Общежитие - Special Edition: Студентски град

Студентски град. Мечтата на всеки умствено ограничен индивид, който е решил да се помъчи да запише висше само и само, за да изживее одисеята да живее на това място, да се радва на благата и удобствата, които то му предлага, както и на солидното количество чалга, алкохол и разврат. Отвращавате ме, отрепки, проклинам ви на вечни страдания в ада на боговете, в които вярвате. Кхъм-кхъм, след това така жизнерадостно начало, в което наблегнах на не малка част от българските студенти, нека преминем към основното, скъпи мои читатели. Нека преминем към краткия Биров преглед на Студентски град, столицата и моето мнение за тях. Ще попитате защо това е част от поредицата "Общежитие"? Ами де факто аз отново бях в общежитие, само че не моето, а това, в което живее скъпата ми жена. Но поясненията по-надолу. Простете, че в началото се отдадох на личната си неприязън към малоумната сган по света, но... няма как. Да продължим...

Да започнем с това, че не харесвам София. Никога не съм я харесвал, не знам дали някога ще я харесам. Хората, родени там, може би обичат родния си град, също така може да има много пришълци, които след преселването си в столицата да се чувстват като у дома си. Радвам се за тях, но не споделяме едни и същи виждания. Какво може да се очаква от селянче все пак? Големият град ме плаши и подтиска, а оттам и провокира омразата ми. Така че не очаквайте нищо кой знае колко положително и ако сте фенове както на София, така и на моята нескромна особа, по-добре спрете да четете.

Първо да кажа, че пътуването от Пловдив до София с влак е едно доста времегубещо и отегчаващо начинание. Изслушах много, ама много песни, четох книга, бля-бля... Не ви интересува? Знам. Добре, вече сме на Централна гара, откъдето ме взе Ани, която се бе заела с благородната задача да бъде гид на китното селянче в китната ни столица. Без нея нямаше да се оправя. Е, може би щях, но адски трудно... Всъщност не. Нямаше да се оправя. Качихме се ние с Ани в един автобус и аз прозрях истината за проблемите на софийски градски транспорт. Да започнем с това, че няма кондуктори, а и да има работата им би била затруднена от прекалено многото пътници. Системата "купи билетче и след това се качи в автобуса" изглежда удобна в този случай, стига всички да си купуваха билети. Да, обаче много хора не го правят, а после реват, че машините били стари, че били мръсно, бля-бля-бля. Лицемери. И те да горят. Така. Аз, естествено, като прилежен бъдещ деец в сферата на политиката (наистина ли си вярвам?) спазих правилата, купих си три билета за всеки случай и си дефлори... простете, перфорирах единия, след което се отдадох на дъъъъъългото пътуване до СУ "Климент Охридски". За човек, свикнал да пътува най-много 20 и няколко минути в не пиков час в Пловдив, разстоянията в София са мъчителни. Та добре, че беше Ани, за да знам къде да сляза. Дотук добре. СУ намерен, бебо намерена, Биров щастлив и вече не чак толкова сърдит от факта, че е в София. Оттук последва метрото, за което не мога да кажа нищо лошо. Удобен и приятен начин за транспорт, жалко обаче, че българските градове осъзнават нуждата от него едва след като са застроени ужасно нагъсто. След метрото... пак автобууууус! Да, стори ми се нелогично. Двоен разход, двойно бутане, а в този (280, мисля, че беше) бутането беше на ниво. Отново казвам - за едно селянче целият този хаос е дразнещ. За селянче с претенции за уникалност като мен - още повече. Оцелях, озовахме се в Студентски, където беше втората приятна изненада (но в никакъв случай не можеш да се сравнява с присъствието на прекрасната ми жена) - "Лапа дунди". Още от концерта на Бизкит съм с добри спомени за това място, които се потвърдиха и сега - наядох се само с картофите в/около/над бургера ми. GG, junk food.

