"Капки кръв" (разказ?)

Под душа съм. Изтощеното ми тяло едва ме слуша. Посягам към шампоана. Изстисквам малко, оставям шишенцето и разтърквам бежавата субстанция в косата си. Оставям я така за няколко минути, изплаквам и посягам към душ-гела. В този момент виждам как една червена капка полита надолу от лицето ми и се разбива в насъбралата се около краката ми вода. Докосвам носа си с ръка, поглеждам - кръв. Изненада. Слаби капиляри или един вече предаващ се мозък? А може би и двете? Не знам и не ми пука. Оставям кръвта да си тече и отново посягам към душ-гела. Втора капка полита надолу към водата. После още една и още една. От време на време забърсвам носа си с мокрите си ръце и ги изплаквам под течащата от душа вода. Кървящ нос - символ на битка, дори на загуба. А с кого съм се бил? С никой. Какво съм загубил? Абсолютно нищо. Следователно глупавите метафори са излишни и проблемът са слабите капиляри.

Кап, кап, кап. Капка кръв след капка кръв си падат спокойно надолу, докато покривам тялото си с душ-гел. Докато гледам надолу няколко капки се озовават върху мен и се смесват с пяната от душ-гела. И какво от това? Водата бързо отмива всичко. А и капките вече ги няма. Пак докосвам носа си, вече се е превърнало в навик. Няма кръв. Но отново изненада: усещам я в гърлото си. Специфичният й, сух вкус. Изплювам се във водата. Червено. Прекрасно, просто прекрасно.

Вече съм вън от банята. Влизам в стаята си и поглеждам огледалото. Разрошвам косата си. Все така чаровен, все така роб на собственото си его. Оказва се, че по носа ми все още има следи от кръвта. Взимам носна кърпичка и най-спокойно ги махам. Ей така, с няколко прости движения следите от въображаемата битка изчезват. Време е да оставим огледалото да поспи.

Халатът ми сякаш тежи тон. Свалям го и го захвърлям настрани. Просвам се в големия си фотьойл. О, блажено чувство на лекота. Отварям очи и ги оставям да си харесат една точка, в която да се залепят. Примлясвам лениво. Хубаво е най-тежката дилема в живота ти да е какво да ядеш. Текущ проблем, настоящ. Смислен. Другото са глупости.

Усмихвам се и облягам глава на фотьойла. И все пак, въпреки всичко, там, в гърлото ми, все още усещам вкуса на собствената ми кръв...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...