"Антон в Страната на чудесата" - Част 14


Стисках зъби и нервно движех пръстите и китките си, за да привлека вниманието на Стойка Фъргюса, но тя просто не поглеждаше в моята посока. В един момент нещо ме удари отзад по главата. Иска ми се да кажа, че беше перване, но имайки предвид, че беше плесница от метална ръкавица, "перване" звучи прекалено меко. Един от черните рицари, които ме пазеха, ме беше ударил и сега гледаше към мен.

-Какво си мислиш, че правиш, чужденецо? - каза той - Когато Кралицата води дело ще стоиш мирно, ще мълчиш и ще слушаш.
-Слушам и изпълнявам, трансформъре. - отвърнах.
-Моля?

Не му отговорих, а само вдигнах рамене и сложих пръст на устните си, за да покажа, че трябва да пазим тишина. Пред Кралицата се бяха появили двама нови индивиди - кенгуру с бяла риза и черно сако, носещо очила с кръгли стъкла, както и нормално изглеждащ мъж, малко по-стар от мен, облечен с дънки и черна риза. На ръцете му имаше кожени гривни, а не особено гъстата му коса бе вдигната на иглички с гел. Не изглеждаше доволен, че стои пред Кралицата. Даже май беше малко отегчен. Кенгуруто пристъпи напред и прочисти гърлото си. Изобщо не се изненадах, че то изглежда можеше да говори...

-Пред Кралицата се изправя Кени Пекажлиш, треньор на вече разформирания детбол тим "LiverFool", обвинен в... - кенгуруто млъкна и погледна объркано първо към Кралицата, после към Пекажлиш - Обвинен в нещо.

Кенгуруто се отдръпна към един от изходите леко притеснено, а Пекажлиш се усмихна леко. Предположих, че неговият отбор е бил опонент на отбора на Стойка Фъргюса в големия детбол мач предния ден. И от чутото досега те бяха загубили.

-Няма ли да кажеш нещо? - попита го бавно Кралицата.
-Ем... к'во стаа? Как си? Гледам нещо короната е взела да ръждясва. - най-спокойно отвърна Пекажлиш.
-Ти... ти... - започна Кралицата. Предусетих надуването на главата. -ДОЛНО НИЩОЖЕСТВО! - и ето, че главата й взе да става по-голяма. -СМЕЕШ ДА МИ СЕ ПОДИГРАВАШ! АЗ СЪМ КРАЛИЦАТА! ТИ... ТИ... - Кралицата бавно взе да се успокоява и главата й взе постепенно да спада.
-Без нерви, Ваше пенисманиачество! Без нерви. - ухили се Пекажлиш.
-Съзнаваш, че всичките ти играчи от "LiverFool" са мъртви, нали? - попита по-спокойно Кралицата.
-Да, вчера гледах как умират за Вашето забавление. Но те и без това бяха смотаняци. Поздрав за Стойка Фъргюса, че все пак петима от отбора й оцеляха. - той се обърна назад и помаха на Стойка, която вдигна ръка, за да отвърне на поздрава.

Аз започнах леко да се клатя, за да ме види тя. И успях! Тя се обърна към мен, наведе отново глава, след това загря какво е видяла и пак ме погледна с ококорени очи. Стана и бавно тръгна към мен.

-Арогантен глупак. Нищожество. - каза Кралицата на Пекажлиш. -Вече беше скалпиран, така че не ми остава друг избор... - тя се изправи със злорада усмивка на лице. През лицето на Пекажлиш за пръв път премина нещо като тревога и той леко отвори уста. Кралицата вдигна ръка и направи ясен знак: -ОБЕЗГЛАВЕТЕ ГО! - ииии главата отново се наду лекичко.

Пекажлиш започна да се дърпа, когато двама рицари го хванаха за ръцете и го изведоха през една от вратите. Фъргюса тъкмо бе стигнала до мен.

-Какво правиш тук? - попита ме тя.
-Хей! - обади се единия рицар.
-Какво искаш, бе? - озъби му се Стойка.
-Ами... ъ... не знам дали е позволено да говориш с затворника.
-Вчера с моя отбор спечелих детбол-мач. Много ясно, че мога да говоря със затворника, аз съм звезда.
-Но... - започна рицаря.
-Млъкни и се дръпни малко, за да поговоря с чужденеца.

Рицарите се спогледаха, след което минаха две крачки назад. Все още бяха прекалено близо, за да се опитам да бягам. А и накъде? Стойка застана до мен.

