Черни лебеди, умиращи за 127 часа след гледане на филм на Джоел Шумахер, разказващ за летящи гризачи.

Мразя Джоел Шумахер!

Псевдо-интересното заглавие на поста не трябва да ви залъгва, че ще прочетете нещо забавно тук. По-скоро ми се искаше да споделя впечатлението си от два филма, които поради една или друга причина са гласени като фаворити за идните Оскари. Но за да стигнем до тях, трябва да започнем от самото начало…

Снощи реших да се приспя с нещо, което според IMDB, където има оценка 3.5/10, е ужасяващо мъчение. Това нещо се нарича „Батман и Робин”, излезе през далечната 1997 година и бе последният филм за The Caped Crusader преди Кристофър Нолан да рестартира всичко с Batman Begins през 2005-а. Беглите ми спомени за четвъртия Батман (както го наричах като хлапе) не бяха чак толкова лоши. Даже мисля, че преди няколко години се опитах да го гледам пак и отново не бях кой знае колко покрусен от видяното. Този път обаче... си беше мъчение. След 20 минути чиста порнография с любимия на мало и голямо супергерой, реших да спра филма, за да мога да спя спокойно. И така и стана, макар че в момента на писането на този пост гледането на тази гнусотия е подновено, но за това по-късно.

Каква беше връзката на гореспомената гавра с филми, кандидати за спечелване на награди Оскар тази година? Ами просто бях толкова отвратен от видяното в „Батман и Робин” снощи, че реших, че имам нужда от качествено кино. Първият филм, към който се обърнах, бе “Black Swan”/”Черният лебед” на Дарън Аронофски. Всъщност започнах филма още преди Нова година (мисля, че на 30 декември), но в един момент ми стана прекалено тежък и реших, че ако го изгледам ще си съсипя празнуването на следващия ден. Прав съм бил и добре, че тогава го спрях. Днес обаче реших да го пусна отново и да догледам прословутата лента. Е, филмът е добър. Даже доста. Винаги съм харесвал странни филми, особено такива, в които главният герой/героиня постепенно губи разсъдък. Някак... чувствам ги по-близки. Великолепната игра на Натали Портман също спомогна за добрите ми впечатления, а трябва да призная, че и присъствието на Мила Кунис има общо, както и една сцена между двете... но да не задълбавам с разкриване на сюжета. Важното е, че филмът, макар и особен, е доста добър, струва си гледането, макар и да няма да ви даде някакво добро настроение. Ако искате добро настроение гледайте порно. Тук е моментът за вмъкване на снимка, за да не сме голословни:


Имам обаче един малък проблем с този филм и той се крие в това, че предишната лента на Аронофски, която гледах, а именно „The Wrestler”, ми хареса с пъти повече. Не дотолкова заради играта на Мики Рурк, тъй като, както казах, Натали Портман също се справя страхотно. По-скоро заради факта, че ми е по-лесно да съм съпричастен на историята на бивш кечист, застрашен от бедността, старостта и болестите и опитващ се да оправи живота си, отколкото да се трогна от историята на побъркваща се балетистка. Мисля, че това описва нещата най-добре. Не съм някакъв велик кино-критик, а и не претендирам да съм такъв. Просто съм искрен. Да, Black Swan е добър. Да, хареса ми по един свой си начин. Но ще го гледам ли някога отново? Не. Докато The Wrestler може да го гледам пак много скоро.

Солиден интерес изпитвам към това да видя как Аронофски сега ще се справи с режисурата на X-Men Origins: Wolverine 2 (макар двойката да е под въпрос). Имайки предвид, че първият филм бе един от най-слабите комикс филми за десетилетието (барабар с толкова омразните ми Blade Trinity и Spider-Man 3), няма как да съм особено въодушевен за втория. И все пак Аронофски, особено след двата му предни филма, ми вдъхва солидна надежда за това, че можем да видим историята на Wolverinе разказана по един ужасно силен начин. Най-якото: този филм на Аронофски няма да може да завърши с неясен финал за това жив ли е Логан или не, просто защото той не може да умре. Хаха, да те е яд, Дарън! Виж, не се и съмнявам, че ако му дадат да направи така желания римейки на Robocop, накрая на филма ще видим ченгето-робот разглобено на парчета.

