"Антон в Страната на чудесата" - Част 10


-Харесват ли ви сладките? – попита Анна.
-Прекрасни са. – отговори Терзий и набута още една под шлема си. Доколкото разбрах от разказа му (а докато седяхме на масата той разказваше доста неща) посрамените рицари нямат право да свалят шлема си пред други хора. А тъй като той бе изгонен от двореца, официално се водеше, че той е сред „посрамените”.
-А на теб харесват ли ти, Антоне? – усмихна ми се Анна.

Погледнах бисквитата в ръцете си, първата, която си бях взел от чинията на масата, след което погледнах Анна.

-Мисля, че в моята има нокът.
-Само така си мислиш. – продължи да се усмихва тя.
-Не му обръщай внимание, Анна, изглежда е шегаджия. – каза Терзий. Вече бях сигурен, че под този шлем има само чифт очи и една уста. Нито грам мозък.
-Извинете ме, но се чувствам доста изморен от... всичко. – станах от масата. –Мисля да си лягам. – двамата кимнаха. – Лека нощ!

Още не бях излязал от малката кухня и отново чух смеха на Терзий. Беше в началото на нова своя история, така че трябваше да съм благодарен, че я изпускам. Качих се на втория етаж и влязох в стаята, която бе предвидена за мен. Преди да легна на леглото го огледах внимателно. Нямаше никакви очи по него. Реших, че по-рано ми се е сторило, след което изтощено се проснах отгоре. В момента, в който сложих ръце зад главата си, очите отново се появиха, този път на сантиметри над лицето ми.

-Аааа! – извиках леко и замахнах с ръка, но преди да ги докосна вече бяха изчезнали. Не, че знам какво целях... може би да играя тенис с тях?
-Проявяваш такъв интерес към мен пред „Версус”, а сега искаш да ме удариш. Наистина си интересен.

Гласът дойде отляво на леглото. Погледнах натам и видях очите да се носят във въздуха там, но този път отдолу имаше и устни. Най-странното бе, че гласът ми бе познат. Не трябваше да питам. Около очите се оформи лице, а след това и тяло, и момичето, за което се бе провел дуела пред „Версус”, онова, което изглеждаше досущ като приятелката ми, вече стоеше пред мен.

-Ти... как... защо... наистина ли?
-Не разбрах нищо, опитай пак. – каза тя.
-Имам предвид... как го направи?
-Владея някои трикове.
-Следиш ли ме? – попитах аз.
-Всъщност, да. Откакто те видях пред „Версус” онази нощ.
-Но не ме познаваш? И е напълно случайно, че визуално си абсолютно копие на приятелката ми?
-Няма нищо случайно в Страната на чудесата.
-Ахаааа. Ако направят филм за вас това може да е слогана. Но все пак – коя си ти всъщност и защо ме следиш?

Момичето, което както вече казах милион пъти – приличаше дяволски много на приятелката ми, се приближи и седна до мен на леглото. Не бях уплашен от нея, въпреки способността и да става невидима, така че я оставих да го направи.

-Аз съм Нелиърската котка.
-Ти... какв... хехаехахеа! – велик съм в реакциите, знам. –Окей, аз съм Батман.
-Не си. Казваш се Антон и не си оттук.
-Да, а ти не си забавна. Интересно име имаш, Нелиърска котко.
-Кой го казва. По нашите стандарти твоето име е доста... малоумно.
-По моите стандарти всичко, което съм видял и чул през последните дни, е пълна пародия, ясно? А защо ме следиш?
-Защото си интересен. Набързо се забърка в доста сериозни неприятности и искам да видя докъде ще стигне това.
-Значи знаеш за малкия ни поход с тенениения човек долу?
-Мхм.
-И какво мислиш? За кого си – Кралицата или Принцесата?
-Все ми е тая, важното е да се случват забавни неща. – Нелиърската котка се усмихна широко. Имаше дори усмивката на приятелката ми.
-Ясно. Значи няма да ни предадеш?
-Не, но Русата вещица Анна долу ще го направи.
-Коя?
-Русата вещица Анна. – отвърна ми тя. –Жената, която ви приюти толкова гостоприемно. Каза ви името си, но не цялото. „Русата вещица” е основна част, но често я пропуска, за да не стряска хората. И беше прав – в бисквитката ти имаше нокът, при това от дете. Тя това прави – сладки от деца.

Погади ми се.

-Но защо?
-Защото децата са сладки? Откъде да знам, не съм й дала аз идеята.
-Трябва да предупредя Терзий. – казах аз.
-Не се хаби. Няма да ти повярва. Когато тя отвори вратата пред него, използва малко заклинание, за да го... мммм.... омагьоса. И сега той е нещо като пиян. Затова и разказваше толкова истории. И между другото – сигурно вече й разказва за плана ви да освободите Принцесата.
-Значи все пак трябва да опитам да го спра.
-Казах ти, че няма да успееш. Ама и ти си един инат. Във всички случай до утре сутринта ще сте арестувани и ще ви откарат към двореца, за да ви изправят пред Кралицата. А, в случай, че си забравил, да стигнете до двореца е основната ви цел.
-И какво предлагаш? – попитах аз. –Да стоя и да чакам да ми сложат белезници, окови или каквото и да е дам, и да ме замъкнат в двореца?
-Да, ще си спестиш ходенето. Най-вероятно ще ви закарат.
-Защо да ти вярвам?
-Вярваш ми и го знаеш. Може би е заради начина, по който изглеждам, но ми имаш огромно доверие. Повече отколкото имаше на всеки друг досега и повече отколкото вярваш дори на собствените си очи. Предполагам, че всичко, което виждаш около теб е много странно за теб.
-Взех да свиквам. – въздъхнах.
-Все пак има и друг вариант. – каза тя и отново се усмихна. –За да те накарам да се почувстваш по-добре, а и за да направя всичко случващо се още по-интересно за мен, ще ти изпълня едно желание. Ако толкова държиш да ходиш пеша до двореца, мога например утре да те освободя или пък да разваля магията над Терзий и да избягате още сега.
-Можеш ли да направиш това? – вдигнах вежда.
-Мога. Както ти казах – имам си своите фокуси.
-Значи можеш да направиш всичко? Като да ме махнеш оттук? От Страната на чудесата?
-Това е малко по-сложен въпрос, за който не мога да ти помогна. Мога да правя по-малки неща, но все такива, които да бъдат от полза за теб и да те направят щастлив. Е, какво ще бъде? – попитя тя.

А аз вече бях решил. И този път аз бях този, който се усмихна много широко.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...