Книги: "Първият закон, Кн.1 - Гласът на острието" на Джо Абъркромби

След сблъсъка ми с "Властелинът на пръстените" през 2001 г., се заех да прочета всичко написано от Толкин за Средната земя и преведено на български. Това обаче, заедно с няколкото книги по "WarCraft" вселената, дълго време бяха единственият ми досега с фентъзи световете в литературата. Преди няколко години опитах да прочета "Игра на тронове" на Мартин, но успях да стигна само до 270 стр. преди да оставя първите три тома да прашасват в очакване на деня, в който собственичката им ще си ги поиска обратно. Това е странно, имайки предвид, че сериалът "Game of Thrones" беше едно от най-добрите телевизионни нещица, които съм гледал тази година. Но се отплеснах. Цялото това интро имаше за цел да ме насочи към основното: наскоро реших да прочета някоя по-сериозна фентъзи поредица. Беше ми изключително трудно да реша и когато реших, избраната книга я нямаше никъде. Ха! Затова избрах друга поредица...

Откъдето и да го погледнеш Джо Абъркромби е млад автор, но пък доста талантлив. Пише от десетина година, има издадени пет книги (четири от тях издадени и у нас), като всичките са в един и същи свят. Тази, която прочетох наскоро, бе "Гласът на острието", първата книга от неговата трилогия "Първият закон".


В "Гласът на острието", както и в останалите книги на Абъркромби, действието се развива в т.нар. Кръг на света, чиито център е Адуа, град-столица на Съюза. В книгата са замесени обичайните борби за власт, битки, магьосници, но всичко погледнато по-маааалко по-различен начин. Тук-там Абъркромби се е опитал да бяга от клишетата както в героите си, така и в случващото се с тях. Точно героите са най-голямото качество на книгата. Абъркромби, доколкото разбрах, е завършил психология и предполагам, че точно това му е помогнало да създаде и опише толкова шарени персонажи, различаващи се доста един от друг.

Сред по-открояващите се от самото начало на книгата герои са Логън Деветопръстия, воин от Севера, на който, досещате се, му липсва един пръст и добро настроение, но за сметка на това знае как да оцелява; Джизал дан Лутар, надут и арогантен млад благородник, от който се очаква повече, отколкото е склонен да даде; и, разбира се, черешката на тортата - инквизитор Санд дан Глокта, някогашен именит войн на Съюза, но понастоящем сакат инквизитор, пропит с ужасяващо много сарказъм, заемащ пространството на липсващите му зъби. Глокта само за няколко глави ми стана един от любимите герои от книги въобще. Поведението му, подробното описание на мислите му, което Абъркромби използва, и най-вече гледната му точка за нещата от живота са просто брутални. Да не забравяме и методите му за мъчение, разбира се.

Подходът на Абъркромби да разказва отделните глави от гледните точки на различни герои (мисля, че са общо шест за цялата книга) е доста правилен и спомага за по-ясното им разграничаване един от друг, а и за по-общия поглед над случващото се в Кръга на света. Самия свят също не е лош, като авторът се постарал да си даде бъдеща свобода и възможност за други истории в него. Тук обаче се появява един от малкото проблеми: книгата няма карта на Кръга на света. В блога си Абъркромби пише, че не харесва картите във фентъзи романите и това е причината в неговите да няма такава. Да, ама е нужна. Не можеш да си спомняш къде е било обяснено, че се намира град X, при условие, че той е бил споменат преди 50 страници, а след него са били споменати още 3. В интернет обаче се намират фенски карти на Кръга на света и аз използвах точно такава, за да добия по-ясна представа кое къде е.

Други минуси тази книга просто няма. Поне не се сещам. Кефът ми бе с една идея по-малък към края й, когато в отделни абзаци в една глава се преминаваше от гледната точка на един герой към тази на друг. Това обаче е нещо изключително дребно, което дори няма да направи впечатление на много хора. За финал: корицата е уникално добре оформена като за издадена у нас книга, за което човекът работил по нея (Стефан Касъров) заслужава поздравления. Сега сухите факти:

Издателство: "Колибри"
Жанр: фентъзи
Брой страници: 480
Цена: 19 лв.

Вчера се сдобих и с втората книга от трилогията, наречена "Преди да увиснат на въжето", и вече съм се заел с "изяждането" й. Макар да съм още в началото на втората книга, препоръчвам трилогията с две ръце. Абъркромби има талант и се надявам да видим още доста добри книги от него, преведени на родния ни език.

Българин с първа победа в най-голямата MMA организация в света UFC

Тъй като изглежда не се дава много гласност в българските медии на случилото се снощи в Рио, реших да драсна един бърз пост, с който да информирам поне вас, малкото читатели на блога, за нещо, с което си струва да се гордеем. Около 4 часа българско време в Рио де Женейро, Бразилия, на платеното шоу UFC 134 на едноименната MMA (смесени бойни изкуства) организация, Станислав "Стъки" Недков записа първата си победа в компанията, която се явява и първа победа на българин на най-голямата ММА сцена в света. Недков победи с нокаут бразилеца Luiz Cane (за голяма тъга на бразилската публика) още в първия рунд. След това, с българското знаме на рамо, каза няколко думи на български в краткото интервю, което дават всички победители след мач.

