Публикации

Показват се публикации от Юли, 2011

"Антон в Страната на чудесата" - Част 20 (Финална)

Изображение
Дори не знам как стана. Секунда по-рано Малък Ти, драконът на Кралицата, бе опитал да ме захапе. В опита си да се измъкна бях залитнал (а може би заради ракията...) и панирайки се от възможността да падна във врящата вода на басейна, се бях хванал за врата на люспестия звяр. Тъпото животно (не познавам умни дракони, а вие?) затръска глава няколко пъти, за да ме махне от себе си, но вместо това успя само да ме вдигне във въздуха, откъдето пък се озовах паднал върху гърба му и стиснал го за врата с две ръце. И отново - не знам как стана. Може би наистина бях пил някакъв елексир, а не ракия.
Главоболието, което ме нападна след тази малка каскада, ми подсказа, че греша и всъщност съм пил точно ракия. Но не ми пукаше - бях по-смел отколкото някога съм бил през живота си и се опитвах да яздя ш*бан дракон. Колко хора могат да се похвалят с подобно нещо?
На Малък Ти обаче не му хареса, че съм на гърба му. Изрева недовлно няколко пъти, след което с един скок разби тавана на залата. За мой късмет…

"Антон в Страната на чудесата" - Част 19

Изображение
Втори рев последва първия и всички във вътрешния двор прекъснаха битката си. Черни рицари, затворници, черни и червени карти - всички стояха вцепенени по местата си, гледаха в посока на този ужасяващ звук и чакаха. Естествено, тъй безразсъдно смелият Сър Терзий бе по-скоро възбуден, отколкото уплашен.
-Това е нашият шанс! - каза приповдигнато той - Щом Кралицата пусне дракона си срещу нас, ще ни е по-лесно да измъкнем Принцесата. А и вече знаем къде да я търсим.
Преди със Стойка да успеем да му кажем каквото и да било, той се затича към малката врата, през която преди малко официално облеченото кенгуру се бе махнало от двора. Фъргюса ме погледна с широко разтворени очи.
-Не можем да го оставим да отиде сам. -Оф... - тропнах с крак два пъти, за да покажа, че съм недоволен - Но той не ни е никакъв. Аз дори не знам защо съм тук, защо трябва да се занимавам с дракони? -Не те ли спаси той в гората, онази вечер при "Версус"? -Да. - наведох глава и въздъхнах - Което ме подсеща... - обърн…

"Антон в Страната на чудесата" - Част 18

Изображение
Стоях по гръб на върха на стълбището, а Деветка Пика бе вдигнал дилдо-копието си над мен. За моя голяма радост "дежа вю"-то продължи. Защо радост ли? Ами предният път, когато това се бе случило, Терзий повали картата преди главата ми  да бъде пробита от средство за самозадоволяване. Сега обаче Терзий се търкаляше надолу по стълбите и тъй като продължавах да чувам дрънкащия звук на бронята му, удряща се в стъпалата, знаех, че не мога да разчитам на него. Помощта обаче дойде от другаде.
Тъкмо когато гумения връх на копието летеше към мен, Деветка Пика отново бе повален... този път обаче от собствения си партньор - Шестица Пика. Шестицата се надигна на крака и ми подаде ръка. Гледах го недоверчиво.
-Хайде, по дяволите, на твоя страна съм, чужденецо! - каза ми Шестица Пика. Все още не напълно сигурен в това му подадох ръка, за да ми помогне да стана, но с другата хванах дръжката на ножа. -Какво значи това? - изстена Деветка Пика от земята. Помагаше си със стената, за да се изправи.…

