Какво чета в момента (19.06.11)

Поради ред причини, но най-вече заради вече миналата сесия, блогът не се радваше на особено внимание от моя страна през последните седмици, но това може би ще се промени. Зависи от настроението ми. Въртят ми се цеееели два забавни (в моята глава) проекта, но просто ми трябва солидна муза, за да бъдат започнати и евентуално завършени. Като дойде момента ще разберете. За да вдъхна малко живот на блога реших в следващите няколко дни да пускам издания на по-редовните "рубрики" тук. Започвам с насочената към книгите.

Превъзбуден след успешно взет изпит по статистика реших най-накрая да си купя последната, трета книга от поредицата на Мел Одом "Hellgate: London" - Covenant. "Най-накрая" е доста подходящо, защото прочетох втората книга в началото на 2010-а, а пък първата мноооого по-отдавна, може би през 2008-2009. Така е като си стиснат и не ти се дават пари за книги. Все пак бях решил, че ще довърша кратката поредица, въпреки че не беше нищо особено, а и е писано върху основната история на не особено успешна компютърна игра. И все пак...

Поредицата си имаше някакъв чар, макар единствените що годе добре разработени герои да са тримата главни - темплиерът Саймън Крос, тайният агент Лея и кабалистът Уорън Шимър (който е негър, на който все му се случва едната му ръка да е на някой демон и който, представете си, е доволно могъщ що се отнася до контролирането на митични сили). И въпреки това донякъде започва да ти пука за тях и за това, което им се случва. Но не героите са най-големият проблем на Hellgate: London книгите, а краят на последната. При условие, че Covenant започва със 100 страници, описващи две отделни битки, при това не особено важни що се отнася до историята, е абсолютна глупост на последното действие, уж най-важно, да са отделени около двайсетина страници. Мел Одом сякаш е бързал наистина много и просто краят стои претрупан, особено на фона на прекалено многото детайли в началото на книгата. Също така краят остава прекалено отворен (което е нормално, имайки предвид, че действието се развива преди това на едноименната игра), но е някак дразнещо да прочетеш три книги и накрая да останат прекалено много въпроси за света, за Лондон, за героите, за фракциите и т.н. В общи линии - не си струва, скъпи читателю, да дадеш 30 лв. за книгите по "Hellgate: London", дори да си запален по играта (което силно ме съмнява). Ако си на подходящата възраст (няма да давам ориентировъчни цифри) и се кефиш на Blizzard-ските игри по-добре си купувай книгите по тях. Някак по-стават, подобно на игрите, по които са писани, от тези по Hellgate.

Тези дни ще се дотъркалям до пазарджишката библиотека с намерението да започна "Голямото лятно четене". Чудя се за голяма фентъзи поредица, която да започна (защото изглежда няма единични фентъзита, ами трябва да прочетеш 15-ина тома), която обаче със сигурност няма да е "Песен за огън и лед" на Мартин. Няма да я чета докато сериалът на HBO по темата съществува. Ако го спрат - тогава може да дочета неизгледаното. Така че приемам препоръки, които да обмисля. Мерси.

Докато дойде момента за посещение на библиотеката съм се запасил с две четива:

1. "Техеран, Ялта, Потсдам" - сборник документи по срещите на Рузвелт, Чърчил и Сталин по време на WWII. Надявам се да не са проруски изчанчени, въпреки че са издадени от "Партиздат" (култово име за издателство, накара ме да се замисля за "1984" на Оруел и дали наистина не е имало връзка между книгата и реалността на социализма).
2. "Paradise Lost" на Джон Милтън. От известно време се интересувам от книгата и си я дръпнах в .pdf, тъй като доколкото разбрах не е издавана на български. Ще я почна още днес, макар да не съм голям фен на четенето пред компютър.

И така. Ще се чете това лято, надявам се доста. Ако имате време и желание направете като мен. Полезно е, а и ще мием срама за това, че не всички четем много като деца. Никога не е късно.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...