Та не съм гледал новини или нещо подобно, но разбрах, че май събитието не е широко отразено, което е много кофти. Бърза проверка в сайта на bTV показа, че спортната им секция има една камара глупости (от моята гледна точка), но никъде не видях дори ред за победата на Недков. ММА e един уникално бързо развиващ се спорт, с пъти по-интересен и популярен от бокса (заслужено), и това българин да има мач в PPV карда на най-голямата ММА организация в света, че и да го спечели, е голямо събитие. Жалко, че измислените ни футболни интриги изглежда са по-интересни.

Както и да е... Мачът може да намерите в vbox, а целият event UFC 134 може да откриете в торент тракерите arenabg и замунда. Поздравления за Станислав и му желая още много победи в UFC!

Авторски права и изтрити профили

Така написано, заглавието сякаш подсказва, че двете неща имат нещо общо. Де факто имат, но не това, което се подразбира веднага - не са ми трили профил откъдето и да е заради нарушени авторски права. Но пък ми изтриха един клип, което дойде като снежинка, охладила снощното ми добро настроение и създала лавина, която ограничи присъствието ми в "интернедите".

За какво ще си говорим в тази скучна история? За Facebook. Някой знаят, други не, че от миналото лято започнах да се заигравам с уебкамерата си. Едни неща имаха по-широка публика (благодарение на vbox), други оставаха само за социалната мрежа на Зукърбърг и co., за да ги гледат/слушат уж по-подбрани хора. От доста време не бях правил лигаво клипче, в което да се правя, че пея, докато звучи някоя любима песен, но снощи след няколко чаши "Pepsi" (гони съня, но те прави щастлив ТМ) реших да запиша подобно клипче, в което се чуваха точно първите 30 секунди от песента "Witchcraft" на Pendulum, при това с не особено добро качество. Бях доста неприятно изненадан, когато Facebook ме информира, че клипът е изтрит заради съдържание нарушаващо авторските права на трети лица, като също така бях предупреден, че ако продължа с подобни занимания ще ми бъде забранено да използвам видео функцията на сайта, а може би дори ще изтрият профила ми. Ха! Поне ми казаха как можеш да изтриеш Facebook профил!

Първоначално се издразних много. За поне десетина клипа преди това не е имало проблем, но сега изглежда имаше. Предполагам, че проверката се прави автоматично чрез софтуер за аудио разпознаване, какъвто ползват YouTube. Факт е, че използвах първите 30 секунди от песента за клипа, но в какви условия: не с комерсиална цел, а просто за забавление на мен и "приятелите" ми; не в някой напълно достъпен сайт (горепосоченият YouTube, например), ами в рамките на FB Friends List-a ми, в който в момента има около 280 души. Изглежда обаче вероятността някой от тях да търси начин да свали клипа ми, за да запише 30-те секунди от песента (или просто да запише звука), е много голяма и трябваше клипът да бъде изтрит, защото иначе някой от тези 280 души няма да даде пари, за да си купи цялата песен от някой онлайн магазин.

...

Осмислихте иронията в горното изречение, нали? Дадох ви достатъчно време? ОК. Напълно подкрепям авторските права на Pendulum, както и на всеки друг изпълнител или какъвто и да е творец, но това снощи ми се стори смешно. Жалко, ако предпочитате. Facebook обаче може би се пазят от гнева на лейбъли и продуценти, които все още вярват, че могат да правят пари, продавайки музика, така че и тях ги разбирам. Снощи обаче не беше така.

Налегнат от недоволство и мрачни мисли се заех с една солидна чистка на използвани и неизползвани интернет профили. Като жертви паднаха единият ми профил в vbox (заедно с клиповете в него), профилите ми в Last.fm, MySpace, goodreads, dailymotion (отново с клиповете вътре) и devianART. Особено при последните не беше лесно. Също така от снощи се опитвам да се оттърва и от профила си в svejo.net, който едва ли някога ще ползвам отново, но и това става трудно. Тъжната истина: по-лесно се правят профили из разни сайтове, отколкото се трият. Та оттук частта за изтритите профили. Триенето не ме накара да се почувствам по-добре, но пък имаше полза от него и все някога трябваше да бъде свършено (макар че изобщо не се бях замислял за това до снощи).

Помрънках си. Олекна ми. Обичам да мрънкам. Видео постове пак не знам дали ще има, макар че бях получил доста забавно писмо в vbox, в което някаква личност (доста млада, предполагам) ме молеше да направя клипове за WrestleMania 28 и 29. Предполагам "клипове" значи "коментари", а фактът, че те са съответно през 2012-та и 2013-та, означава, че подателката на писмото ми желае много здраве. Живи и здрави и тя, и вие.

Кеч DVD-та: "Randy Orton - Evolution of a predator" и "TNA: Immortal Forever?"

