Пилешките хапки на Бирето


Кхъм-кхъм: не очаквайте някакъв идиотски разказ или нещо подобно. Това е готварски пост!

(време за осмисляне...)

"Готварски пост в този блог?" Ооооо, да, хохохо. Напълно свободни да се откажете да четете още сега, въпреки че ще изпуснете поредната порция (no pun intended) самохвалство от моя страна. Досега обаче никога не съм се хвалил с нещо сготвено, може би защото не бях готвил... В последно време обаче развих известен интерес към кулинарията и имам намерение да се похваля със снощната вечеря, която бе приготвена от мен. Напълно сериозно: сега ще обясня какво и как готвих. Все още имате шанс да спрете.

С това заглавие на поста няма да е изненада, когато кажа, че готвих пилешки хапки. Баба ми ме зареди с едно замразено пиле, което се размразяваше цяла нощ. На сутринта гърдите му бяха най-брутално отрязани (слабак си, д-р Енчев), след което почистени от кожа и жили и надробени на маааалки кубчета (още по-слаб си, д-р Енчев). Всъщност... не всички парчета бяха кубчета. Имаше ромбове, триъгълници и т.н., но не е важно. Важното е, че го нарязах без нито едно порязване. След това, опирайки се горе-долу на рецептата на неизвестна българска домакиня, ползваща интернет, приготвих марината, в която трябваше да престои месото. Състоеше се от: прясно мляко, зехтин, горчица, лук, соев сос, черен пипер, сол. Месото престоя около три-четири часа в тази смес и в хладилника. Определено имаше полза...

Тъй като съм велик готвач (това беше третото нещо, което приготвям) реших, че мога да си позволя да смеся рецепти. И отново тъй като съм велик готвач - успях! Хъхъхъъъъ. След като месото бе изкарано от марината, трябваше да бъде панирано, като за целта използвах панировка, наподобяваща (поради липса на продукти) тази на KFC: първо всяка хапка се потапя в смес от мляко и разбито яйце, след това в брашно, смесено с червен пипер, черен пипер и сол. Последва пържене и още тогава се усети приятни им аромат. При толкова подправки остава да нямаше аромат... Иначе многото мляко беше с цел месото да остане възможно най-крехко, тъй като не харесвам сухо месо. И се получи. Хапките бяха доста вкусни и дегустаторите ги харесаха повече от предния ми опит (вратни свински пържоли, също престояли в марината, но по-различна). Липсваше им само малко сол, но не исках да прекалявам - сол се добавя, но не се вади, u know?

Творението ми бе сервирано с бира и пържени картофи (които обелих и нарязах, но признавам - нямах голяма роля в пърженето). Съжалявам, че нямам снимка, но по-важното беше да бъдат опитани, не заснети за идните поколения. Та така... лека-полека ще стана и добър готвач. Мега яко е. Дори да си двуглав, читателю, опитай да готвиш! Не винаги ще има жена около теб, която да пратиш в кухнята да ти направи сандвич...

Bazinga!
Мир.

С уважeние:
Chef Bire

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...