Публикации

Показват се публикации от Май, 2011

Like I care...

Шибани зоофили. И все пак нека се радват на малката си победа. Не я постигнаха сами, а им я донесоха чифт котешки очи, сякаш насълзени от промененото отношение към притежателя им. Прекалената емоционалност, породена от слушането на музика и пиенето на кола в 3 през нощта, ми се отразява зле. Това е твоя победа, Барак. Наслаждавай й се. Кого заблуждавам... ти не можеш да четеш. И все пак. Но отново - шибани зоофили. Защитават животните повече от хората. Ясно ми е какво искате да правите с тези животни и ви гарантирам, че те предпочитат да умрат пред това, което вие предлагате. Шибани зоофили.
Барселона спечели Шампионската лига (не че ми пука). Честито на феновете им (не че ми пука). Жалко за тези на United (не че ми пука). Интересното е, че имах някакъв интерес към този мач. Може би от някаква странна солидарност към Бербатов и познатите ми, гордо наричащи се фенове на "червените дяволи". Днес изглежда не е хубав ден да си дявол. Поне червен. Аз съм шарен дявол, като дъгичка,…

Дневникът - V

Мило дневниче,
Мина доста време от последната ни среща. Почти две седмици, ако трябва да бъдем точни. Не съм се възползвал от факта, че винаги си готово да ме изслушаш поради няколко причини. Държа да ги опиша, като в процеса на описването им ще нахвърлям и бележки за последните две седмици. Не за друго, а за да не бъдат безславно забравени. Започваме с:
Първата причина: Бях зает с работа. Много зает. Още миналия понеделник успях да замъкна сломеното си от изтощителния уикенд тяло до местоположението на новия ми „шеф”. Поговорихме надълго и нашироко. Той не е добър човек, но е по-умен от хората си. Обясних му подробно за това колко брутални ми се виждат методите им и че според мен трябва да се действа по-внимателно, за да се избегнат допълнителни усложнения. Човекът ме разбра, въпреки че май не му хареса някакъв новак да му дава напътствия за това как се прави бизнес. Оттогава не сме се виждал и чували. Тази ми работа, „сенчестата”, не се нуждае от постоянното ми внимание или от някаква…

Дневникът - IV

Мило дневниче...
Мразя те. От дъното на душата си те мразя. Нищо, че си дневник, който сам реших да пиша. Мразя те. Теб и всичко останало. Но най-много мразя себе си. Защо ли? Защото имам махмурлук. Зловещ махмурлук.
Не съм писал от около два дни, мисля, но си има причина. Реших, че да водиш дневник редовно, всеки ден, е малко прекалено. Затова най-вероятно ще опитам един по-свободен формат - веднъж на няколко дни, колкото да се разпиша. Да се надяваме, че няма да ми се случват отвратителни неща, които да попречат някоя интересна история да бъде разказана в теб. И вие, хората, които евентуално ще прочетете дневника ми, трябва да сте ми благодарни, че си правя труда изобщо да пиша. Пак заповядайте.
Но да се върна на напиването. В събота сутринта ми се обади моята Овца. Събуди ме в осем сутринта, с което разбуди не само мен, но и гнева ми. Обясни ми колко много съжалявала, как желаела да ме види и искала да направи всичко, което е по силите й, за да "оправи" връзката ни. Знаех ка…

Дневникът - III

Мило дневниче,
Днес навсякъде беше лудница. Всичко живо бе тръгнало я да купува продукти, за да посреща гости, я за да купува подаръци, защото ще ходи на гости. Така е на големи празници. Аз самият не обичам големите тълпи, така че ми се искаше да прекарам целия ден затворен (да, с уиски и кола в ръка), но след вчера нямах възможност да повторя това занимание. Трябваше да свърша малко работа.
Поне за момента е малко излишно да обяснявам какво работя. Когато аз самия евентуално чета това някой ден ще си спомням много добре с какво съм се занимавал, обаче все пак има възможност други хора също да се доберат до това подобие на дневник и може би е нужно да разясня - имам две работи: една дневна и една нощна; една на светло и една на черно; една напълно легална и една не чак толкова. Естествено, първата не е никак забавна. Втората вече е достойна за това да напиша книга за нея.
Това, което се случи днес, бе един вид поемане на нова посока в кариерата ми. Но тъй като не мога да отида в Бюро по…

