WWE Royal Rumble 2012 Ревю (СПОЙЛЕРИ!)

Мисля, че заглавието повече от ясно показва, че постът е пълен със спойлери, така че ако не сте гледали PPV-то и не искате да си спойлвате, а вече сте започнали да четете този текст - значи сте пълен глупак! Мерси.

След това толкова мило интро мога да се обърна към хората, които са наясно, че спойлери в поста има и най-вероятно вече са наясно с резултатите от Royal Rumble 2012. С Пича отделихме 3 часа за PPV-то, подкрепяйки се с пуканки и Pepsi (част от което разлях по леглото и панталоните ми, благодаря). Но край на излишните детайли. Вместо тях трябва да спомена най-важното: RR 2012 не бе на нивото, което очаквах. Да започнем мач по мач...

Напълно очаквана победа за Daniel Bryan в тройният мач в клетка за World Heavyweight Championship-a. Самият мач беше... приличен. В смисъл случваха се логичните неща: гигантите Хенри и Big Show се сблъскваха постоянно, докато шампионът бе най-вече размятан наляво-надясно из клетката или се опитваше да избяга отгоре. Това как Big Show държеше висящия Браян само с една ръка, при условие, че онзи тежи над 100 кг., бе най-впечатляващото нещо в целия мач, което може би не е добре. И тогава изведнъж дойде краят. Малко от нищото, малко по-рано от необходимото.

Двата filler мача бяха горе-долу трагедия. Женските random отборни мачове не са интересни в седмичните шоута, какво остава на PPV. Голяма слабост в букинга на WWE, която продължава да дразни. В другия мач WWE донякъде удариха няколко заека с един куршум: показаха Бродус Клей на ППВ аудиторията; продължиха победната му серия без да се налага да го вкарват в Rumble-а, където да изглежда по-слаб след като бъде елиминиран; продължиха и серията от загуби за МакЕнтайър. От тази гледна точка мачът беше ОК, а и не продължи дълго, но можеше поне да го обявят няколко дни преди PPV-то или по-добре - изобщо да не се състои.

Кейн и Сина ме изненадаха като качество на мача - трудно бих го нарекъл скучен. Резултатът обаче беше грешка. Нямаше полза от този double count-out и не съм доволен. Изненадан съм, донякъде положително, донякъде не, от това, че Кейн преби Сина накрая, а не загуби чисто от него. От една страна като фен на Кейн от хлапе се радвам, че не отнесе FU-то (AA, Fireman's Carry-то, На-Сина-на-майка-му..., u know) и че не само допреби Райдър, но и просна Сина накрая, тръгвайки си от PPV-то с една доста по-силна аура, ако мога така да се изразя. От друга страна обаче Сина е човекът, който трябва да мачка, за да е максимално "нахранен" преди Мания. Предполагам ще видим още един мач между двамата - сигурно на EC в случай, че някой от тях не е в Chamber мач - и там вече Сина ще маже като за финал.

И тук идва единственият мач, който май наистина ми хареса - Зиглър vs. Пънк за WWE титлата. Дадоха им прилично време, а случващото се накрая (многото "невидяни" победи за Пънк) вдигна малко драмата поне за мен, защото често в подобни случаи се е стигало до победа за хийла. За моя радост Пънк запазва и вече почти сигурно ще стигне с титлата до Мания. Ако трябва да дам някаква прогноза, то тя ще е, че още тази вечер в RAW ще бъде обявен мач за WWE титлата между CM Punk и John Laurinatis за Elimination Chamber. Защо? Ами защото това е може би най-добре изградената вражда в момента в WWE, нищо, че чичо Лари не е активен кечист.  И миналата година мачът за WWE титлата на това ППВ бе филър, но за разлика от тогава (Миз vs. Lawler) враждата сега трябва да завърши с голям мач, а и ще освободи RAW Elimination Chamber-a мача, за да може той да е за претендентско място (и дано Джерико го спечели). Та чичо Лари vs CM Punk на EC за титлата. От мен го чухте.

Ако греша няма да гледам SmackDown редовно. Опа, аз и сега не гледам SD редовно. Мауахаха!