Сега вече за Студентски. Прозрях, с плиткия си акъл, цялата система - отделяш около най-големия град в страната една територия, която да бъде застроена с евтини блокове, в които да живеят студенти. Защо около? Ами поне според картата на София, а аз на карти се доверявам, Студентски е леко встрани от основната забава. Защо? Просто е - защото земята в и около центъра на града струва скъпо и вместо там да живеят студенти с жалки наеми, може да бъде продадена под формата на апартаменти на селяндури и провинциална гражданя от кол и въже. За много пари! Тъжен факт, студентите са нисша класа хора. Хахахахах. ГГ. Та да... Студентски просто е замислен като място, където нисшите (които уж са бъдещето на страната) да преживяват с много нисък наем, но пък разумно е оставено място за дискотеки и клубове, където същите тези индивиди да харчат парите на мама и татко. Блок, блок, блок, дискотека, блок, кафе, блок, блок, дискотека. Яка схемичка и донякъде гениална. Интересното е, че нито студентите се чувстват обидени заради начина, по който се отнасят с тях, нито пък се замислят. Но пък може би точно така изглеждат всички студентски градчета по света, а? Всъщност... не мисля така. Поне чалготеки няма.

Условията в самите блокове... ами видях само два, но доколкото знам повечето блокове са еднакви. В двата, които посетих за кратко, атмосферата в коридорите и вратите с решетки, напомняха на някакъв затвор. Виж, стаите не са лоши, просторни са и човек може да се почувства уютно с малко усилия. Негативно впечатление ми направи едно - дървената дограма в стаите. Значи има пари да се смени в коридора (където изглежда е от изключителна важност да е по-добре изолирано и топло), но за стаите няма? Не ми се мисли как е през зимата, тъй като ми е пределно ясно, че в София е с няколко градуса по-студено от Пловдив. Отново изпитвам жал към колегите в столицата и им пожелавам скорошни ремонти, не за тяхна сметка и за сметка на родителите им, разбира се.

Навън? Навън... не е особено привлекателно. Да речем, че мразя еднообразието. Мразя и тълпите. Като се разхождам предпочитам да има по-малко хора, но по-разнообразни - деца, младежи, на средна възраст, че и старци. Там... много, много, много млади хора на възраст от 18 до 30, максимум, предполагам. Да, това е въпрос на извратения ми вкус за обстановка, но еднообразието е дразнещо. Предполагам на много хора им харесва, че не се мотаят хлапета и дядовци, разбирам ги. Все пак е Студентски град, а не истински град.

По-нагоре описах схемата "блок, дискотека, блок, блок...", която покрива и описанието на мястото. Аз разказвам така сякаш никога не сте били там... Е, тези, които са били или дори сега са, просто четат мнение. По-подробното описание е за хората, които не са го посещавали (тези, които искат да го посетят и да заживеят там, за да се отдадат на гуляи и разврат - моля ви, режете се). Та отидохме по идея на милата ми жена в "Строежа". Бях чувал приятни неща за мястото от много приятели и бях позитивно настроен. Огромната тълпа вътре и долната метълска атмосфера разбиха илюзиите ми. Очаквах къде-къде по-приятно място, но бях брутално разочарован. Дано ако ми се наложи да го посетя пак (защото не горя от желание) да се почувствам по-добре. Изглежда, въпреки че слушам най-вече барабанестокитареста музика, имам прекалено странно мнение за това как трябва да изглежда едно качествено място, където да се пуска такава музика. За другите места не мога да кажа нищо, тъй като с прекрасната ми предпочетохме уюта на стаята й. Едва ли някога ще посетя чалготека в Студентски, пловдивските ми стигат, така че нека някой друг разказва.

Колегите на приятелката ми няма да ги обсъждам от простичко уважение, а и не видях много от тях и от приятелите им жиголота. И по-добре, някой би казал. Ревността е страшен порок и подобно на Тъмната страна на Силата води към ужася... Бахти смотания нърд, а? Хаха, обичам се. Та скипваме частта с колегите на жената. Люде като тях бол из студентски. За съквартирантките й аз лоша дума не мога да кажа, като даже съм им благодарен, че се съгласиха на присъствието ми в стаята, която вече им е като втори дом. И така...

