Път, пот, протест

Интересно как при толкова неща, случващи се в живота ми и в интересуващите ме области, блогът стои празен. Може би не ми се занимава да пиша, може би не виждам смисъл да обяснявам разни неща на вас, въображаемите ми читатели, или може би просто съм прекалено стар и зрял вече, за да поддържам личен блог. Коментар за последното ми изказване: „хаеахеахеха”. За блоговете пределна възраст няма, има обаче една долна граница на интелигентност, на която блогърът трябва да отговаря, за да не бъде четен само от себе си и в редки случаи от баща си (Здрасти, тате!).

Естествено, както винаги, мога да пълня главите ви с абсолютно неинтересуващи ви неща, занимание, така любимо на мен, майселф и Айрийн. Едно такова нещо е фактът колко много пътуване ми се насъбра през последната седмица. В табличен вид за ваше улеснение:

Събота: Виноградец – Пазарджик - Виноградец
Неделя: Виноградец – Пазарджик – Пловдив – Пазарджик - Виноградец
Понеделник: Виноградец – Септември – Пловдив – София
Вторник: Пловдив – София
Сряда: мир, блажено спокойствие и само пловдивски градски транспорт
Четвъртък: Пловдив – Пазарджик – Виноградец

Холи шит, а? Почти сигурен съм, че това са поне 400 км. В часове не знам колко е, не ми се и смята… може би над шест часа, не знам. Ако ги бях изминал пеша тези 400 км сега щях да имам супер здрави крака (или най-нечовешката мускулна треска в историята), но вместо това аз ги изминах седейки и тъпейки на най-разнообразни, но почти еднакво неудобни седалки. В сметките не съм включил градския транспорт в Пловдив и София, между които и едно пътуване с маршрутка, продължило над час. Един съвет: ако се намирате в Студентски град и искате да стигнете до Централна гара, не се качвайте на маршрутка номер 8. Недейте, моля ви. За ваше добро и за доброто на нервите ви. Не се качвайте най-вече ако гоните конкретен влак. Изчакайте си номер 5 и така. Като се сетя пак се изнервям. Но така е като пуснеш селянче в големия град – shit happens. Поне си го признавам, ако не друго.

А основната причина тази седмица да пътувам толкова много? Любовта, съншайнс. Тежко нещо е, не може да се обясни. Което ме сеща: гледах „A Walk To Remember”. Не, че горях от желание, Нели държеше някой път да го гледаме заедно и посещението ми в София даде тази възможност. Тя естествено проспа най-... кхъм, най-трогващите моменти, които бяха в самия край на филма, но аз си ги изгледах като пич. Странно обаче как от цял филм, разказващ за любовна история между псевдо-лошо момче и умиращо момиче, най-трогващ ми се видя момента, в който псевдо-лошия прости на баща си, че го е зарязал като хлапе и се прегърнаха. Very sadpanda, мъжко е да се греши, райт? Текстът стана прекалено лигав? Съгласен съм.

Друго нещо, което гледах и си струва да се отбележи (ей така, защото, както казах, нямам за какво да пиша иначе) е „Градът”. Не разбирам как може най-хубавият филм с участието на Бен Афлек, който съм гледал, да е режисиран от самия него. Гореспоменатата ми супер горджъс приятелка обаче заспа и на него. В киното. При наличието на Dolby Surround, усилен до дупка. По време на престрелка с автомати на екрана. Глух да си, ще се събудиш, но невижданото спокойствие на гаджето ми ме вдъхновява... по някакъв мой си начин.

Друга простотия: станах неволен свидетел на провелия се на 16 ноември протест пред СУ „Климент Охридски”. Банда attention whores (но не като мен, в по-лошия и смотан смисъл) се бяха събрали пред университета и мислеха, че постигат нещо. GG. Плакати показваха, че изглежда според тях е дошъл краят на демокрацията (да, и аз нямам идея защо) и че Студентският съвет на СУ е сборище на лоши хора (нещо подобно). Какво общо има Студентският съвет? Ами просто не подкрепи малоумния протест на гореспоменатите, заради което един надъхан бъдещ поп (поне на такъв приличаше) обясняваше през един мегафон как всички трябва да отидат пред кабинета на Студентски съвет и да ги призоват за подкрепа, ако ли не – Студентски съвет трябвало да бъде разформиран. Студентски преврат от най-висока класа! Руменина изби по бузите ми докато слушах възторжената реч на този млад Че Гевара (не за друго, ами заради брадата). Да, беше ме срам, че изобщо се бях озовал там, макар и по случайност. Иначе добра работа, ръководство на СУ, обърнахте студентите си срещу… студентите си. Пародия, смях. „Днес сме 100, утре ще сме двойно повече!” Браво, бе, уплашихте ми кучето. Жалко, че то не може да ви даде повече пари за висше образование.

Не ме мразете, учащи в СУ, които четете това в момента. Нямам нищо против вас, имам против малоумно-веселите акции, които някои ваши колеги организират. Но тъй като в известна степен подобни демонстрации ме веселят май даже трябва да им благодаря. Но няма да го направя. Хъхъхъхъ.

See ya next time като ми дойде музата. Дотогава радвайте се ако не ви се налага да пътувате много, гледайте повече романтични филми с гаджетата си (прави те яко хепи) и не протестирайте.

БМБД (Баш ми беше драго): Бог Бире.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...