"Антон в Страната на чудесата" - Част 7


 След като настигнах Сър Терзий и Стойка Фъргюса (той беше рицар, а тя – треньор на отбор шутове, затова реших, че е по-разумно да наричам само него „сър”), започнах да задавам въпроси, въпреки че знаех, че най-вероятно ще ме объркат още повече. Но имах ли друг избор?

-Та... продължава да не ми е ясно къде точно се намирам. – казах аз. –Слушам за някаква Кралица, вманиачена по... фалоси?
-Точно така. – кимна Стойка. –Кралица Силвана, за по-кратко – само Кралицата. Нашият прекрасен владетел. Е, наистина е малко вманиачена по формата на... конкретно нещо, но всеки си има странности.
-Тя е луда, лъжкиня и убийца. – изсъска изпод шлема си Терзий. – Ще разберете цялата истина, но не от мен.
-Я ми кажи, сериозно... – обърнах се към Стойка – всичко това е един голям бъзик, нали? Животните, картите? Някакви спец ефекти, които да ме сбъркат? Някой приятел ви е наел?
-Не знам за какво говориш. – отвърна тя. –Наистина си странен. Личи си, че не си оттук.
-Писна ми да слушам, че си личи, че не съм оттук. – сопнах се аз. –И къде е това тук, по дяволите? Още малко и ще реша, че съм в Страната на чудесата! Това ли е? Страната на чудесата? – вече бях на ръба.

Терзий и Стойка се спряха и се спогледаха, след което се обърнаха към мен.

-Да. – отговориха в един глас.

Стоях с отворена уста и чаках някой да каже, че се шегува. Не последва нищо такова.

-Мисля, че трябва да продължим да вървим. – каза Терзий и тръгна. Стойка го последва, а аз също се раздвижих. Мозъкът ми обаче бе изключил. Просто ми идваше прекалено в много. Следващите няколко часа минаха в тишина. Вървяхме все по-надълбоко в гората. Небето взе да става все по-светло и по-светло, докато отново не стана ден. През последните часове се бях опитал да осмисля всичко, но не ми се получаваше, затова просто бях спрял да мисля. Усещах умората обаче и исках да спрем. Тъкмо щях да примрънкам, когато Терзий се спря.

-Пристигнахме. – каза тържествено той и отново пристъпи напред.

Сред дърветата имаше малка полянка, в центъра на която се издигаше една гигантска гъба, висока почти колкото мен. Вече появилите се слънчеви лъчи я осветяваха така, че тя блестеше в най-разнообразни цветове – зелено, лилаво, жълто. Всичките обаче с един зъл, отровен отенък. На върха на гъбата стоеше една гъсеница, отново с ненормален размер. Беше дълга около половин метър, с тъмносиньо тяло и леко набола брада по лицето, защото, представете си, гъсеницата имаше лице и то с доста човешки черти. Също така имаше и две малки ръце, с едната от които държеше ръчно свита цигара, от която подръпваше с удоволствие. Всичко беше толкова клиширано, че ми идеше да забия палци в очите си и да умра. Поне тогава можеше да се окаже, че всичко е измислица.

-Това е Асеницата! – каза тържествено Терзий.
-Искаш да кажеш гъсеницата. – поправих го аз.
-Не, Асеницата! – настоя той.
-Приближете се... по-близо, по-близо. – проговори гъсеницата Асеницата и ние това и направихме. Когато говореща гъсеница ти каже да се приближиш го правиш.
-Хъ... здрасти! – вдигнах ръка за поздрав.
-К’во стааа? – отвърна Асеницата и изкара дима от дробовете си.
-Бива. – намеси се Стойка Фъргюса. –Защо ни доведе при него? – попита тя Терзий.
-Защото това е един от водачите на нашата Съпротива. Асеницата има дарбата да вижда в бъдещето и тази негова способност ще ни помогне да спасим Принцесата и да свалим от власт злата Кралица.

Гледах Терзий с недоумение и се чудех дали главата му е толкова куха колкото шлема му. Мислите ми бяха прекъснати от говорещата гъсеница, когато тя... той се обърна към мен.

-Ти не си тукашен.
-Ти сериозно ли, говореща гъсеницо?
-Знам, че всичко ти се вижда странно, пич, но всичко, което виждат очите ти е реално. А пък благодарение на магическата ми билка аз успях да предвидя твоето идване.
-Магическа билка? – вдигнах вежди аз. Той ми посочи цигарата в ръката си, след което се ухили широко с леко притворени очи.
-Кара ме... да се издигам мноооооого нависоко. И да виждам в бъдещето, сес?
-Това е трева, нали? – попитах аз.
-Трева? Като тази, която ядат животните?!? Не, естествено. Луд ли си?
-Първо – ти си животно. Второ – не такава трева, а марихуана. Това е марихуана, нали?
-Това грозно име не отива на прекрасната ми магическа билчица. Тя е просто билка. Когато я свия в едно от тези листчета обаче, тя се превръща в нещо много повече. Тази я наричам Сюзън. Жалко, че скоро ще изгори напълно. Милата ми Сюзън...

Обърнах се към Терзий.

-Защо ни доведе тук, че не разбрах?
-Имаше въпроси. – каза той. –Асеницата ще отговори на всички тях.
-Пичове! – обади се Асеницата отново. –Слушайте ме. Нашият чуждоземен приятел не е запознат с нещата тук и сега ще му ги разясня. Седнете до мега яката ми голяма гъба и слушайте историята на Страната на чудесата!

Терзий и Стойка (която като че ли не намираше нищо странно в пушещата трева, говореща гъсеница) седнаха на тревата. Същото направих и аз, след което отчаяно хванах главата си с две ръце. А имаше и още...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...