Доста странен сън. Доста.

Бел.Биров: Аз сънувам дивотии. Огромни дивотии. Нечовешки дивотии. Тази нощ не бе по-различна, но тъй като веднага след като се събудих имах възможност да говоря с приятелката ми и да й разкажа съня си, някак взех, че запомних (макар и разхвърляно) повечето неща от него. И така са си достатъчно... странни. Пак пояснявам - разхвърляно е, защото е сън.
-------------

Сънят започна (или поне това е първото, което помня) с това, че се намирам в една сграда в Пазарджик, която, представете си, бе отвлечена от терористи. Гледайки през прозорците виждах по двама от тях, въоръжени с калашници, да стоят на всяка уличка и алея, която водеше към сградата. И най-странното - никой не им обръщаше внимание. Изведнъж сградата започна да се руши, което ме принуди да избягам. Не си спомням как и защо, но преди да успея да го направя срязах левия си прасец с моторна резачка. Все пак се измъкнах и когато се озовах в близката градинка открих там една от лелите ми да наблюдава обкръжената сграда (околностите на която вече бяха разкопани - мислех, че терористите искат там да създадат ядрена бомба. ГГ.).

Тук следва петно. Дали просто сънят е бил различен (може да съм се събудил, не знам) или просто ми се губят детайлите, НО...

Вече сме в Англия, аз се боря на страната на кралицата в започнала гражданска война. Останала ни е съвсем малка част от територията на страната и за да я защитим ни трябва помощ. С едно момиче с къса черна коса и лице, напомнящо на младата Глория (странност номер 1), посетихме някаква... вила, пред която ни чакаше Андреа (да, чалгарката) с ловна пушка на рамо. Ловна пушка, защото беше ходила на лов, да. Та искахме помощ от нея, за да си върнем Англия. Не знам дали я получихме. Следващото, което помня е как сме се наредили на нещо като стена и обяснявам на колегата ми Росен, че плащаме на всички, които ще се включат в защитата на територията ни по един долар (не паунд) на час. Някой обаче изръси 80 долара на час и аз се ядосах, че сега трябва да плащаме по-скъпо. Зад нас имаше някаква река и някои искаха да направим мост за бягство. Росен обаче ни убеди, че ще направи мост като отреже едно дърво на брега и това й направи - изкара моторна резачка (втората за съня), отряза едно дърво и когато то падна до другия бряг вече имахме импровизиран мост. И отново blackout...

Последната част бе странна. Вече бях в нова сграда, нещо като полицейско управление на брега на някакво море/океан. Вътре бяха много мои колеги (постоянно карах една колежка и приятелят й да се целуват, защото ми се струваше, че имат проблеми). Когато излязох навън Росен вече бе на брега и бъркайки го с един познат кеч-фен започнахме да скандираме "MISTER KENNEDYYY... KENEDY!" (защото Кенеди беше предния ник на този индивид). На брега имаше голяма тълпа и когато някой пусна "The Time is Now" на Джон Сина (да, същият, когото не харесвам) всички дружно запяхме. Аз скочих от сградата, съблякох тениската си тичайки към брега и скочих във водата, но бързо излязох оттам, след като ме погна някаква акула. И се събудих.

1 коментар:

  1. "Някой обаче изръси 80 долара на час и аз се ядосах, че сега трябва да плащаме по-скъпо."
    Хахахахахах

    Сънувал съм много странни неща, обаче с това направо ме разби xD

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...