"Антон в Страната на чудесата" - Част 6


Тичах сред дърветата, стараейки се да не изпускам Сър Стойка Фъргюса от поглед. Повтарях си „Събуди се! Събуди се! Събуди се!”, но без особен успех. Ако това беше сън, аз не можех да изляза от него. Но болката в краката ми, както и потта по гърба ми, се опитваха да ме убедят, че всичко е истинско. Изведнъж усетих как нещо гумено ме удря по главата. Паднах по лице върху земята. Обърнах се и благодарение на малкото лунна светлина, минаваща през листата на дърветата, успях да видя, че една от гигантските карти ме е настигнала. По-лошото бе, че сега стоеше над мен и се готвеше да ме прониже със своето копие-вибратор. Представяли ли сте си нещо по-лошо? Не мисля.

-Кой си ти? – се чу отнякъде. Реших, че щом одеве бях видял картата да има устни, значи може би и говори. А и беше успокояващо, че няма моментално да пенетрира черепа ми, ами иска да се поопознаем преди това.
-Казвам се Антон. Не знам къде съм и не знам какво... кой сте Вие. Не искам проблеми. – казах набързо с протегнати напред ръце. Добре, какво се очаква да кажеш на говореща карта за игра, която иска да изнасили очните ти ябълки?
-Не си тукашен, а? Кралицата ще бъде заинтересована...

Преди да може да предприеме или каже каквото и да било повече, г-н Карта бе повален на земята от същия рицар, който преди няколко минути се готвеше да ме обезглави.

-Ставай! – изкрещя ми той, след което последва собствения си съвет, скочи на крака и се затича отново. Моментално го последвах. Хвърлих един последен поглед назад и видях, че картата се мъчи да се изправи, но изглежда това бе доста трудно, когато си... плосък.

Не след дълго с Рицаря настигнхаме тичащата Стойка Фъргюса, която вече леко накуцваше от претоварването. От останалите посетители на „Versus” нямаше и следа. Същото важеше и за двете карти, 6 и 9. Това бе добре, тъй като и тримата вече бяхме изморени. Лека-полека забавихме крачка. Стойка се обърна и погледна Рицаря, а после и мен.

-Този преди малко не искаше ли да те убие? – попита тя.
-Да, струва ми се. Но после ме спаси от една от ходещите карти.
-Истината думаш. – каза Рицаря гордо и леко повдигна визьора на шлема си, за да видим очите му. – Аз съм Сър Терзий, шеф на охраната на Нейно Величество Николет Първа!
-Изменник! – изкрещя Стойка, сочейки рицаря с пръст – Що за „сър” си, щом служиш на Принцесата?
-А на кого да служа, жено? На лудата ни Кралица, вманиачената по фалоси? – отвърна Терзий.
-Не ми викай „жено”, келеш! Аз съм Сър Стойка Фъргюса, треньор на „Man-Jester United” – най-добрият отбор по детбол в страната.
-Ха, жена, носеща титлата „сър” и ръководеща стадо палячовци. Интересно.
-Да, тенеке, интересно е. Но аз поне служа на Кралицата, а не на сираче, убило собствения си баща.
-Ти не знаеш истината. Малцина я знаят, но скоро ще разберат. А ти кой си, страннико?
-Кой? Аз? – посочих се сам с показалец, макар да виждах ясно, че той гледа към мен. Просто бях малко разсеян от странния им разговор за кралици, принцеси и фалоси.
-Да, ти. – отвърна рицарят Терзий.
-Ами... аз... такова.... аз съм един доста объркан човек. В смисъл... бях на лов с един приятел, паднах, след това се събудих и срещнах нея и отбора й. – посочих Стойка – След това видях огромни зайци и кокошки, облечени с човешки дрехи, да влизат в заведение, което се охраняваше от две двуметрови карти за игра, които малко след това се опитаха да ме убият с копия с вибратори на върховете си. И наистина съм объркан.
-Да, тези извратени оръжия бяха създадени от побърканата Кралица. – каза Терзий. -Смени дизайна на толкова много предмети и сгради с такъв, наподобяващ формата на мъжко достойнство, че вече ми е втръснало да гледам дори малкия си рицар докато се облекчавам.
-Аха. – кимнах аз. – Това беше полезна информация, но не съм объркан само от копията-вибратори, а от всичко. Разбирате ли и двамата? Всичко? Само аз ли виждам разни ненормални неща? Животни в костюми, ходещи карти, рицари?
-Наистина изглеждаш объркан. – констатира Стойка Фъргюса.
-Може би няма да е лошо да ти разясним някои неща. – каза Терзий. –Елате с мен, приятели. Мисля, че е добра идея да ви срещна с някого. Той ще отвори очите и на двама ви за много истини.

Рицарят отново пусна визьора на шлема си, след което закрачи сред дърветата. Луната все още светеше над дърветата над нас. Погледнах Стойка. Тя вдигна рамене и тръгна след него. Казах си, че всичко това е лудост, ударих си още един шамар, но отново нищо. Не се събудих. Не беше сън. Натъжен от това и аз закрачих след тях.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...