"Антон в Страната на чудесата" - Част 19


Втори рев последва първия и всички във вътрешния двор прекъснаха битката си. Черни рицари, затворници, черни и червени карти - всички стояха вцепенени по местата си, гледаха в посока на този ужасяващ звук и чакаха. Естествено, тъй безразсъдно смелият Сър Терзий бе по-скоро възбуден, отколкото уплашен.

-Това е нашият шанс! - каза приповдигнато той - Щом Кралицата пусне дракона си срещу нас, ще ни е по-лесно да измъкнем Принцесата. А и вече знаем къде да я търсим.

Преди със Стойка да успеем да му кажем каквото и да било, той се затича към малката врата, през която преди малко официално облеченото кенгуру се бе махнало от двора. Фъргюса ме погледна с широко разтворени очи.

-Не можем да го оставим да отиде сам.
-Оф... - тропнах с крак два пъти, за да покажа, че съм недоволен - Но той не ни е никакъв. Аз дори не знам защо съм тук, защо трябва да се занимавам с дракони?
-Не те ли спаси той в гората, онази вечер при "Версус"?
-Да. - наведох глава и въздъхнах - Което ме подсеща... - обърнах се към все още проснатия на земята Деветка Пика и няколко пъти стъпках "лицето" му. Той е плосък, нямаше как да го ритна. Погледнах стоящия над него Шестица Купа - Няма ли да го запалиш, разкъсаш или каквото там си си наумил?
-Няма време. - отвърна ми червената карта - Ако този дракон ни нападне всичко ще е напразно. Чуйте ме, от месеците прекарани сред черните карти, в двореца и около самата Кралица научих много неща, които може да са полезни на Съпротивата ви. - изглежда бе чул подробния разказ на Русата вещица Анна в Съдилището - Идете да върнете своя сбъркан приятел-рицар, а аз ще се погрижа да изкарам останалите затворници от двореца преди да се е появил драконът. Но няма да е лошо да го забавите малко.
-Хей, няма да гоня Терзий и да се занимавам с дракони, ясно ли е? - ядосах се аз, но изглежда червената карта нямаше намерение да ме слуша. Хвана Деветка Пика за ръката и го завлачи след себе си, крещейки команди към затворниците. Те излязоха от своя момент на ужасено вцепенение, отблъснаха черните рицари около себе си и се затичаха към Шестица Купа.
-Аз отивам за Терзий. - каза Стойка - Идваш ли?
-Бъдете проклети всичките... - казах аз, след което моментално се затичах към вратата, през която бяха минали кенгуруто и Терзий. Усетих, че Фъргюса тича след мен и, макар да не можех да я видя, бях сигурен, че се усмихва.

Вратата беше вход на мрачно и тясно стълбище, което водеше някъде под земята. След него имаше още две такива, едно наляво, последвано от още едно отново направо. Сигурно бяхме на двайсетина метра под земята, когато най-накрая минахме през втора врата и се озовахме в голяма каменна зала, осветявана от факли по стените й. В средата имаше нещо като басейн с вряща вода, която факлите осветяваха така, че да изглежда сякаш бе жълта. В средата на басейна бе разположена малка платформа с клетка, в която стоеше момиче с раздърпана мръсно бяла рокля, която преди много време може би бе изглеждала добре. Предположих, че това бе Принцесата.

Вниманието ми обаче бе отвлечено от някакъв шум от лявата ми страна. Бронята на Терзий дрънкаше докато той се биеше с кенгуруто и някакъв брадат тип, най-вероятно охраната на Принцесата.

-Терзий! - извика Стойка и се втурна към него.
-Оставете ме! - отвърна с вик рицаря - Те пуснаха дракона! Спасете Принцесата!

Реших да го послушам и да оставя него и Стойка да се оправят с кенгуруто и пазачът. Следа от дракон за моя радост нямаше. Отидох до ръба на врящия басейн. Тънка пътечка водеше до клетката в средата на басейна, а горещите изпарания от водата ме изгаряха дори в на ръба. Псувах се наум, за дето бях тръгнал да помагам на Терзий, но вече беше късно. Трябваше да направя всичко необходимо. Стигнах до клетката охкайки и потейки се. Принцесата лежеше на пода, най-вероятно в безсъзнание, но по-големият проблем бе липсата на ключ за огромния катинар на вратата на клетката.

