"Антон в Страната на чудесата" - Част 8


Стояхме безмълвни докато Асеницата със заспал поглед наблюдаваше как „Сюзън”, така той бе кръстил масура си, догаря. След края на този процес гъсеницата извади някъде отстрани друг масур и го запали. Дръпна веднъж и отново се усмихна.

-Ти... ще се казваш Рейчъл!
-Може ли да започваме вече? – попитах аз.
-Разбира се, пич! Така... в случай, че не си разбрал, а ми изглеждаш объркан пич, намираш се в Страната на чудесата.
-Чух някаква такава версия, но предпочитам да мисля, че съм я в безсъзнание, я умрял. Макар че това едва ли е Рая...
-Ще те разочаровам, но не е. Това е Страната на чудесата. Тук има... чудни неща, сес’ се? Имахме си и един чуден крал, на който му се роди чудна дъщеря – принцеса Николет. Майка й обаче се спомина при раждането и Кралят, тъй като го тресеше втори пубертет и му се клатеше много, си намери втора жена. Тази втора жена, Силвана, стана новата ни Кралица. Един ден обаче Кралят умря...
-Убит по погрешка от дъщеря си. – намеси се Стойка Фъргюса.
-Глупости! – сряза я Асеницата. – И не ми прекъсвай историята! Истината изобщо не е такава. Кралицата измисли тази история, тъй като принцеса Николет беше вече пълнолетна и щеше да наследи властта след смъртта на баща си. Но когато Кралицата я обвини в убийството на Краля, Принцесата бе затворена в една килия в замъка и Кралицата запази властта за себе си. След което започна с глупостите – нареди една камара неща да бъдат произвеждани и строени във формата на патки, простете... – Асеницата си дръпна отново – ...исках да кажа членове. След това започна със скалпиранията на разни хора, а накрая измисли и онази глупост детбола.
-ХЕЙ! – изкрещя Стойка Фъргюса. –Детболът е изкуство, гъсеницо! Това, че ти не си в състояние да го играеш, не означава, че е глупост.
-Дааа, преди няколко столетия така говореха и за футбола. Както и да е. Детболът поне намери работа за придворните шутове, които не бяха интересни на Кралицата и тя предпочиташе да ги гледа как умират. И така, откакто Кралят е мъртъв Страната на чудесата е под контрола над злата му жена. А тя определено има своите начини да запази този контрол.

Гледах го и разсъждавах как да реагирам. Беше минало толкова време без да се събудя, имаше толкова много подробности и всичко изглеждаше напълно реално, макар и трудно за възприемане. Накрая взех решение. Ако всичко това беше игра, реших да я играя докрай. Ако беше сън – също. Ако беше реалност - спасете ме!

-Добре... – казах най-накрая аз. – Щом обвинението, отправено към Принцесата, не е истинско, кой тогава е убил Краля?
-Технически не е точно убийство. – Асеницата си дръпна от „Рейчъл”. –Кралят бе погубен от собствения си нагон. Правеше прекалено много секс за годините си и един ден просто умря върху Кралицата. Това не я шокира, както би шокирало повечето хора. Напротив – дойде й като някакъв дар. Обвини доведената си дъщеря, че се е скарала с баща си и го е докарала до инфаркт, след което взе властта за себе си.
-И сега ти и Терзий се опитвате да върнете властта на Принцесата?
-Не само ние. – намеси се Терзий. –Много сме, но задачата не е лесна. Кралицата има добре обучени екипи от черни карти – Пика и Спатия. Една пика те бе заклещила в гората, когато те спасих. Отряди Купа и Каро, които решиха да останат верни на принцесата, също са затворени някъде, но не знаем къде. А и не само картите правят Кралицата силна. Има и други... неща. Пък и много хора вярват на историята как Принцесата случайно убила баща си.
-Не можем просто да я върнем на власт, сес’? – проговори отново Асеницата. –Процесът е дълъг и се състои от няколко части. Ти, чуждоземецо, трябва да участваш в началото. Видях те в бъдещето.
-И какво правех?
-Спасяваше Принцесата и даваше началото на същинската борба.
-Знаех си, че това ще кажеш. Знаех си.
-Значи той е герой! – Терзий се изправи на крака. – Спасил съм герой.
-Точно така, пич. – отвърна спокойно Асеницата. – Но не се възгордявай, окей?
-Какво трябва да направим сега? – попита Терзий.
-Просто е – вдигате си задниците от тревата и палите към двореца. Предполагам, че до три дни сте там. Днес има някакъв детбол мач и в дните след него Кралицата ще е достатъчно разсеяна със скалпирането на някои от играчите, така че ще можете да проникнете и да спасите Принцесата. Окей?
-Разбира се, ще го направим. Нали? – рицарят се обърна към мен.
-Това ли ви е планът? Отиваме... там и ей така освобождаваме принцесата? - Терзий и Асеницата кимнаха. - Да бе, разбира се. – вдигнах рамене - Аз съм в Страната на чудесата и някаква напушена гъсеница ми казва да ида и да спася някаква Принцеса. Защо пък не?
-Ами ти? – Терзий погледна Стойка Фъргюса.
-Аз съм треньор на един от отборите в този детбол мач. Отборът, който ще победи. И макар историята ви да ме накара да се замисля, все още смятам, че Кралицата е много точна. Така че без мен. Няма да ви предам, но оттук отивам да си уредя транспорт към игрището си, подготвям момчетата си и довечера печеля мача. Нямам време за геройски изпълнения. Може да се видим в двореца, но нямам намерение да учавствам в бунта ви.
-Няма проблем. – каза Терзий. –Ние ще уважим решението ти. Лек път, Фъргюс!
-Да, добре, чао... и успех, предполагам. – Стойка се изправи и ме погледна. – А на теб, Антоне, чуждоземецо... пази си главата.
-Благодаря ти, Фъргюс. Ти също.
-Не се тревожи за мен. Кралицата е фен на отбора ми, а и имам една глава по-малко за губене от теб. Хахаха!

С усмивка на лице Стойка тръгна през дърветата. Изглежда не й беше проблем да се ориентира накъде трябва да върви.

-Нямаше ли да е добра идея да тръгнем с нея? Все пак и тя отива в двореца довечера. - попитах.
-Тя ще го направи открито и с транспорт. - отговори ми Асеницата, изпускайки димени колелца. -Вие трябва да минете през горите и да се криете, макар това да ви забави с ден-два. Опасно ще е някой да ви види. Ние с Рейчъл не желаем да ви се случи нищо лошо, което да застраши якия ни план.
-Точно така. Ще тръгваме ли? – попита Терзий.
-Ами да, защо да губим време. - пляснах с ръце, парадирайки ситуацията. - Да идем да спасим Принцесата. Ухууу! И дано успея да се върна в съзнание и в реалния свят възможно най-скоро. Ухуууу!
-Лек път, пичове! – каза Асеницата. „Рейчъл” бе в устата му. – И помнете: не се доверявайте на никого по пътя. В двореца има мои хора, които при възможност ще ви помогнат. ‘Ай!
-Довиждане! - почти изкрещя Терзий.
-Сбогом, говореща пеперудо в развитие! И внимавай с пушенето. – казах аз и вдигна ръка, след което, примирил се вече със сбърканата ситуация, отново тръгнах след Сър Терзий. На път към изпълнението на геройската ми мисия... пхахаха.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Спайдър-мен/Дедпул" #5 (it's baaaack!)

Определено е хубавичко такова, зареждащо, да влезеш в книжарницата, да отидеш до онова ниско рафтче, където си запомнил, че слагат комик...