Почивката, която си бях от гледането на кеч, изглежда е към края си. Не само, че изгледах цял RAW в началото на седмицата (без divas мача, естествено, защото беше смотан filler), но и се излъгах да си друпна последният IMPACT Wrestling, а също изгледах и две DVD-та, които всъщност са и темата на този пост. Едното открих само в Xtreme Wrestling Torrents, така че ако нямате регистрация там - sorry, к**ец.

WWE - Randy Orton: Evolution of a Predator - DVD фокусирано изцяло върху Ранди Ортън, което навлиза малко по-навътре в личния му живот, отколкото е необходимо според мен. Първият диск проследява отгоре-отгоре Ортън зад кулисите от Elimination Chamber 2011 PPV-то до мачът му с CM Punk на WrestleMania 27. Новите кадри са съчетани с историята на живота и кариерата му, както и с интервюта на близки и хората, с които е работил най-отблизо (HHH, Cody Rhodes, John Cena, Arn Anderson). Час и половина документален филм, който върши работа за убиване на един следобед, а и показва някои интересни задкулисни неща (какво правят кечистите преди шоу, къде и как загравят, такива тъпотии, от които само побърканите се интересуват). Второто CD е фрашкано с мачове на Ортън. Прегледах листа без да тегля диска (защото повечето съм ги гледал) и подборът ми изглежда добър.

Линкове (към zamunda.net, благодарностите - на който го е качил):

TNA/IMPACT Wrestling: Immortal Forever? - DVD, което разказва историята на създаването и развитието на главната група в TNA/IW в момента: Immortal на Хълк Хоган и Ерик Бишоф. Започва от идването на двамата в компанията в началото на 2010-а и стига до март 2011-та. Чрез интервюта с тях, Дикси Картър и някои от кечистите, е разказано как е бил приведен (DVD-то разказва историята от гледна точка "по сценарий", не е като горното) планът на Бишоф и Хоган да "вземат" компанията от Дикси Картър. Биващо е. За 6 часа (интервюта, сегменти и няколко мача) виждаш най-важното покрай главната история в компанията за година и половина. Ето защо спрях да следя TNA/IW - просто ще чакам подобни ДВД-та да ми разказват всичко най-важно накуп. Хехе.

Открих го в XWT, ако ви се търси другаде - успех: Линк в XWT

Почнах и WWE: 50 OMG Moments, което може да бъде открито в замунда, просто защото изглежда подборът е добър и наистина са събрали шокиращи/забавни моменти, които си струва да се видят в рамките на 2 часа. Палци горе. Скоро май ще започна пак със записването на клипове... по-лесно е отколкото да пишеш. Ще видим. Дотогава: мир и CM Punk - бест ин дъ уърлд.

Книги: "Преобърнатият свят" на Кристофър Прийст

Кратък увод, несвързан с конкретния пост: Не знам колко от хората, посещаващи блога, обичат да разпускат с четенето на книги (но незнайно защо се съмнявам да са много). Въпреки това реших, че след доста постове със заглавие "Какво чета..." си струва да направя една отделна категория (виж лентата вдясно), носеща заглавието "Книги". В известен смисъл блогът вече се превърна и в нещо като читателски дневник, така че просто това е нормалната еволюция на нещата. Но сега да продължим по-конкретно.

Имам сериозния проблем доста трудно да си харесвам сам книги. Заглавието и краткият текст на задната корица рядко са достатъчни, за да ме накарат да дам определена сума за книга, особено ако е на някой непознат ми автор. Затова ценя препоръките и след една такава препоръка ми стана интересно що за роман е "Преобърнатият свят" на Кристофър Прийст. И я купих.


Започваме с важния факт, че жанрът на книгата е фантастика, при това от онези класически фантастики от не толкова близкото минало, които внимателно изграждат един цял свят, който може да се стори малко объркващ и стряскащ за обикновения човек. Имам предвид, че повечето хора са свикнали със заобикалящия ни свят, неговите правила, социален ред, физически закони и т.н. и когато им бъде представено нещо различно те трудно го приемат. Затова подобно предупреждение е важно.

Не съм чел кой знае колко много фантастични романи, но по-интересното за мен от голямата колекция на баща ми съм го минал, така че не съм чак от горепосочените. Даже се възхищавам на автори на фантастика, които успяват до почти най-малките детайли да създадат един правдоподобен, различен свят. Прийст успява, поне според мен. Започвам с успокоението, че главните герои са хора, тъй като знам, че има читатели, които като чуят фантастика и се сещат за филми, наблъскани с извънземни (Star Wars, Star Trek и т.н.). Т.е. този роман е достатъчно човешки, при това към края си доста, за да се хареса на голям брой читатели.

