"Антон в Страната на чудесата" - Част 18


Стоях по гръб на върха на стълбището, а Деветка Пика бе вдигнал дилдо-копието си над мен. За моя голяма радост "дежа вю"-то продължи. Защо радост ли? Ами предният път, когато това се бе случило, Терзий повали картата преди главата ми  да бъде пробита от средство за самозадоволяване. Сега обаче Терзий се търкаляше надолу по стълбите и тъй като продължавах да чувам дрънкащия звук на бронята му, удряща се в стъпалата, знаех, че не мога да разчитам на него. Помощта обаче дойде от другаде.

Тъкмо когато гумения връх на копието летеше към мен, Деветка Пика отново бе повален... този път обаче от собствения си партньор - Шестица Пика. Шестицата се надигна на крака и ми подаде ръка. Гледах го недоверчиво.

-Хайде, по дяволите, на твоя страна съм, чужденецо! - каза ми Шестица Пика. Все още не напълно сигурен в това му подадох ръка, за да ми помогне да стана, но с другата хванах дръжката на ножа.
-Какво значи това? - изстена Деветка Пика от земята. Помагаше си със стената, за да се изправи. -Какво си мислиш, че правиш? - забелязах, че гледа не мен, а партньорът си, който току що ме бе спасил.
-Ти наистина не се усети, нали? - каза сериозно Шестица Пика, след което се обърна към мен. -Изплюй се в ръката ми!
-Моля? - вкарах в действие шокирана физиономия аз.
-Изплюй се в ръката ми!
-Не знам какви извратени неща мислите да правите, но аз няма да ви помагам, ясно ли е?
-Няма да правим нищо извратено! - тросна се Шестица Пика. -Просто... се изплюй... в ръката ми!

Тонът му стана заплашителен и аз го направих. Лекичко, но все пак се изплюх. Гаден спомен, но всеки има такива. Шестица Пика дръпна ръката си към себе си, след което започна с нея да търка една от фигурките пика, който покриваха тялото му. Черното се размаза, опашчицата изчезна и отдолу се появи една ярко-червена сърце.

-Шестица Купа! - изсъска Деветка Пика. -Ти, кучи сине...
-Аз, кучи сине! - отвърна с предизвикателна усмивка Шестица Купа (доскоро Пика) и скочи срещу другата карта. Картонените им тела се сблъскаха, макар да се чу по-скоро шляпване, след което двамата полетяха надолу към градината от едната страна на стълбището. Докато осмисля всичко, Стойка Фъргюса вече се бе появила на вратата. Застана до мен, а останалите карти и затворници започнаха да излизат от залата и да слизат по стълбите.

-Добре ли си? - попита ме Стойка.
-Да. Току що Шестица Пика спаси живота ми, нападайки Деветка Пика. Но всъщност Шестица Пика се оказа Шестица Купа.
-Не разбрах нищо, но няма значение. - каза троснато Фъргюса. -Да се махаме оттук! Веднага!

Заслизахме по стълбите. Малък отряд черни рицари вече бе в центъра на обширната градина и се опитваше да препречи пътя ни за бягство. Затворниците и отрядите червени карти тичаха към тях с гневни викове, а ние със Стойка пък стигнахме края на стълбището и помогнахме на зашеметения Терзий да се изправи.

-Какво стана? - попита той.
-Дълга история. - отговорих. -В общи линии Шестица Пика ме спаси от Деветка Пика, който те бе ударил и щеше да убие мен. Оказа се, че Шестица Пика всъщност е Шестица Купа.
-Нищо не разбрах. - измрънка Терзий.
-И аз това казах. - кимна Стойка. -Да се махаме преди да са се появили още черни рицари. Дворецът има солидна охрана и когато всички се появят с нас е свършено.
-Ами Принцесата? Тя е нашата задача. - възпротиви се Терзий.
-Няма време, човече. Искаш ли да оцелеем или не? - тросна се Стойка.
-Стойка е права. - намесих се. -Дори не знаем къде е Принцесата.
-Но ти трябваше да си герой... - каза Терзий. Звучеше така, сякаш ме обвиняваше, че искам да спася кожата си... и всичките си органи.

Преди да успея да му отговоря до нас се появиха разменящите си юмруци Шестица Купа и Деветка Пика. Изглежда не им бе проблем и да викат, докато го правеха.

-Но къде е истинския ми партньор? - крещеше черната карта. -Къде е Шестица Пика?
-Превърнат в пепел от мен! - отвърна червената карта. -Убих го, така както ти уби моя партньор, когато Кралицата взе властта. Победих мълчаливото ти приятелче, но знаех, че битката е загубена. Затова с малко боя, много търпение и тишина заех мястото му, а ти дори не се усети.
-Ти си побъркан!
-Да, и аз ще съм този, който ще те разкъса така, както ти разкъса на две Деветка Купа!

Тъкмо се бяхме загледали в зрелищния сблъсък, когато се чу друг вик. В обратната посока на главния изход, върху една висока стена на двореца, стоеше Кралицата, с наистина огромната си глава. Вече почти залязлото Слънце бе зад нея, което я правеше още по-страшна.

-МРЪСНИ БУНТОВНИЦИ! АЗ СЪМ КРАЛИЦАТА! НЯМА ДА СИ ТРЪГНЕТЕ ЖИВИ ОТТУК!

Битката долу продължаваше и черните рицари падаха един след друг. По всичко изглеждаше, че тя няма да се окаже права и ще успеем се измъкнем.

-ПУСНЕТЕ МОЯ МАЛЪК ТИ! - изкрещя Кралицата. Официално облеченото кенгуру, което бе повлечено с тълпата затворници долу на двора, се сепна.
-Но, Кралице... - каза той, докато зад него един заек и един черен рицар си разменяха ритници. -Малък Ти пази Принцесата. Нужен е там.
-НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА! ПУСНЕТЕ МАЛЪК ТИ! ИСКАМ ДА ВИДЯ БУНТОВНИЦИТЕ МЪРТВИ! ПУСНЕТЕ ГОООО!

Кенгуруто заподскача към една малка врата, намираща се на същата стена, върху която бе Кралицата. Отвори я, влезе вътре и трясна вратата след себе си.

-Вече поне знаем къде е Принцесата... - казах тихо. Чувствах се ужасно раздвоен какво да правя.
-Да, но все още трябва да се измъкнем възможно най-бързо оттук. - каза Стойка. -Губим ценно време, да вървим.
-Чувал съм странни неща, но името Малък Ти ми е непознато. - спомена Терзий.

До нас Шестица Купа повали Деветка Пика и започна да го удря в горната му част, там където бяха учите и устните. След като се насити, а противникът му вече бе в безсъзнание, Шестица Купа ни погледна:

-Малък Ти е домашния любимец на Кралицата и вие изобщо няма да го харесате.
-Защо? - попитах аз.
-Защото е дракон.

Точно преди да се засмея на тази поредна нелепост в Страната на чудесата, над целия дворец се чу впечатляващ рев, какъвто бях чувал само докато гледах "Джурасик Парк". Лицето ми бе помрачено от мисълта, че в тук съществуват и дракони, и един от тях сега ще бъде пратен да ме изяде. Не е нещо, което може да направи човек щастлив.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...