И стигаме до Royal Rumble мачът за 2012-та година... Да разделим нещата на точки:
  • Плюс. Комедия имаше и то предостатъчно. Искрено се смях на ентранса на Рикардо Родригез и това как се гавреше с (вече бившия?) шефа си. Сблъсъкът Кобра/Socko също ми бе забавен, макар че може би се проточи малко по-дълго от необходимото. Пак беше по-добро от Сина/Хорни комбинацията отпреди няколко години и най-важното: беше смешно.
  • Минус. Много появи на пенсионери. За мен е минус, особено имайки предвид, че никой от тях не бе кой знае каква атракция. Dugan - blah, Booker T - очаквано, RoadDogg - не ми пука, Lawler - гоооре-долу приятна поява, но сме я виждали милион пъти. 
  • Минус. Нито едно желано завръщане. Нямаше Тейкър, нямаше Крисчън, нямаше Леснър (не, че някой се е надявал), нямаше дори поява на Дел Рио за няколко секунди, нямаше... който там можеше да се появи само и само да даде малко повече значимост на мача.
  • Минус. Лоша подредба на участниците. Като изключим това, че Миз, Truth и Коуди Роудс излязоха в началото, след това около 15 души бяха в "Пълнеж" категорията. Всички по-големи имена и потенциални победители излязоха сред последните десет. Също така съм разочарован от това, че Big Show бе номер 30. Изненада си беше, но не приятна.
  • Плюс. Наблегна се на младите. Роудс (новият Legend Killer, хех) и Миз (над 30 минути; титан) се представиха добре, Шеймъс спечели. Зиглър и Барет обаче не успяха да се запомнят.
  • Нямам идея дали е плюс или минус: Шеймъс спечели. Предпочитах Джерико и бях за Джерико накрая, но той изглежда бе прекалено очевидния избор. Все пак третият от Топ 3 предположенията ми спечели, така че не съм особено изненадан и за това. Мач с Браян на Мания? Или нещо по-интересно? Хайде дано е нещо по-интересно.
Основното е обаче, че Rumble-ът и тази година не изглеждаше като голямо събитие. Трудно ще се запомни. Нямаше сегменти с теглене на номера, които да надъхат, нямаше особено значение кой кога излиза, нямаше го просто нещото, което да направи Rumble-a запомнящ се. И това се случва за втора поредна година, което не ми допада. Ама никак. Последният път, когато треперех в края на Rumble мач бе през 2010-та.

Джерико отново "изтроли" всичко живо с обещанието за края на света. Нищо подобно не видяхме, а само се надъхвахме. Накрая ще успее да накара дори нас, псевдо-смарковете, да го мразим с това, че не оправдава очакванията ни. Поклон за което, стига да е умишлено.

Това е. Слаб Rumble, незапомнящ се, който не отговори на големите ми очаквания за три наистина яки часа, прекарани в гледане на кеч. Може и да е от това, че остарявам и не разбирам новите тенденции в sports entertainment-a. Хлапетата ще кажат дали им е харесало повече. Всъщност не ми пука. Хъхъхъ.

'Айде, дано RAW е по-интересен и струващ си. До превюто за Elimination Chamber ;)

WWE Royal Rumble 2012 - Превю

С едва около 30-ина часа до началото на тазгодишното Royal Rumble PPV, реших, че е време за традиционното (някога) превю. RR е едно от най-интересните събития в WWE през годината и независимо, че има по-силни и по-слаби Royal Rumble мачове, главният мач винаги е една впечатляваща атракция, събираща на един ринг повечето от големите имена, макар и само за една вечер. Също така останалите мачове, може би и заради малката си бройка, винаги са някак свежи и интересни като идея. Да видим какво ни чака тази година.


ROYAL RUMBLE 2012 Card:
- 30-Men Royal Rumble Match
- WWE Championship (Special Guest Referee: John Laurinatis): CM Punk (c) vs. Dolph Ziggler
- World Heavyweight Championship - Triple Threat Steel Cage Match: Daniel Bryan (c) vs. Big Show vs. Mark Henry
- John Cena vs. Kane

Започваме с мачовете за титлите, където претендентите по традиция нямат големи шансове за успех. В единия мач Daniel Bryan залага World Heavyweight титлата в троен мач в клетка срещу Big Show и Mark Henry. Браян бе замесен доста успешно във враждата между двамата гиганти, като акцентът правилно се прехвърли върху него (все пак той е шампионът). С постоянните му схеми и опити за измъкване от проблемни ситуации, WWE най-накрая му изградиха някакъв образ и той е първият ЛОГИЧНО жалък WHW хийл шампион, а нелогични е имало много. Лично за мен е най-добре да запази (естествено по гаден начин), за да затвърди този си образ, пък вече за Elimination Chamber шансовете да загуби титлата ще се увеличат наистина много. Интересно, но вече дори ми се струва възможно да се добере с титлата до Мания. В другия мач шансовете на претендента Зиглър са по-големи с оглед на допълнителното правило, че чичо Лари е рефер. И все пак Пънк ми е фаворит за победител. Зиглър беше по-скоро добавка към враждата между WWE шампиона и главния мениджър, не бе изграден много добре като претендент, а и ако му дадат титлата най-вероятно го чака нов кратък рейн (е, не като предния 12-минутен такъв), а това няма да му се отрази добре. Залог: запазване и за двамата шампиони.