Ще разкажа съвсем накратко за какво става дума, при това с текст, подобен на този на задната корица на книгата, така че да не разваля някоя изненада в повече от това, което издателите са сметнали за разумно: в центъра на "Преобърнатият свят" е градът Земя, който е в постоянно движение в преследване на точката, наречена оптимум, от която зависи... много. Книгата проследява историята на града от гледната точка на главния герой Хелуърд Ман. Хитрото от страна на автора в случая е, че Ман постепенно се запознава с града, социалния ред в него, начина му на функциониране и заобикалящия го свят, вместо от самото начало да знае всичко. По този начин читателят се учи за света заедно с главния герой. Силен похват, който много ми харесва, особено при книги, в които толкова неща са различни от нашата реалност и трябва да бъдат подробно описани.

Не искам да разкривам повече от историята, затова по памет ще цитирам човека (Йоан, той си знае), oт когото първо чух за книгата. Той доста добре беше казал, че в книгата постоянно се задават много нови и нови въпроси за града и за света, на които впоследствие бива отговорено, поне на по-голямата и важна част от тях. Финалът е може би едно от най-важните качества на книгата, защото е по-различен от това, което очаквах, но в голяма степен точно затова и ми хареса. Но няма да спойлвам, това вече бе изяснено.

Като заговорихме за неща, които са ми харесали от стила на писане на автора, трябва да спомена и идеята да раздели книгата на няколко части. В по-голямата част действието се разказва от главния герой, но в определени моменти е нужна по-обща гледна точка, за която авторът е използвал ролята си на неучастващ в действието разказвач. Това изобщо не пречи, даже е от полза, защото в противен случай романът трябваше да се движи строго спрямо вижданията на главния герой, което е невъзможно, както ще видят тези, които прочетат книгата. За финал мисля да спомена, че не мога да посоча нещо в превода, което да не ми е допаднало, добър е, а пък и външното оформление на книгата е прилично, даже добро. И мисля да се огранича дотук. Малко суха (но важна) информация:

Издателство: Август
Жанр: фантастика
Брой страници: 320
Цена: 14 лв.

Не знам доколко този по-подробен пост за книга е успял да убеди някого да я прочете или изобщо да разпали интерес в някой от вас поне да я разгледа в някоя близка книжарница, но и занапред мисля да обръщам по-сериозно внимание в блога на книгите, които чета. Ще съм доволен ако съм от полза на интернет потребители, търсещи мнение за дадено заглавие. Четете. Хубаво е.

Проклета жега. Да живее Pepsi.

В следващия пост има продуктово позициониране. Не, че ви пука.

Топличко ми е. Съвсем малко, колкото потните ми жлези да работят по-малко и да ми лазят по нервите. Засилил съм се да пиша пост по въпроса за жегата от средата на миналата седмица, но все така става, че се сещам точно, когато трябва да изляза или пък вече ми се спи адски много. Хубавото (дали?) в случая обаче е, че от средата на миналата седмица нищо не се е променило, все още си е жега и написването на този пост е все така актуално. И отново: топличко ми е. Съвсем малко.

А интересното е, че точно в момента, типично като за лятото, аз си лентяйствам. Има повече от месец до началото на новия семестър и нямам нещо спешно за вършене. И пак жегата ме мъчи. Следователно хората, които работят, докато аз дремя пред вентилатора, би трябвало да се чувстват с пъти по-зле от мен. Рядък случай, но определено ги съжалявам. Факт е обаче, че ако стане по-хладно и започне примерно една поредица от едноседмичен дъжд, всичко живо ще тръгне да се оплаква от дъжда, така че угодия няма. Така е с много неща, но времето е един от най-универсалните примери.

С какво борим жегите обаче? Студени напитки, въпреки че от малък ми повтарят, че е лоша идея в 40-градусова жега да пиеш нещо, което досега е стояло във фризера или в камерата на хладилника. Поглеждам запотената чаша с Pepsi до монитора ми и ехидно се усмихвам на спомените за тези мъдри думи. Заобичах Pepsi в последните месеци. Дъгли години любимата ми газирана напитка бе Sprite, но с времето вкусът му като че ли ставаше все по-лош. Минах на Coca-Cola и цялата минала година в университета пиех нея. Доста от нея, даже беше тревожно. Ако не за здравето ми, то поне за финансите ми. Реших да спра колата, но не се оказа толкова лесно. Реших да мина на Pepsi, което има няколко плюса пред Coca-Cola, поне от моята гледна точка. И тогава: ПА! Неприятната изненада: в днешно време Pepsi е трудно за откриване. Не говоря за София (която изобщо не ме засяга) и Пловдив (който в момента ми е малко далеч). Говоря на по-местно, удобно за мен ниво.

Примери: в китния Пазарджик в абсолютно всяко кафе или друг тип заведение има продукти на Coca-Cola, но не и на Pepsi. Сериозно се замислям да направя една карта на града, върху която да отбележа къде може да се намери Pepsi. Така и така нямам какво друго да правя. Дори в Несебър ми отне четири дни, за да открия откъде може да се купи Pepsi, защото целият курорт е пълен с хладилни витрини Coca-Cola, но тези на Pepsi са кът. Накрая все пак открих цели две: в едно капанче точно срещу входа на северния плаж, както и в един магазин близо до хотел "Виго" (ако не се лъжа). Има надежда за Pepsi феновете, които са решили да летуват в Несебър (който между другото е страхотен курорт и аз вече най-спокойно мога да кажа, че много обичам. Следващото лято, живи и здрави, пак там.). Трудно е да ти се пие Pepsi в нещо време, да.

