"Антон в Страната на чудесата" - Част 1


Чували ли сте за "Алиса в Страната на чудесата"? Разбира се, че сте чували. Незнайно защо много родители случайно или не запознават децата си първо с тази книга, макар тя да е напоена с доволно количество наркотици, насилие и герои с разнообразни психични разстройства. Дори съм на мнение, че когато я е писал, Луис Карол или е бил напушен, или е прекалил с гъбите. Има нещо... Споменавам това, защото донякъде има връзка. Историята, която ще ви разкажа, започна по леко подобен начин. Но като всяка история и тази трябва да започне, така че стига празни приказки.

Имало едно време... мен. Да, мен, Антон. Пишещият. Та имало ме. Не че сега ме няма де. По-скоро донякъде. Както и да е. Отначало.

Преди известно време... (така е по-добре) най-добрият ми приятел ми подхвърли идеята да направим една разходка сред природата. Той е полицай и тъй като професията на тези хора ги прави много агресивни, те най-често изпитват нужда по някакъв начин да изразходват събраната в тях енергия. Някой си плащат за секс, други бият престъпниците, които залавят, трети, както в случая с най-добрия ми приятел, решават да пробват с лов. За разлика от него аз не съм с такъв зъл характер. Даже може да се каже, че обичам животните. Обичам пържоли от свински врат или пък от пилешки гърди, обичам пикантни крилца. Е, не обичам рибите особено, но какво да се прави. Точно поради тази причина не бях особено развълнуван да ходя из някаква гора, за да стрелям по разни бъгсбъниовци. Г-н Полицай обаче даде добрата идея да вземем няколко бутилки с бира с нас, с което вече ме спечели за другар в своя кръстоносен поход срещу майката-природа.

Беше горещ летен ден и тъкмо бе станало дванайсет на обяд, когато се озовахме в едно от най-гъстите места в гората. Обикаляхме от два часа, а единственото животното, което бяхме видели, беше един гущер, който набързо ни показа среден нокът и се скри в някаква дупка. Бръкнах в раницата си и изкарах една кутийка с бира, отворих я и жадно отпих. Г-н Полицай ме погледна:

-Какво правиш?
-Пия бира. Искаш ли?
-Не, рано е за бирата. Трябва да съм фокусиран. Първо плячката, после пиячката.
-Ти си решаваш. - казах аз и отново надигнах кутийката. През това време той продължаваше да се оглежда за "плячка", сякаш можеше да се види нещо сред гъстите дървета.
-Мисля, че чух нещо. - каза изведнъж.
-Какво?
-Не знам, ще ида да проверя.
-А аз ще те изчакам тук и ако дивият звяр се опита да ти избяга ще го пресрещна и ще го убия за теб с голи ръце! - вдигнах кутийката за наздравица, а той само ме погледна с намръщени вежди, махна с ръка за "няма значение" и здраво стиснал пушката на дядо си (която бях убеден, че вече не може да стреля) се шмугна сред дърветата.

Аз от своя страна, като всеки изтощен от дълго дебнене ловец, си намерих един симпатичен камък и седнах върху него с намерението спокойно да си довърша бирата. Но не ми било писано - не бяха минали и две минути, когато от гората се чуха викове и г-н Полицай изскочи оттам със зачервено лице.

-Мечка! Истинска! Трябва да бягаме за жалките си животи! Мечка! С лапи!

Това беше достатъчно убедително за мен. Преди да се усетя краката ми вече ме носеха в съвсем различна посока от тази, от която бяхме дошли. Скочих сред гъстите дървета, а ниските им клони ме шибаха през лицето и тялото, докато си поправях път тичайки. И тогава се появи дупката.

Не знам как точно стана. Може би бързах прекалено много и въобще не съобразих, че дървета евентуално могат да свършат и след тях да има висока поне няколко метра пропаст. Преди дори да се замисля за спиране, краката ми вече бяха направили няколко крачки във въздуха, след което полетях право надолу. Последното, което помня е, че затворих очи. И ако някой друг се опита да ви разкаже тази история и каже, че съм изкрещял "мамооооо" докато падам, то този някой ви лъже. Наистина. Не се шегувам. Нито съм крещял подобно нещо, нито съм плакал. Въпреки че като падаш от високо и въздушната струя те удря в лицето е възможно да пуснеш някоя друга сълза, така че това вече може да се е случило. Добре де, мамка му, разплаках се и изкрещях "мамо". И тук, тъй като основното предстои, е логично да спра и да лепна един надпис "Следва продължение". Ей така, за да има интрига. Та...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

3 коментара:

  1. Мале, Мале .. като прочетох първа и втора част, вечерта сънувах как едни полицаи ми чистят пред блока ;D Просто нечовешки добро хрумване за сюжет на разказа! Харесва ми и ще го чета с интерес до края!

    ОтговорИзтриване
  2. Радвам се да го чуя :D И само между другото: полицаи, чистещи пред блока, ще е доста забавен сън...

    ОтговорИзтриване
  3. Интересен беше краят на съня - тез двамцата полицаи намериха една огромна дънна платка (що годе голяма колкото прозорец) и тя изведнъж започна да свири .. и го удариха на един кючек ;d Не, просто не знам, обаче твоите истории имат някакво странно въздействие на подсъзнанието ми :D

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...