Много думи без особен смисъл

Преди малко излязох от банята. Мислех си, че физическата умора, комбинирана с горещ душ, ще ме приспи и че веднага след като изляза ще се просна в леглото си и ще заспя за много дълго време. Но, естествено, мисленето отново бе в повече и отново бе погрешно. Очите ми са широко отворени (буквално и преносно). Така поне се стигна до сегашното ми занимание - писане в любимото ми място в интернет - моя собствен блог. Време беше.

Цял следобяд обмислях как ще си пусна песни на James Blunt (най-вече една конкретна), когато се озова пред компютъра. Е, сега съм тук и (отново) мисленето е било в повече. Не ми се слуша James Blunt, а и конкретната песен незнайно как е изчезнала от харда ми. По-добре. Не мога да почувствам нещата така, както ги пее той. Ще пробвам с Васил Найденов...

Пробвах. Мега лоша идея. Поредната ми такава в последно време. Хубаво е поне, че неговите песни все още не са изчезнали мистериозно. И тях не мога да почувствам. И Джеймс Блънт, и Васил Найденов имат един и същи проблем с текстовете си - прекалено песимистични са. От тях лъха на отчаяние. Не ми допада. Отчаянието е за слабите, а аз... знаете. I'm a man, ля-ля-ля. Turning 21... 

И нея няма да слушам. Пускам "Natural Born Chaos" на Soilwork и нещата си идват на мястото. Идва момента да кажа нещо горе-долу смислено и то ще е свързано с блога. Извинявал ли съм се в последно време за малкото (никаквите) постове? Да? ОК. Не? Извинявам се тогава. Причината е адски клиширана - личен живот. Объркан такъв. Не завиждам на хората, чиито личен живот постоянно е "интересен". Като че ли предпочитам стабилното спокойствие...

Щях да говоря за блога, не за себе си. Навици, какво да се прави. Та мисля малко да раздвижим нещата тук. Постове за песни, постове за кеч (най-много за някое друго PPV, защото отново навлизам в период на почивка от гледането му), безсмислени постове като този, постове за сериали и да се надяваме - нови разкази. Обмислях да опиша последните си перипетии, но може би ще е прекалено дори за мен. Някой ден ще опиша всичко в книга, тъкмо тогава нещата ще са станали още по-интересни и ще е имало още обрати, защото обрати винаги има. Само приказките завършват с "до края на дните си". До края на дните ни ще се случват много неща, дами и господа, и трябва да ценим този факт.

Вдъхновен ли съм или подтиснат? Толкова емоции, толкова мисли. Искам да опиша предната нощ, но няма. Не е за ничии очи. Ха, Saliva! Изненадваш ме приятно, Winamp. Тях вече ги слушах днес, но на плейъра ми. "Am I your one and only desire? Am I the reason you breathe or am I the reason you cry?". Both. True story. Добре, че не ми пусна "Always", ами "Click Click Boom". Харесвам надъхани жички с не особено дълбоки текстове - помагат ти да релаксираш. Това е идеята на музиката на първо време, нали? Да те успокоява, да те кара да се чувстваш добре... не да те сдухва, смазва, да те кара да мислиш за неща, за които не трябва да мислиш. Какво говоря при условие, че 50 процента от песните, които слушам ме правят агресивен, а други 30-ина ме правят sad panda. Въпрос на личен избор, предполагам.
Последва няколко минутна пауза, в която не пишех. Нямах идея какво. Това е големият проблем с почивките, които давам на блога - мисълта ми не тече така гладко, бялото поле не ме вдъхновява, идеите не идват така лесно. И накрая пиша дума след дума, които комбинирани нямат особена стойност. Като сега, хохохо. Време е нещата да се променят. Winamp пусна "Hypnotize" на System of a Down. Красота. Събраха се, време е да дойдат на гости в милата ни родина. Нещо, което не бих пропуснал.

Крайно време е да сложа край на този пост. От над час го влача, напиша по ред, спра, редактирам. Мога да продължавам така цяла нощ. Важното е, че обявихме завръщането му. Keep on rollin'-вайте. Аз пускам Supernatural.

PS: Winamp shuffle най-накрая ме спипа... 
P.Diddy ft. Keyshia Cole - Last night
Лош Winamp.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Книги: "Вещерът: Меч на съдбата" от Анджей Сапковски

"И запяло Лютичето за Бирето, което чете, Погълнато от страниците като малко дете. За оная мастия Йенефер и Гералт балъка, За таз...