Дневникът - V

Мило дневниче,

Мина доста време от последната ни среща. Почти две седмици, ако трябва да бъдем точни. Не съм се възползвал от факта, че винаги си готово да ме изслушаш поради няколко причини. Държа да ги опиша, като в процеса на описването им ще нахвърлям и бележки за последните две седмици. Не за друго, а за да не бъдат безславно забравени. Започваме с:

Първата причина: Бях зает с работа. Много зает. Още миналия понеделник успях да замъкна сломеното си от изтощителния уикенд тяло до местоположението на новия ми „шеф”. Поговорихме надълго и нашироко. Той не е добър човек, но е по-умен от хората си. Обясних му подробно за това колко брутални ми се виждат методите им и че според мен трябва да се действа по-внимателно, за да се избегнат допълнителни усложнения. Човекът ме разбра, въпреки че май не му хареса някакъв новак да му дава напътствия за това как се прави бизнес. Оттогава не сме се виждал и чували. Тази ми работа, „сенчестата”, не се нуждае от постоянното ми внимание или от някаква забележителна активност от моя страна. Може в месеца да трябва да свърша нещо веднъж. За тези две седмици такова нещо не изскочи, а и по-добре.

Другата ми работа, дневната, ми отне предостатъчно време. Може би е крайно време да определя какво работя, макар да знам, че подобно признание ще ми навлече голямо количество омраза. Журналист съм. При това от лошите. Не, нямам предвид, че статиите ми са зли и насочени против някого, а че просто съм бездарник, елементарен драскач. Мисля, че това е проличало и от начина, по който се опитвам да водя собствения си дневник. Ти, мило дневниче, не заслужаваш да бъдеш „запълвано”, ако мога така да се изразя от неталантлив тип като мен. Но нямаш избор. Човек в един или друг случай няма избор за дадено нещо, колкото и да го залъгват, че не е така. Предполагам същото се отнася и за дневниците, които дори нямат право да се възпротивят.

Та писах през последните седмици. Много за най-различни неща. Най-обичам да пиша за политика, но когато има прекалено много новини и прекалено малко хора, които да се заемат с тях се налага да пиша и в криминалните страници, че дори спортните, колкото и да е странно, имайки предвид фактът, че спортовете не са нещо, което да ме интересува. А и не работя на едно място, така че цялата съвкупност от главни редактори, които също ми се водят шефове, се постараха да ме заливат e-mail-a ми с нареждания: „Напиши това.”, „Пиши за онова”, „Към теб ли трябва да се обърна, когато не ми работи принтера?”. Малоумници, но плащат на парче написан материал, а мен това ме устройва напълно. Когато имам нужда от пари сядам и пиша възможно най-старателно, въпреки бездарната ми драскаческа същност. В последно време имах нужда от пари – рожденият ден на Овца номер 2; другите покупки на моята (бивша, но за това малко по-надолу) Овца преди това; парите за алкохол, както навън, така и за вкъщи; както и разходите за храна и плащане на сметки (защото все пак и аз съм човек, и аз се нуждая от пица и топла вода) – все неща, които се отразиха зле на джоба ми. Наложи се да поработя и го направих. Буквално се скъсах от работа – обикаляне, писане, обикаляне, писане, писане. Резултатът е налице – имам достатъчно пари, за да не ми се налага през следващите 2-3 седмици да пиша другаде освен тук. Не съм отварял пощата си от два дни. Чувствам се щастлив, че не ми се налага отново да си съчинявам прогнозата за времето...

Втората причина: Овцата. Бях решил, че следващия път като пиша тук, ще съм събрал мислите си и ще мога подробно да опиша какво и защо доведе до края на последната ми връзка. Това беше трудно занимание, а и не ми оставаше време за това поради причина едно. Сега обаче мисля, че ще се справя, макар и посредствено. Почти сигурен съм, че един ден, ако имам възможност да чета тези страници, едва ли ще ме интересува защо точно съм сложил край на всичко. Но все пак...