Щом подобни неща вълнуват съзнанието ми може да сте сигурни колко неангажиран съм с по-важни неща. Но лятото е за това. Есента идва и с нея и по-сериозните и належащи неща, които да ме ангажират. Не бързам за никъде, не бързайте и вие. И пийте Pepsi, не Coca-Cola. Има си предимства, казах ви. Пък и помага в жегите, а на мен дори сега ми е малко топличко. Съвсем малко.

Препоръчани песни - Част 61

Мислех си това да е специален Spirit of Burgas 2011 Edition, тъй като с приятелката ми посетихме последния ден на фестивала (по-подробно за него може би в отделен пост по-нататък... ще видим), но тези идеи отпаднаха, тъй като няма много нова музика от изпълнителите на третата вечер, която да искам да споделя. И все пак.... чух доста повече от Deftones и Skindred, отколкото бях чувал през живота си, и си харесах някои неща. Тa препоръчаните песни този път са:

Deftones - Passenger (уникален ритъм на припева, а на мен трудно ми харесва ритъма на бандата)
Deftones - Elite (просто, защото на SoB всички избухнаха най-много на нея и беше доволно яко)
Skindred - Cut Dem (от новият им албум, както Бенджи сподели. Dubstep елементите не пречат, даже я правят по-шарена)

И нещо допълнително във връзка с последната банда: много отдавна препоръчах "Cold" на Evans Blue, която е една от най-добрите (спрямо моя вкус) песни, които съм чувал някога. Шансът голяма част от вас никога да не са я чували, да са пропуснали този пост или пък да не са я запомнили добре, е голям, така че ще се наложи първо да ви опресня паметта:


Така. Това горе е оригиналът на песента. А това, което поствам долу е един много приятен пиано кавър на песента, който някакъв пич на име Aaron Wiewel беше споделил на стената на бандата. Дано няма против, че ще направя клипа и свиренето му мааааалко по-популярни:


Харесвам пиано кавърите, защото когато са направени добре придават ново и някак по-класическо звучене на модерни песни, а и в YouTube могат да се открият наистина талантливи млади пианисти. Слушайте. Мен ме израдва много. С вокалите на песента добавени към тази музика ще се получи нещо страхотно.

Какво чета... (17.08.11)

Реших, че постовете на тази тематика е по-добре да са месечни, като заради датата на предния пост (17 юли) ми се стори добре точно 17-ти всеки месец да е датата за ъпдейти по темата. И все пак замислям цяла категория "Книги", в която да разглеждам заглавията поотделно, но ще видим... Та, прочетеното през този месец, което поради няколко причини нямаше как да е много:

1."Октопод" от Марко Незе, I том (Първа и втора част) - Нямам почти никакъв спомен от сериала "Октопод", защото бях доста малък, когато го излъчваха по БНТ. Това донякъде беше добре, защото всичко в книгата ме изненадваше и не подозирах какво може да се случи. А тук изненади бол - умират герой след герой, при това дори уж главни такива, което се доближава до реалността: няма значение каква е била ролята ти до един момент - ако мафията реши умираш. Иначе в общи линии книгата проследява опитите на новоназначения инспектор от полицията Катани да се бори с мафията и как това се отразява на целия град и дори на собственото му семейство. Препоръчвам за феновете на криминалетата, които не са я чели.

2."Октопод" от Марко Незе, II том (Трета и четвърта част) - Тук няма какво толкова да се каже, защото вторият том продължава малко след края на първия. Основното тук е голямото количество нови герои, които умират и биват заменяни от нови дори по-често, отколкото в първият том. Това вече може да бъде посочено като малък минус, тъй като някои герои просто не се задържат достатъчно наоколо, за да ги запомниш добре или за да ти запука за тях. Но е хубаво като си почнал едната книга да довършиш и следващата.

3."Виноградец. Карамусал. Кара Мурсел" от Атанаска Гюрова - Малко изненадващо заглавие в списъка. Става дума за книга за историята на родното ми село, която чаках от поне две години, тъй като се интересувам от темата. Не, че някой от вас ще я прочете, но все пак да си кажа мнението: макар да ми хареса, че имаше информация за истории, които иначе трудно бих разбрал сам, не ми хареса, че когато се говореше за някой конфликт (Освобождението, Балкански и Световни войни) книгата заприличва на някой учебник, който описва нещата не конкретно от гледната точка на селото, а от някаква прекалено обща гледна точка. За хората, които нямат понятие от история може и да е полезно, но за мен само излишно удължи книгата и по-скоро ме дразнеше.