За да държат Сина вън от Rumble-a (което е логично, след като вече има уреден мач за Мания) го замесиха в една доста по-различна от обичайното вражда с Кейн. Макар да съм раздвоен в оценката си за цялата история с това, че Сина трябва да "прегърне омразата" (и образът на чудовище-психолог на Кейн да ме дразни), ми хареса как се развиха нещата досега. Колкото и да ми е кофти, най-логично и правилно ще е Сина да бие Кейн, за да бъде "нахранен" преди мача си със Скалата след два месеца. Надявам се поне в самия мач да бъде продължена историята за агресията и двамата да играят ролите си по-злобно, по-надъхано. Залог: Сина sucks. Простете, навик... Сина бие.

Самият Rumble мач е най-важното нещо, както винаги. Лично за мен един от факторите за качествен Rumble мач е бройката на "големите" звезди, хората, които имат някакъв потенциален шанс за успех. Говорим за бивши световни шампиони и хора, които не са държали световна титла, но са достатъчно добре изградени, че да спечелят такава. Друг фактор е правилната подредба на излизанията и елиминациите. Да, уж всичко е случайно, но това е само "уж". Все пак говорим за кеч. Внимателно обмисления ред на влизане, конфронтации в мача, ред и начин (кой кого) на елиминациите - всичко е от значение, за да се получи качествен Rumble мач.

Макар в сайта на WWE.com да няма точен списък на участниците, можем да посочим няколко, които лично за мен се вписват в горната графа за хора с някакъв хипотетичен шанс за победа:

Chris Jericho, Randy Orton, Sheamus, Wade Barrett, The Miz, R-Truth, Mick Foley, Cody Rhodes. 

Готиното е, че хората не са обичайните заподозрени (с изключение на Ортън). Джерико, заради така бленувания от всички предполагаем мач с Пънк на Мания, изглежда като най-голям фаворит. Ортън, с цялата история покрай контузията му, се нарежда на второ място. Шеймъс също изглежда вероятен победител, особено ако Браян ще запазва до Мания. Барет, Миз и Truth също имат хипотетичен шанс, а Фоли получава такъв заради legend статуса си. Роудс съм го сложил в списъка просто защото е почти готов за това, но най-вероятно неговата година ще е 2013. Имената след Миз обаче са с наистина нищожни шансове и очаквам победа за някой от първите пет, горе-долу в същия ред.

Няма да се учудя и на някоя изненада що се отнася до участниците. Струва ми се много възможно ако Тейкър ще се завръща преди Мания тази година, да го направи още в Rumble мача. Алберто Дел Рио, миналогодишният победител, също е възможно да направи поява, въпреки уж все още не оправената му контузия. Кратко участие просто за цвят ще е ОК. Супер много ще маркна и на едно, макар и кратко участие на Скалата. Слабо вероятно е, знам. Но варианта Сина напук на всички да влезе в мача и Роки да влезе, за да го изхвърли, ме изкушава като аматьор-booker и ще даде страхотен boost на враждата им (като и ще вдигне значимостта на мача). Участието на който и да е от участниците в другите мачове (освен шампионите) също е напълно възможно.За други възможни завръщания/появи не мога да се сетя, а и по-добре: има шанс WWE да ме изненадат, а точно това очаквам от Rumble мач.

Брей, стабилно превю се получи. Понеделник вечерта ще е интересна: чипс, Pepsi, може би и малко уиски (но не като на Мания, където едва не се приспах...) и много фън, надявам се. Все още имам някакъв интерес към това чудо, мамка му...

И за финал:

Celldweller + Blue Stahli

Рядко пиша постове само за една песен, но снощи цяла нощ въртях ремикса на "Frozen" на Celldweller, включващ и Blue Stahli, и просто няма как... Пък и настроението ми е такова. Както писах и в FB, все още не мога да разбера дали по-бързата скорост на този вариант отнема от еротичния (sex soundtrack) потенциал на песента или го издига до нови висини. We'll see... XD



Болни пичове сте, Klayton и Bret :/ Хвала на такива колаборации!