"Антон в Страната на чудесата" - Част 17

Изображение
Колкото повече мисля за поведението си в онзи момент, толкова по-сериозно разбирам колко глупаво бе то. Но бях щастлив - преди няколко минути ме бяха осъдили на тъй наречено "скалпиране" и аз бях съумял да се измъкна от присъдата... защото тя вече отдавна бе изпълнена. Мълчанието в залата продължаваше, а аз постепенно смрях да се смея.
-Тюнчи, би ли ми вдигнала боксерките и дънките? - обърнах се аз към медицинската сестра, а тя ме погледнато объркано. След това погледът й премина през палача Болката и накрая се спря върху Кралицата. Лицето й вече бе изчистено от всичките емоции и студеният й поглед бе прикован в мен. -Вдигни панаталоните му, Тюнчи! Болка, прибери ножа! - нареди Кралицата и стана от стола си.
Двамата й подчинени веднага изпълниха нарежданията и се отдръпнаха в единия ъгъл. Дотолкова бяха объркани, че сега дори не им беше до натискане. Хвърлих един поглед към публиката - очите на Нелиърската котка бяха присвити сърдито, също като устните под тях. Друго не се вижд…

"Антон в Страната на чудесата" - Част 16

Изображение
С Нелиърската котка стояхме и се гледахме очи в очи. Е, де факто, аз виждах само очите и устните й, защото останалото беше невидимо в момента, но все пак... Тя бе с лека усмивка на лице, а аз бях стиснал зъби до такава степен, че жилите и вените по врата ми изпъкваха.
-Искаш да кажеш, че съм осъден на обрязване? -Точно така. - ухили се още по-широко Нелиърската котка. -Но не се тревожи, миличък. Виж, ето този... - тя погледна към вързаният Кени Пекажлиш. -Той направо ще бъде обезглавен.
Знаех, че Пекажлиш бе осъден на обезглавяване. Докато говореше с Кралицата разбрах, че вече е бил скалпиран и затова сега ще бъде обезглавен, но тогава изобщо не се замислих какъв смисъл е вложен в това "скалпиран". Сега обаче всичко ми стана ясно. Погледнах към Пекажлиш. Потта по лицето му беше още повече. Облечената като медицинска сестра Тюнчи сложи пред него една масичка с дължината на краката му, след което мина зад него и смъкна дънките и боксерките му. Позицията ми ме предпазваше от по-ек…

Какво чета... (17.07.11)

Започвам с комиксите и това, че довърших "Captain America", Volume 5 (т.е. от 39 до 50-ти брой), като минах и двайсетината броя от брой 600 нагоре, които продължават същата история. В общи линии някои от тях изглеждаха прекалено много като пълнеж и не ми допаднаха чак толкова, колкото предните, в които се говореше за завръщането на Бъки и развитието му като новият Капитан. Набързо го очерниха и бе сложен край на краткия му run с маската и щита и от този месец започва нова поредица, в която Стив Роджърс отново слага стария си костюм. Всичко с цел реклама на филма (който излиза по кината в България на 29 юли, между другото). Дотук бях с Cap.America, поне за годинка, докато се натрупат броеве. Също така прехвърлих mini-story-то "Endangered Species" за X-Men, което някакъв човек с добри намерения бе превел на български и пуснал в zamunda. В общи линии не беше нищо особено, може би защото цялата история е за това как Ханк МакКой (Beast) търси начин да възстанови изчезна…

Punk. CM Punk.

Изображение
Както наскоро май споменах в един пост, не съм гледал кеч от вече над 2 месеца. В смисъл... не гледам редовно. От последното PPV на WWE изгледах само Крисчън-Ортън мача, защото ми харесва как се сработват двамата. Иначе като цяло интересът ми е почти нулев и изобщо не ми дреме какво става в WWE, какво остава за TNA (IW) или ROH. Животът е все така интересен и без гледането на кеч. Но все пак....

