Разбъркани есенни мисли от една студена и боляща глава.

Как е възможно толкова бързо да стане толкова студено?
Имам предвид както отвън, така и отвътре. Но няма да схванете, така че да продължим...

Бях написал цели два абзаца от този пост, които заличих с точно две движения. В тях се говореше за есента, времето и макар целта да не беше да депресират, след първия прочит за малко не сдухаха и мен. Newsflash: в момента съм една каша от емоции и мисли, която се опитвам да подредя и която пречи на творческото ми Аз да се държи нормално. Точно затова повечето ми Аз сега ме мразят и усещайки, че постът пак тръгва в депресарска насока, се замислят за колекцията ми от ножове и това как да ги използват срещу мен. Newsflash номер 2 за тези мои Аз: Това ще е самоубийство, you stupid sons of bitches.

*****
пауза, за да се погрижим за проблемите си...
*****

Дами и господа, скъпи читатели и читателки на блога, побъркани фенки и незнайно защо също побъркани фенове на блога и автора му (което е още по-смущаващо), разкарахме лицето, което пишеше поста до момента и сега е време да поемем контрола. Както самият той спомена, в момента той не е в добрата си форма поради ред причини и това, както сигурно сте забелязали, се отразява на активността в блога. Ако блогът беше с "от човек за хора" насоченост щяхме да ви се извиним, но нека го признаем: насочеността на този блог, както и на повечето блогове из Мрежата, е по-скоро "от човек за его" или обратното. Но все се намират люде, които да четат, so...

Да споменем времето, но този път малко по-позитвно. Шибан студ скова китната ни родина като започна от западната половина и се придвижи на изток. Т.е. докато в столицата много мои познати ги е шибало дъжд, аз обикалях по тениска и даже ми беше леко горещо. It's cool to be селянин sometimes, какво да ви кажа? Ноооо евентуално студът дойде и при мен и до такава степен не бях подготвен за него,  че в знак на протест срещу времето прекарах голяма част от деня, търкаляйки се в леглото и гледайки сериали и филми. О, да - и ядох доста. Ето го отговорът на въпроса "Как ще ги стигнем американците", но за добро или лошо Тодор Колев отдавна вече не го задава.

Хм... слаба шега, пък и по-младите дори няма да разберат жалкия ми опит. Е, поне опитах!

Та неприятно или не лятото си замина, но синоптиците ни обещават (а ние сме склонни да им се връзваме), че зимата ще дойде по-рано, но за сметка на това ще е по-кратка. Ако февруари месец все още има сняг ще започна с отбелязването на имена на синоптици в черния ми тефтер. И не, не се шегувам. Имам черен тефтер. 

Fear me!

Such a loser. Мислите ми са толкова разпилени, че чак сега разбирам колко голяма всъщност е главата ми, че да може всяка една от тях да е далеч от останалите. Хаос, бъркотия, анархия. Но всичко лека-полека си идва на мястото. Защо? Защото ние имаме цел, драги читатели. "Този тотално се е побъркал и изобщо не знам за какво говори." О, дяволски си прав/права! Нещо прещраква. Лекичко, ден след ден, но прищраква. Механизмът на живота бавно се опитва да се намести на правилната си позиция и не ни остава нищо друго освен лекичко да го подбутваме. Защото целта ни различава от животните. Нали всички се обиждат, когато кажеш, че хората са животни. Ето: животните нямат кой знае какви цели, освен да се наядат и евентуално да направят ново поколение (като доста мои познати, всъщност...). Но ние, хората, двукраките разрушители, умеем да усложнявам нещата много повече. Понякога за лошо, но понякога и за добро. И така си измисляме едни по-сложни и значими цели, които да следваме, най-често в преследване на щастието си или поне на това, което възприемаме като свое щастие.

Стив Джобс умря и сега аз започнах с духовните наставления. Накъде отива този свят? Да почива в мир, между другото. Велик човек. Приемам подаръци под формата на iPhone-и, iPad-ове и други iНеща.

Та да, имам си цел в живота, ще е хубаво и вие да си намерите ако нямате такива. Това прави нещата по-смислени, а без смисъл всичко е безсмислено. Разбрахте го, нали? ОК. Продължавам. Сега ще ви говоря за вярата и за това, че трябва да вярвате в нещо. Не в божества, разбира се, въпреки че, предполагам, и те вършат работа. Но не, това ще е за друг пост. По-смислен. Когато кашата в главата ми не е толкова кашеста.

Излезли сме от форма. Преди го правехме по-добре.
Скоро ще се върнем с гръм и трясък.
True story, bro.

PS: Ако есенното време навън ви натъжава, ако дъжда ви кара да се чувствате зле, че не може да се разхождате спокойно по любимите си улици с любимите си хора, ако студът ви кара да треперите и стискате сърдито мускулите на зачервеното си лице, или просто ако чувствате, че не ви е ден: чувствайте се свободни да се гръмнете!

You know you love me.
XOXO

Ахаехаехаехахеах.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Подкаст: BIRECAST Брой 9 - Spider-Man, Venom и филмите на Sony/Marvel

BIRECAST отново е тук! След като последните два месеца бяха доста натоварени, деветият брой на подкаста, в който си говорим за най-разли...