Препоръчани песни - Част 65

"Оставам тук, бъди до мен
и двама сме в този плен
мълчание, а после смях
това не може да е грях..."

Опитите ми в сферата на писането вчера и днес са доста неуспешни. Горният цитат, част от текста на първата препоръчана песен, ме вдъхновиха преди малко, но не в посоката, която ми е нужна в момента. И все пак успяха, което е едно от чудесата на музиката. А какво е препоръчаното тази седмица:

P.I.F. - Оставам тук
Daughtry - Drown in you
Panic at the disco! - Mercenary

Чух парчетата преди по-малко от час и не съм спрял да ги въртя. Нямаше как да не ги препоръчам. Първото ми стана известно благодарение на Радо от BWC, така че благодарете на него. P.I.F. отново ме изненадаха приятно. След "Messiah" те отново показват, че могат да правят музика на световно ниво. Песента просто може да бъде почувствана. Браво на пичовете, дори ме надъхаха да ида да ги слушам на живо. Според сайта им на 17 януари (чак сега се замислих, че тогава е именния ми ден) ще са в "Петното" в Пловдив, така че ако има желаещи да ходим - свиркайте!

Колкото до другите две песни: от саундтрака на "Batman: Arkham City" са. Чаках го с интерес, но причините за това ме разочароваха: парчетата на Blaqk Audio и Serj Tankian вътре не са нищо особено. За сметка на това Daughtry очароват с доста приличен текст, а Panic с весела мелодия. Не съм някакъв голям фен на нито една от двете банди, но точно тези две песни са силни попадения. Приятно слушане!

PS: "Harder to breathe" на Maroon 5 има адски силен текст, но да я препоръчам ме спря само фактът, че иначе уникалният глас на Adam Levine не ми допада особено. Текстът обаче си е бруталия. True story.

"За нещата за гледане" с Бирето и Барак Обама: Тенис, X-Factor и "Шменти капели"

Няма вече Васа Ганчева, няма вече Хохо (Alf ate him) и сега е нужно от време на време някой друг да се нагърбва със задачата да разказва приказки за телевизията, киното и т.н. Днес сам си давам тази чест. Искаше ми се да имам представител на семейство котки за съавтор, но неуспешен остана опита ми да открия нашия котарак, носещ много по-респектиращото име Барак Обама (защото е черен. Котаракът, не Обама). Сигурно се е отдал на котешки разврат някъде в околностите. От уважение вписвам името в заглавието на поста и да се надяваме, че следващия път (който може и да е утре) той ще е на линия. И така, макар и сам, впускам се в дебрите на "нещата за гледане" - не само по телевизията, но и по кината, а и пред мониторите, благодарение на готините торент тракери...

* * *


Започваме с нещото, което е в развитие и днес: Barclays ATP World Tour Finals или казано на по-човешки език - тенис турнира в Лондон. Имайки предвид големите имена, които бяха замесени, това си беше доста изкушаващо за следене, но нямах тази възможност в Пловдив. Широка усмивка и злорадо удоволствие изпитах през седмицата, когато разбрах за победата над Федерер над Надал. Фен съм на първия откакто за пръв път гледах тенис, мразя втория горе-долу от същото време. Фактът, че Надал не успя да достигне до полуфиналите е още по-радващ. Нещата можеха да се развият и по-добре и двата полуфинала да са по-звездни, но поради ред причини нито Джокович, нито Надал (за него сме доволни), нито дори Мъри, който май отпадна заради контузия, не успяха да стигнат до заветната четворка. А мачовете между полуфиналистите са днес:

Roger Federer vs. David Ferrer
Tomas Berdych vs. Jo-Wilfried Tsonga

Ясно е, че се надявам за победа на Федерер. За другият финалист не ми дреме (Федерер трябва да вземе този турнир и да се надяваме, че ще го направи), но като чуя името на Цонга ми изскачат лоши спомени отпреди няколко години, така че май по-добре да не е той...

