"Антон в Страната на чудесата" - Част 11


На следващата сутрин бях събуден от някакъв трясък. Рязко се надигнах от леглото и видях как през разбитата врата влетя една от картите, които ме бяха преследвали в гората след първата ми среща със Сър Терзий пред „Версус”. Докато осъзная дали сънувам кошмар, или всичко е реално (което, имайки предвид останалите ми съмнения, прави нещата много сложни), картата вече бе до леглото ми и левият й юмрук се заби в лицето ми, връщайки ме обратно в легнала позиция. Ръцете, както и краката, на живите карти за игра бяха странни – нямаха стави, а вместо това приличаха на някакво много дебело и гладко черно въже. Но в тях определено имаше сила. Последва още един удар, този път от другата страна на лицето ми. Заболя, при това много. Тази карта за игра знаеше как да удря.

-Помниш ли ме, чужденецо? – просъска картата през малката уста в горния си край. –При последната ни среща успя да ми се измъкнеш, защото ти се притекоха на помощ, но този път приятелчето ти няма как да се намеси. Сега си мой!

Трети удар и този път вече загубих съзнание. От моята гледна точка да припаднеш чак на третия удар си е геройска постъпка. Когато успях да отворя очи стигнах до три извода – мъчеше ме главоболие, устната ми бе подута и бях седнал в нещо като каруца. Опитах се да се размърдам, но нямаше как да стане – ръцете ми бяха заключени зад гърба ми с нещо като дебели белезници, а краката ми също бяха оковани, така че дори не можех да се изправя. Огледах се – бях в задната част на „каруцата”. Превозното средство бе направено от дърво и метал, а аз изглежда гледах към задната му част. Някъде отдолу се появяваха няколко огнени струи, които като че ли бутаха превозното средство напред. От всичките ми страни се издигаха няколко високи, сигурно почти два метра, метални остриета, достатъчно близо едно до друго, че да не мога да се промуша и да... хм... изпадна от модерната каруца. Погледнах назад, към предната част. На едва двайсетина сантиметра от мен стоеше Терзий, също с оковани ръце и крака. Заради шлема му не можех да кажа дали е буден. Метър по-надолу отново имаше шипове, а зад тях можех да видя двете карти за игра – шестица и деветка пика, които изглежда управляваха нещото. Бяхме пленени, не че още предната вечер не бях наясно, че това ще стане. Приближих се възможно най-близо до Сър Терзий и му подшухнах:

-Хей, Терзий! Рицарят! Красивият и забавен Антон вика облечения в метал за скрап меченосец. Буден ли си, дявол да те вземе?
-Буден съм, но не съм в настроение за говорене.
-Защо? – попитах.
-Защото бяхме заловени. – отвърна ми г-н Посочвам Очевидното.
-А, затова ли... Да не ти пука, аз още снощи разбрах, че така ще стане.
-Моля? – шлемът се надигна и се обърна към мен. Предполагам, не от самосебе си, а че главата на Терзий вътре го беше обърнала насам. Поне вече ме гледаше.
-Снощи, докато ти си мислеше, че впечатляваш Русата вещица Анна с историите си за тайни операции и извършени подвизи, аз имах посещение в стаята си.
-От кого?
-Нелиърската котка.
-Не може да бъде. Та тя е толкова егоцентрична и самовглъбена, че чак ми се повдига...
-Моля? – вдигнах вежди. –Познаваш ли я?
-Цялата Страна на чудесата я познава, макар малко хора да са я срещали лично. Не съм чувал нищо добро за нея, освен, че се интересува най-вече от собственото си забавление.
-Донякъде е така, но вече се интересува и от мен. – отвърнах. –А не си ли спомняш, че в нощта, в която се срещнахме, те уби онзи тип... Ивайло от Ивайло и й предложи главата му?
-Това е била Нелиърската котка? – сепна се Терзий – Помислих, че помагам на дама в беда! А доколкото знам тя е доста по-опасна от самия мен и е можела да се защити сама...
-Това вече не го знаех, но както и да е. – дразнещо е как някои разговори се проточват толкова без нищо съществено. Не само в Страната на чудесата, по принцип. –Та както ти казах тя се появи в стаята ми. Уведоми ме, че си бил омагьосан от Анна, която всъщност е вещица и от самото начало е мислела да ни предаде.
-Всъщност и аз знам, че е вещица. Нея дори съм я виждал, но просто... както каза ти най-вероятно ме е омагьосала. Започнах да осмислям всичко чак когато се озовах тук.
-Значи не помниш нищо от снощи? – попитах.
-Не. – поклати глава/шлем той. –Помня как се проснах в леглото в стаята, която ми бе приготвила тя, и как последното нещо, което видях преди да заспя, беше, че под леглото се подаваха някакви окови.
-Най-вероятно за децата, които готви...
-Значи знаеш за бисквити „Детска радост” и как точно ги приготвя тя?
-За съжаление знам. Давай по-нататък. Какво стана сутринта?
-Събудих се окован. – каза той с тъга в гласа си. – Вързан като животно, без дори да усетя. Двете карти тъкмо те изкарваха от стаята ти, в същото състояние, но изглежда беше в безсъзнание. Ти поне си се бил като мъж, а аз... – мисля, че бе на път да се разплаче.
-Спокойно, войнико, не е момента да се обвиняваш. – казах. –Но иначе да, доста бой им хвърлих преди да ме повалят, но все пак бяха двама... а и Анна им помогна. – с лъжи се прави репутация навсякъде.
-Браво, Антон! Браво! Но ето... въпреки това сме оковани и мисията ни се провали. Иначе Нелиърската котка каза ли ти нещо повече? Нещо, което да е от полза?
-Ами тя знаеше, че ще бъдем предадени от Анна и предложи да ни измъкне днес. – намръщих се виновно.
-Добре! Това е много добре! Кога ще се появи?
-Ами няма да се появи... най-вероятно ни следи дори в момента, но ми предложи само една услуга и аз реших, че искам друго.
-Моля? – Терзий звучеше изнедан, но скоро изненадата можеше да премине в гняв. –Какво поиска тогава, ако не помощта ако попаднем в беда?
-Ами... виждаш ли... не знам дали ще ме разбереш, но Нелиърската котка е като клонинг... не, ти не знаеш какво е клонинг. Тя е идентично копие на приятелката ми. Прилича адски много на нея.
-И? – в гласа му вече се усещаше студена нотка.
-Тъй като изглежда владее някакви фокуси, аз я накарах да се раздвои, да си направи свое копие и после двете да се натискат. – заразказвах запалено аз. –Все едно гледах как приятелката ми е върху приятелката ми. Специално заради мен.
-Ти, болен кучи сине! – изкрещя Терзий и започна да замахва към мен с главата си –Заради извратените ти фантазии си прецакал възможността ни да бъдем спасени! Съсипал си шанса да изпълним мисията си!
-Тихо! Тихо! – започнах да повтарям аз, гледайки да стоя далеч от него, колкото и да бе трудно да се мърдам с оковите си.

Но беше късно – 6 Пика и 9 Пика се обърнаха към нас, чули крясъците на ядосаният рицар, след което решиха да ни покажат, че разполагат с някакви машинки, пускащи ток. Нещо като тийзъри, които само с едно докосване ни пратиха отново в безсъзнание. И да, скапаните електро-джаджи също имаха формата на фалос. А Терзий нарече мен болен...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...