-Трябва ми ключ! - изкрещях. Само след секунди бронираният Терзий дотича по пътечката до мен с ключа в ръце и бързо отключи вратата - Ами онези двамата? - попитах аз.
-Стойка Фъргюса се справя достатъчно добре с тях и сама. - отвърна рицаря впечатлено, докато влизаше в клетката. Вдигна Принцесата на гърба си сякаш беше перце, но това ми се стори нормално - макар да изглеждаше плашещо висока, тя бе доста кльощава.

Направих път на Терзий да мине. В средата на пътеката той се обърна към мен, изглежда само, за да ме провери, но вместо да се обърна и да продължи се спря, вторачен в мен.

-Имаме проблем.
-Какъв? - попитах.
-Голям.

Повдигнах вежди любопитно и се обърнах назад, защото ми се стори, че Терзий не гледа мен. Бях прав. Една обърната надолу люспеста глава, с размерите на цялото ми тяло, бе насочена към мен, а златисто-зелените очи ме оглеждаха с нескрит апетит. Огледах се. Драконът на Кралицата през цялото време бе стоял провесен за тавана на залата и сега изглежда бе решил да се намеси.

-Хей... - казах аз и се ухилих, стараейки се да държа пикочния мехур и червата си под контрол - Ти си трябва да си Малък Ти. Макар че изобщо не ми се виждаш малък...

В следващия миг нещо, предполагам крайник на дракона, ме удари така силно, че прелетях над басейна и се стоварих върху някаква маса до една от стените. Дясната ръка ме болеше ужасно, а освен счупено дърво под мен имаше и стъкла. Някаква остра миризма ми помогна да не загубя съзнание. Огледах се и видях множество бутилки да се търкалят около мен. В главата ми се зароди поредната лоша идея.

-Аааааа! - чу се пронизителен крясък, но гласът ми бе непознат.
-Уоу! Драконът току що изяде кенгуруто! - чух гласа на Стойка Фъргюса - Къде е Антон?
-Драконът го изхвърли върху някаква маса с отвари. - чу се в отговор гласа на Терзий.
-Няма как тук да има отвари! - възпротиви се Стойка с напрегнат глас. Изглежда все още се биеше с пазача - Не видяхме магьосници, а само този пиян пазач!
-Пиян?! - сепна се Терзий.

Когато се изправях, погледът му бе насочен към мен, а Принцесата все още бе на едното му рамо. Аз бавно направих няколко крачки и пуснах на земята току що изпразнената от мен двеста и петдесет милилитрова бутилка. Кръвта ми гореше, самодоволна усмивка покриваше лицето ми, а можех да усетя и силата в погледа ми. Или поне тогава си мислех, че погледът ми излъчва сила.

-Антон... - каза Терзий - Що за отвара си изпил? - изглежда все пак не бе загрял.
-Не отвара. - облизах устни аз - Ракия!

Оглушителният рев на дракона се чу отново, но този път бе с пъти по-силен, защото все пак бяхме в едно помещение със звяра. Изглежда бе недоволен, защото Стойка Фъргюса току що бе счупила врата на пияния пазач.

-Изкарайте Принцесата оттук и настигнете останалите. - казах аз и тръгнах отново към врящия басейн - Аз ще ви спечеля време.
-Но това е лудост... - започна Стойка. Обърнах се към тях с лека танцова стъпка. Ракията вече работеше.
-Махайте се бе! Ще се бия с дракон. Не искам да ме разсейвате.
-Истински герой. - промълви Терзий.
-Вдигнете ми паметник! - изкрещях аз, макар вече да им бях обърнал гръб.

Драконът бе слязал от тавана и сега четирите му лапи, с дългите им нокти, се бяха впили в краищата на басейна, а крилете му бяха свити близо до тялото. Очите му бяха насочени към мен. Чух как вратата се затвори с трясък. Вече бях сам.

-Драки, ти люспест кучи сине... пих от галския си елексир и съм готов за втори рунд!

В следващият миг драконът отвори огромната си уста и с нов рев се нахвърли върху мен. Проклет алкохол.

СЛЕДВА... КРАЯТ.
Утре в 10:00

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...