Дневникът - IV

Мило дневниче...

Мразя те. От дъното на душата си те мразя. Нищо, че си дневник, който сам реших да пиша. Мразя те. Теб и всичко останало. Но най-много мразя себе си. Защо ли? Защото имам махмурлук. Зловещ махмурлук.

Не съм писал от около два дни, мисля, но си има причина. Реших, че да водиш дневник редовно, всеки ден, е малко прекалено. Затова най-вероятно ще опитам един по-свободен формат - веднъж на няколко дни, колкото да се разпиша. Да се надяваме, че няма да ми се случват отвратителни неща, които да попречат някоя интересна история да бъде разказана в теб. И вие, хората, които евентуално ще прочетете дневника ми, трябва да сте ми благодарни, че си правя труда изобщо да пиша. Пак заповядайте.

Но да се върна на напиването. В събота сутринта ми се обади моята Овца. Събуди ме в осем сутринта, с което разбуди не само мен, но и гнева ми. Обясни ми колко много съжалявала, как желаела да ме види и искала да направи всичко, което е по силите й, за да "оправи" връзката ни. Знаех какво означава това, идващо точно от нейната уста. Казах й, че ще я чакам след два часа и ще "говорим" на живо. След като този изтощаващ съзнанието ми разговор приключи, а аз вече не можех да заспя, с още по-сериозно недоволство се надигнах от леглото. Душ, бръснене, бърза закуска. Пуснах телевизора, но навсякъде даваха само глупости. Естествено. Попаднах на "Том и Джери" и оставих него, за да зяпам нещо, докато дъвчех зле направените сандвичи. Винаги съм подкрепял Том в опитите му да хване проклетата мишка. Толкова много опити, винаги провалени и винаги обърнати срещу бедния котарак. Това да хване вечния си враг и да го нареже бавно и мъчително на парчета е нещо, което дори бих платил да видя като епизод. Жалко, че децата не биха го харесали. "Ще им се отрази зле на психиката", казват лелките с големи очила и свръхувиснали гърди. Блях...

Стана десет и на вратата се почука. Съвсем предвидливо не се бях обличал след душа и се мотаех по кърпа. Отворих вратата. Последваха прегръдки, целувки, жалки обяснения в любов, които биха убедили някой прогимназист, който не се е сблъсквал с женската природа, но не и мен. Факт е обаче, че ако прегръдките и целувките й постигнаха нещо, то беше не да ме убедят в това, че си струва да продължа да се занимавам с нея, ами че доведоха до ерекция. Бях с кърпа, пролича повече от ясно. Като послушно животинче тя веднага смени жалната физиономия с палава такава, сграбчи члена ми през кърпата и ме забута към спалнята. Звуча прекалено много като автор на някакъв противен порнографски роман? Съжалявам, не е фикция. Нарича се "живот" и, макар някои хора да премълчават някои от най-хубавите му страни поради някакво лицемерно благоприличие, аз предпочитам да съм прям. А и ми е приятно да разказвам подробно.

Както казах - озовахме се в спалнята. Докато тя се стараеше да ми достави удоволствие с уста, се замислих, че де факто това по-скоро е начина устата й да й е от полза в това да ме убеди, че си струва да бъдем заедно и занапред. Но това беше долна и жалка причина за продължаването на една връзка. Затова я спрях. Не, шегувам се, не затова. Спрях я, наистина, но просто я дръпнах към себе си, за да продължим напред. И продължихме.

Странно е как в леглото времето лети. Преди да се усетя вече беше станало четири, а дори не бях успял да дремна. Секс и някакви запълващи времето между отделните актове разговори. Имах чувството, че ако свърша още веднъж ще изпитам повече болка, отколкото удоволствие. В главата ми изскочи образа на това как изхвърлям кръв и се сепнах от бруталността на собствените ми мисли. Все пак, когато тя отново посегна към него, съвсем леко отклоних ръката й. Погледнах я в очите и напълно искрено казах "Беше страхотно.". Тя ми се усмихна и отвърна същото. Аз не се усмихнах.  Светлината от прозореца се отразяваше в русата й коса и имах чувството, че прогаря зениците ми. Намръщен, запотен и задоволен въздъхнах и отцепих "Всичко свърши.".

