Книги: "Първият закон, Кн.1 - Гласът на острието" на Джо Абъркромби

След сблъсъка ми с "Властелинът на пръстените" през 2001 г., се заех да прочета всичко написано от Толкин за Средната земя и преведено на български. Това обаче, заедно с няколкото книги по "WarCraft" вселената, дълго време бяха единственият ми досега с фентъзи световете в литературата. Преди няколко години опитах да прочета "Игра на тронове" на Мартин, но успях да стигна само до 270 стр. преди да оставя първите три тома да прашасват в очакване на деня, в който собственичката им ще си ги поиска обратно. Това е странно, имайки предвид, че сериалът "Game of Thrones" беше едно от най-добрите телевизионни нещица, които съм гледал тази година. Но се отплеснах. Цялото това интро имаше за цел да ме насочи към основното: наскоро реших да прочета някоя по-сериозна фентъзи поредица. Беше ми изключително трудно да реша и когато реших, избраната книга я нямаше никъде. Ха! Затова избрах друга поредица...

Откъдето и да го погледнеш Джо Абъркромби е млад автор, но пък доста талантлив. Пише от десетина година, има издадени пет книги (четири от тях издадени и у нас), като всичките са в един и същи свят. Тази, която прочетох наскоро, бе "Гласът на острието", първата книга от неговата трилогия "Първият закон".


В "Гласът на острието", както и в останалите книги на Абъркромби, действието се развива в т.нар. Кръг на света, чиито център е Адуа, град-столица на Съюза. В книгата са замесени обичайните борби за власт, битки, магьосници, но всичко погледнато по-маааалко по-различен начин. Тук-там Абъркромби се е опитал да бяга от клишетата както в героите си, така и в случващото се с тях. Точно героите са най-голямото качество на книгата. Абъркромби, доколкото разбрах, е завършил психология и предполагам, че точно това му е помогнало да създаде и опише толкова шарени персонажи, различаващи се доста един от друг.

Сред по-открояващите се от самото начало на книгата герои са Логън Деветопръстия, воин от Севера, на който, досещате се, му липсва един пръст и добро настроение, но за сметка на това знае как да оцелява; Джизал дан Лутар, надут и арогантен млад благородник, от който се очаква повече, отколкото е склонен да даде; и, разбира се, черешката на тортата - инквизитор Санд дан Глокта, някогашен именит войн на Съюза, но понастоящем сакат инквизитор, пропит с ужасяващо много сарказъм, заемащ пространството на липсващите му зъби. Глокта само за няколко глави ми стана един от любимите герои от книги въобще. Поведението му, подробното описание на мислите му, което Абъркромби използва, и най-вече гледната му точка за нещата от живота са просто брутални. Да не забравяме и методите му за мъчение, разбира се.

Подходът на Абъркромби да разказва отделните глави от гледните точки на различни герои (мисля, че са общо шест за цялата книга) е доста правилен и спомага за по-ясното им разграничаване един от друг, а и за по-общия поглед над случващото се в Кръга на света. Самия свят също не е лош, като авторът се постарал да си даде бъдеща свобода и възможност за други истории в него. Тук обаче се появява един от малкото проблеми: книгата няма карта на Кръга на света. В блога си Абъркромби пише, че не харесва картите във фентъзи романите и това е причината в неговите да няма такава. Да, ама е нужна. Не можеш да си спомняш къде е било обяснено, че се намира град X, при условие, че той е бил споменат преди 50 страници, а след него са били споменати още 3. В интернет обаче се намират фенски карти на Кръга на света и аз използвах точно такава, за да добия по-ясна представа кое къде е.

Други минуси тази книга просто няма. Поне не се сещам. Кефът ми бе с една идея по-малък към края й, когато в отделни абзаци в една глава се преминаваше от гледната точка на един герой към тази на друг. Това обаче е нещо изключително дребно, което дори няма да направи впечатление на много хора. За финал: корицата е уникално добре оформена като за издадена у нас книга, за което човекът работил по нея (Стефан Касъров) заслужава поздравления. Сега сухите факти:

Издателство: "Колибри"
Жанр: фентъзи
Брой страници: 480
Цена: 19 лв.

Вчера се сдобих и с втората книга от трилогията, наречена "Преди да увиснат на въжето", и вече съм се заел с "изяждането" й. Макар да съм още в началото на втората книга, препоръчвам трилогията с две ръце. Абъркромби има талант и се надявам да видим още доста добри книги от него, преведени на родния ни език.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...