Публикации

Показват се публикации от Декември, 2010
Обичам сивото си яке. Наистина. То си е моето яке. Всеки мъж трябва да има свое си яке. Както обяснявам на много хора напоследък, то е пригодено да ме защитава от всякакви опасности. В единия джоб се намира разтварящо се, остро приспособление, с което да се защитавам от физически опасности. В един от вътрешните джобове има магическа кутия, чието съдържание ми помага да не се сдобия с наследници преди съзнателно да съм ги пожелал. В наистина големия ми външен джоб са Тефтерът ми и две химикалки - средството за спасяване на идеи от възможността да потънат в забрава заради отнесеността ми. И за финал, тъй като аз целогодишно съм хремав, трябва да отбележим, че винаги има място за пакет носни кърпички. Обичам сивото си яке. Моето яке.

Видео лог - Коледно за децата

Първи прогнози за WrestleMania 27

Първите ми прогнози за WrestleMania 27, макар тя да е на повече от 3 месеца разстояние и да мразя да я прогнозирам преди Royal Rumble:

~ Wade Barrett vs. Undertaker
~ John Cena vs. CM Punk
~ Triple H vs. Sheamus
~ Randy Orton vs. Chris Jericho
~ Edge vs. Christian

 За един мач е ясно, че някога ще се случи, макар че може и да е преди Манията (Punk/Cena). Със спечелването на King of the Ring от Шеймъс мисля, че стана ясно и че ННН ще си отмъщава като се върне, така че и те най-вероятно ще имат мач, който обаче също може да е преди Мания. За другите мачове аз лично виждам някакви признаци и възможност да се случат, но няма да ги обяснявам сега. GG.

Писмо до Дядо Коледа

Скъпи Дядо Коледа,
Не знам дали така трябва да започват писмата до теб, защото не съм писал такова от... повече от десетилетие, ако изобщо някога съм писал. Сигурно се чудиш защо намираш това тук, а не в старата си дървена пощенска кутия. Просто е - 2010 г. е. Защо да пиша писмо на хартия и да го пращам на някакъв измислен адрес, когато мога да напиша пост в блога си. Когато тръгнеш да google-ваш имената на всички деца по света (девствен съм, честно, можеш да ме броиш за дете) и напишеш "Антон Биров", ще изскочи блога ми, ти ще видиш импровизираното ми писмо и всичко ще се нареди. Да си го признаем - няма откъде другаде да събираш информация за толкова много хора, освен от Google. Или може би от WikiLeaks, но ме съмнява те да се занимават с такива въпроси.
Какво искам от теб... За разлика от малките големоглави и сополиви кретеноиди не искам нищо материално. Знам, че ако поискам нещо такова едва ли ще можеш да ми го осигуриш, а и днес качеството не е на почит и сигурно щеше да…

За блогването

Дремейки вчера се замислих по един доста сбъркан и може би неинтересуващ ви въпрос - блогването като цяло. Стигнах до извода, че това животно не е за всеки, а дори тези, които намират място за него в живота си не подхождат еднакво. Какво имам предвид: следя няколко блога на готини хорица, пишещи интересни неща. Някои по-сериозни от простотиите, които пиша аз, други подобни на моите, трети дори по-зле. "Следя" обаче е силно казано - макар Blogger да ме информира за всичко ново в блоговете им при всяко мое влизане, рядко намирам време и желание да вляза и да прочета нещо. Защо?
Защото може би не съм четящият типаж блогър. Това според мен е най-пълният, а може би и най-добрият вариант на тази... зараза. Не само водиш и поддържаш свой блог, но четеш много други такива и активно участваш в дискусиите под постовете на колегите. Да, но не на всеки му се получава. Отговорът на въпроса "защо?" откривам в причините, които накараха мен да започна този блог преди вече над 3 год…

"Свръхнатурално"

Изображение
Зори прикри очите си с длани и заплака. Вратата не спираше да се тресе, блъскана от нещото отвън. Удар след удар, всеки следващ по-силен от предния. Зори изпяща. Вдигна глава и се огледа за друг изход, но малкия килер имаше само един такъв – заключената врата. Същата тази врата обаче бе и единствената защита от нещото вън. Пантите вече поддаваха. Още няколко удара и вратата падаше. Зори отново прикри лицето си и се сви на колене, но тогава, ей така – от нищото, блъскането спря. Зори погледна вратата и изчака няколко секунди. Започна бавно да се приближава към нея, когато отвън се чу глас: -Хей! Отвори вратата! Тя се дръпна рязко и се подпря на стената. -Отвори проклетата врата! Тук сме, за да ти помогнем, но няма как да го направим ако ще стоиш вътре цяла нощ! -Пич пич, по-спокойно, може да е изплашена. – скастри го друг глас. -Може би и аз съм изплашен и не искам да стоя тук, чакайки да й дойде настроението да излезе. Онзи плешивец може да се върне много скоро и ти добре го знаеш. -Добре, …