4."Фирмата" от Джон Гришам - Популярно заглавие. За мой късмет и филмът "Фирмата" не съм гледал или поне не го помня и подобно на "Октопод" не знаех какво ще се случи. Макар и тематиката (адвокатска фирма, занимаваща се с данъци, разследвана от ФБР) да ми допадна, има нещо, за което съм 50 на 50. Става дума за подробното описание, което правиш Гришам. Особено в първите стотина страници той разказва много подробно случващото се около главния герой. Това от една страна е полезно за цялостната представа за самия герой и околните му, както и за потапяне в атмосферата, но пък липсата на някаква по-сериозно действие за сметка на прекалено многото разговори може да дойде в много на някои. И все пак книгата ми хареса, но най-вероятно ще остане единствената на Гришам, която съм чел.

5."World of Warcraft: Кръгът на омразата" от Кийт Р.Декандидо - Хехехе, нямаше как просто. Искам да започна някоя по-сериозна и голяма фентъзи поредица, но тъй като не намерих книгата, която искам, реших за морето да се задоволя с нещо друго. "Кръгът на омразата" всъщност е четвъртата книга за Warcraft излизала на български и единствената, която не бях чел досега. Минах я сравнително бързо - два следобеда и то не целите. Разказва за проблемите между орки и хора на Калимдор, въпреки опитите на Трал и Джейна Праудмауър да поддържат някакъв мир. В общи линии е най-слабата Warcraft книга, която съм чел на български, но пък ставаше за убиване на времето. Пък и обичам да си обогатявам знанията за любимите ми гейм вселени.

Тези дни приключвам с една от двете книги, които чета в момента, и може да и направя по-подробно ревю, за да я популяризирам един вид. А и издателствата издават книги, за да бъдат те купувани и четени, не е лошо да бутна едно рамо с малко реклама. Дотогава четете, скъпи бирохолици! Четете много!

WWE SummerSlam 2011 - Нещо, което би трябвало да прилича на ревю

Тазгодишният SummerSlam, който мина преди два дни, беше едно от изданията на турнира, които най-слабо съм очаквал. Почивката ми се отразява случайно и не ме интересуваше кой знае колко какво се случва по седмичните шоута, а така надъхвацията за самите мачове е много по-малка. И все пак... 

Вчера на прибиране с влака от Бургас се сетих, че турнирът вече е минал, звъннах на Пачо и се разбрахме да мине през нас, за да го изгледаме. Изключително изненадващо в случая е, че изгледахме цялото ППВ от-до без никакво превъртане. Дори женския мач! Е, да, Пачо настоя (фен на Кели Кели е, все пак), но след един момент дори аз нямах против - женският мач се получи доста приличен и не ми се приспа от него (макар малко след това да ми се придрема). Браво на добичето Бет и реднечката Кели. Дотук за тях.

Обаче причината да изгледаме целия турнир май се крие във факта, че мачовете си бяха доста прилични до един, да не кажа даже добри. Дори Шеймъс-Хенри ми хареса, ако не друго то заради контраста между цветовете на кожите им. И двамата синеят, но поради различни причини, true story. От историята между тях също може да излезе нещо, както и от тази между Барет-Браян. Хубаво ми стана, когато някой от коментаторите припомни, че миналата година на същия турнир Браян беше изненадващия последен участник в WWE отбора, който победи NEXUS. Да живеят детайлите. Този келеш Браян може и да успее в WWE, колкото и странно да ми се струва. Преди година щях да ви кажа, че е невъзможно, ама на... 

Мачът на вечерта по скромното ми мнение беше Ортън-Крисчън, които за пореден (мисля, че пети път) направиха много добър мач, който ми хареса повече от този на Пънк-Сина, който бе няколко крачки назад като качество от предния. А и вече ми се спеше. За съжаление не се сетихме с Пачо да записваме физиономиите и коментарите си по време на турнира, а те бяха много по-добри от това скапано ревю. Съжалявам, че за вас остават само огризките от разсъжденията ми на кеч тематика. Главното остава за мен и околните, като например за това, че Крисчън е балък, задето с плюнките си събуди Ортън преди столирането или че Острието предпочита да живее с гризлита и лосове из канадските планини вместо да помогне на BFF-то си. 

Иначе както казах Пънк-Сина не ми хареса толкова, колкото предния им мач, но си има безброй причини за това. Най-важната вече я изтъкнах: бях спал 8 часа за общо 59 в момента, в който почна точно техния мач. През цялото време вдигах един отлепен етикет от двулитровка Pepsi в знак на подкрепа към Пънк. Не се зарадвах на победата му, защото очаквах да го прецакат заради грешката на Хунтер Тежката ръка (на закона?!?). Е, не го прецакаха там, прецакаха го после с Дел Рио, който ми е скучен. Насилва се момчето в промотата си, но аз след Еди Гереро наистина интересен мексиканец на микрофон не съм виждал.

Кевин Неш да се гърчи от някоя старческа болест. Мерси.

