И нека дъждът да ме погълне.

Очите ми са затворени. Мога да чуя ударите на дъждовните капки около себе си - по покривите, по листата на няколкото дървета на улицата. Но най-отчетливо ги чувам по качулката на сиучъра си. Звукът идва от толкова близо и е толкова далеч едновременно. Успокоява ме. Отварям очи и надигам глава. Капките започват да падат по лицето ми и усещам всяка една от тях, тъй като дъждът е слаб. Първоначално всеки би го определил като дразнещо. След няколко секунди го усещам като леко убождане, но не боли. Просто ме гъделичкат и карат мускулите на лицето ми да се свиват ту в една, ту в друго посока. Усмихвам се и отново навеждам глава, търсейки прикритието на качулката. Единствено носът ми остава жертва на малките капки. Трябва ми по-малък нос. Или по-голяма качулка.

Поглеждам надясно. Небето е тъмносиньо. Слънцето все още не е отстъпило в битката си срещу нощта. Но ще отстъпи и то след само няколко минути. Осеяно е с облаци. Едни по-тъмни, други не чак толкова. Едни по-масивни, други не чак толкова. Всички те изливат съдържанието си върху мен, върху улицата, върху земята. И го чувам. Успокоява ме. Уличната лампа хвърля прекалено много светлина. Разваля момента. Ясно мога да различа разликите в цветовете на листата на две съседни дървета. Необичайно ярки са. Ако това беше картина, изобразяваща улицата с дърветата от двете й страни, тъмното небе и сипещият се дъжд, цветовете нямаше да са толкова отчетливи, толкова ярки. Хората обичат да помрачават нещата. Не знам дали е заради някакво странно черногледство или просто правят така, за да им се струва реалността по-красива. По-добра. Глупави хора.

Поглеждам наляво. Улицата продължава надолу и изпитвам необяснима нужда да тръгна, подобна на тази, която ме изкара навън в това време. Започвам бавно да ходя надолу, взирайки се ту в небето, ту в осветените от светлината на уличните лампи локви. Потрепват, а с тях потрепвам и аз, макар да не е студено. Стигам до кръстовище. Оглеждам се. В никоя посока не се вижда никой. Правя още няколко крачки и заставам в центъра му. Пак поглеждам нагоре. Тук сякаш дъждът е още по-слаб, но отново започва да боде лицето ми. Бавно и методично. Вдигам дясната си ръка и с едно движение забърсвам брадата си, задържала вече прекалено много вода. Толкова е спокойно. И няма никой. Кръстовището и неговите четири посоки са изцяло мой. Аз съм кралят на кръстовището. Хах. На кой му е нужно да е крал на света, когато може да е крал на собственото си кръстовище? Да можеш да поемеш в която посока пожелаеш, след това в друга, а след нея друга. Ако решиш - да се върнеш и да започнеш отначало. Това е власт. Това е ценно. И в момента, що се отнася до владеенето на моето кръстовище, аз съм всемогъщ. Поглеждам в посоката, от която дойдох. Някаква малка черна фигура се движи на петдесетина метра от мен, точно край мястото, от което тръгнах. Котка. Нестрахуваща се нито от тъмнината, нито от дъжда. Умно животно. Не като хората.

Уличната лампа на ъгъла на една от улиците изведнъж не е единствената светлина, която очите ми усещат. Поглеждам надясно - в далечината светят фарове. Изглежда спокойствието приключи. Някой иска да прегази моето кръстовище под прикритието на метален покрив. Нямам намерение да го чакам, за да прегази и мен. Аз все още контролирам кръстовището си и мога да реша накъде да поема. Избирам пътя към дома. Тръгвам обратно, докато чехлите ми шляпат във водата. Може би трябваше да се подготвя по-добре за излизане в дъжда.

Изминавам обратния път отново гледайки небето. Някъде на запад слънцето все още се бори. Добре прави. С подгизнали крака стигам на мястото, от което тръгнах. От смелата черна котка няма и следа. Не че ми и трябва. Поглеждам за последен път нагоре, след което се прибирам. Кръстовището ми може да почака. Светът също.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...