"Batman: Arkham City" - Когато постоянното повтаряне на репликата "I'm Batman!" най-накрая има някаква обосновка

Това, колкото и да ме е срам, е пост за компютърна игра. Бяхте предупредени. Мерси.

Шегата настрана: и преди съм писал за игри, а покрай излизането на Diablo 3 постовете на тази тематика сигурно ще валят. И преди да минем на основното, още нещо странично: в момента аватарът ми в скайп е снимка на Батман, а в статуса ми има линк към предния пост в блога, този за завръщането на Джерико. Същинско чудо е, че се намират жени, които да имат желание да си пишат с мен при такъв профил.

Но фактът си е факт: "Batman: Arkham City" се оказа играта, която ме накара да се върна в доброто старо време, в което играех компютърни игри с кеф. Най-вероятно успя заради увлекателната си история и силния филмов елемент, не знам. Комикс факторът и неговото значение е ясен. Oh, I'm such a nerd...


Какво толкова е якото на "Arkham City", защо си правя труда да пиша пост за нея и защо я препоръчвам като средство за убиване на време, в случай, че имате такова: причините са в онези й качества, които лично на мен направиха впечатление и се чувствам длъжен да отбележа.
  • Батман. Uuuuhm... duuuuh! Както става ясно от заглавието на играта и картинката в поста, става дума за игра посветена на може би най-великия комикс герой, създаван някога (въпреки че точно Batman комиксите хич не ме влекат). Rocksteady са постигнали най-важното, за да направят играта привлекателна за комикс-нърдовете: докато играеш наистина можеш да се почувстваш като прилепа. Glide-ването във въздуха, изстрелването на въжета, многото джаджи по колана ('бах тоя колан, събира повече неща от сака ми...). Всичко просто ти дава страхотното усещане, че ти наистина си човека-прилеп, като за целта не се е наложило нито да намяташ одеало върху гърба си, нито да скачаш от покрива на къщата си, нито да се напиваш като свиня, за да ти се привиждат Жокеровци и Пингвини.
  • Историята. Второто най-силно качество на "Arkham City". Rocksteady (за втори път ги споменавам, а така и не отбелязах, че са разработчиците на играта) и в частност главният сценарист Paul Dini са изградили съвсем отделна и независима от комикси/игри/филми по темата история, която напълно логично да включва в себе си повечето от основните злодеи в Batman вселената. Повечето от намиращите се в Arkham City злодеи имат причина да са там, имат интереси в "квартала" и са малцина тези, които са сложени само за цвят, макар те да разнообразяват положението с участието си в страничните quest-ове, правещи играта маааалко по-неправолинейна и доста по-дълга. В main story-то (с което се справих вече, при това не особено трудно) нещата се развиват супер увлекателно. А якото е, че след него все още имам неща за разцъкване.
  • Бойната система. Много хора хвалят това чудо, аз честно казано не разбирам защо. Трудно ми е да приема нещо, което изисква натискане само на двата бутона на мишката за "система". Space-a и средния бутон на плъха влизат в употреба в редки ситуации и то точно срещу конкретен тип противници. Но не мога да отрека, че е красиво. Ти си цъкаш левия бутон на мишката, а прилепът си се върти, премята, раздава ритници, юмруци, шпагати прави, подсечки, засечки... Красота отвсякъде. Та затова го посочвам като плюс.
  • Светът. Gotham City на Rocksteady е от по-приятните за окото ми варианти на батмановия роден град. Макар в играта да виждаме само Arkham City (който се явява нещо като отделен със стена от основния град квартал), атмосферата е точно в реда на нещата - умерено готически вид, умерено вида на град от миналия век - сурови сгради с някоя друга статуя тук и там. Огромен плюс е и това, че играта е free world, т.е. може да си обикаляш из целия град (даже често се налага) без почти никакви ограничения. Като GTA, но вместо да си гангстер, крадящ коли, си Батман и летиш от покрив на покрив. Way cooler, don't you think?
  • Mark Hamill. Да, шибаният Люк Скайуокър. За незнаещите: Хамил е актьорът, озвучаващ по най-добър начин Жокера от първите Batman: The Animated Series насам. Уникалният глас, налудничавият смях... Хамил е перфектен и този път в тази роля, нареждаща се рамо до рамо с главната в старите Star Wars (все по-нърдско става положението тук...). За съжаление твърди, че повече няма да озвучава любимия Clown Prince of Crime никъде, освен ако не се направи адаптация на "The Killing Joke" комикса.
  • Catwoman. Има под-история, в която управляваш нея. Добър дизайн (по-добър от този на Селина Кайл в новия нолановски Бат-филм), доволно виртуално дупе и възможността докато играеш да се гавриш (ако си мъж), произнасяйки с възможно най-басов глас "I'm Catwoman. Мяяяяяу!".
За това се сещам в момента. Не е никак малко, мисля. Та минах вече основната история, сега в промеждутъците между ученето ще доразцъкам играта (но няма да се занимавам с всички Riddler загадки, нееее). Ако искате да видите и как изглежда геймплея, просто напишете "arkham city gameplay" в YouTube. Няма сега и линкове да ви давам, егати. И за финал: ако все още имате още малко останал детски акъл - теглете (защото в България пари за игри не даваме, да). Забавно е.