Тъй като Thunder ме подсети за маршрутките - возих се в една на връщане към СУ на следващия ден. Същото като пловдивска маршрутка, Thunder-e (макар да не знам дали си се возил там) - качваш се, плащаш, ако има къде сядаш, ако няма се надяваш да си по-нисък и да не ти се налага да стоиш приведен. В това мини-бусче имаше поне 20 човека докато дойде време да слизаме и просто не ми се обяснява как успяхме да слезем с моята раница, нейната дамска чанта в ръцете й и огромният й куфар в моите ръце. Ад. Курава работа са маршрутките. Сори, Thunder.

Не ми се пише повече, а предполагам и на вас не ви се чете. А и целият ми провинциален негативизъм, както някои биха го определили, идва в повече дори на мен самия. Аз чисто и просто не харесвам София. Не харесвах Студентски град преди да съм го видял, не го харесвам и след като го видях. Не харесвам хаоса, бутането, студа, дългите пътувания. Оставям ги на хора, които ги харесват и знаят как да им се насладят по някакъв начин. Но има едно нещо, което силно харесвам в София... и това е приятелката ми. Харесвам столицата или не, ще я посещавам често оттук нататък, че даже може би ще свикна с всичките й особености, така дразнещи за човек, живеещ в много по-спокойния Майна Таун.

5 коментара:

  1. Свиква се, Бире, свиква се. И аз не обичах София, но след 2 години живот в нея ми стана поносима. В някои ситуации просто трябва да пренебрегнеш какво харесваш и какво не и да отидеш там, където има по-голяма перспектива. И за съжаление това е София.
    Студентски град си е... студентски град.Може би само в началото е нормално и интересно. След няколко месеца живот там всичко става меко казано непоносимо. Селяния голяма. Сякаш не са направили град, а най-голямото село в България. И такова го правят студентите. Аз живея близо до СГ, с 280 съм на няколко спирки, но ходя само 1 път в месеца най-много и то само в Строежа.
    Тук се учудвам защо не ти харесва клубът. Това е наистина най-доброто заведение /за мен и за много други/, което съществува в София. Музиката е супер, обстановката е окей, лошо е наистина, че се трупат сумати хора през уикенда, но така е. Тук в София, заведенията са по-малки от към капаците и повече от към брой. За да има за всички заведения хора явно.
    И аз ако можех нямаше да живея тук, но нямам друга алтернатива засега. Като избягам в чужбина ще ми олекне. Май.

    ОтговорИзтриване
  2. Твоето приключение пак е било по-лесно. Качил си се само на един- два автобуса и метрото.. Първия път, когато отидохме с приятелката ми в София, сменихме поне 15 автобуса, качихме се на метрото, на трамвай и маршрутка.. И всичко това след цяла вечер път със влак (пътувахме от Добрич до София) хахахха.. Даа... като си припомня тълпите, задръстванията и огромното лутане.. става ми много весело каква смелост сме имали да тръгнем.

    ОтговорИзтриване
  3. И аз ви се чудя. Може би просто не сте го очаквали и затова смелостта е била в повечко. Аз бях в голяма степен подготвен и недоволен още от самото начало, оттам и негативизма. Но както каза Punkass - може би след време това става поносимо.

    ОтговорИзтриване
  4. Е, но трябва да има такива моменти.. и тия изживявания са яки, некви лудии :)

    ОтговорИзтриване
  5. Споко Бире,и аз не обичам София.Всъщност обичам само конкретни неща от Софията,но не и цялата атмосфера.
    Студенският град е чудо на природата според мен и вече с придобития си "опит" как изглеждат студентските градчета по Европата-не е целия свят...за жалост...Студенски град бие всякакви рекорди по нерационалност на застрояването.
    Още нещо - София не е толкова зле откъм транспорт.Ела да видиш как се пътува в Париж през стачките :D

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...