Иначе като цяло PPV-то беше доста добро, най-вече като качество на мачовете. Ама случилото се в последния мач ми развали настроението. Пънк е най-великото нещо в кеча през последните години и ако можеше в цял RAW да дават само него и няколко други свежи лица всичко щеше да е 6. Но не би... Това ме подсеща за поредното му могъщо промо (което е и единственото нещо, което гледах от днешния RAW). Може да превъртите направо на третата минута и 30-тата секунда:



"OMG! Kevin Nash! WTF? Thought he was dead. LOL!" Не е истина колко интересни за гледане са ми промотата на този човек. Поклон.

Azshara - едно от най-забавните места в WoW

След като бях решил, че съм изчерпал расите на Алианса, с които ми се играе (което не е така), дадох ход на поредицата игри с Ордата, целящи да направя поне четирима техни герои 20 lvl. Ако не броим Undead Warlock-a, който развивам само когато с Пачо играем задружно, единственият герой от ордата, с който съм играл е един Tauren Druid, който в момента е 15-ти lvl и който е основно действащо лице в този пост.

Та... с огромният и космат мой таурънски друид Birhorn (мега име, да?) разчистих набързо началният район на тауръните, намиращ се около столицата им Thunder Bluff. Един съвет що се отнася до столици, които са разположени на високи скали - ако сте под 10 lvl скочете от ръба на някоя скала, за да слезете долу. После втори скок с духа при тялото ви и вече сте на ниско. Така се пести мноооооооого време. Ето една снимка на Birhorn, за да имате представа как изглежда сегашния ми виртуален аватар:


След като с района около Thunder Bluff бе приключено, се насочих към Ogrimarr - оркската столица, която честно казано малко ме депресира с римо-гладиаторския си вид. Предпочитам да гледам тревички и дръвчета, вместо пръст и скали. Такъв съм си. В Ogrimmar имах избор накъде да поема и тъй като не ми се набутваше в Barrens, се насочих на север от Ogrimmar - към територията Azshara. И тук започна fun-a....

Не знам колко от вас са играли там (предполагам, че ако изобщо някой се излъже да чете това, то ще става дума за вече фенове, но ако има и други - играйте WoW!), но определено трябва да опитате. Територията е за герои с нисък lvl (от 10 до 20), но куестовете са просто смазващи. Няколко примера:

-В поредица от куестове със защитниците на Ogrimmar  се озовах върху робот-машина за рязане на дърва, с който трябваше както да събирам вече нарязан дървен материал, така и да отрежа няколко дървета и да сваля от короните им night елфи шпиони, които после да нарежа с трионите си. Последва атака на Night Elf-ите, в която им хвърлях гранати от разстояние и гледах как измират един след друг. "Насичането" на "лидера" им, един голям Ancient of нещо-си (демек ент по толкиновски) е последната задача, свързана с тях. Дотук с машината за рязане на дърва...

-В друга поредица от куестове трябваше да помагам на група гоблини. Тъй като бях новото лице в отряда им (таурън да работи за гоблин е донякъде унизително) трябваше да събера разни материали от телата на предхождащите ме нови попълнения. Вдъхновяващо, а? Интересното обаче бе, че те бяха умрели в минно поле и влизането в него бе съпроводено от следната схема: стъпваш близо до мина, тя избухва, летиш си в някаква посока и падаш на друга. Тя избухва и те захвърля в нова посока, където падаш на трета мина... и така. Мега fun. Този куест бе последван от друг, където трябваше с една установка да стрелям по огромно множество от наги, докато убия 60. Да не пропускаме и намирането (и използването) на SFG - Small Fucking Gun, защото BFG-тата са само за DooM аматьори и за Скалата, когато не се прави на фея на зъбките. Слаби шеги изискващи много висока обща култура, ако не ги разберете значи сте тъпи. Съжалявам.

-Трета силна история бе с булдозера на един гоблин, който се е повредил по време на работа. Оказва се, че повредата не е техническа, ами вместо това в машината се е вмъкнал някакъв дух. Със сигнална ракета трябваше да повикам гоблин-свещеник, който пристигна с парашут (дори аз не мога да го измисля толкова добре), който се качва върху булдозера и удряйки с малката си кирка му говори "Прочиствам те в името на светлината!". В крайна сметка с него разбихме булдозера на парчета, за жалост на тъжния му малък зелен собственик.

-Епичността продължава (сега като изброявам осъзнавам колко много са забавлявалите ме неща тук). Озовах се в покрайнините на някаква тайна гоблинска лаборатория, където първо трябваше да пръскам с пожарогасител запалени от някаква авария гоблини. След това един динозавър (даааа...) от женски пол, с който гоблините са правили експерименти за повишаване на интелигентността, ме помоли да събера малките й и да й ги върна. Върнах се при нея, докато малките раптъри се опитваха да изядат лицето ми (точно това пишеше, че правят, а постоянно хвърчащата кръв предполагам, че го показва), защото съм добър и готин таурън. Тя ги хвърли в една ракета (сериозно) и семейството отлетя за друга планета, далеч от сбъркания Азерот.