Fuck this, няма да ми се размине...

"I'M BATMAN!"
Муахахахахаха

Завръщането на Крис Джерико в началото на 2012 г.

С умиление си спомням, че в първия пост в този блог, преди повече от 4 години, писах за възможното завръщане на Крис Джерико. Постът е от 30 септември 2007 г. и е писан малко след първия Save_us клип. Джерико наистина се завърна и за около половин година направи една плавна смяна на образа си и от веселата и превъзбудена рок-звезда се превърна в костюмиран и постоянно сериозен тип, обвиняващ всички фенове в двуличие. По мое мнение това доведе до най-успешният период в кариерата му: от декември 2007 до повторното му напускане в края на 2010 г. Джерико спечели две интерконтинентални титли (осма и рекордна девета), две отборни (с Острието и Грамадата) и най-важното: 3 World Heavyweight Championship-a. Не само, че ги печелеше, но автоматично правеше интересна ситуацията около титлата, която носеше. 

Все пак в края на септември 2010 г. след множество намеци за напускане, историята бе развита така, че Ранди Ортън предизвика Джерико на мач в RAW, който ако Джерико загубеше трябваше да се махне от WWE. Така и стана, като за изпращане Джерико получи ритник в главата от Ортън. За да се пошегуваме със ситуацията трябва да отбележим, че това бе най-дълго sell-вания (показан като ефикасен или нещо подобно, не мога да ви обясня...) ритник, който Ортън е правил. И преди бе ритал хора в главите, но се бяха връщали до 3-4 месеца, а този ритник уж махна Джерико от ринга за повече от година. Ех, магията на кеча... хохохо.

Докато бе в своята въображаема кома и далеч от WWE, Джерико съумя да се свърже телепатично с Twitter, където главата му роди солидни простотии. И така - нито вест, нито кост от него в компанията, до края на 2011 г., когато в RAW започнаха да се въртят клипове с две деца, изглеждащи като излезли от хорър филм, в които се говореше за това, че на 2 януари 2012 г. светът ще спре да съществува по начина, по който го познаваме. Клиповете родиха спекулации за кой може да става дума: Джерико, липсващият Undertaker, че дори и Брок Леснър. Позицията за Джерико надделяваше, макар той да отричаше в Twitter (и изобщо да отказваше да отговаря на въпроси, свързани с кеч).

Когато датата дойде стана ясно, че наистина става дума за Джерико. Той направи поредното си впечатляващо появяване в залата, както и двете при предните му "дебюти" (1999 г. и 2007 г.), носейки яке с мигащи лампички и държейки се като фейс (добър герой), наподобяващ Y2J/рок-звезда образа му. И... не каза нито дума. Надъхваше феновете все едно са на концерт в продължение на 7-8 минути, след което просто си тръгна за огромно разочарование на много хора, очакващи дъъъълго промо от него. Ето го и завръщането, за което говорим, но имайте предвид, че в един момент става наистина отегчаващо:



Веднага започнаха спекулации, че това е "новият Джерико", наричан и JeriTROLL, гаврещ се както със стария си образ на рок-звезда, така и с феновете. На следващата седмица ситуацията се повтори: той излезе на ринга, надъхваше феновете няколко минути, след което се разплака и се прибра зад кулисите, отново без да каже нито дума. На третата седмица дойде време за първият му мач: Джерико в отбор с CM Punk и Daniel Bryan в мач 3 на 3 срещу Марк Хенри, Дейвид Отунга и Долф Зиглър. В средата на мача Джерико най-накрая влезе като смяна, отново изкрещя няколко пъти, за да надъха публиката, след което се смени с Браян, слезе от ринга и се прибра зад кулисите без да е взел каквото и да е участие в мача - нито един нанесен или поет удар.

