"Антон в Страната на чудесата" - Част 5


И така... стояхме си ние със Стойка Фъргюса пред заведението (изглежда беше нещо като клуб), наречено „Versus”, и заедно с останалата част от публиката очакваме началото на двубоя между Жоро Бошулски и Ивайло от Ивайло. Момичето, за чието сърце те се бореха (без тя да го желае), вече се бе изгубила сред тълпата и не успях да разбера защо ми се бе сторила толкова позната. Сега обаче, когато бяхме по-близо до наперените мачовци, успях по-добре да разгледам оръжията им. След всичко, което бях видял до момента, въоръжението им не ме изненада особено, просто предизвика една лека усмивка. Металното подобие на нож в ръцете на Жоро Бошулски всъщност бе гребен. Да, гребен. Метален, но все пак гребен. Противникът му пък бе още по-опасно въоръжен – Ивайло от Ивайло държеше в едната си ръка нокторезачка с насочена напред пила, а в другата – лак за коса. Това си беше необичайно, да, но все пак не чак толкова невъзможно да се види някъде. Бях на път да се разсмея, когато двамата скочиха един срещу друг, подтиквани от виковете на тълпата. Жоро Бошулски направи първия ход и замахна с заострения край на дръжката на гребена си, но Ивайло от Ивайло отблъсна ръката му, след което го напръска с лака за коса в очи. Жоро изпищя и секунда по-късно пилата на малката нокторезачка на Ивайло бе забита в сънната му артерия. Това вече не го очаквах.

От раната бликна кръв и Жоро се строполи на колене, а след това и по лице. На двубоят бе сложен край буквално за секунди. Част от човешко-животинската публика бе разочарована, други аплодираха. Самата Стойка Фъргюса се радваше, че съседът й е победил. Той вдигна ръце, ухилен до уши, след което рязко скочи към публиката и издърпа оттам дребното момиче с черната рокля, за чието сърце и тяло уж бе започнал двубоя. Тя държеше чаша с някакъв коктейл и тъкмо бе засмукала от сламката, когато Ивайло от Ивайло я бе издърпал.

-Сега си моя! – изкрещя той.
-О... боже... мой! – промълвих аз, вторачен в лицето на момичето. Бе красива. От нея се излъчваше някакъв поглъщащ цялото ми внимание чар. Може би, защото изглеждаше досущ като приятелката ми.
-Какво има? – попита Фъргюса. Аз не отговорих, ами вместо това стиснах юмруци с ясната идея да защитя приятелката си, защото бях убеден, че това е тя.

Някой друг обаче ме изпревари. Пръстена, формиран от публиката, се разби на едно място и оттам изскочи някакъв масивен тип, облечен в лъскави рицарски доспехи. Бронираният му юмрук полетя напред и разби лицето на Ивайло от Ивайло, чупейки на две неговите очила-щори, а май и носа му. Момичето се измъкна от ръката му и мина встрани.

-Тази дама не желае твоята компания и ти ще платиш с болка и кръв за това, че я притесняваш, леке такова! – изрева изпод шлема си рицаря, след което удари още няколко пъти Ивайло в лицето, вдигна го с две ръце над главата си и след това го пусна върху свитото си коляно. Нещо изпука и бях почти сигурен, че е гръбнакът на победителя от дуела преди малко. Потръпнах и се дръпнах леко назад. Все пак не съм свикнал да чупят гръбначните стълбове на хората около мен. Но рицарят не бе свършил. Той извади един малък меч (да, истински, ш***н меч) и с един замах отдели главата на Ивайло от тялото. Чух как Сър Стойка Фъргюса ахна зад мен. Обърнах се и видях шокираното й изражение.

Рицарят вдигна главата на Ивайло от Ивайло и коленичи пред момичето, подавайки й главата. Тя отново се бе върнала към изсмукването на съдържанието на чашата си.

-Ето я главата на вашият нападател, милейди! Приемете я като дар. – каза сбърканият с доспехите... пардон, рицарят.
-Не я искам. – поклати глава тя. Изглеждаше много спокойна за някого, на когото предлагат прясно отрязана човешка глава. Но пък вече бях стопроцентово сигурен – това беше приятелката ми! Втурнах се към нея и я прегърнах.
-Бебо! Бебо! Какво правиш тук? Какво е това място? Не съм очаквал да те срещна... – бълвах глупост след глупост, а тя ме гледаше озадачено. Прекалено озадачено, сякаш... не ме познаваше.
-Кой, по дяволите, си ти? – да, вече бе сигурно. Не ме познаваше.
-Аз... аз... може би съм се припознал.
-Още един изверг. – се чу зад мен. Рицарят. Тази реплика бе последвана от звън на метал. Мечът на рицаря.

Инстинктивно бутнах предполагаемата си приятелка към публиката, за да я предпазя (защото аз съм такъв, пазещ, нали се сещате?) и се обърнах към рицаря. Той вече бе вдигнал оръжието си (да, истинския ш***н меч) и се готвеше да замахне към мен. Не ми се наложи да мисля как да се спасявам.

-Шейсет и девет, смажете тези нехранимайковци! – чу се някакъв глас от входа на „Versus”. Моментално все още стоящите наоколо хора (и животни...) бяха разбутани от двете карти – 6 и 9 пика, които приближаваха към нас, въоръжени с.... изчакай... копия, които на върха си имаха вибратор. Да, казах го. Знам, че е ужасно, дори когато си спомням ми прилошава, но „оръжията” им бяха точно такива. Едва ли трябваше да се учудвам след като вече бях видял формата на лампите над игрището на „Man-Jester United”.

-Бягай! – изкрещя ми Стойка Фъргюса и се затича към някакви дървета. Изглежда където и да отидехме, наоколо винаги имаше дървета. Освен нас се затичаха и всички останали, включително и рицаря, така че имаше някаква надежда да се спася от ходещите двуметрови и въоръжени с копия-вибратори карти. Но как това стана и дали изобщо стана ще разберете след известно време...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ 
(което ще получите в понеделник)

1 коментар:

  1. В духа на разказа се сещам за една игра :D

    http://91.196.126.51/posters/b5b9e64b9cc669b1b91302200ff035c243e4de062cac436ca1e5bfea5f085ba034eb0dcf69cdfc8d13272f44b64652d3befc43d8c2cbcc5768fc8281alice_madness_returns.jpg

    Alice Madness Returns приятно добра е.
    Иначе с удоволствие ще чакам развръзката на разказа.

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...