"Антон в Страната на чудесата" - Част 16


С Нелиърската котка стояхме и се гледахме очи в очи. Е, де факто, аз виждах само очите и устните й, защото останалото беше невидимо в момента, но все пак... Тя бе с лека усмивка на лице, а аз бях стиснал зъби до такава степен, че жилите и вените по врата ми изпъкваха.

-Искаш да кажеш, че съм осъден на обрязване?
-Точно така. - ухили се още по-широко Нелиърската котка. -Но не се тревожи, миличък. Виж, ето този... - тя погледна към вързаният Кени Пекажлиш. -Той направо ще бъде обезглавен.

Знаех, че Пекажлиш бе осъден на обезглавяване. Докато говореше с Кралицата разбрах, че вече е бил скалпиран и затова сега ще бъде обезглавен, но тогава изобщо не се замислих какъв смисъл е вложен в това "скалпиран". Сега обаче всичко ми стана ясно. Погледнах към Пекажлиш. Потта по лицето му беше още повече. Облечената като медицинска сестра Тюнчи сложи пред него една масичка с дължината на краката му, след което мина зад него и смъкна дънките и боксерките му. Позицията ми ме предпазваше от по-екстремни гледки, но вече знаех какво предстои.

-Болка, изпълни присъдата! - отсече Кралицата.

Личният й палач застана от едната страна на Пекаж, нагласи с една ръка.... материала, с който щеше да работи, след което вдигна ножа. Едно замахване по-късно и Пекажлиш се тресеше от болка и крещеше "Неееее!". Потръпнах. По моето чело също изби пот.

-Трябваше да ми кажеш по-рано! - обърнах се към очите на Нелиърската котка.
-Сякаш можеше да направиш нещо. А и нали знаеш към какво е пристратена Кралицата. Трябваше да си се досетил, че дори в яда си ще си мисли за... мъжки полови органи.
-Значи сега се очаква онзи психопат Болката да ме обреже пред всички?
-Мхм.
-И ти няма да ми помогнеш да се измъкна?
-Не. - отвърна тя. -Знаеш, че много те харесвам, но това ще е тоооолкова забавно. После обаче ще ти помогна.
-Можеш да ми помогнеш още сега. - отвърнах аз. Мозъкът ми вече работеше. -Беше с мен през цялото време досега, нали?
-От "Версус" насам, да.
-Значи си видяла всичко, което и аз. Къде са затворени Терзий и останалите, как се отварят клетките и т.н.
-Да.
-В такъв случай може ли да направим следното: когато ме отведат там отпред, ти да отидеш при Стойка Фъргюса и да й разкажеш всичко за затворническото крило? Мисля, че тя ще знае как да действа.
-Не мисля, че е проблем. - отвърна ми Нелиърската котка. -Аз обаче ще остана тук да гледам, нали знаеш?
-Не се и съмнявам в теб. Благодаря ти предварително.
-Аз ти благодаря, миличък. - усмихна се тя. -Ти си най-интересното нещо наоколо от векове.

Очите и устните изчезнаха, а рицарите, които ме държаха, ме забутаха напред. Вече бяха развързали Пекажлиш от дървото и го изнасяха навън. Медицинската сестра Тюнчи постави една превръзка върху слабините му и бързо се върна при Болката, който чистеше ножа си от кръвта. Златната кобра на дръжката проблясваше не по-слабо от стоманеното острие.

Вързаха ме за дървото. Обърнах глава назад и погледнах Кралицата. В очите й видях някакъв вълчи глад, жажда за кръв. Беше стряскащо. Погледнах публиката и видях, че Стойка Фъргюса стои на първия ред и кима. Чифт устни шептяха нещо в ухото й. Нелиърската котка вършеше своята работа. След като се уверих в това погледнах напред. Болката и Тюнчи се бяха сграбчили. Той бе вдигнал леко маската си на палач и дори от няколко метра можех да видя езиците им. Няколко души/животни от публиката подсвиркваха. Отново погледнах към Стойка. Нямаше я на мястото й. Огледах се и я видях да излиза през врата зад последния ред пейки. На мястото й сега виждах само реещите се във въздуха очи на Нелиърската котка. Работата й бе приключила. Сега искаше шоу и щеше да го получи.

Кралицата изглежда се изнерви от голямата почивка и озлобено погледна към Болката и Тюнчи.

-Скалпирайте го най-накрая! Аз съм Кралицата. Не искам да викам.

Палачът и сестрата спряха да се целуват, той придърпа маската към лицето си и тръгна към мен с ножа си в ръка. Прехапах устни. Тюнчи постави пред мен масичка с дължината на моите крака (Пекажлиш бе малко по-висок от мен). Болката застана от едната ми страна и видях как стиска ножа все по-здраво. Преглътнах. Тюнчи мина зад мен. За секунди коланът ми бе разкопчан и дънките ми се озоваха на пода. Публиката утихна. Усетих как боксерките ми се смъкват. Болката хвана мъжествеността ми и я постави върху масичката. Всички ахнаха, а аз широко се ухилих.

-Аз съм обрязан от четири годишен, тъпанари! - извиках с усмивка, след което се засмях с глас.

Всички в залата бяха в шок. Публиката бе объркана, Болката бе объркан, защото не знаеше какво да прави, а когато се обърнах и видях лицето на Кралицата ми стана още по-смешно. Объркана, ядосана и тъжна в един и същ момент. Присъдата им се оказа неизпълнима. Сега оставаше да се измъкна, но първо бях решил да се посмея няколко минути и затова продължих да си се хиля в тъй тихата зала...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #5 (it's baaaack!)

Определено е хубавичко такова, зареждащо, да влезеш в книжарницата, да отидеш до онова ниско рафтче, където си запомнил, че слагат комик...