Гаврите със стария му образ продължиха и в RAW от тази седмица, последният преди Royal Rumble. Рингът бе приготвен за неговото старо talk-шоу "The Highlight Reel", в което той по принцип не спираше да говори, независимо дали сам или с гост. Този път обаче Джерико отново мълчеше и само се усмихваше. Прибра се зад кулисите и се върна с пушка за изстрелване на тениски. След заигравка с публиката така и не изстреля тениската към тях, а вместо това посочи телевизора на ринга, където бе пуснат клип, показващ всички по-важни кадри от кариерата му (отново без думи обаче). След края на клипа Джерико отново бе сериозен и каза първите си думи на WWE ринг от 27 септември 2010 г.: "This Sunday at the Royal Rumble, it will be the end of the world as you know it.". Целият сегмент (при желание) може да изгледате тук:



И сега остават въпросите: ще участва ли Джерико в Rumble мача? Каква е историята покрай поведението му? Фейс ли ще е или хийл? С кой ще има мач на Мания? Ще се появи ли някоя жена, която да стои зад него, след като в клиповете се споменаваше "She"? И какво, по дяволите, има предвид Джерико под края на света?

След този приличен (мисля) преразказ на цялата история, мога да си позволя кратък анализ или моето собствено мнение. Джерико определено успя да грабне вниманието на феновете със завръщането си. Дори аз, въпреки че вече нямам кой знае какво желание да следя WWE и да си правя почивки едва ли не през месец, съм грабнат от историята и с интерес чакам "скучните" сегменти с него. Почти сигурен съм, че с всички тези сегменти се цели да бъде убита първоначалната позитивна реакция на феновете към него и той ще е отново хийл, като въпросът е дали ще видим пак костюмите и замръзналата физиономия или Джерико отново ще измисли нещо оригинално. Всички искат мач между него и Пънк на Мания (заради "Best in the world" тврденията), като аз също не бих ги отказал. Предпочитах първата му програма да е с Ортън и така да продължи историята покрай махането на Джерико от компанията, но това изглежда ще почака.

Забавно ще е ако се случи прогнозата на Болката (виден пазарджишки кеч-разбирач) и в Rumble мача номер 28 и 29 се елиминират, Джерико излезе под номер 30, направи си тролската обиколка около ринга, качи се там и спечели мача. Определено доста хора ще бъдат бесни. Друг вариант е Пънк да бъде прецакан по друг начин: след успешна защита срещу Зиглър, излиза Джерико и се оказва, че е получил мач за титлата от Нея (например Стефани МакМеън, чиято мутра, за моя радост, отдавна не сме виждали). Джерико печели титлата и враждата поема към Мания. Това, разбира се, е в сферата на fantasy booking-a.

Важното е обаче, че Джерико се върна и отново накара феновете да им пука за него. Дълго време той не бе слаган сред "големите" в бизнеса, но нещата, които измисля и прави, страхотните промота, мачове и истории вече са му запазили място там, което намира силна опора в простичкия факт, че на хората просто им пука за него и това, което прави. Можем само да си пожелаем и този път да се задържи поне 3 години и да създаде толкова добри и запомнящи се моменти като през последния си престой в WWE.

Филми или какво да гледате (22.01.12): Warrior и две комедии

Сесията започна, но от личен опит знам, че само с четене не става. Трябват и почивки. Днес например изгледах последният епизод на "How I met your mother" (S07E14) и бях приятно очарован. Драма елементът от първата половина на сезона беше оставен настрана за сметка на прилична доза простотии (особено ми харесаха новите интерпретации на графиката за началото на сезона). Дано продължи така до края на сезона. Но да оставя сериалите настрана, тръгнах да пиша за филми...

Вече съм споменавал, че всички имаме "Какво да гледам?" моменти, в които се чудим какво точно да си свалим (тъжно, но факт: най-често срещаната ситуация е придружена от думата "свалим"). Затова, без каквито и да е претенции да съм кино-критик, ще споделя по няколко думи за филмите, които изгледах през последните седмици. Дано си харесате нещо. Този път нещо по-сериозно и две комедии:


Warrior - Започваме с един по-сериозен филм. Става дума за двама братя, единият от които тъкмо се е върнал от военна мисия зад граница, а другият - опитващ се да осигури прехрана на семейството си с малката си учителска заплата и някои не дотам легални занимания. След дългогодишна раздяла, единственото общо между тях са скапаните взаимоотношения и на двамата с баща им (Ник Нолти) и влечението към ММА (смесени бойни изкуства), което ги среща отново. Важно е да се отбележи, че Warrior не е като нискобюджетните помии на тематика "бойни изкуства", които незнайно как често достигат до Топ 10 в Zamunda. Това е един по-тежък филм, в който се обръща внимание на емоциите и живота на главните герои, като ММА е едно допълнение, един подходящ фон. Бих го сравнил с The Fighter от преди година-две, за който Крисчън Бейл взе Оскар за поддържаща роля. Тук Нолти прави силна роля, Том Харди (бъдещият Бейн) още по-силна, а дори другият брат - Joel Edgerton (или както аз го помня - "чича ви Оуен Ларс" от новата Star Wars трилогия) се справя добре. Готино е и че се обръща внимание на нов и все по-популярен спорт като ММА. Аз лично се изкефих и на малката роля на Кърт Енгъл (да, този Кърт Енгъл). Като ви се гледа нещо по-прилично, Warrior е добър избор. Но най-вече за мъже, мисля. Дамите трудно ще се трогнат от взаимоотношенията брат-брат, баща-синове и, разбира се, "взаимоотношенията" на ринга.

Damn, уж щях да казвам само по няколко думи, а то само за Warrior текста стана прилично дълъг. Но все пак той беше най-важното. Сега малко накратко за малко "пуканки за очи":

1. Johnny English Reborn - Изгледах го на два пъти, което ясно показва, че не е най-залепващият те пред монитора/телевизора/киноекрана (да бе) филм. Имаше си своите моменти, които отговарят на моите критерии за "забавно" и на които съм се хилил като идиот, но имаше и места, на които хуморът беше явно насилствен, т.е. искат да се смееш, но не се получава. Вариант е, стига да нямате нещо по-важно за гледане.

2. A Very Harold and Kumar 3D Christmas - Докато повечето филми по кината не признават явно, че основната причина за това да са 3D е само да натрупат повече пари и технологията всъщност е излишна за качеството на филма, при третия филм за Харолд и Кумар това е някак очевидно. Сякаш насилствено (за втори път пиша тази дума, изглежда ми допада) са набутани сцените, които да се възползват от 3D технологията. Може и без тях. Всъщност може да пропуснете и целия филм, който май е най-слабия от цялата поредица досега. Е, имаше си силните моменти: случилото се с Дядо Коледа, надрусаното бебе, залепналият член и кафето. Грозен хумор, но забавен. Най-силната част от филма, очаквано, бе обичайната за поредицата поява на Neil Patrick Harris в ролята на силно самоиронизираното си Аз. Смазах се от смях на гаврите му със собствената му хомосексуалност, с образа му на сваляч в HIMYM и предполагаемата му пристрастеност към дрогата. Палци горе! Не успях да открия тази част из сайтовете за видео обмен, така че си струва да погледнете целия филм само заради това. Велик NPH!

Пф... стига. Скоро пак, тъй като ако продължа ще стане мноооого дълъг пост. Трябваше поне и за "Sherlock Holmes: Game of Shadows" да напиша нещо, но ще остане за следващия път, заедно с предвидения за гледане "Tinker, Tailor, Soldier, Spy". И една малка Батман новина като за финал (някои може да я сметнат за спойлер, така че не е нужно да четете): някакво момиченце е признало в интервю, че в "The Dark Knight Rises" играе младата Talia Al-Ghul (дъщеря на Ras Al-Ghul, героят на Лиъм Нийсън от Batman Begins). Та изглежда, че все пак Талия ще е замесена в историята и за мое голямо удоволствие новият филм за Батман ще е по-отблизо свързан както с предния, така и с първия от трилогията на Нолан. Ох, нямам търпение вече...

И за финал, нещо свързано с темата: днес се навършват 4 години от смъртта на Хийт Леджър. Помня го сякаш беше вчера, когато Адриана ми писа в Skype, че "човекът на аватара ми е починал", тъй като тогава за аватар в скайп бях сложил негова снимка като The Joker. Дълбок поклон, за пореден път!

Препоръчани песни - Част 68

"That night you whispered like a ghost and you looked so shaken
You were so quiet and small and you tell me you wanted to be taken.
I just never think of you as the kind of girl who would say that.
And you suddenly seem like some faceless thing in my grasp,
Your eyes so wide, your face so low...
It's the face of someone I don't know.
"

Тези постове трябва да бъдат прекръстени на "Препоръчана музика" или "Препоръчан гърч", заради доста честата поява на dubstep тракове в тях през последните месеци. Този път, като за начало на новата година, няма да изневеря на тази нова тенденция, но ще има разнообразие в стиловете.