-Ииииии след това се заех (отново по гоблинска молба) със събирането на специални камъни, които по-късно открих, че са екскрементите на каменни гиганти. След това трябваше да крада разхлабително от едни гномове и да бъда смален, за да яздя мишка, в опит да стресна един такъв каменен гигант. Идеята? Гоблините искаха да бъде ускорен процеса на... изхвърляне на камъните, тъй като по принцип гигантите ходели по нужда веднъж на 15-25 години.

Сега съм в някакъв гоблински град и се надявам забавата да продължи, защото от low level териториите, които съм минал досега, никоя не беше толкова истински забавна, колкото тази. Правете си нов герой от Ордата и идете да инспектирате мястото, ако не сте го правили досега. Струва си, мега много. Azshara се намира на север от Ogrimmar, като може да се стигне дотам през северния портал на града или (предполагам) чрез въздушен превоз. За финал: шарено облечен бик лети с жирокоптер, докато около него има син защитен мехур:


Warcraft <3

PS: Снимките са си собственост на Blizzard, не че нещо...

Mortal Kombat: Legacy - Cyrax and Sektor

Тотално бях забравил, че на Comic Con (който вече май свърши) трябваше да бъде представен последният епизод от web сериите Mortal Kombat Legacy. Сега го изнамерих в нета и определено съм доволен. Ей го на за желаещите да го видят:


Както става ясно от заглавието на поста и от самия клип, става дума за Сектор и Сайръкс, нинджи от Lin Kuei, които (СПОЙЛЕР) преминават през неприятна процедура, която ги превръща в какво? В киборзииии! (със "З" е правилно, нали?) Епизодът е доста качествено направен и определено е от най-силните сред всичките девет, които видяхме в първи сезон. Да, първи, защото май догодина ще има втори. Дано този път да е с повече свързаност, все пак видяхме background-a на достатъчно герои за едно турнирче. Добавих линк за този клип и в най-първия пост за MK: Legacy, ей така, да има. Живи и здрави, дано следващият сезон видим нещо още по-добро.

World of Warcraft вече е безплатна до 20 lvl

Рядко пиша за игри, защото вече рядко играя такива. И все пак в сърцето ми винаги е имало място за творенията на Blizzard и това лято това отново проличава. Преди вече няколко седмици компанията обяви т.нар. World of Warcraft Starter Edition. Това е един нов вид trial версия на играта, която не ви ограничава във времето, както бе с предната (която човек можеше да пробва само за седмица, мисля). Можете да си играете колкото време пожелаете (аз играя почти откакто е налично това чудо), но с няколко игрови ограничения, най-основното от които е, че героите ви (можете да си направите колкото на брой поискате) не могат да вдигнат повече от 20 level. При настоящия (за Cataclysm) връх от 85 level това си е доста малко и отнема голяма част от възможностите (най-вече достъпът до по-"тежки" територии и сериозните куестове там), но въпреки това си е голямо удоволствие да имаш възможност да поцъкаш с 10 от 12-те раси (само Worgen и Goblin не са достъпни) и с всички класове (без Death Knight-a). Има и други ограничения, за които можете да прочетете по-подробно в FAQ-а на Starter Edition-a. Шест години след излизането на играта Blizzard отново намериха начин да и направят добра реклама и евентуално да привлекат нови играчи. Дори аз се замислих, че 90 лв. не са чак толкова много за това да имаш оригинална Blizzard-ска игра и да я играеш три месеца (WoW + The Burning Crusade + 60 лв. за двумесечна карта). Много други хора предполагам, че ще направят повече от това само да помислят по въпроса.

Как става номерът? Не, че е много сложно. От линка, който съм дал долу си правите Starter Edition Account (аз след това си направих и Battle.net-ски, не, че ми трябва). Теглите Downloader-a (мисля, че беше около 30 мб), който след това ще ви изтегли играта (около 10 гб първоначално). Когато играта се свали, за потребителско име ползвате името на пощата си и за парола ползвате паролата, която сте ползвали за акаунта. И играете. Обяснявам го така, за да могат повече люде да опитат. А ето го и линка, който ви е нужен:


Какво повече да кажа? На този линк ясно е показано - над 11 милиона играчи по цял свят, които са достатъчно тъпи да плащат такса (за България 25 лв. на месец), за да играят компютърна игра заедно. Огромна, интересна, шарена и разнообразна компютърна игра. Нещо повече - шибан свят, чието население (като съберем играчите на отделните сървъри) е по-голямо от населението на България. Blizzard *сърце*

PS: Чаках 6 години, за да поиграя по-свободно в реалните сървъри на Blizzard и е с пъти по-добре, отколкото в множеството пиратски с по 20 човека в тях. Точно затова си изградих план, който за момента върви доста добре - 4 Alliance героя от различни раси и различни класове, с които достигнах level cap-a от 20 lvl. За тях ще разкажа мааааалко по-подробно в следващ пост (и изооообщо не ме ебе дали някой ще го чете :D ). Сега цъкам с Tauren Druid, а тази вечер best buddy-то Пачо идва с лаптопа си, за да разходим Undead-ите си. So nerdish. So gay.

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...