"Антон в Страната на чудесата" - Част 4


Излязохме от игрището от обратната страна на тази, от която бях дошъл. Отново минахме през дърветата, което ми подсказа, че едва ли много хора идват да "тренират" тук. Най-вероятно само Сър Стойка Фъргюса и подчинените й от "Man-Jester United". След като напуснахме игрището се озовахме на зле асфалтиран път и започнахме бавно да ходим по него. Стойка не бързаше, а и отново бе изкарала пакетчето със семки. Предположих, че яденето на семки не се връзва с това да бързаш. Бързо се стъмни и ни обгърна мрак. Дори да исках не можех да запомня пътя, по който минаваме, тъй като по него нямаше никакво улично осветление.

-Доста страшничък път, а? - опитах се да започна разговор аз.
-Да, ако си страхлив женчо, предполагам, че пътят е точно такъв.

Да, закопа ме. Няколко минути мълчах и преглъщах срама си. След това пробвах отново.

-А къде точно отиваме?
-След всяка тренировка ходя в едно готино място да разпускам. Пълно е с всякакви хора, предполагам, че ще намериш някой, който да ти помогне.
-Не можеш ли ти да ми помогнеш?
-Предполагам, че мога, но не искам. Не разбра ли, че отбора ми има мач утре?
-О, да, съжалявам... играта, която трябва да забавлява...
-Кралицата. - довърши вместо мен изречението Фъргюса.
-Да, Кралицата. - кимнах с глава, надявайки се в приятното местенце да попадна на някой по-нормален. Но не би...

Най-накрая започнах да различавам някакви светлини в далечината. Направихме един доста остър завой и се озовахме на двайсетина метра от някакво умерено голямо заведение. Над входа му висеше голям червен надпис "VERSUS", а пред самия вход стояха две огромни... карти за игра?!?

Виждал съм доста неща през живота си, но това беше наистина странно. Вместо безврати охранители, пред входа стояха две двуметрови карти за игра - една шестица пика и една деветка пика. Светлините по сградата обаче ясно ми показаха, че картите имаха очи и устни в горния си край, а също така и тънки ръце и крака, целите в черно. Покрай тях минаваха най-разнообразни индивиди - както хора, така и разни животни, прекалено големи за вида си (висок цял метър заек си е смущаваща гледка) и носещи човешки дрехи. Естествено, започнах да търкам очи, ударих си шамар, ощипах се по крака - нищо не помогна.

-Какво правиш бе? - изгледа ме замислено Стойка Фъргюса.
-Опитвам се да се събудя. Какво е това място, по дяволите?
-Това е местенцето, за което ти казах. "Версус".
-Искаш да кажеш "Върсъс"?
-Не, името е "ВЕрсУс".
-А... - толкова необичайни неща бяха видяли очите ми и за толкова от тях исках да попитам, че дори самият аз се обърках от въпросите си. Избълвах първото, което ми дойде наум - А защо са го кръстили така? - От входа на сградата се чу шум и двамата с Фъргюса погледнахме натам.
-Сега ще разбереш. - каза тя и ме дръпна за ръкава.

Пред "местенцето" бързо се събираше тълпа от хора и животни (което ме побъркваше), а в средата между тях двама души (хомо сапиенси, което донякъде ме зарадва) се гледаха злобно. Изглежда току що бяха излезли от "Versus", заедно с част от публиката си.

-Аз, Жоро Бошулски, предизвиквам този боклук на дуел за сърцето и тялото на тази прекрасна дама! - каза първият, който носеше мрежест потник и зелени панталони. Сочеше към някакво момиче, чието лице не можех да видя добре в сенките. И все пак ми се стори позната...
-А аз, Ивайло от Ивайло, тържествено приемам! - отвърна вторият, който пък носеше шарена тениска и къси панталони на райе. На очите му стояха розови очила, от онези боклуци, които нямат стъкла, а вместо това няколко пластмасови пръчки. Наричам ги "щори" и ги мразя.

Момичето пристъпи напред. Беше дребничка в сравнение с тях двамата и облечена по-нормално в симпатична черна рокля.

-Ъъъъъ... не искам да се биете за мен, окей? Не ви познавам, не искам да ви познавам и не искам да се биете за мен. Дори да го направите никой от вас няма дори да получи възможността да се запознае с мен. Ясно ли е? - гласът й също ми бе познат.

Двамата обаче сякаш не я бяха чули и изкараха оръжията си - Жоро Бошулски изкара нещо като нож, а Ивайло от Ивайло вече се бе "въоръжил" с някакъв флакон за пръскане и нещо малко и блестящо. Не вярвах на очите си. Все повече и повече не им вярвах.

-Оооо, Ивайло ми е съсед! - радостно се ухили Стойка. -Да се приближим, за да видим кой ще оцелее! - отново стисна единия ми ръкав и ме повлече по-близо до множеството от хора и животни. Вече бе ясно защо мястото се нарича "Versus" и че май ще ми се наложи да гледам бой между слабоумници. Но пък това по никакъв начин не ми помагаше да се върна в цивилизацията или пък отговаряше на някой от множеството въпроси, които се бяха натрупали в главата ми.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...