Общежитие - 2011 Edition

Миналата година написах поредица от постове за това как протече процедурата с настаняването ми в общежитие. Тази година беше не по-малко... "забавна", и имам намерение да я опиша, макар сега да се котират най-вече историите за граждански войни и криворазбран национализъм. Глупав Бире.

Та... в определения за целта "настаняване" ден станах в 05:00. Тъй като съм глупав (както пише един ред по-нагоре) и нямам нито един номер на таксиметрова компания в телефона си, започнах с проверката на местата, където знам, е има таксита по принцип. Паркингът на старата автогара - празен като бутилка Pepsi след 10 минути в ръцете ми. Срещу адвокатурата - нито една паркирала кола. Само един женски манекен в магазин за бижута ми се присмиваше от една витрина. Спрях се и се замислих дали да не изчакам тролей... Тогава мозъкът ми взе, че проработи и с крясък "Newsflash, you idiot!" ме подсети, че при условие, че е 05:17, дори да се появи тролей, той няма да стигне навреме до ЖП гарата за влак в 05:33. Затова се затичах, колкото да се събудя и да си припомня колко неприятно ми е това занимание, стигнах до паркинга пред сградата на общината, където най-накрая открих такси. Пристигнахме навреме за влака, а там се засякох с една колежка и нейн познат, който вече е новият ми съквартирант.

Превъртаме на 06:10, когато пристигнахме пред Ректората. На стълбите пред главния вход се беше събрала тълпа от минимум 50 души, които вече чакаха за номерче. Което ме подсеща да ви обясня как става кандидатстването и настаняването в общежитие в ПУ:

1.Попълваш документи и ги подаваш. Чакаш класиране. Класирането излиза, заедно с датата, на която започват да дават настанителни заповеди.
2. Ако искаш прилична стая отиваш възможно най-рано (ама наистина рано, прочетохте, че 6 сутринта е имало 50 човека, райт?) и започваш да чакаш. Първо чакаш да ти дадат на ръка номерче, с което после да влезеш в самата стая, където дават настанителните заповеди.
3. След това чакаш за настанителна заповед. Доста дълго време и на неудобно място. 
4. След като най-накрая си получил настанителна заповед отиваш в определено общежитие (ПУ няма свои собствени и настанява на различни места из Пловдив), където чакаш на още две опашки (за подаване на документи и плащане на първа такса). 
5. Вече имаш стая, ключ и причина да мразиш бюрокрацията :D

След това разяснение да продължим: продължиха да се трупат хора до 07:00, когато най-накрая започнаха да раздават номерца. Не влязох кой знае колко късно, но номерът, който ми се падна, бе 156. Страхотно, нали? Новият ми съквартирант, който също не беше кой знае колко далеч зад мен, се бе сдобил със страхотния 282 или нещо подобно. Тъй като на мен ми се пази мястото (бил съм на общежитие и сега пак съм класиран), идеята беше той да се запише на празното място в моята стая. Между другото да благодаря на пича от Социално битови въпроси, който ни обясни тази схема. Не, че ще разбере, просто е културно... За да стане този номер дадох 156 номер на новия ми съквартирант. Оказа се обаче, че при мен вече се беше записало лице с първо име "Асан" (останалите две незапомняеми и без особено значение). Преглътнах и със сълзи на очи реших, че ще се наложи да сменя досегашната си стая. Новият ми съквартирант записа мен и него в стая със същия номер, но на горния етаж на общежитието (скоро ще стигна небето, srsly). Но имаше още една уловка - аз също трябва да вляза, за да потвърдя, че ще съм в тази стая и да си взема настанителна заповед. Успях да се сдобия с номер 269 и след около още 30-40 минути влязох и аз. Интересен факт: влязох с номер 269, оказа се, че в списъка с класираните за общежитие съм номер 69, а имам и 69 в телефона. Destiny.

След като взехме настанителните заповеди отидохме в общежитието, където, естествено, вече имаше нова опашка. Тъкмо се наредихме и... излязоха в почивка за 2 часа. Funny shit. В крайна сметка изчакахме, наредихме се отново, оправихме документите, след това чакахме на втора опашка, платихме таксите, отидох да изкарам ключове (защото винаги няма) и приключението приключи. Върнах се в Пазарджик с автобуса в 15:00, въпреки че планирах да го направя с влак в 11:45. Животът има навика да разваля планове.

И така, 10 часа стигнаха, за да се справя с това занимание. Не, че ми е проблем, вече е минало и ще се занимавам отново с това чак догодина и то за последен път в ПУ, така че не ми дреме особено. Не ми дремеше и че доста от предните номера бяха запазени за "наши хора" и се раздаваха настрани, доста след като опашката за номера вече бе приключила. Миналата година и аз успях да се уредя с по-преден номер, така че нямам право да се оплаквам, а и нямам намерение. Дразни ме само факта, че е явно, че цялата система с номерцата, чакането рано сутрин и огромните опашки не работи и въпреки това нищо не се променя. Но винаги има надежда. И така... за младите хорица, които някой ден ще се сблъскат с кандидатстването за общежитие в милия ми университет: късмет! :D Забавно е. True story.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Бързи прогнози за WWE TLC 2017

Кърт Енгъл се завръща на ринга на WWE за първия си мач в компанията от 11 години насам. AJ Styles заменя болния Брей Уаят и ще се изправи ср...