"Свръхнатурално II: Духът от бутилката" - Част 2 от 2

Волгата се носеше по магистралата със забележителните 93 км/час. Чистачките едва смогваха да почистят снежинките, които усилено се опитваха да покрият предното стъкло. Стойка стоеше с измъчена физиономия на задната седалка и гледаше през прозореца. Спас Калашников се бе концентрирал в пътя като всеки шофьор, на когото се налага да кара в такова време нощем. Брат му Антон бе на седалката до него и продължаваше да пее. 
-АЙ'М ОН А ХААААААЙУЕЙ ТУ ХЕЕЕЛ! ХАААААЙУЕЙ ТУ ХЕЛ!
-Пич пич, моля те спри. - изрече тихо Спас.
-На вас ви липсва настроение. - отвърна му Антон и насочи бутилката първо към Стойка, а след това и към брат си. -Искате ли да пийнете?
-Както виждаш карам.
-Спокойно бе, аз ще покарам малко.
-Как пък не дадох на мръсните ти пияни ръчички да управляват съкровището ми. Надигай шишето и си трай. Дано това, че ще карам до Бургас си струва и успеем да хванем Духът от бутилката, защото...
-ХААААЙУЕЙ ТУ ХЕЕЕЛ!
-И пей по-тихо. Стойче, добре ли си? - Спас погледна в огледалото за обратно виждане. Стойка отлепи поглед от прозореца и се огледа.
-В какво се забърках?
-Казах ти, че не е необходимо да идваш.
-Сигурно бирата още ме държи щом не се съгласих с теб.
Спас Калашников се засмя леко и натисна газта. Волгата ускори до цели 96 км/ч към своята цел, въпреки нощта и снеговалежа.

*впрегнете жалките си фантазии и си представете падащи снежинки, които се натрупват по монитора ви, той замръзва, ледът се напуква и се пръска на парчета*

СВРЪХНАТУРАЛНО I I
ДУХЪТ ОТ БУТИЛКАТА

Част 2 от 2

С участието на: С.Терзов, А.Биров
Със специалното участие на: С.Бел.