Двата мача може да гледате по Film +. Знам, че абонатите на Bulsatcom я имат (имаме), но не знам дали е екслузивна само за този доставчик.

***

За втори път направих грешката да гледам "Фермер търси жена", макар и с едно око. Но нямам намерение да говоря за тези си перипетии, а за друго риалити на Нова - X-Factor, който споменах и миналата седмица. Изгониха Стела. Трябваше да изгонят Стела. Впечатли с мега много чар още на кастингите (беше една от малкото, чието изпълнение там успях да гледам), започна добре, после... не знам. Има много готин глас за определен тип песни, но само за тях, а те я карат да пее най-разнообразни неща. Както правят всички музикални шоута от този тип, без да разбирам защо (като можеш да пееш перфектно в даден стил - пей само в него).

Та тази седмица, както може би знаете, на елиминициите се стигна до Ангел/Моисей vs. Стела. Бруталното освикркване за младата дама (в момента се правя на възрастен критик) беше... ами... брутално. Честно казано и аз бях спрял да я харесвам в последно време. Ревеше при всички оценки на журито, нямаше страст в изпълненията й... но какво разбирам аз от пеене? И все пак, въпреки че Моисей няма някакъв страхотен глас (макар в последно време май да пее доста по-добре), той и Ангел заслужаваха с пъти повече да останат. А и песента им на елиминациите, въпреки тежкия религиозен елемент, беше страхотна. Пуснах ли смс за тях? Не. Защо? Част от дългата история за ползите и негативите от смс гласуването в ТВ шоута, която ще развия друг път. Чао, Стела! Беше ми приятно до един момент.

***

И за финал (в този пост трябваше да се говори за няколко сериала, но стана прекалено дълъг) един малък киносъвет: ако все още има къде да го откриете, отидете да гледате "Операция: Шменти Капели" на Влади Въргала. Забравете кецове, острови и др. подобни неща, които не намерих сили да си причиня (псевдофилософстването в българското кино ме кара да пропускам дори може би добри заглавия). Отидете на "Шменти капели" и се позабавлявайте. Абстрахирам се от размислите върху българския преход и наблягам върху основното: смях се, при това доста. Филмът лично за мен е с пъти по-смешен от прехваления "Мисия: Лондон". Да, отново се набляга на темата "колко лоши сме българите", но погледнато от една наистина забавна гледна точка. Изглежда в нашенските филми само тази тема е способна да ни разсмее (че и разплаче едновременно).

Това е. Котаракът не се вясна по време на написването на този пост и ще бъде лишен от храна. Кого залъгвам: не го храня аз. Следващият път ще говорим за сериали. Може би още утре. Лек ден!

Ваш ТВ/кинокритик:
Mr. "Nobody cares about critics' opinions"

Diablo III: Black Soulstone Trailer

Като изключим зарибявката ми по World of Warcraft в началото на това лято (която отмина сравнително бързо), май не съм играл друга сериозна компютърна игра тази година. Опитах с някои заглавия, които преди съм имал желание да поцъкам, но просто... не стана. Няма я тръпката. Diablo III обаче е заглавието, което е способно да застопори задника ми пред компютър за доста дълго време, и излизането му наближава все повече и повече. Преди няколко дни най-накрая попаднах на трейлъра от Blizzcon (който беше през октомври месец, но кой да обърне внимание...) и доволно поцвилих от кеф. Ето го и самото видео, за тези, които все още не са го видяли:


Очарователно. Blizzard-ските трейлъри винаги са успявали да ме грабнат, пък и Diablo II се води любимата ми игра like ever, нормално е да съм надъхан за това, че 10 години по-късно най-накрая ще излезе продължението й.

Между другото още от времето, когато цъках D2 и разучавах lore-a на Sanctuary, си мислех, че Belial и Azmodan най-вероятно ще са в третата игра. В смисъл... беше нормално при условие, че всички други измряха. Сега въпросите са какво е The Black Soulstone и дали самият Diablo ще се върне под някаква форма в края на играта. Съгласете се, че ще е кофти това да не стане. Предпочитам да намират начини да го съживяват игра след игра, отколкото да умре за постоянно в някой Act IV (защото и тройката ще има толкова) и оттам нататък игрите да се казват Diablo, но да са без любимия ни червен рогоносец вътре.

