"Forgive me, Father, for I have sinned..."

Той се изправи и тръгна към банята. Все още чувстваше как удоволствието прави една последна обиколка из голото му тяло, готово да бъде заменено от чувство на приятна леност. Влезе в банята и пусна чешмата. Топлата вода изсъска при рязкото си потичане. Той я намали, след което завъртя крана на студената и изчака температурата да се нормализира. От стаята се чуваше хлипане, но Той не му обърна внимание. Когато водата му се стори приятна внимателно намокри ръцете си, а след това старателно се погрижи да почисти онази част от тялото си, която мнозина така  наивно наричаха "мъжество". Що за мъжество може да е нещо, което те кара да проявяваш най-големите си слабости?

Когато приключи с това занимание, Той изплакна ръцете си и ги подсуши в старата, влажна кърпа, закачена до чешмата. Впери очи в огледалото пред себе си. Изглеждаше леко подпухнал. Светло червени петна покриваха както лицето, така и гърдите му. И все пак изглеждаше добре. Усмихна се на лицето в огледалото, след което му обърна гръб и се върна в другата стая.

Тя все още плачеше. Сълзите се стичаха по лицето й, олицетворение на младостта и невиността, преплели се в пагубна за самата нея комбинация. Той знаеше, че тези качества винаги вървят ръка за ръка - това ги правеше толкова значими, но и това правеше притежателите им по-уязвими отколкото осъзнаваха. Той взе от масата пакетче с носни кърпички, извади няколко и ги остави на леглото до нея, след което коленичи точно пред лицето й. Тя се бе свила, притиснала здраво крака и прикривайки гърдите си с една ръка. Другата висеше над ръба на леглото, сякаш безжизнена. Той разтвори една от кърпичките и внимателно забърса сълзите й. Тя не отрази докосването му. Клепачите й бяха плътно затворени, но трепереха с ритъма на учестеното й дишане. Той остави мократа кърпичка на пода и взе друга. С нея внимателно избърса устните й. Семенната течност все още бе лепкава, но с лек натиск лесно се изчистваше от младото момичешко лице. Когато Той приключи и с тази дейност, Тя най-накрая отвори очи и го погледна. Две нови сълзи се възползваха от създадената възможност и текнаха по бузите й, преди да се насочат надолу към леглото.

-Защо? - прошепна едва доловимо тя.

-Защо какво?

-Защо го направи?

-Кое по-точно? - попита Той, макар за всичко отговорът да бе един и същ.

-Ударите... - изстена Тя - Болката... Краят... Защо... върху лицето ми?

Той й се усмихна някак измъчено. Виждаше, че я боли. Виждаше, че страда, и част от него, една далечна, отдавна забравена част искаше да я утеши. Да й се извини. Да я прегърне и да моли за прошка. Той обаче не си позволи да го направи. Просто погали тялото й само с два пръста - от косата до коленете.

-Ти си прекрасна. - гледаше тялото й, не лицето - Знаеш ли, че Ангелът посетил Дева Мария, за да я дари с Божието дете. Исус, нашият спасител. Непорочно зачатие, казват. Но защо създаването на живот да е порочно по принцип? То е благословия. В повечето случаи, поне.

-Не разбирам... - Тя сякаш се задави със собствените си думи. Преглътна трудно преди да продължи - ...какво общо има това?

-Всичко. - отвърна спокойно Той. - Исках да свърша в теб, да. Това беше планът ми. Но как ще се почувстваш ако ти кажа, че това дете щеше да е дете на Дявола, така както Исус е бил дете на Всевишния? Щеше ли да поискаш тогава да го направя? Не. Нямаше. Не ти бе платено да носиш дяволско дете в себе си.

-Но те ти казаха да внимаваш с мен... - отново сълзи. Отново.

-Да, защото аз съм първия ти клиент. И като такъв нося отговорност. Не можех да го позволя, въпреки че това бе задачата ми. Но лицето ти... - той погледна в очите й - лицето ти е като на ангел. Доказателство, че може би хората наистина са създадени по Негов образ и подобие. Колкото повече те гледах, толкова повече виждах отражението на Всевишния в теб. Ти си... перфектна. А лицето ти... божествено.

-Тогава защо свърши върху него, по дяволите? - Тя вече не издържа и изкрещя последните думи. Започна да плаче с глас.

-Защото няма по-голямо изкушение за един грешник от възможността да свърши върху божието лице.

Той се усмихна, но този път широко. Белите му зъби лъснаха в не особено осветената стая. Бавно се изправи и отиде до стола. Първо обу панталоните си, после чорапите и обувките. Накрая наметна расото и внимателно го оправи, така че горната му част плътно да прилепне по все още леко потното му тяло. Хвърли един отдалечен поглед към огледалото в банята и го използва като ориентир, за да намести бялата си якичка на мястото й. На излизане от стаята се обърна за последен път към момичето и покорно поклони глава. Все така усмихнат, все така доволен. Разпятието леко проблясваше в едната му ръка. С другата отвори вратата на стаята и излезе без да каже и дума повече.

А Тя остана да плаче.

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...