Няколко часа по-късно, вратите на бар "Бакарди" в Бургас се отвориха рязко. Беше почти сутрин и вътре нямаше кой знае колко хора. Зад бара стояха две момичета и миеха чаши, а няколко сервитьорки дремеха на една маса в очакване на края на смяната. Антон Калашников едва ли не с трясък се настани на един от високите столове на бара и се загледа в една от барманките. Беше доста слаба, с красиво лице и силен, светъл грим край очите.
-Енд сееееейв ми фром дъ даааааарк! - изкара го певчески, но много по-тихо и внимателно от виенето си в колата. Брат му Спас и Стойка застанаха от едната му страна и се подпряха с лакти на бара. Барманката надигна поглед и очите й се разшириха като го видя.
-Калашников?!? Това ти ли си?
-В целия ми блясък, бейбе! - ухили се Антон и надигна едната си вежда - Макар и мааааалко пиян.
-Мина толкова време. О, и брат ти! Здравей! - барманката помаха на Спас, а той се усмихна насила - сега всичко му бе станало ясно. Тя отново се обърна към брат му и се отдаде на спомени: - Видяхме се за последно когато ме спасихте от онова огромно чудовище.
-Да, доста труден за убиване беше този Нацепен батка. - кимна Антон, все още с най-чаровната си пиянска усмивка на лице. - Но техният вид по принцип е от издръжливите. Ние обаче сме Калашникови. Имаме си колекция от анцузи от такива.
-С която не се гордеем особено. - допълни Спас и се обърна към сервитьорката. -Ще му сипеш ли?
-Разбира се. На какво си? - попита тя Антон.
-Скоч. Но съм сигурен, че когато ти ми ги сипеш, ще е много по-вкусен.
Барманката се засмя невинно докато пълнеше чашата му и леко наведе глава.
-Ооо, шегуваш се с мен, нали? - процеди Стойка, докато наблюдаваше сценката между двамата.
-Знам. - каза с не особено впечатлен поглед Спас. - Знам.
-Вие ще пиете ли нещо? - попита ги барманката.
-Не, благодаря. С кола съм. - Спас потрака с ключовете.
-А аз съм прекалено отчаяна от всичко това, за да пия. - каза Стойка. Барманката вдигна рамене.
-Май някой е счупил чаша под една от масите. Ще ида да почистя и след малко се връщам.
-Ще ми липсваш! - изстена Антон, който вече бе изгълтал половината съдържание на чашата си. Изчака я да отдалечи, погледна чашата и допълни: -Но поне си имам утеха.
-Каква е историята? - Стойка попита Спас.
-Тормозеше я един огромен изрод, по-здрав и от мен, което си е впечатляващо. Ние го убихме. За съжаление не можахме да спасим тогавашното й гадже, чийто врат Нацепената батка строши пред очите ни.
-Какво ви попречи?
-Той. - Спас посочи Антон. -Щях да спася гаджето й, но пичът тук ме спря и ми каза да изчакам. Въпреки че знаех какво крои, не се възпротивих. И без това нямаше да е честно да убия Нацепената батка докато е зает с друг човек. Изчаках го и се бихме едно на едно. Мускули срещу мускули. Моите мускули победиха.
-И либидото на брат ти, щом е уредил барманката да остане без гадже. - допълни Стойка.
-Хехе, хитрец съм! - ухили се Антон.
В този момент барманката се върна. Беше все така усмихната.
-Ще желаете ли още нещо?
-В момента желая само теб. - усмихна се широко пияният Калашников. Брат му хвана Стойка за ръката.
-Бъди готова. Брат ми знае какво иска, сега шансът Духът да се появи е най-голям. Трябва да ида до колата за материалите. Веднага се връщам.
Спас се втурна навън, а Антон и барманката се кикотеха един на друг.
-Какво пееше одеве? - попита го тя.
-Нашата песен. Не помниш ли как ми я пееше, докато лежахме под дърветата в онази горичка?
-Нямам такъв спомен.
-Значи е било само във фантазиите ми. - общ смях. Барманката се обърна и започна да говори нещо на колежката си, докато Стойка само поклащаше глава, все по-изумена от това, на което ставаше свидетел.
-Калашников, това е една моя добра приятелка. - барманката със светлия грим дръпна до себе си своята колежка, която като външен вид доста напомняше на нея. -Мислехме да отидем до нас за едно сутрешно питие, да си вземем душ и да се приспим с някой филм. Желаеш ли да се присъединиш?
Очите на Стойка се отвориха широко и тя буквално се опули насреща на барманките. Антон се ухили още по-широко и, не отлепяйки очи от тях, посегна към чашата с уискито си. Ръката му обаче докосна барплота - чашата бе изчезнала. Калашников се вторачи в плота учудено, огледа и от другата страна и измрънка:
-Къде ми отиде скочът, по дяволите?
-Отново се случва! - изкрещя Стойка и се отдръпна на няколко крачки от бара.
Двете барманки се заоглеждаха. Лампите в бара премигнаха няколко пъти, след което токът спря изцяло. Студ полази по гърбовете на всички, въпреки че допреди малко бе толкова топло, че да могат барманките спокойно да се разхождат по потници. Изведнъж барът се изпълни с ужасяващо стенание, което сякаш идваше от всяка една стена. В настъпилия мрак се разрази суматоха - малкото останали (и солидно подпийнали) клиенти започнаха да мрънкат и викат, падаха по пода, докато се опитваха да намерят вратата на заведението. Сервитьорките бързо се разбудиха и заедно с двете барманки се втурнаха навън пищейки - работата тук бе фактор и дори в тъмното лесно можеха да се ориентират. Стойка видя бялата снежна покривка навън, когато те отвориха вратата, и се зачуди дали да не ги последва, но стисна зъби и реши да остане. Искаше да види как този гаден дух си плаща за загубата на любимия й отбор. Затвори очи, абстрахира се от гласовете и студа, и зачака.