И така... първата четвъртинка на 2012, а? Силно ме съмнява, макар че ще е страхотен подарък за рождения ден. Blizzard имат навика да изкарват игрите си през лятото, така че едно кратко отлагане няма да ме учуди. Но 2012 е годината. Да видим дали DIII ще успее да измести D2: LoD от сърцето ми и дали ще ме накара отново да се почувствам като жаден за гейминг забавления хлапак, склонен да прекара 12 часа нон стоп в цъкане пред компютъра. Да видим.

Видео: Скалата и Джон Сина vs. Awesome Truth + кратки бележки по Survivor Series 2011

ВНИМАНИЕ: Не мисля, че е нужно да го казвам, но в този пост се съдържат спойлери. Който мисли да гледа PPV-то без да знае резултатите, просто да не чете.

Започвам с най-важното, а именно видео от самия мач. Разделих го на две части и го качих в vbox за всички стари и настоящи фенове, които искат да видят дали Скалата все още е така... "развлекателен" на ринга. Enjoy:

Скалата и Джон Сина vs. The Miz/R-Truth
Част 1:
Част 2:

Така... това бе най-важното. Сега останалото: Survivor Series 2011 мина и, както и очаквах, успях да изгледам само главния мач, но пък си набелязах още няколко за гледане за в бъдеще, когато интересът ще е по-голям (Пънк/Дел Рио, 5-на-5 и Морисън-Зиглър). Но наистина събитието на вечерта си беше МЕ-та и завръщането на Скалата на ринга. Освен обичайните надъхващи клипове, за атмосферата допринесоха и два смазващи сегмента - поредното силно промо на Скалата (няма такъв човек на микрофона... няма) и последвалото промо на Awesome Truth, в което разказът на R-Truth за гълъбите ме съсипа. Много смях.

Качих и двете промота в vbox, така че ако ви се гледа, заповядайте:

Стигаме и до самия мач, който като цяло беше доста приятен и само по средата малко се забави и стана скучноват за известно време. Може би нещата можеха да се развият и по-добре, по-драматично, но хей - нямам никакво намерение да се оплаквам. Скалата показа страхотна, ама страхотна форма при условие, че това е първият му мач от повече от 7 години. Другите трима също бяха на ниво. Да, Awesome Truth бяха сянка както през цялата вражда, така и в мача, но е напълно нормално. Някой просто трябваше да е в ролята на противниците на Сина/Rock и на тях се падна тази... чест, може би.

Нямам право на други оценки след като превъртях повечето мачове. Просто... интересът е мега слаб. Трябва обаче да отбележа три неща:

1. Реакцията, която получи Зак Райдър в началото, като се почне от скандиранията "We want Ryder" по време на първия мач и се стигне до "Woo Woo Woo" след появата му, беше просто невероятна за човек в midcard-a. Има хора, които се водят main event-ъри и не могат да изкарат такава реакция. WWE трябва да пушват този човек като луд, явно е, че мнозинството фенове го обожава.
2. Честита WWE титла на CM Punk! Още утре ще полея победата му с доволно количество Pepsi. Доколкото чета, а и от малкото, което видях, това е бил мачът на вечерта като качество, така че задължително ще го изгледам някой ден. CM PUNK! CM PUNK! CM PUNK! Обичам да си chant-вам в писмена форма ^^
3. Публиката в Madison Square Garden като цяло беше страхотна. Много реакция, много chant-ове, някои от които доста добри. Отново се потвърждава твърдението, че страстта на публиката в залата прави кеча по-интересен и въздействащ. Да си пожелаем повече такива публики занапред!

Това е. Няма задълбочени анализи или ревюта на всеки детайл от всеки мач. Просто фен, който казва краткото си мнение и впечатления от един от големите 4 турнира за годината. И за финал ще го кажа отново: със Скалата кечът е по-интересен.

