Дневникът - I

Мило дневниче...

Хъх, колко ли зле се чувстват жените, когато преглеждат дневниците от детството си, виждат този начален надпис на всяка страница и осъзнават, че не са поумняли много през годините? Че зрялото им Аз е на нивото на наивното, детско Аз, онова Аз, което не е съзнавало какво ще правят разни развратни мъже с гениталиите им някой ден и как самите те, жените, ще се отнасят с тези мъже, с другите жени и със света като цяло. Такива неща тормозят съзнанието ми понякога.

Това, което четете, в основата си е дневник. Но не от онези с розова корица и изпълнени с оптимизъм страници. Не, това е груб дневник. Ако беше физически, от хартия, щеше най-вероятно да е подвързан с животинска кожа и текстът щеше да е написан не с мастило, а с кръв. Тук изниква въпросът откъде щях да намеря кръв и животинска кожа, но аз съм творческа натура, все щях да измисля нещо.

Кой съм аз? Това, поне за момента, е детайл, който не ви интересува. Може да го оставите на въображението си, а може и някой ден евентуално да ви споделя. Но не сега. Сега това е детайл, който е излишен. Акцентът трябва да падне върху това защо пиша този дневник. Отговорът е "заради живота". Не, че моят живот е нещо по-различно от вашите. Нещо специално или уникално. Просто се очертават интересни дни и ми се иска да знам, че съм ги описал. За поколенията, за хората, които ще се поинтересуват, за хората, които ще попитат какво е станало с мен и как. Отговорите ще са тук. Надявам се.

В момента е двайнасет вечерта. Пиша това и се наливам успоредно с уиски и кола. Обичам уискито и начина, по който прогаря гърлото ми всеки път като отпия, но същевременно мразя неприятното усещане, което оставя в устата ми. И го прочиствам с кола. Или поне си мисля, че го прочиствам - освен вкуса се появява и сладникавостта на колата, а и някаква неприятна лепкавост. В опитите си да подобри нещо човек често го влошава. С пиенето също е така.

Щом няма да знаете името ми, то поне да започна да разказвам историята си. "Имало едно време..."? Не. Тук и сега. Това е важното. Историята се пише на мига и това, като изключим безсънието, за което съм благодарен, е причината да пиша сега.

Беше натоварваща нощ. Трябваше да отида на някакво импровизирано парти с жената, с която съм. Ще я наричаме Овцата, за по-удобно. Овцата изглежда добре, между другото. Късо подстригана руса коса, която е в тотален противовес на факта, че предпочитам брюнетки; стегнат задник, но не дотолкова, че да не пляска звучно, когато го блъскам с всичка сила; лице, което в един момент е най-приятното нещо, което имам за гледане около себе си, а в следващия може да ме отврати с огромното количество грим върху себе си и тоталната си простота. Нищо запомнящо се, но напудрено така, че да привлича вниманието поне за секунда. И, за съжаление, но напълно в тон с цвета на косата, една плашещо празна черепна кухина. Това беше и е моята Овца. Мразя я. Понякога.

Та както казах трябваше да отидем на парти по случай рождения ден на една нейна "приятелка". Приятелството им е от онова, знаете, женското. Лицемерно щастие е изписано по лицата им, когато се видят, клюкарят всеки и всичко с невероятна енергичност, създават впечатлението, че са едно сплотено цяло, символ на истинската дружба. Когато не са заедно обаче винаги има за какво да се клюкарят една друга - дрехи, прическа, вид, и то пред други жени, които им се водят общи приятелки. Една гъста мрежа от лицемерие и страх от това да не бъдеш отхвърлена. Това е женското приятелство. Не, че мъжкото е по-добро.

Разсейвам се. Усещам го. Опитвам се да разкажа за шибаното парти от няколко абзаца, но така и не достигам дотам. Както вече споменах, мило дневниче, партито беше в дома на приятелката на моята Овца. Ще я наричаме Овцата номер 2, защото външният й вид едно към едно имитира този на моята Овца. Или е обратното... Няма значение. В апартаментът беше пълно с хора, които или не познавах, или не исках да познавам. Странното е, че всички държаха да си кажат поне по няколко думи с мен, че дори и да ме докоснат, я по рамото, я за здрависване. Не ми беше приятно. Фактът, че трябваше да дам пари, които бях изкарал с не малък риск, за подарък на Овцата номер 2, също не ми беше приятен. Дори не знам какво й "подарихме". Моята Овца отдели цял ден за обикаляне из магазините с други свои приятелки, за да избере нещо подходящо. Цената на това подходящо нещо се равняваше на цената на количеството алкохол, което ще ми е нужно, за да преглътна загубата на парите си за подарък за Овца номер 2. Полза обаче имаше, поне от една гледна точка. Овца номер 2 се зарадва толкова на "нашия" подарък, а и на всички останали, че опиянена от внимание реши да се опияни наистина. И тогава се случи нещо странно...

Налага се да спра да пиша. Съжалявам, че те оставям така, мило дневниче, но кучето на съседите ми лае. Изнервя ме. Ще ида да се погрижа за него, а след това ще се опитам да поспя. Утре ще се постарая да ти разкажа какво стана на партито. Не знам какво се пише в края на страницата.... Край? Чао? До утре? Оууу... майната ти.

1 коментар:

  1. Анонимен5 май 2011 г., 17:47

    @thunder

    Интересно описание на овцата :д looking forward to reading about the party ;d

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...