Тя... не го прие добре. Първо дойде шока. След това истерията. Крясъци, хвърляне, удряне по мебелите. Ако някой психиатър я беше видял как се държи, докато обикаляше из стаята, моментално щеше да й сложи усмирителна риза и да я прибере. Аз продължавах да лежа спокойно. След толкова много секс нямах сили дори да се ядосам, какъвто всъщност беше й планът ми. Ако бях скъсал с нея още сутринта и тя бе реагирала така, щях да й откъсна главата. Нервите ми нямаше да издържат и щях да й причиня болка, а и някоя телесна повреда, за която после щях да й дам повод да ме съди. Но ето че стоях, изглегнат в леглото, чисто гол и абсолютно спокоен. А тя си крещеше и крещеше след само една казана от мен реплика. Накрая се успокои и ме попита дали съм сериозен и дали няма начин да оправим нещата. Стоях и те гледах двадесет минути как крещиш без да трепна, кучко, естествено, че съм сериозен! Не й казах това. Казах й, че просто това подобие на връзка може да прави някой друг щастлив, но не и мен. След което бях груб и й казах да се разкара по-бързо, защото имам работа. Тя отново се разкрещя, но този път докато излизаше през входната врата. Тогава дойде спокойствието.

Поспах и като се събудих реших, че искам да се напия. Не жалките ми опити с малко уиски, за които вече знаете. Нещо по-сериозно. Сложих риза и дънки и излязох. Озовах се в място, което ще наричам "Барът". Ако кажа как се казва ще е прекалено лесно да се разбере къде съм. Та хубавото на "Бара" беше, че можеш да си висиш там сам и компаниите или другите самотници не те закачаха. Единственият, който бе достатъчно нахален, за да говори с всеки, бе Барманът. Млад тип, доста забавен. Обичаше си работата, както и жените, с които го срещаше тя. За негово съжаление обаче повечето му запознанства май свършваха до това да почерпи някоя компания от момичета и те да си тръгнат, присмивайки се на глупостта му. Бедният. Видя, че не ми се говори и не ме закачаше цяла вечер. Само сипваше. Започнах с бира. След това минах на бира с уиски. След това на бира, в която бяха сипани уиски и водка. След това крещях "аааа", подскачайки с някаква компания от около двадесетина души, наравно жени и мъже, които явно имаха повод за празнуване. Не помня. Помня дискотеката след това. Гадната музика, потните тела и лигавият DJ. Идеше ми да хвърля чашата си по него, но бях по-зает да я надигам и да казвам "Наздраве" на всеки. По едно време към мен се приближи едно от момичетата, с които изглежда се бях сприятелил, и започна да ми обръща прекалено много внимание. След всичкия секс, който моята Овца ми бе дала през деня, и всичкия алкохол, даден ми от Бармана в "Бара" и сервитьорките в дискотеката, единственото, което можех да й дам бе усмивка. Оставих я разочарована и с помощта на един добричък таксиметров шофьор се прибрах.

Било е към пет сутринта. Събудих се в девет вечерта и изпсувах. Бях проспал цялата неделя, а планирах да се видя с човека, заради когото прецаках Дебелото копеле в петък. Новият ми "шеф". Той изглежда също бе очаквал да ме види, защото бе звънял седем пъти. Съжалявам, шефе, ти прощаваш, но пиенето не. Сега, след като удавих "мъката" по Овцата, се мразя, задето пих толкова. Бих казал, че няма да пия, но знам, че ще забравя за това изказване при следващия подходящ случай. И така. Мисля, че утре е крайно време да ида да видя новия ми "шеф". Ако съм в настроение ще взема да пиша как е минало. А и няма да е лошо да обясня защо точно зарязах Овцата.

Това е, мило дневниче. Благодаря ти, че ме изслуша. Сега се шибай, отново лягам да спя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...