If ya smell... XD

Гърди, чужда самоличност и опит за sms измама чрез Facebook

Преди едва час ми се случи нещо доста забавно, което като добър гражданин и човек считам, че трябва да споделя с вас, защото колкото повече сме информирани, толкова по-малка е вероятността да направим глупост. Та историята в този пост е предупреждение за всички мъже, но и представителките на нежния пол могат да я прочетат, за да се позабавляват малко.

Преди около седмица, може би две, в Facebook получих покана за приятелство от "Зоя Тодорова". Като всеки един себеуважаващ се, необвързан двуглав дадох "приятелството" си на това лице и минах през рутинната процедура: основно инфо (учи в ПУ и работи като модел) и снимки (както лични, така и професионални такива). Дотук добре. 

Снощи получавам кратко съобщение "zdr", но докато отговоря вече я нямаше на линия. Нищо изненадващо тук: красиво момиче, работи като модел. Напълно в реда на нещата е да не знае как (не може/не иска) да напише "здравей" на кирилица и затова използва съкратената грозна версия. Днес отново писа същото. Отговорих и започна някакъв семпъл разговор. "Тя" намекна, че се чувства много зле. Причината? Губела с 69 гласа (69!!!) в гласуването за конкурс, който свършвал в 20:00 тази вечер. Предложих да навие всичките си познати да гласуват. Отговорът: били гласували вече, а и имало ограничение. Да, и аз се сетих, че ще поти и мен. Но до момента историята изглеждаше горе-долу истинска. Тук започнаха забавните неща.

Попитах за линк, за да бутна едно рамо (нормална двуглава реакция). Оказа се обаче, че линк нямало, защото махнали конкурса от заглавната страница на "vizzajj" (почти сигурен съм, че така го написа) още вчера. Отбелязах колко е странно, че са махнали инфото за конкурса ден преди края на гласуването, но вместо обяснение "тя" ми съобщи, че не се гласува онлайн. Гласувало се чрез sms. Хохохо! Струвал "само 6 стотинки", могат от един номер да се пратят до 30 смс-а, като общо излизали лев и осемдесет. Колко сладко. Как човек да не се трогне от такава оферта и възможноста да направи един тъжен модел отново щастлива, нали? Е... изглежда отговорът се крие в това да имаш две работещи глави, не една (прекалявам с теорията за двуглавите).

Вече усетил накъде върви разговорът, обясних (поправка: излъгах), че телефонът ми е спрян от 3 дни заради неплатена сметка. Като се замисля наистина ще го спрат до няколко дни... Както и да е. Веднага последва въпросът не мога ли да попитам някой около мен или да пиша на някой приятел. Хохохо! Писах на приятел. Копирах целия разговор на Пачо, за да се забавлява с мен и му споделих съмненията си. Пропуснах нещо важно: веднага след като ми каза, че са махнали инфото за конкурса от сайта на Visage, аз влязох в сайта и разгледах набързо. Интересното беше, че точно това момиче го нямаше никъде (при наличието на един доста голям списък с модели). Но това е детайл, все пак историята с махането на инфото за конкурса ден преди края на гласуването беше достатъчна улика.

Поисках номера, на който трябва да бъдат изпратени смс-ите. "Тя" ми обясни "сложна" процедура за това какво трябвало да пише в смс-а. Най-важното: номерът бе 18423. Веднага го проверих в Google и (както предполагам може да видите и сами) излизат разни теми из разни форуми за разни измами. Хохохо! В чата написах, че е интересно това, че за конкурс за красота се гласува с смс-и точно към този (цитирам) "тоооооооолкова лош номер", при което "тя" излезе извън линия, а минута по-късно профила вече го нямаше. Или поне аз не мога да го видя, но има вероятност и да е изтрит. Да отбележа, че има и друг профил на същото момиче, пак с нейна снимка от някоя фотосесия. За него не знам дали е истински.