CM Punk. Че съм фен, фен съм му. Не това обаче е причината отново да се заинтересувам какво става покрай него в WWE. Причината е това, което той прави в последния си месец там. След като обяви, че на 17 юли договорът му изтича и се маха от компанията (ама... не по сценарий, for real), бях малко разочарован, но Пънк изкара a-game-а си, дет' се вика, и ме накара да изгледам последните му две изяви в RAW. Първо - страхотното промо отпреди около три седмици, в което уж не по сценарий каза една камара истини за WWE в момента, прекрачвайки всякакви граници на няколко пъти:

След това беше suspend-н…

"Антон в Страната на чудесата" - Част 15

Изображение
Гледах изнервено към Стойка, докато Русата вещица Анна разказваше на Кралицата всичко: как с Терзий сме се озовали в къщата й, как го е омагьосала и той й е разказал плана за спасяването на Принцесата. Всичко. Очаквах разказът да свърши, за да чуя присъдата си. Трябваше да мисля план за бягство, но просто мозъкът ми отказваше да работи. Тогава чух един доста познат и доста приятен глас зад гърба си, който накара очите ми да се отворят широко.
-Милият ми нов любимец, в каква ситуация е попаднал, хихихи. - изсмя се нежно Нелиърската котка зад мен. Опитах се да се обърна назад, но тя ме спря: -Не се обръщай. В момента съм изцяло невидима и говоря достатъчно тихо, за да ме чуеш само ти, но нека не будим подозрения. -Значи си тук, а? - казах аз по-скоро на себе си. Наведох глава възможно най-много, за да не личи, че говоря. -Ще ме измъкнеш ли? -Вече ти изпълних обещаното желание, миличък мой. Нямаш право на ново, докато аз не реша. А и не е ясно дали ще имаш нужда от измъкване...
Гласът млъкна…

"Антон в Страната на чудесата" - Част 14

Изображение
Стисках зъби и нервно движех пръстите и китките си, за да привлека вниманието на Стойка Фъргюса, но тя просто не поглеждаше в моята посока. В един момент нещо ме удари отзад по главата. Иска ми се да кажа, че беше перване, но имайки предвид, че беше плесница от метална ръкавица, "перване" звучи прекалено меко. Един от черните рицари, които ме пазеха, ме беше ударил и сега гледаше към мен.
-Какво си мислиш, че правиш, чужденецо? - каза той - Когато Кралицата води дело ще стоиш мирно, ще мълчиш и ще слушаш. -Слушам и изпълнявам, трансформъре. - отвърнах. -Моля?
Не му отговорих, а само вдигнах рамене и сложих пръст на устните си, за да покажа, че трябва да пазим тишина. Пред Кралицата се бяха появили двама нови индивиди - кенгуру с бяла риза и черно сако, носещо очила с кръгли стъкла, както и нормално изглеждащ мъж, малко по-стар от мен, облечен с дънки и черна риза. На ръцете му имаше кожени гривни, а не особено гъстата му коса бе вдигната на иглички с гел. Не изглеждаше доволен, …

"Антон в Страната на чудесата" - Част 13

Изображение
Бавно вървях по дългия коридор на дворцовия затвор. Пред мен се движеха Шестица и Деветка Пика, а зад мен бяха двамата облечени в черно рицари. От време на време ме бутаха грубо напред, най-вече когато си позволявах да огледам другите килии. Оттам ме следяха множество очи - най-вече на карти от двете червени бои, каро и купа, но също така и хора и животни. Знаех защо картите са тук, но нямах идеята каква е причината в затвора да има и други обитатели на Страната на чудесата. Може би и тук престъпленията бяха често срещано явление. Замислих се за секунда за това как би изглеждал бял заек-изнасилвач, потръпнах от собствената си ужасна мисъл и реших да не разсъждавам вече по този въпрос.
В края на коридора минахме покрай бюрото на главния пазач. Той беше най-малкото страшен - едро и здраво тяло, в центъра на което се намираше сгънат на няколко вълни корем. Лицето беше по-слабо, с набола рядка брада по него. На места тъмна, на места руса коса, стигаща под очите, скриваше голяма част от сър…

