"Антон в Страната на чудесата" - Част 15


Гледах изнервено към Стойка, докато Русата вещица Анна разказваше на Кралицата всичко: как с Терзий сме се озовали в къщата й, как го е омагьосала и той й е разказал плана за спасяването на Принцесата. Всичко. Очаквах разказът да свърши, за да чуя присъдата си. Трябваше да мисля план за бягство, но просто мозъкът ми отказваше да работи. Тогава чух един доста познат и доста приятен глас зад гърба си, който накара очите ми да се отворят широко.

-Милият ми нов любимец, в каква ситуация е попаднал, хихихи. - изсмя се нежно Нелиърската котка зад мен. Опитах се да се обърна назад, но тя ме спря: -Не се обръщай. В момента съм изцяло невидима и говоря достатъчно тихо, за да ме чуеш само ти, но нека не будим подозрения.
-Значи си тук, а? - казах аз по-скоро на себе си. Наведох глава възможно най-много, за да не личи, че говоря. -Ще ме измъкнеш ли?
-Вече ти изпълних обещаното желание, миличък мой. Нямаш право на ново, докато аз не реша. А и не е ясно дали ще имаш нужда от измъкване...

Гласът млъкна, точно когато и Анна бе приключила с разказа си. Кралицата стоеше с гневно стисната челюст, осъзнала, че пред нея стои предател от чужд свят, който иска да я свали от трона. Металният й стол бавно се обърна отново към мен, а доволното изражение на Русата вещица Анна се махна от монитора на стената.

-Ти, долно нищожество... - започна Кралицата. Точно както преди да нареди Кени Пекажлиш да бъде обезглавен, помислих си. -АЗ СЪМ КРАЛИЦАТА! - и ето, че главата взе да расте. -А ТИ ИДВАШ ТУК И СИ МИСЛИШ, ЧЕ МОЖЕШ ДА МЕ СВАЛИШ ОТ ВЛАСТ ЕЙ ТАКА!
-Ами... - трябваше да кажа нещо. -...всъщност идеята беше само да освободя Принцесата, пък след това свалянето Ви от власт да стане постепенно, Кралице. - и изглежда казах глупаво нещо.
-СКАЛПИРАЙТЕ ГО! - изрева насреща ми Кралицата с пронизителен вик, а главата й вече бе с половината големина на тялото й.

Присъдата хич не ми хареса. Погледнах изплашено към Стойка Фъргюса, която се опита да дойде при мен, но двамата черни рицари, които ме бяха пазили до скоро, я спряха. Тя изглеждаше доста отчаяна. Други двама рицари дойдоха зад мен, а тъй любимата ми Деветка Пика слезе от подиума, където стоеше до Кралицата, и ми се ухили насреща.

-Все пак бях прав за теб, чужденецо! Сега ще си получиш урока!
-Майната ти, картонен изрод! - отвърнах аз. Опитвах да остана спокоен, но паниката вече ме обхващаше. Рицарите зад мен ме сграбчиха за ръцете и ме поведоха напред. Изведоха ме през същата врата, през която бяха извели и Кени Пекажлиш. Вратата водеше към друго голямо помещение, отново с пейки за зяпачи, отново с един метален стол, предположих за Кралицата, но този път нямаше подиум. Столът бе на нивото на пейките, като наоколо можеха да се видят най-разнообразни маси, окачени по стените шкафове с остри предмети и други неща, които не ми допадаха. Тази зала, по-малка от предната, имаше покрив, но също така и големи прозорци, през които влизаше предвечерната светлина на слънцето. Освен това множество електрически лампи светеха отгоре, сигурно, за да не пропусне публиката или Кралицата някой детайл от мъченията, които предполагах, че се извършват тук.

За моя изненада бившият треньор на "LiverFool" Кени Пекажлиш все още беше там, макар и вече загубил смелия си, леко арогантен вид. Пот бе покрила челото му, а тялото му леко трепереше. Стоеше изправен, а ръцете му бяха вързани зад гърба му за някакво дърво. Мен ме накараха да застана от лявата страна на пейките, близо до вратата, като рицарите продължаваха да ме стискат за ръцете. Кралицата влезе след нас и се настани в металния стол. След нея започнаха да се изнизнват и любопитните клюкари, които наблюдаваха "делата" досега и които изглежда не искаха да пропуснат изпълнението на присъдите. Стойка Фъргюса влезе с последните и веднага се доближи до мен.

-Какво ще правиш? - попита ме набързо тя.
-Не знам, но ще трябва да го измисля бързо. Ти склонна ли си вече да ни помогнеш?
-След като Кралицата затри отбора ми, закри детбола и ме изкара пълна отрепка? Естествено, че ще помогна. Считай ме за член на малката Революция на Асеницата, но не това ще ти помогне да се измъкнеш оттук. Не мога да се сбия с всички рицари, а и с тези карти тук...
-Не се тревожи... - казах аз, макар аз да се тревожех наистина много. - Ще измисля нещо. Надявам се. Ти просто бъди наоколо в случай, че ми потрябваш.

Стойка кимна и тръгна към пейките, тъкмо когато единият от рицарите, които ме държаха, си вдигна ръка, за да й намекне да се маха. Кралицата нетърпеливо изгледа как зяпачите насядаха по местата си, макар че май й харесваше да гледат как се изпълняват присъдите й. Аз нервно затропах с крак. До Кралицата и завързаният Пекажлиш се появи дребна фигура на някакъв релефен здравеняк. Беше обут с мръсни кафяви панталони, на ръцете си носеше широки ръкавици, а една маска скриваше лицето му, като само две дупки показваха къде има очи.

-Болка! Болка! Болка! Болка! Болка! Болка! - започна да скандира тълпата по пейките. Изглежда така се казваше палачът на Кралицата. Той вдигна ръка, за да ги поздрави, а зад него се появи момиче с големи черни очила, облечено в бяла пола и стегнато горнище. Приличаше на някаква медицинска сестра. -Тюнчи! Тюнчи! Тюнчи! - смени скандиранията си публиката и момичето също вдигна ръка. Изглежда бяха популярни, което не беше странно, имайки предвид кървавата професия на палача. Навсякъде хората (и животните) се радват на насилието. Дори в Странта на чудесата.

-Уууу, става интересно! - чух отново Нелиърската котка.
-Рицарите са точно до мен. Ще ни чуят. - измрънках аз.
-Всъщност направих малък трик и сега са почти глухи, макар да не го осъзнават. - отвърна ми тя и с крайчеца на окото си видях нейните две очи да се появяват от дясната ми страна. -Липсвах ли ти?
-Ако ми кажеш, че сега ще ми помогнеш, ще ти кажа "да".
-Не, но ти обещавам, че след като присъдата ти бъде изпълнена, ще ти помогна.
-Но защо след? - озъбих се леко аз. Не исках някой да ме види.
-Защото ще е забавно. - намигна ми тя. - Аз обичам да се забавлявам.
-Но не чули на какво съм осъден? Ще ме скалпират!
-Точно така. Нали знаеш какво значи това?
-Естествено. Ще ми изрежат кожата от главата като шибани индианци и аз ще умра!
-Миличък... - сега видях да се появяват и леко усмихнатите й устни. -Разбрал си погрешно. Те няма да скалпират тази ти глава.

Погледнах я объркан без дори да се замисля, че някой може да ме види, че си въртя главата. Срещнах погледа й за секунда, но тя разбра въпроса ми веднага, след което погледна право надолу. Към слабините ми.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ
(което ще получите следващият понеделник в 10:00)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...