Та... за тези, които не са схванали: някой/някоя прави доста детайлен профил от името на модел, слага снимки на същия този модел (наличието на албуми с не професионални снимки е хитър ход) и изглежда се опитва да мами разни хорица да пращат смс-и и да губят парички. True story. 

Причината да споделя историята с вас е, че знам колко много от познатите ми нямат достатъчно акъл да направят няколко простички проверки в Google. Сто процентово съм сигурен, че все ще се намери човек, воден я от сексуален глад, я от откровена тъпота, ще прати колкото се може повече смс-и веднага щом някой с подобен онлайн профил го помоли за това. Това е идеята: да ви предупредя (малкото, които ще го прочетете). Ползвайте и горната глава, пичове. Налага се понякога.

Като оставим предупрежденията настрана, това е доста хитър метод за измами. Не бях чел/чувал за такъв, а сега се опитаха да метнат направо мен. И още нещо важно: тази Зоя изглежда си е реална личност, наистина е модел и т.н. Предполагам, че няма никаква идея по какъв начин и за какви цели са ползват името и снимките й, което е кофти. Затова за финал един съвет и за моделите: момичета, яжте повече. Не харесваме кльощави, трябва мръвка.

Ни в клин, ни в ръкав. Такъв съм си.
С уважание:
Бирлок Бролмс, цар на онлайн разследванията.

Ексфакториално

В последно време гледам доста телевизия. Страхотно, написах едно изречение и вече изрекох лъжа. Всъщност в последно време гледам доста Nova TV. Не, че искам да й правя реклама или нещо такова, но просто от трите национални канала като че ли нейната програма през седмицата ми допада най-много. Без турски/гръцки/азербейджански сапунки, с горе-долу биващи развлекателни програми (шоута, ако предпочитате), които всъщност наистина са развлекателни в някаква степен, но естествено и с няколко минуса тук-там (малоумието "Фермер търси жена" и доста жалкия на фона на конкуренцията сериал "Етажна собственост"). Но нямам намерение да им правя анализ на програмата, а да наблегна на няколко неща, които ми направиха впечатление конкретно тази седмица. 

Започвам с прясното: "Отечествен фронт", в началото на който някакъв дядо обясняваше на Карбовски как с умиление си спомня за времето на социализма и как е било толкова по-добре при "другаря Живков". Сред примерите му бяха цените на нафтата и хляба тогава и сега. Наистина ли?!? Наистина ли, скъпи социалисте (може би комунисте)? Наистина лииии?!? Който разбрал - разбрал. За другите нямам намерение да обяснявам. Минаваме на по-лесно смилаемото:

X-Factor. Да започна с това, че не харесвам музикални риалити шоута. Нито Music Idol, нито Star Academy, нито "Гласът на България" бяха в състояние да ме трогнат и да ме накарат да ги следя. X-Factor обаче успява. Причини няколко. Важно е разнообразието сред участниците, които, макар и да не са най-перфектните изпълнители на света, правят доста прилично шоу на почти всеки концерт, а някои от хореографиите и изпълненията им са дори запомнящи се. Шоуто става за убиване на време. Дали ме е трогнало обаче? Честно казано не ми дреме кой ще победи, защото не вярвам да го чака някаква бляскава кариера. Някой от победителите в гореизброените музикални риалити формати да е станал мега звезда? Точно така, не. Най-вероятно тук нещата няма да са по-различни.

Но да оставим прогнозите ми за тежкото бъдеще на победителя настрана (някои сигурно знаят какво стана със Светозар Христов, който иначе е пич и сега си е пуснал страхотна брада). Важното и това, което всъщност исках да споделя, е впечатлението си от страхотния концерт през изминалата седмица и най-вече няколко изпълнения, които дори ще ви дам с линкове. Не само заради самите изпълнения, а и заради самите песни, които си бяха класа. Та:


Не сте длъжни да ги слушате, естествено, но да е ясно, че съм ги препоръчал. Допаднаха ми, а и за пръв път си правя труда да търся изпълнения от шоуто, за да ги чуя втори път.