"Антон в Страната на чудесата" - Част 12

Изображение
Този път се съвзех преди Терзий. Вече бяхме в някакво студено помощение с един единствен прозорец, на който имаше решетки. На мястото на едната стена също имаше решетки, които водеха към коридор, пълен с други китни "стаи" като нашата. Заключих, че сме в нещо като затвор. Да, добър съм в заключенията. През прозореца все още се процеждаше светлина, макар и не особено ярка. Изглежда все още беше ден и ако не бяхме проспали цяло денонощие, то това значеше, че сме пристигнали тук още в същия ден, в който бяхме отвлечени от къщата на Русата вещица Анна. Надявах се, че това „тук” е дворецът. Точно както беше предположила Нелиърската котка – картите за игра най-вероятно ни бяха осигурили безплатен и бърз транспорт до крайната цел на мисията ни. А нали се бях заел да спасявам принцеса...
Постоях известно време мълчаливо, очаквайки Терзий да се съвземе. Вече не бяхме оковани и можех преспокойно да се опитам да го разбутам, но знаех, че с него шега не бива дори когато е в безсъзнание. …

"Антон в Страната на чудесата" - Част 11

Изображение
На следващата сутрин бях събуден от някакъв трясък. Рязко се надигнах от леглото и видях как през разбитата врата влетя една от картите, които ме бяха преследвали в гората след първата ми среща със Сър Терзий пред „Версус”. Докато осъзная дали сънувам кошмар, или всичко е реално (което, имайки предвид останалите ми съмнения, прави нещата много сложни), картата вече бе до леглото ми и левият й юмрук се заби в лицето ми, връщайки ме обратно в легнала позиция. Ръцете, както и краката, на живите карти за игра бяха странни – нямаха стави, а вместо това приличаха на някакво много дебело и гладко черно въже. Но в тях определено имаше сила. Последва още един удар, този път от другата страна на лицето ми. Заболя, при това много. Тази карта за игра знаеше как да удря.
-Помниш ли ме, чужденецо? – просъска картата през малката уста в горния си край. –При последната ни среща успя да ми се измъкнеш, защото ти се притекоха на помощ, но този път приятелчето ти няма как да се намеси. Сега си мой!
Трети …

Моето творчество... Част 45: Deadpool

Изображение
Наскоро прочетох излезлите броеве от последния volume на комиксите за "Deadpool" и ми се прииска да пробвам да нарисувам героя. Най-вече заради малкото цветове, пък и исках да пробвам как се правят сенки при цветна рисунка. Ползвах един лесен за намиране шаблон в нета и набързо надрасках това долу. Ясно е, че има доста грешки (даже аз си ги виждам, но за съжаление повечето ги видях едва след сканирането), но пък беше забавно. В следващите дни направих още една, която обаче все още не е сканирана и ще почака преди да се озове тук. Та... Deadpool:
Btw скицата (и сенките върху черното) са правени с 2B, ink-ването с тънкописeц, черното с перманентен маркер, а червеното с най-обикновен флумастер. GG.

"Антон в Страната на чудесата" - Част 10

Изображение
-Харесват ли ви сладките? – попита Анна. -Прекрасни са. – отговори Терзий и набута още една под шлема си. Доколкото разбрах от разказа му (а докато седяхме на масата той разказваше доста неща) посрамените рицари нямат право да свалят шлема си пред други хора. А тъй като той бе изгонен от двореца, официално се водеше, че той е сред „посрамените”. -А на теб харесват ли ти, Антоне? – усмихна ми се Анна.
Погледнах бисквитата в ръцете си, първата, която си бях взел от чинията на масата, след което погледнах Анна.
-Мисля, че в моята има нокът. -Само така си мислиш. – продължи да се усмихва тя. -Не му обръщай внимание, Анна, изглежда е шегаджия. – каза Терзий. Вече бях сигурен, че под този шлем има само чифт очи и една уста. Нито грам мозък. -Извинете ме, но се чувствам доста изморен от... всичко. – станах от масата. –Мисля да си лягам. – двамата кимнаха. – Лека нощ!
Още не бях излязал от малката кухня и отново чух смеха на Терзий. Беше в началото на нова своя история, така че трябваше да съм благод…