"Антон в Страната на чудесата" - Част 3


Минаха двадесет минути, а тренировката на "Man-Jester United" сякаш бе далеч от края си, както и не се очертаваше скоро Фъргюса да ми обърне внимание. Следеше "играта" на подчинените си все така зорко и често надуваше свирката преди да започне да крещи по някой от тях. Реших, че не ми се чака повече и отново се приближих до нея.

-Ъм... Стойка... Фъргюс... извинявай, че отново те безпокоя, но може ли просто да ме ориентираш къде съм, за да оставя теб и... хората ти да тренирате на спокойствие?
-Хм, ама ти наистина не си тукашен.

Изведнъж до нас дотича някакво младо момче. Беше облечен с червена тениска и бели къси панталони, което в сравнение с останалите си беше дяволски нормално.

-Кажи бе, Мите? - погледна го въпросително Фъргюса.
-Тренер, вкарах три гола.
-Какви голове, лешпер? Това да не ти е футбол? Идеята е Кралицата да се забавлява.
-Ама...
-Няма "ама". Друго искаш ли?
-Ами исках да попитам дали ще играя... дали ще забавлявам Кралицата на мача утре?
-Случайно да си плешив с лунички?
-Не.
-А да си над 40?
-Не.
-А да имаш слабоумен прякор от рода на "Чичарито"?
-Не.
-Кажи ми тогава - ще участваш ли в мача утре?
-Да.
-Не. Махай се оттука.

Т.нар. "Мите" наведе глава, след което затъжен се затича към игрището. Фъргюса го проследи с поглед, извади от джоба си пакетче семки и започна да си похапва от тях. Обърна се към мен и за малко да ме наплюе с част от люспите.

-Извинявай.
-Няма проблем. - кимнах аз. - Та... можеш ли да ми услужиш с мобилен телефон или поне да ме упътиш към най-близкия път?
-Нямам идея какво е "мобилен телефон", но мога да ти гарантирам, че моите момчета не използват такива боклуци. Те са истински атлети, чисти, и не им е нужен допинг.
-Ахаааа. Добре тогава, а поне да ми покажеш как да стигна до някакъв път?
-Има само един път, водещ до игрището ни. След малко тренировката на тези глупаци приключва... - кратка пауза, за да изплюе няколко люспи. -...и ще тръгна обратно по него. Ще ме изчакаш ли?
-Няма проблем, предполагам.

Проснах се на първата трибуна и отново зачаках. Наистина след малко странната игра на клоуните приключи и те се прибраха в малката сграда до трибуните. Съскащият звук и парата, излизаща от отворените прозорци, ми подсказаха, че мястото най-вероятно е някаква баня. Стенанията и веселият смях, който обаче започна след като всички влязоха вътре, силно ме разтревожиха.

-Готов ли си да вървим? - попита ме Фъргюса. Беше се надвесила над мен и гледаше лошо. Поне вече не ядеше семки.
-Да. - отвърнах аз. - Тъкмо си мислех какво правят... клоуните ти в онази сграда там.
-Приличаш ми на хетеросексуален, така че съм сигурна, че заниманията им там няма да ти харесат. Да вървим.

И тръгнахме. Оставихме клоуните да веселят в банята, все пак ги чакаше голям мач на следващия ден. Или нещо такова. Единственото, което исках е да се озова на някое по-нормално място. Но не знаех, че ще се случи точно обратното...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

3 коментара:

  1. Браво мен, уникален разказ за действителността в премиършип. Продължавай все така но май трудно биха те разбрали булгаристанците за които висшата лига е по висша от жените им!!

    Забуртов

    ОтговорИзтриване
  2. Пич, ти се гавриш с мен и моят отбор, но пък за сметка на това се размазвам от смях :Д иииии не очаквах да ме има така че... евала Бире продължавай в същия дух, чета с голямо удоволствие всеки ден иииии ще те убия все пак на живо :Д :Д

    ОтговорИзтриване
  3. Видяхме се, а все още съм жив. True story.

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...