Защо, по дяволите, пиша за българско музикално риалити? Интересен въпрос, на който не мога да си отговоря. Сигурно, за да ви подканя да го гледате някой път. Или поне да преслушвате изпълненията на "бъдещите звезди" (хохохо). Нека пеят хората. По времето на Живков не е било така, нищо че нафтата и хляба са били по-евтини. Интересни дядовци. 

До утре. Или по-скоро до по-късно днес.

PS: Съжалявам, Voice of Boys. 2011 сме, бой бандите не са на мода. Не, че хейтвам... просто отбелязвам. Хъхъ.

Препоръчани песни - Част 64

Обръснах се. Гладко, за пръв път от около месец. Досега бях с добре оформена, леко набола брада. До миналата седмица бях и с нормално дълга коса, която зализвах. Изглеждах стар. Сега, късо подстриган и гладко обръснат, изглеждам прекалено млад. Все още толкова чаровен, даже може би с една идея по-сладък, но все пак....

Това трябваше да е пост за песни. Отплеснах се. Да видим какво предлагам този път, като от началото споменавам, че този път се връщаме към корените с по-alternative ориентирани неща:

Celldweller - Tragedy - Клейтън е изрод, две мнения няма. Страхотен саунд, едно от най-приятните смесвания на рок/метъл елементи с електронна музика и доста често: силни текстове. Тук обаче става дума за кавър на може би най-популярната песен на Bee Gees. Не знаете кои са Bee Gees? Значи сте прекалено млади. Tragedy е гигантска песен, а това е един страхотен нейн ремикс, макар и доста променен. Клейтън е истински творец. Поклон!

Evans Blue - This Time It's Different
- Evans Blue продължават да ме радват с новия си вокалист. Макар все още да не могат да направят нещо толкова силно и завладяващо като "Cold", това е третият сингъл с гласа на Дан, който ми допада доста. Може би заради пианото в началото или заради повтарянето на "This time it's different" за фон в припева. Без значение, приятна песен.

Rise Against - Prayer of the refugee - RA вкарват един специфичен ритъм в песните си, който успява в зарибяването. Тази не е изключение. Избухващият припев сцепва/кърти/каквато-там-модерна-думичка-решите. Don't hold me up... you'll let me down. True story.

И този път само три. Три е сакрално число. Не, че ми пука или има значение, просто трябва да напиша нещо за финал на поста. Ха, пусна се "Предай се" на Андреа и Борис Солтарийски... знам, знам. Следващият път ще обясня :D

PS:  Няма да са три. Харесах си още една, която си струва да се сложи тук:

You Me At Six - Bite My Tongue - Среден текст, но ми харесва разнообразието в звученето. Дотолкова, че да я препоръчам. Вмъкна се на косъм, gg.

Survivor Series 2011: Скалата се завръща на ринга... finally в мач.


След като CM Punk и еуфорията покрай неговото "напускане" направи WWE отново интересно през лятото, сега нещата като че ли кротнаха, а с тях и интереса ми към кеча. Отново. Май се задава нова почивка, а откакто отново започнах с редовното гледане (2005) досега две почивки в една година не е имало. Казвал съм го и преди, но все пак: сигурно остарявам.

Този уикенд обаче се задава нещо, което няма как да си позволя да изпусна. Повече от седем години след последния си мач, Скалата/The Rock/Дуейн Джонсън отново ще ни забавлява между две удряния на гонга. 25-тото издание на "Survivor Series" (който преди година-две уж щяха да спират) почти на 100 процента ще има за главен мач отборния сблъсък на Скалата и Джон Сина срещу Миз/R-Truth. И почти 100 процентово Сина и Скалата ще бият, както и почти 100 процентово след това някой от двамата ще се опита да срита другия. Стискаме палци г-н Джонсън да срита г-н Сина, за да е удоволствието пълно, но кой знае: WWE може да решат този път да угодят на децата/жените и да видим как Роки отнася FU/AA/Както и да се казва в момента малоумната вариация на Fireman Carry-то...

