"За нещата за гледане" с Бирето и Барак Обама: Тенис, X-Factor и "Шменти капели"

Няма вече Васа Ганчева, няма вече Хохо (Alf ate him) и сега е нужно от време на време някой друг да се нагърбва със задачата да разказва приказки за телевизията, киното и т.н. Днес сам си давам тази чест. Искаше ми се да имам представител на семейство котки за съавтор, но неуспешен остана опита ми да открия нашия котарак, носещ много по-респектиращото име Барак Обама (защото е черен. Котаракът, не Обама). Сигурно се е отдал на котешки разврат някъде в околностите. От уважение вписвам името в заглавието на поста и да се надяваме, че следващия път (който може и да е утре) той ще е на линия. И така, макар и сам, впускам се в дебрите на "нещата за гледане" - не само по телевизията, но и по кината, а и пред мониторите, благодарение на готините торент тракери...

* * *


Започваме с нещото, което е в развитие и днес: Barclays ATP World Tour Finals или казано на по-човешки език - тенис турнира в Лондон. Имайки предвид големите имена, които бяха замесени, това си беше доста изкушаващо за следене, но нямах тази възможност в Пловдив. Широка усмивка и злорадо удоволствие изпитах през седмицата, когато разбрах за победата над Федерер над Надал. Фен съм на първия откакто за пръв път гледах тенис, мразя втория горе-долу от същото време. Фактът, че Надал не успя да достигне до полуфиналите е още по-радващ. Нещата можеха да се развият и по-добре и двата полуфинала да са по-звездни, но поради ред причини нито Джокович, нито Надал (за него сме доволни), нито дори Мъри, който май отпадна заради контузия, не успяха да стигнат до заветната четворка. А мачовете между полуфиналистите са днес:

Roger Federer vs. David Ferrer
Tomas Berdych vs. Jo-Wilfried Tsonga

Ясно е, че се надявам за победа на Федерер. За другият финалист не ми дреме (Федерер трябва да вземе този турнир и да се надяваме, че ще го направи), но като чуя името на Цонга ми изскачат лоши спомени отпреди няколко години, така че май по-добре да не е той...

Двата мача може да гледате по Film +. Знам, че абонатите на Bulsatcom я имат (имаме), но не знам дали е екслузивна само за този доставчик.

***

За втори път направих грешката да гледам "Фермер търси жена", макар и с едно око. Но нямам намерение да говоря за тези си перипетии, а за друго риалити на Нова - X-Factor, който споменах и миналата седмица. Изгониха Стела. Трябваше да изгонят Стела. Впечатли с мега много чар още на кастингите (беше една от малкото, чието изпълнение там успях да гледам), започна добре, после... не знам. Има много готин глас за определен тип песни, но само за тях, а те я карат да пее най-разнообразни неща. Както правят всички музикални шоута от този тип, без да разбирам защо (като можеш да пееш перфектно в даден стил - пей само в него).

Та тази седмица, както може би знаете, на елиминициите се стигна до Ангел/Моисей vs. Стела. Бруталното освикркване за младата дама (в момента се правя на възрастен критик) беше... ами... брутално. Честно казано и аз бях спрял да я харесвам в последно време. Ревеше при всички оценки на журито, нямаше страст в изпълненията й... но какво разбирам аз от пеене? И все пак, въпреки че Моисей няма някакъв страхотен глас (макар в последно време май да пее доста по-добре), той и Ангел заслужаваха с пъти повече да останат. А и песента им на елиминациите, въпреки тежкия религиозен елемент, беше страхотна. Пуснах ли смс за тях? Не. Защо? Част от дългата история за ползите и негативите от смс гласуването в ТВ шоута, която ще развия друг път. Чао, Стела! Беше ми приятно до един момент.

***

И за финал (в този пост трябваше да се говори за няколко сериала, но стана прекалено дълъг) един малък киносъвет: ако все още има къде да го откриете, отидете да гледате "Операция: Шменти Капели" на Влади Въргала. Забравете кецове, острови и др. подобни неща, които не намерих сили да си причиня (псевдофилософстването в българското кино ме кара да пропускам дори може би добри заглавия). Отидете на "Шменти капели" и се позабавлявайте. Абстрахирам се от размислите върху българския преход и наблягам върху основното: смях се, при това доста. Филмът лично за мен е с пъти по-смешен от прехваления "Мисия: Лондон". Да, отново се набляга на темата "колко лоши сме българите", но погледнато от една наистина забавна гледна точка. Изглежда в нашенските филми само тази тема е способна да ни разсмее (че и разплаче едновременно).

Това е. Котаракът не се вясна по време на написването на този пост и ще бъде лишен от храна. Кого залъгвам: не го храня аз. Следващият път ще говорим за сериали. Може би още утре. Лек ден!

Ваш ТВ/кинокритик:
Mr. "Nobody cares about critics' opinions"

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

"Blade Runner 2049": Джаред Лето беше отвратителен Жокер, но може да е приличен "модерен Исус"

Киното може и да не търпи еволюция, но маркетингът, свързан с него, определено го тресе такава. Доказателство е поредната доза hype за &quo...