. Започваме с напиването - понеделник вечерта се нагърбих със задачата да поканя "Познатите" и с донесената от мен, плашещо високоградусова ракия да се напием и да полеем стаята ни. Естествено, не сполучих. На тях ли не им е забавно покрай мен, в мен ли е проблемът - не знам. Не ми пука - със съквартиранта (за който мнението ми продължава да се вдига) започнахме да пием ракия с вода (впечатляваща комбинация) и настроението ми бе високо отрано. Вече бях започвал да усещам симптомите на настинката, а може да беше и лек грип, и реших, че трябва да се подгрея добре от вътре с дядовата бутилирана магия. Успях, но не успях да се излекувам... Както и да е. "Полей стая" партито беше умерен провал (всички са смотани), но изпълни целта си - напих се. След като към 23:00 ни уведомиха, че това било семеен блок (макар аз не знам някъде да има семейство) и трябвало да намалим музиката, за да не дойдат чичковците полицаи, взехме решението да идем другаде. Благодарения на шофьора-трезвеник И.К., се озовахме в квартирата на най-добрия приятел на съквартиранта ми. Там една прилична коч компания продължихме да се наливаме с ракия и да говорим за неща, които не помня. Помня само, че се оказа, че сме се събрали три бивши тръпки на една стара позната, която едва ли чете това, така че спокойно мога да го спомена. Писахме й, шокирахме я с това, че сме се събрали, беше весело. Не, че е нещо супер важно, но го отбелязвам донякъде защото ми беше забавно, донякъде от злоба. Как да е. И.К. бе така добър да ни прибере и понеделникът бе минал.

Когато се събудих беше минал и половината вторник. Най-спокойно проспах първата си лекция, след което в не особено добро състояние (ракията се изпаряваше от организма ми и оставяше място на грипния вирус да се разпространи) пътувах до Нова сграда на ПУ, за втората си лекция. А тя... тя беше провал. Преподаваше ни младичък човек, на 30 и няколко, който може и да е специалист в областта си, но няма усет как се преподава. Няма силен глас, няма волята и умението да накара всички да го слушат, а честно казано не съм сигурен, че имаше и идея какво да ни преподава. 40 минути писах имена на книги и авторите им. Само това. Никакво по-сериозно обяснение на съдържанието им или на нещо съществено. След тези 40 минути (бях изпуснал 20, така че общо лекцията е продължила час) преподавателят сподели следното: "Колеги, ами аз малко синтезирах материала и мисля, че е това за днес. Свободни сте.". Синтезирал материала? Аз все едно бях на опис в библиотека, не на лекция, бахти синтезирането. Не, че умирам за много детайли, но ако ще прекарвам времето си на лекции поне да има полза. Та така - ставането във вторник беше голяма грешка, но пък открих нещо интересно - дори брадат, изтрезняващ, намръщен и прикрит от качулката си като някой тотален убитак аз съм впечатляваща гледка, привличаща интереса на първокурсничките. (Мила моя, ако четеш това - прости ми, че го пиша, макар вече да ти го казах. Знаеш, че имам нужда всеячески да вдигам самочувствието си, за да съм на високото ниво, на което си свикнала.)

Обичам да се отклонявам и в пост, който ще прочетат не знам колко си хора (не, че сте много де), някои от които изобщо не познавам, да пиша на конкретна личност. Както и да е, за пореден път. Важното, което си струва да се отбележи е, че настинката ми в средата на седмицата беше в своя пик, чувствах се ужасно и в крайна сметка се видях принуден с мъки да изпия 3 Coldrex-a, които поне малко да позамажат положението. Сега съм добре, благодаря ви, че попитахте и знам, че моето здраве е от изключително важност за вас.

Друго нещо, което трябва да се отбележи, е, че все още не са оправили неспиращия теч от чешмата ни. Защо ли? Хмммм... серизно разказване ме чака тук. Още в понеделник опитах да оправя този проблем, намерих водопроводчикът и го придружих до стаята ни. За да оправи теча обаче, той ме информира, че трябва да влезе в съседната стая, 1007, и да спре водата оттам, в противен случай трябвало да спира водата в целия блок, а това... нямало как да стане. Хах, номер 1. Изненада - резервният ключ, останал на рецепцията, за стая 1007 не ставаше. Защо? Ами защото там живее някакъв завеян млад кюрт/тюрк/нещо подобно, който не знае български, но е дошъл да учи в България. Та споменатият, може би отнякъде знаейки за долния характер на балканците, сменил бравата на стаята си, но не свалил долу резервен ключ в случай на повреда или спешен случай. Хах, номер 2. Естествено, когато отидохме с водопроводчика, милия ми кюртски или какъвто е там съсед го нямаше, не успяхме да влезем и проблемът с течащата вода остана. Вечерта видях, че лампата вътре свети и най-учтиво почукахме със съквартиранта ми няколко пъти. Най-вероятно уплашен до смърт за имуществото си онзи не отвори. Един душ и няколко ракии по-късно аз отново излязох в коридора и пак почнах да тропам по вратата му. Отвори. Опитах се да говоря с него, но както вече казах - той почти не говори български. Хах, номер 3. Реших да пробвам на английски. Хубаво решавам разни неща, но поне да имаше полза... Стигнах до няколко извода:

1.Английският ми е в доста лошо състояние, най-вече поради липса на тренинг.
2.Неговият английски беше в по-лошо състояние и от моя, най-вече... защото е кюрто-нещо-си, може би?
3.От неговата чешма също капе вода, но само капе, докато при нас си тече яка струя.
4.Той изобщо не разбра какво му обясних, въпреки че повтаряше "Добре" и "ОК", достатъчно често, че да намразя тези две думички.

А какво му обясних? Ами, че трябва да остави резервен ключ на рецепцията, за да може дори когато го няма водопроводчикът да дойде и да оправи чешмата. Все пак май се оказа, че донякъде ме е разбрал. На другия ден обаче съквартирантът ми каза, че го засякал в асансьора и онзи обяснил (не знам на какъв език, може би със знаци...), че се е опитал да остави копие на ключа си долу на рецепцията, но те му казали, че имат. Тъпи, тъпи, тъпи хора! Как някой не се сети да изхвърли ключовете, бе? Как някой не остави бележка, че не стават? Как?!? Така проблемът остана нерешен и тази седмица е крайно време да се погрижим,, защото повярвайте ми, изключително дразнещо е всяка нощ да се мъчиш да заспиш докато звука на течаща вода не спира да те тормози от банята. Да, също както с хъркането на съквартиранта (да бе, оказа се, че наистина похъркваш доста) си има решение - заспиш ли веднъж после цяла нощ не може да те смути. Но проблемът е да заспиш... Ако сте достатъчно глупави да ме послушате и спите близо до банята (примерно - и вие сте в общежитие), пуснете си водата от чешмата да тече лекичко и се опитайте да заспите. Пожелавам ви успех!

Та така с моите водни проблеми. Постът отново стана доста дългичък, а тъй като не искам да ви отегча или изморя очите ви, спирам и оставям изцяло мнението ми за София и Студентски град за следващия пост, който ще пусна по-късно тази седмица. А и сега ме мързи да пиша повече. Пийте ракия и се грижете за чешмите си, лека вечер/ден.

2 коментара:

  1. давай за студентски, че ми се очертава ходене другата седмица, да знам какво ме очаква.. Казаха ми, че возенето в маршрутката си е истинското преживяване.. :D

    ..............thunder

    ОтговорИзтриване
  2. Много ли го желаеш? Още на момента? Получаваш го и в замяна искам да пиеш с мен тази седмица. Знам как да си купувам приятели, райт? :(

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...