Надъхан съм за мач, което от няколко месеца не беше ставало. Скалата проявява огромната си харизма не само с микрофон в ръка, ами и в мач. Освен това минаха седем години... седем години, ебати! (За да бъдем точни за хората, които обичат точността: WrestleMania XX, 14 март 2004, загуба в 3 на 2 мач с Мик Фоли срещу Ранди Ортън, Батиста и Рик Флеър). Това е адски много време. Не ми дреме колко ръждясал ще е, пак ще е по-добър от Мейсън Раян например, а и, мамка му, представям си как Madison Square Garden буквално ще избухне, когато Сина се смени с The Great One (защото освен всичко друго залагам и, че Сина ще започне мача за техния отбор и смяната с Роки ще дойде по-късно. Suspense - the essence of life.). Едно от най-приятните неща в гледането на кеч е чрез шума да усетиш емоцията на публиката. Скалата знае как да създава емоции, били те положителни или отрицателни. И го прави умишлено, за разлика от партньора му за вечерта, когото хората мразят/обичат по default. Но стига вече за този мач: да, интересно ми е как ще се получи; да, ще го гледам с кеф; да, може би след това пак няма да гледам кеч известно време. 

Но какво друго интересно има в карда? За момента не много. Пънк получава шанс за WWE титлата срещу Алберто Дел Рио. Големият проблем: получава го в нощта, в която Скалата прави своето завръщане на ринга, следователно мачът, въпреки че е за най-важната титла, няма да е главен за вечерта. А и Пънк позагуби от инерцията си, по-интересен ми беше, когато се дървеше на висши лица в компанията и разбиваше четвъртата стена, петата стена и която друга стена се сетите. Сега малко го кротнаха, а това не е на добре. FREE PUNK! Съмнява ме да вземе златото от първия път, така че сигурно ще почака до TLC. Този мач може и да го гледам.

Следващото: Mark Henry vs. Big Show. На миналото ППВ разбиха ринга. Четох мрънкания, че било пълно копие на разпадането на ринга от 2003-та година, когато Big Show отново беше замесен, само че в мач срещу Брок Леснър. Ами... беше точно копие. И? Беше ли яко? Беше. Изглеждаше ли впечатляващо как двама души с общо тегло от почти 500 килограма скачат от третото въже и разбиват ринг? Да. Публиката откачи ли? Да. Беше забавно. Точка. А и онова беше през 2003, осъзнайте се... Иначе този път няма да ги гледам. Мачове с подобни участници гледам само когато съм мега заинтересован от кеча. Сега не съм. Следващите, моля!

Team Barret срещу Team Orton. Като се загледа човек в успеваемостта на Ортън в 5-на-5 мачове на Survivor Series и му става жал за Барет... (Ортън има 2 загуби в такива мачове от сигурно 6-7 общо). И какви са тези участници, по дяволите? Адски random... Най-смислено е, когато можеш да свържеш всеки участник в единия отбор с човек от другия. Тук поне на мен не ми се получава. Може и да се гледа, може и да не се гледа.

Другото са filler-и. Тях само ще ги слушам, докато се занимавам с нещо по-смислено (оправяне на багаж, обяд, наслаждаване на образа в огледалото). Но Survivor Series тази година има едно основно, голямо качество, което да се надяваме, че ще му помогне да се продава добре - Скалата се връща на ринга, baby! А хората, които станахме фенове на този вид развлечение с bTV ерата, помним лицето му прекалено добре и ще си е mark out момент да го видиш отново на ринг доста месеци преди мача му със Сина на WrestleMania. If you smell...

С уважение:
Team "Bring It" Member

Много думи без особен смисъл

Преди малко излязох от банята. Мислех си, че физическата умора, комбинирана с горещ душ, ще ме приспи и че веднага след като изляза ще се просна в леглото си и ще заспя за много дълго време. Но, естествено, мисленето отново бе в повече и отново бе погрешно. Очите ми са широко отворени (буквално и преносно). Така поне се стигна до сегашното ми занимание - писане в любимото ми място в интернет - моя собствен блог. Време беше.