Дневникът - II

Мило дневниче,
Да, отново се гавря. Някои шеги никога не се изтъркват, поне в съзнанията на хората, които са ги измислили и по тази логика не искат да приемат, че в един момент това, което е било смешно, става досадно и глупаво. Най-накрая успях отново да седна, за да попиша. Снощи нещата се развиха кофти за съседското куче. В общи линии съседите ми вече нямат домашен любимец, а аз изхвърлих чифт стари дънки заради едно противно лепкаво петно кръв. Трябваше да я използвам за писане...
Тъй като днешният ден беше впечатляващо отегчаващ и го прекарах почти изцяло в четене и пиене на чай уиски с кола, мога най-спокойно да довърша историята за снощи и прословутото парти.
Както обясних, Овца номер 2 се напи и то сериозно. Моята Овца, за да не остане по-назад, направи същото, при което малко след като бяхме пристигнали на партито двете вече танцуваха върху една от масите. Уж случайно прекрачваха границата на благоприличието, опипвайки се по-предизвикателно, отколкото добрият вкус позволява. По …

Дневникът - I

Мило дневниче...
Хъх, колко ли зле се чувстват жените, когато преглеждат дневниците от детството си, виждат този начален надпис на всяка страница и осъзнават, че не са поумняли много през годините? Че зрялото им Аз е на нивото на наивното, детско Аз, онова Аз, което не е съзнавало какво ще правят разни развратни мъже с гениталиите им някой ден и как самите те, жените, ще се отнасят с тези мъже, с другите жени и със света като цяло. Такива неща тормозят съзнанието ми понякога.
Това, което четете, в основата си е дневник. Но не от онези с розова корица и изпълнени с оптимизъм страници. Не, това е груб дневник. Ако беше физически, от хартия, щеше най-вероятно да е подвързан с животинска кожа и текстът щеше да е написан не с мастило, а с кръв. Тук изниква въпросът откъде щях да намеря кръв и животинска кожа, но аз съм творческа натура, все щях да измисля нещо.
Кой съм аз? Това, поне за момента, е детайл, който не ви интересува. Може да го оставите на въображението си, а може и някой ден евен…

Осама

Предполагам повечето от вас са наясно, че вчера бе съобщено убийството на Осама Бин Ладен. Това хубаво. Аз обаче си имам своя гледна точка (за която изобщо не претендирам да е абсолютно вярна, няма как просто). В fb статуса си, с който отбелязах новината вчера, и по-точно в коментарите под него разясних тази своя гледна точка и реших, че няма да е лошо да копирам текста и тук, не за друго, а за да остане на по-видно дори за самия мен място, а не да се изгуби сред масата простотии. Та...
"Нещо ме кара поне малко да се съмнявам. Фактът, че веднага са "погребали тялото в морето", а не го използваха като най-неопровержимо доказателство няма как да не ме накара да се замисля. Били взели ДНК проба, за да са сигурни. А как световната общественост да е сигурна в твърденията им? Снимка според мен щеше да е най-убедителното доказателство, макар и там да има голяма опасността от шмекерии. Ще се убедя в смъртта на Осама само ако в най-близко време (1-2 седмици) НЕ се появи видео, в …

Какво чета в момента (02.05.2011) - Препоръки и ревюта

Осъзнавам, че едва ли са много хората, които се интересуват какво чета аз в определен момент, но ми се иска да гледам на тези постове по малко по-различен начин, а именно като един вид препоръка (както е с "Препоръчаните песни"). Т.е. с малко разяснения евентуално да насоча вниманието ви към една или друга книга. И така... какво чета сега и какво прочетох в последно време.
Както споменах в предния подобен пост, бях се заел да чета "Град от кости" на Касандра Клеър. Приключих я отдавна, а след нея и "Град от пепел", втората част от "Реликвите на мъртвите". Приятелката ми изглежда хареса поредицата и прочете излезлите на български 3 книги сравнително бързо, като чрез нея и аз имах възможност да прегледам първите две. В общи линии "Реликвите на мъртвите" се очертава като една приятна и лека за четене поредица от книги с доста странна комбинация от жанрове. Има вампири, върколаци, серафими, феи (ама зли такива, не малки и добри), демони. По…