Да започнем с това, че тя беше руса. Една дума, просто описание на цвета на косата, която обаче дава адски много информация за една жена. След това вече споменатия факт, че в определени моменти просто не можех да я гледам. Мисля, че присъствието й ме правеше щастлив... не, не щастлив, а по-скоро доволен от живота, само когато нямаше нищо друго, което да послужи за тази цел. Някой хубав филм, интересна книга, пълна бутилка с нещо хубаво за пиене, хора, които по някакъв начин да са ми интересни или просто нещо, с което да се занимавам. Всъщност съм прекалено краен: беше ми приятно да е до мен и когато имах нужда от секс, а това се случваше доста често. Съществуваше някаква странна липса на баланс в отношенията ни, в това, което искаше тя и което исках аз. Дори липсваше баланс в това, което исках аз, и това, което исках аз една еякулация по-късно.

Никога не съм я обичал, това е сигурно. Имал съм щастието да разбера що е любов и в тази псевдо връзка дори нямаше наченки на такова нещо. Секс и интереси, продължили цели девет месеца. Какво съвпедение, или може би не. Носих я цяла бременност, тежеше ми все повече и повече и накрая я разкарах от живота си, оставяйки я в приют за изоставени деца. Какво се случи? Някой друг, склонен да се грижи за нея, се зае с това. Някой да си спомня Мухльото? Онзи от партито по случай рожденния ден на Овца номер 2, за който споменах, че си пада по нея? Е, тя реши да му даде шанс, когато аз вече ясно й показах, че всичко е свършило. И не, тя не разбра, че съм сериозен след като правихме секс и аз я отпратих с репликата „Всичко свърши.”. Разбра, че всичко е свършило, когато отново дойде да ми се моли, отново правихме секс и отново я отпратих с „Всичко свърши.”. А след това започнах да пренебрегвам и обажданията й. Тъпа овца.

Може би точно този инат, каращ я да се унижава така и да лази по нервите ми, е една от причините да не я искам в живота си. Всъщност сигурен съм, че това определено играе роля. Преди няколко дни, колкото и да не ми се искаше, се случи така, че се засякохме с нея и Мухльото. Обикаляха из улиците, докато тя търсеше подходящ магазин, където да харчи парите му. Когато ме видяха се спряха на едно място, усмихнаха се в синхрон, след което се обърнаха един към друг и се целунаха страстно, така че дори от двадесет метра човек можеше да види езиците им. В този момент не реагирах. Налагаше ми се да мина покрай тях, затова продължих напред със същата скорост и ги подминах най-безцеременно. Не се сдържах обаче и казах на висок глас:

„Всеки път като пъхаш езика си в тази уста помни, че аз съм свършвал вътре.”

Дори не се обърнах да видя реакциите им, но наоколо се зашумя. Не бяхме сами на улицата, все пак, и хората туко що бяха станали свидетели на запомняща се сцена. Край вече с Овцата и Мухльото. Нека живеят щастливо до края на дните си. И макар да не тая лоши чувства – нека тези дни не са много.

Третата причина: След като бях заработил достатъчно и вече не ми се налагаше да се занимавам с Овцата, реших да порелаксирам малко. Прекарах почти целия ден лежейки на един плаж с книга в ръка (крими, за да мога по-лесно да си съчинявам статиите). Имаше ефект, разпуснах. И сега вече остана време и за теб, мило дневниче, за записването на цялата тази информация, чието съдържание е без значение.
С това приключвам. Тази вечер ще се възползвам от изкараните през последните две седмици пари и ще посетя събирането на един познат. Релаксирането продължава, може и да се напия. Не съм правил секс от вече десет дни и това ми се отразява. Не е лесно и да си мен.

Шибай се. Подпис: ДраскачЪТ.

2 коментара:

  1. Абе ся не можеш да отречеш че поне една микроскопична част от твоят живот не е вплетена в някой от разказите :)

    Поздрави Ицо

    ОтговорИзтриване
  2. Най-много някое мнение за нещо си. И то ако го има е напълно умишлено. Хах.

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...