За блогването

Дремейки вчера се замислих по един доста сбъркан и може би неинтересуващ ви въпрос - блогването като цяло. Стигнах до извода, че това животно не е за всеки, а дори тези, които намират място за него в живота си не подхождат еднакво. Какво имам предвид: следя няколко блога на готини хорица, пишещи интересни неща. Някои по-сериозни от простотиите, които пиша аз, други подобни на моите, трети дори по-зле. "Следя" обаче е силно казано - макар Blogger да ме информира за всичко ново в блоговете им при всяко мое влизане, рядко намирам време и желание да вляза и да прочета нещо. Защо?

Защото може би не съм четящият типаж блогър. Това според мен е най-пълният, а може би и най-добрият вариант на тази... зараза. Не само водиш и поддържаш свой блог, но четеш много други такива и активно участваш в дискусиите под постовете на колегите. Да, но не на всеки му се получава. Отговорът на въпроса "защо?" откривам в причините, които накараха мен да започна този блог преди вече над 3 години - ясното съзнание, че блогът е перфектната почва да показвам нещата, с които се занимавам. Разкази, рисунки... тук е мястото. Дори когато просто искаш да тормозиш някого с глупости, но няма кой да те слуша (т.е. когато си в attention whore режим) блогът идва на помощ - написваш всичко, което те тормози, постваш го и все ще се намери поне един адски отегчен от всичко човек, който да загуби няколко минути, четейки написаното от теб. Както правите вие в момента, между другото.

Та от моята гледна точка много от блогърите, с които съм се сблъсквал, особено по-младите, действат като мен - запознават се с чудото на блогването и започват да го използват изцяло за лични цели, но някои (като мен) така и не успяват да се приобщят към съществуващите блогърски общности. Което може би и не е задължително, макар че най-вероятно ще осигури на един блог много по-дълъг живот. Точно темата за живота на един блог породи всичките ми размисли по въпроса.... Обмислях дали пък на bireto.blogspot.com не му е минало времето, дали страстта ми към блогването не си е отишла безвъзвратно и няма смисъл дори да се опитвам да пиша по нещичко от време на време. Все пак тъжната статистика показва ужасно нисък брой постове за октомври, ноември и декември в сравнение с всички други предходни месеци и години. Блогът е в криза, факт. Не, че броят на постовете в един блог е определящ за качеството му. Ако ще и 50 поста на месец да пляскам (което скоро може да стане, но за това малко по-долу) това в никакъв случай няма да повиши качеството на блога. Все пак при мен трудно може да се говори за качество... Знаете какви простотии пиша, все пак.

Но не, това колко дълъг (а и донякъде смислен) се получи този пост ясно показва, че все още изпитвам влечение към това да ви занимавам с глупости. Да, не съм типичния блогър. Не мога да очаровам огромни публики с нещата, които пиша, но пък съм на мнение (може би силно погрешно), че имам малко, но пламтящо ядро от верни фенове, които поглъщат всяка глупост, която съзнанието ми роди. Което е приятно (attention whore частта се обажда). Интересно... стигнах до момент от писането, в който се питам "защо изобщо написах това и каква беше цялата му идея?". Хъх... както и да е. Само едно последно нещо преди да сложа край на мъките ви за днес:

Microblogging-a е нещо, което привлече вниманието ми тези дни. Не за друго, ами защото наблюдавайки Стената си в Facebook стигнах до извода, че голяма част от веселите простотии (и не чак толкова простотии), които ми идват наум са прекалено кратки, за да бъдат поместени тук под формата на пост. И все пак според мен заслужават внимание и място в блога. Мислех си за интеграция на статусите от Facebook направо в блога, но не е нещо, което да е лесно за постигане, а и не ми се занимава. Twitter също не е вариант, тъй като все още продължавам да не виждам смисъл от него като отделен сайт (ако някой ден се регистрирам там и започна да го ползвам редовно някой да ми припомни предните ми думи). Точно затова реших, че в крайна сметка ще си драскам тук - едно изречение, един абзац - няма значение. Ако ми дойде наум, считам, че трябва да го споделя с вас, верните ми читатели (или може би "читател" - може да си останал само един/една), ще го поствам тук под формата на пост, колкото и зле да повлияе това на вида на блога. Поне очаквам да повлияе зле, тъй като организацията "Заглавие, дълъг спретнат пост" вече няма да я има.

Та така... нека спаменето ми тук започне сега! И с тези малки простотии съм сигурен, че рано или късно ще направя и 50 поста за месец. И да, знам, качеството ще продължи да бъде все така ниско.

Мир.
Биров.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #5 (it's baaaack!)

Определено е хубавичко такова, зареждащо, да влезеш в книжарницата, да отидеш до онова ниско рафтче, където си запомнил, че слагат комик...