Цял следобяд обмислях как ще си пусна песни на James Blunt (най-вече една конкретна), когато се озова пред компютъра. Е, сега съм тук и (отново) мисленето е било в повече. Не ми се слуша James Blunt, а и конкретната песен незнайно как е изчезнала от харда ми. По-добре. Не мога да почувствам нещата така, както ги пее той. Ще пробвам с Васил Найденов...

Пробвах. Мега лоша идея. Поредната ми такава в последно време. Хубаво е поне, че неговите песни все още не са изчезнали мистериозно. И тях не мога да почувствам. И Джеймс Блънт, и Васил Найденов имат един и същи проблем с текстовете си - прекалено песимистични са. От тях лъха на отчаяние. Не ми допада. Отчаянието е за слабите, а аз... знаете. I'm a man, ля-ля-ля. Turning 21... 

И нея няма да слушам. Пускам "Natural Born Chaos" на Soilwork и нещата си идват на мястото. Идва момента да кажа нещо горе-долу смислено и то ще е свързано с блога. Извинявал ли съм се в последно време за малкото (никаквите) постове? Да? ОК. Не? Извинявам се тогава. Причината е адски клиширана - личен живот. Объркан такъв. Не завиждам на хората, чиито личен живот постоянно е "интересен". Като че ли предпочитам стабилното спокойствие...

Щях да говоря за блога, не за себе си. Навици, какво да се прави. Та мисля малко да раздвижим нещата тук. Постове за песни, постове за кеч (най-много за някое друго PPV, защото отново навлизам в период на почивка от гледането му), безсмислени постове като този, постове за сериали и да се надяваме - нови разкази. Обмислях да опиша последните си перипетии, но може би ще е прекалено дори за мен. Някой ден ще опиша всичко в книга, тъкмо тогава нещата ще са станали още по-интересни и ще е имало още обрати, защото обрати винаги има. Само приказките завършват с "до края на дните си". До края на дните ни ще се случват много неща, дами и господа, и трябва да ценим този факт.

Вдъхновен ли съм или подтиснат? Толкова емоции, толкова мисли. Искам да опиша предната нощ, но няма. Не е за ничии очи. Ха, Saliva! Изненадваш ме приятно, Winamp. Тях вече ги слушах днес, но на плейъра ми. "Am I your one and only desire? Am I the reason you breathe or am I the reason you cry?". Both. True story. Добре, че не ми пусна "Always", ами "Click Click Boom". Харесвам надъхани жички с не особено дълбоки текстове - помагат ти да релаксираш. Това е идеята на музиката на първо време, нали? Да те успокоява, да те кара да се чувстваш добре... не да те сдухва, смазва, да те кара да мислиш за неща, за които не трябва да мислиш. Какво говоря при условие, че 50 процента от песните, които слушам ме правят агресивен, а други 30-ина ме правят sad panda. Въпрос на личен избор, предполагам.
Последва няколко минутна пауза, в която не пишех. Нямах идея какво. Това е големият проблем с почивките, които давам на блога - мисълта ми не тече така гладко, бялото поле не ме вдъхновява, идеите не идват така лесно. И накрая пиша дума след дума, които комбинирани нямат особена стойност. Като сега, хохохо. Време е нещата да се променят. Winamp пусна "Hypnotize" на System of a Down. Красота. Събраха се, време е да дойдат на гости в милата ни родина. Нещо, което не бих пропуснал.

Крайно време е да сложа край на този пост. От над час го влача, напиша по ред, спра, редактирам. Мога да продължавам така цяла нощ. Важното е, че обявихме завръщането му. Keep on rollin'-вайте. Аз пускам Supernatural.

PS: Winamp shuffle най-накрая ме спипа... 
P.Diddy ft. Keyshia Cole - Last night
Лош Winamp.

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...