-Шегуваш ли се с мен? - чу се гласът на Антон Калашников сякаш след цяла вечност, макар може би да бяха минали секунди. Стойка отвори очи - токът бе дошъл, в бара отново бе светло, а единият от братята Калашникови бе станал от стола си и се полюшваше леко наляво-надясно, оглеждайки помещението с ядосано изражение. -Ти шегуваш ли се с мен?!? Две момичета ме канят на гости рано сутрин и искат... искат... каквото там искаха, и ти правиш този мизерен номер и ги караш да избягат?!? Отнемаш ми ги?!? Ти, безплътен кучи сине... Ти! Покажи се! Покажи се! - Антон се олюля, но успя да се хване за ръба на една маса. Уискито си казваше думата. - Балансирам like a boss. Хайде, духченце, покажи се!
Нещо сякаш го сграбчи и го хвърли към най-близката стена. Тялото на Антон звучно се удари в нея, а от ударът той остана без въздух. В бара се разнесе басов смях. Стойка леко се приведе и допря гръб до барплота, оглеждайки се със замръзнало изражение. Антон бавно и мъчително се надигна на крака, подпря се на стената и изтупа дрехите си. Изкашля се няколко пъти и също започна да се оглежда.
-Втори рунд... - прошепна.
Веднага му бе отговорено - чу се счупване на стъкло и иззад бара се показа счупена бутилка, която се рееше във въздуха без да се вижда ръката, която я държи. Бутилката се доближи на два метра от Биров и замръзна на едно място. Басовият смях се чу отново. Антон поклати тъжно глава.
-Е, хубав живот беше...
Басовият смях се усили и бутилката се стрелна напред. Миг преди да се забие в гърдите на Антон обаче, тя се пръсна на парченца. Спас Калашников стоеше на вратата на бара с пистолет в дясната ръка. С лявата държеше кофа, пълна догоре с някаква течност.
-Мисля, че е време да приключваме. - каза авторитетно Спас.
-Човек, изкара го като на филм... - намеси се Стойка, която бе отворила очи широко. Спас я погледна за секунда, усмихна се леко, после пак стана сериозен и насочи поглед към мястото, където допреди малко бе стояла бутилката. Брат му похъркваше. Изглежда бе заспал в очакване на смъртта. След счупването на бутилката обаче от Духа нямаше и следа.
-Не можеш да ме видиш. - чу са дебел и плътен глас. -Как ще убиеш нещо, което не можеш да видиш?
-По миризмата. - каза Спас. -Ти си Дух от бутилка. Следователно вониш. Стойче, къде е? - извика рязко. Стойка тръгна напред, вдигна глава и силно вдиша през ноздрите си.
-Точно пред теб! - изкрещя тя.
На секундата Спас пусна пистолета, сграбчи кофата и с другата си ръка, и лисна съдържанието й пред себе си. Течността сякаш се сблъска със въздуха, появиха се пара и дим, все едно нещо гореше. Духът от бутилката се опита да изкрещи, но замлъкна само след миг.
Спас и Стойка постояха така за няколко секунди. Зловещият смях не се чу отново и решиха, че всичко вече е наред. Засмяха се един на друг и се прегърнаха в средата на бара.
-Когато ми каза в колата, че ще го надуша изобщо не ти повярвах. Откъде знаеше, че ще успея? - попита Стойка.
-Имам нюх за тези неща. С нюх и мускули всичко се постига.
-А с какво го уби? Каква беше течността в кофата?
-Зелева чорба. - усмихна се Спас и вдигна рамене. -Така пише в книгите.

Братята Калашникови и Стойка излязоха от празния бар. Още бе тъмно навън, а снегът не спираше да вали. Спас подкрепяше брат си, който все още се бореше с ефектите от алкохола.
-Духът ми ги отне, пич пич! - едва на проплака Антон. -Подплаши ги и те избягаха! Разби надеждите ми!
-Знам, пич. Знам. Спокойно. Сега ще ти отворя задния прозорец, за да влиза при теб свеж въздух. - зауспокоява го Спас, докато го слагаше да легне на задната седалка на Волгата. -И не се тревожи. Ти се справи добре. Струваше си да жертваш едно желание.
-А защо ти не жертва свое? - попита Стойка зад него. -Защо ти не беше този, който трябва да се напие?
-Защото не исках надеждата ми да бъде разбита.
-А каква беше тя?
Спас се приближи до нея и за пореден път се усмихна. По принцип не го правеше често, но тази нощ изглежда бе пълна с изключения. Прегърна я.
-Някой друг път, Стойче. Някой друг път.
Стойка не знаеше какво да каже. Спас отвори вратата на Волгата, седна на шофьорското място и запали. Точно преди да тръгне колата, Антон се надигна рязко на задната седалка и извика провлачено на Стойка през леко отворения прозорец:
-Знаех си, че искате да спите заедно!
Стойка се засмя и помаха на отдалечаващата се кола на братя Калашникови. Огледа улицата, загледа се в падащите снежинки и скръсти ръце пред тялото си. Дори в Бургас определено си личеше, че е зима. В един момент очите й се отвориха широко, усмивката й изчезна и тя изкрещя след вече далечните светлини на Волгата.
-Хееееей! Мен кой ще ме върне вкъщи, бе?!?

КРАЙ!
 
Изпълнителен продуцент: С.Б. (който освен всичко друго все още ме изхранва)
Екипът благодари на на строителите на автомагистрала "Тракия" и отново на К.П. за изработката на постера и предоставянето на вдъхновяващия материал.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Пътешествания с книги... под завивките и над тях

"Дай този път да го даваме малко по-кротко", казах аз. И взехме, че успяхме. Шестият брой на книжния ни влог "С книги под за...