Отплеснах се, а не бива. Трябва концентрация, все пак сесия иде. Другият филм, който гледах днес, от-до обаче, и който ми хареса повече от Black Swan, е „127 Hours”/”127 часа” нa Дани Бойл. Много силна лента. Определено развивам някакъв силен интерес към филми, в който главният герой е сам през почти целия филм. Първо „Buried”, сега този, макар разликите в тях да са солидни. В „127 часа”, за незапознатите, се разказва истинската история на алпиниста Арън Ра....., който при едно свое пътуване из Гранд Каньон, пада в една... дупка/клисура/нещо-си и ръката му бива задръстена от голям камък. И тук идват отчаянието и много силната игра от страна на Джеймс Франко, който честно казано на мен до днес ми бе познат само като Хари Озбърн и в по-малка степен на напушеняка от Pineapple Express. Направо се чудя как човек може да напише филм, чието действие за час се развива на едно и също място само с един главен герой. И какъв човек трябва да си, за да го режисираш и да го направиш добър филм. Евала на всички замесени. Защо съм толкова доволен? Защото в края на филма имах очите ми се насълзиха. Не вярвам да беше от крем-карамела (с който прекалявам в последно време), така че мисля, че е заради самия филм. ГЛЕДАЙТЕ! Хайде снимка и на физиономията на Франко, в случай, че не помните кой е.


Мутрата му ви развали приятното усещане след предната снимка от Black Swan? Да, на мен също. Съжалявам. Така и така съм почнал с мъченията, след като казах каквото имах да казвам за двата добри нови филма, нека продължа с плюенето по стария, а именно „Батман и Робин”.

БИРОВО НЕДОВОЛСТВО, ПОРОДЕНО ОТ СВЪРШЕНАТА ПРЕДИ 13 ГОДИНИ ПЕДЕРАСТКА РАБОТА ОТ ЕДИН РЕЖИСЬОР-ПЕДЕРАСТ

Мразя Джоел Шумахер. Мразя го. Надявам се да му се случи нещо много лошо. Не изнасилване от мъже, защото поради ред причини на него това би му харесало. През 1997-а този тип по ужасно брутален начин се е подиграл с един от най-любимите ми супергерои, с трима от известните злодеи на този герой и с цялата Вселена, създадена от DC Comics изобщо. Гори в педерасткия ад, долен дупедавецо! „Батман и Робин” е пародия, това е. Имам чувството, че Шумахер го е правел точно с идеята да бъде пародия на самия Батман. Всичко достига някакви абсурдни крайности – уникално тъпите диалози и реплики на героите, видът им, близките кадри на задниците и пакетите на Батман и Робин (само за този на Батгърл не се оплаквам. За близкия кадър на задника й, тя пакет няма), декорите, ефектите дори. Малък пример:

Мистър Фрийз, злодей, който изобщо не прилича като държание на оригинала и игран от любимия ни Шварценегер, влиза със своя брониран танк в Готъмския музей. ОК, приемаме, че е възможно. От танка обаче се показва ракета (!!!), която полита през таавана. Робин се хваща за ракетата и лети заедно с нея към космоса, докато вътре в самата ракета Фрийз и Батман се бият. Фрийз скача от ракетата и полита с някакви метални крила, а Робин се вмъква вътре и размразява заледените ръце на Батман с джобния си лазер (!!!). След това двамата се измъкват от чудото преди да е достигнало космоса, разбивайки две от трите му (поне три показаха) врати и използвайки ги като някакви въздушни сърфове (!!!), за да се докопат до падащият от две минути и, имайки предвид костюма му, тежащ три пъти колкото тях двамата взети заедно Фрийз.

Гледането на този филм боли, дори да не си комикс-фен. Дори да си обикновен зрител имаш чувството, че или се подиграват с теб или си пуснал някоя пародийна комедия, която обаче не е смешна. Не знам дали казах колко мразя Джоел Шумахер. Проверка... Да, казал съм го. Е, отново – мразя Джоел Шумахер. Шибан, долен, куросмучещ хуйопърдец, подиграл се с постигнатото от Тим Бъртън с първите два Батмана (Batman и Batman Returns). Тя гаврата започна още с Batman Forever, поне според мен, но той поне беше гледаем, а според някои заблудени хорица и добър. Не мога да кажа, че е добър, но поне беше „по-добър” от този. Не, че е трудно. Мразя Джоел Шумахер.

Изводът: гледайте „127 часа”. Ако някоя вечер ви доскучее, но пък имате настроение за по-тежък и сериозен филм, гледайте и „Black Swan”. Ако не за друго, то поне да сте наясно за какво се говори толкова, когато дойде време за Оскарите. Но най-важното: колкото и да ви е скучно, колкото и да искате да гледате филм със супергерои (аз имам такива желания и понякога си мисля, че и другите хора ги имат), не гледайте „Батман и Робин”. И живейте щастливо... примерно.

PS: Мразя Джоел Шумахер!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...