-И отново: какво правиш тук?
-Спасявам принцеса, забрави ли? - усмихнах се нервно. Мислех си за Пекажлиш и обезглавяването.
-Но как се озова тук? - попита Стойка.
-С Терзий бяхме заловени. Предаде ни някава си Руса вещица Анна.
-Оу...
-Все пак пристигнахме бързо в двореца и не мисля, че някой знае защо точно сме тук.
-И по-добре да не разбират. - отвърна Стойка. -Ако тази кучка Кралицата разбере защо си тук лошо ти се пише. Не й казвай в никакъв случай!
-Точно това бях тръгнал да правя.
-Наистина ли? - повдигна вежди тя.
-Не, по дяволите! Защо никой в това място не разбира от ирония.
-Сега имаш по-важни неща, за които да мислиш. - Стойка погледна към Кралицата. Тя говореше с Деветка Пика, една от картите, които ме бяха заловили. -Имаш ли план?
-Не, но нямаше да е зле да бях измислил нещо...

Още преди да завърша изречението двамата рицари, изглежда получили знак, избутаха Фъргюса встрани и забутаха мен напред към подиума. След като застанах на правилната позиция, бавно надигнах глава и срещнах погледа на Кралицата, която внимателно ме оглеждаше. От двете й страни стояха двете карти за игра.

-Ти не си тукашен, нали? - зададе тя вече редовния въпрос.
-Не, Ваше височество, не съм тукашен.
-Откъде си?
-От нормалния свят. Там където кенгурата не говорят, зайците не носят дрехи, a само подскачат, където сърдити политици и съдии изпълняват ролите, която Вие изпълнявате тук еднолично. Доста приятно местенце.
-Подиграваш ли ми се? - тя повдигна едната си вежда. -Аз съм Кралицата.
-Да, разбрах това... вече. И не, не се подигравам. Не бих могъл.
-Защо си в Страната на чудесата? Как дойде?
-Не знам как се озовах тук, но ако знаех вече щях да съм се върнал. Това е и причината да съм тук при Вас, сега. Аз съм просто странник, който иска да се прибере вкъщи.
-Според Деветка Пика ти криеш нещо. - тя погледна към картата до себе си. -Опитал си се да избягаш от уличен бой. Помагал ти е посрамен рицар-ренегат, който сега е в затвора. След това си се озовал в покоите на Русата вещица Анна, където си бил заловен.
-Да, това е така. - отвърнах. -Сър Терзий, рицарят, е Ваш предан слуга и всъщност ми помагаше да стигна дотук, за да се опитам да се посъветвам с Вашата мъдрост. Все пак ако някой знае как да се излезе от Страната на чудесата, то това сте Вие. Вие сте...
-...Кралицата. - довърши тя вместо мен, а аз само кимнах. Лицемерната усмивка, която тренирам цял живот, не слизаше от лицето ми. Но тя все още имаше съмнения.

-Ще проверим това. - Кралицата стисна едната облегалка за ръка на металния си стол и стената зад гърба й се разтвори, показвайки огромен монитор. Столът се завъртя, така че Кралицата да вижда хем мен от едната страна, хем монитора от другата. Върху монитора се появи надпис "Набиране... Русата вещица Анна." и на мен ми просветна.

-Това... нещо като кристална топка за далечни разговори ли е? - попитах аз.
-Не, глупако. - отвърна ми грубо Кралицата. Поне не ми се беше разкрещяла все още. -Това е "Skype", Wonderland Edition. Кристалните топки ги има само в приказките, макар че ми даваш идея. Кенгуру! - кенгуруто, което представи Пекажлиш наостри уши. -Искам да ми бъде разработено устройство за работа със "Скайп", което вместо монитор да ползва две топки. И да се управлява от ръчка с любимата ми форма. Ясно ли е?
-Да, Ваше величство! - поклони се кенгуруто.

В този момент на екрана се появи бледото лице на Русата вещица Анна. Студена усмивка се появи отгоре му, когато тя ме видя.

-О, Кралице моя, виждам, че си получила малкия ми подарък.
-Да, но все още не те харесвам. - каза Кралицата.
-Все едно ми пука.
-Моля?
-Наистина ми пука. - поправи се на бързо Анна. -Кажи ми, Кралице, какво още мога да направя за теб?
-Искам да знам защо точно си извикала картите, за да заловят този чужденец и рицаря с него. Какво точно крият те от мен?

Усмивката на Анна отново се върна на лицето й, а моята лицемерна усмивка вече бе изчезнала. Тотално бях забравил, че опияненият Терзий й бе разказал всичко за нашата "мисия". И сега неговата голяма уста щеше да ме убие.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #5 (it's baaaack!)

Определено е хубавичко такова, зареждащо, да влезеш в книжарницата, да отидеш до онова ниско рафтче, където си запомнил, че слагат комик...