"Антон в Страната на чудесата" - Част 12


Този път се съвзех преди Терзий. Вече бяхме в някакво студено помощение с един единствен прозорец, на който имаше решетки. На мястото на едната стена също имаше решетки, които водеха към коридор, пълен с други китни "стаи" като нашата. Заключих, че сме в нещо като затвор. Да, добър съм в заключенията. През прозореца все още се процеждаше светлина, макар и не особено ярка. Изглежда все още беше ден и ако не бяхме проспали цяло денонощие, то това значеше, че сме пристигнали тук още в същия ден, в който бяхме отвлечени от къщата на Русата вещица Анна. Надявах се, че това „тук” е дворецът. Точно както беше предположила Нелиърската котка – картите за игра най-вероятно ни бяха осигурили безплатен и бърз транспорт до крайната цел на мисията ни. А нали се бях заел да спасявам принцеса...

Постоях известно време мълчаливо, очаквайки Терзий да се съвземе. Вече не бяхме оковани и можех преспокойно да се опитам да го разбутам, но знаех, че с него шега не бива дори когато е в безсъзнание. Можеше при събуждането си инстинктивно да ми счупи крайник или нещо подобно. Затова изчаках. Най-накрая започна да издава някакви звуци и бавно се надигна от пода, където ни бяха хвърлили и двамата. Аз вече седях на малката дървена пейка, закрепена за стената с прозореца.

-Добро утро, сънливко! – казах с насмешка.
-Ти... ти.... – ето, че злобата му не беше отминала. –Заради теб сме тук...
-Надявам се, че имаш предвид замъка. Мястото към което се бяхме запътили и до което ни докараха доста по-бързо отколкото щяхме да стигнем пеша през гората. Но няма да е зле да огледаш и да кажеш дали това наистина е затворът на двореца или просто тая напразни надежди.
-Моля? Какво? – Терзий започна да върти глава докато се надигаше. –Познавам тези килии! Ние наистина сме в двореца! По-точно в затворническото крило!
-Бинго! Бил съм прав. – усмихнах се широко и му дадох време да помисли.
-Ти... те... докараха ни... ти си гений, Антон! – просветна му накрая.
-Нали? Ако бях поискал от Нелиърската котка да ни измъкне нямаше да се озовем в двореца толкова бързо. Но ето ни тук. Сега обаче трябва да се измъкнем и да потърсим твоята принцеса.
-Точно така. Но това може да е трудно, вратите тук имат специален механизъм и се отварят само от бюрото на главния пазач. Няма как да ги отворим отвътре.
-Значи ще трябва да почакаме да ни изкарат сами, предполагам.

Наведох глава и потърках косата си с ръце. Още чакане. Някакъв друг глас ме накара да погледна отново напред.

-Терзий?!? Ти ли си? – чу се от една от съседните килии.
-Кой си ти, страннико? – попита рицаря. –И откъде познаваш гласа ми?
-Аз съм, рицарю, Седмица купа!
-О, старо и познато лице! Какво правиш тук?
-Всички от отряди Купа и Каре сме затворени тук, откакто Кралицата взе властта. Поне тези, които оцеляхме.
-Имало е мъртви? – попита Терзий тихо.
-Да, когато се опълчихме на Кралицата имаше сблъсък. Ти вече беше изгонен от двореца. От нашия отряд имаше три жертви, за Каре не знам. Ти какво правиш тук?
-Дошъл съм да освободя Принцесата, братко, също и вас, за да се подготвим за революция.
-Ти си се побъркал. – каза картата. –Обмисляли сме всякакви варианти, но, както сам каза на своя съкилийник, решетките се отварят само от бюрото на главния пазач. Няма начин.
-Ще намерим, братко карта! Ще намерим!

Следях разговора им с интерес, но се чуха стъпки и двамата замлъкнаха. Пред решетката ни се озоваха двете карти, които ни заловиха – Шестица Пика и Деветка Пика, заедно с двама рицари с черни брони, предположих верни на Кралицата.

-Ти! – посочи ме единият. –Чужденецът! Идваш с нас в Съдилището!
-О, не... – каза тихо Терзий и погледна към мен. –Там Кралицата се разправя с враговете си.
-Много вдъхновяваща информация, благодаря! – отвърнах.

Вратата на килията се отвори, но без никой от четиримата, изпратени да ме съпроводят, да направи нещо. Наистина се управляваше от по-отдалечено място.

-Не ни карай да повтаряме, чужденецо! – каза другия рицар. Зад него Деветка Пика ме гледаше със злорада усмивка. Май той беше този, с когото се бях сблъскал вече два пъти.

Станах и бавно отидох в коридора при тях. Зад гърба ми клетката се затвори. Погледнах към Терзий.

-Е, рицарю... изглежда имам нелеката съдба да спасявам всички ни. Добре поне, че всички тук не сте особено умни. Пожелай ми успех!
-Успех, смели Антоне! И до нови срещи!
-Ха... дано. – изстенах, а рицарите ме бутнаха напред по коридора. Време беше за срещата ми с Кралицата, а дори не бях облечен подобаващо.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #5 (it's baaaack!)

Определено е хубавичко такова, зареждащо, да влезеш в книжарницата, да отидеш до онова ниско рафтче, където си запомнил, че слагат комик...