Започваме със свежото: "All I ever wanted" на The Airborne Toxic Event е лека alternative песничка, от онзи тип, който отбягвах доскоро, защото просто не можех да усетя агресия в тях. Обаче щом прослушах Panic at the Disco, вече трудно може да ме изненада нещо. Песента на TATE (велико съкращение, хохохо) има много силен текст, както може да се види горе. Дори за малко се поддадох на онова търсене на сходни точки с моя живот, което така люто оплюх преди време. От нея минаваме на "Sovngarde Song" на Miracle of Sound, която е... песен, посветена на игра, в случая тъй масовo обичания Skyrim. Представлява нещо като скандинавски/симфоничен метъл с капка епичност. Много ме радва, честно. Благодарностите отиват за Stranger-a, от чиито блог разбрах за нея. Щях да забравя да я препоръчам, но получих стрела в коляното. Знаете как е...

Завършваме частта с "нормални" песни с "Phoenix Down" на The Unguided (които имали нещо общо със Sonic Syndicate, които пък съм запомнил с врякането). Препоръча я В.Пенчев и аз пре-препоръчвам. Китари, барабани, някакъв пич пее, друг до него се дере като свиня пред заколение. Типичното. И сега да минем на по-hard: тракът на SELF-X е "metalstep", стил, който силно се надявам да се развива все повече и повече (щом KoRn опитаха има надежда). Другото нещо в dubstep насока е "Throne of Ravens" на Varien, чиито трак "Cloak and dagger" препоръчах наскоро. Това обаче е symphonic dubstep :D Стиловете и подстиловете в музиката винаги са ме обърквали прекалено много... толкова е по-леснo да я делиш на "приятна" и "неприятна".

ПЕСНИТЕ!:


Какво ми остава да кажа... Обичайното "приятно слушане"? Ами да, приятно слушане!

"Your face so twisted and your eyes are light.
I want to tell you I can save you when you cry at night
But I'd be lying...
Love is defying <3"

"Dexter" - Сезон 6

"I'm a father, I'm a son... and a serial killer."

Току що приключих шестия сезон на "Декстър" и съм все още силно повлиян от края му. Спокойно, спойлерите ще бъдат във втората част на поста. Като за начало ще говоря малко по-общо. Да започнем с това, че ако си мислите, че става дума за анимационната "Лаборатория на Декстър", то учтиво ще ви помоля да затворите браузъра си, да изключите компютъра, да излезете навън и да намерите най-оригиналния (и допадащ ви начин) да сложите край на безсмисления си живот. Мерси.

Сега нататък за тези, запознати с един от най-добрите съвременни сериали. След четвърти сезон лентата беше вдигната наистина високо и дори аз не бях убеден, че е възможно да се измисли нещо по-добро или поне също толкова добро, колкото нещата в него. Петият не ме разубеди. Имаше силни моменти, но дотам. Шестият обаче вдъхна нов живот на сериала или поне на силния ми интерес към него и дори се нареди на трето място в класацията ми:

Бировата класация за най-добри сезони на "Dexter":
1. Четвърти сезон (Trinity + най-шокиращият финал, който съм гледал някога)
2. Втори сезон (който е толкова високо най-вече заради Lila, която бе жената мечта, въпреки това, че беше побъркана. Или може би точно заради това...)
3. Шести сезон (причините са изброени долу)
4. Пети сезон (tick tick tick... имаше някакъв чар, но не особено запомнящ се)
5. Първи сезон (даде добър старт на сериала, но после нещата тръгнаха много по-добре)
6. Трети сезон (най-скучният антагонист, едва го изтърпях)

Та единствената причина за мен шести сезон да не е вторият най-добър в историята на сериала, е това, че заради Lila вторият сезон силно е заседнал там и трябва чудо, за да бъде изместен (каквото направи четвърти). Но все пак важното е, че ако все още не сте го изгледали (за шести говорим) трябва да го направите възможно най-скоро. Наистина добър сезон, заслужаващ гледането си. Причините? След картинката, като текста съдържа спойлери. Да четат само тези, които са го гледали, или тези, на които им е все тая... макар че вторите няма да разберат много.


РЕВЮ НА СЕЗОН ШЕСТ
(тук вече има спойлери)

Какво беше силното на този сезон? Да започнем с основния враг - The Doomsday Killer. До края на повратния епизод 9 нямах никаква идея, че Гелър е това, което се оказа - фантазия в главата на Травис. До този момент образът на Травис бе умерено интересен, най-вече с разкъсването си между добро и зло, несигурността му дали дейността "им" е нередна. Гелър сякаш имаше по-централна роля и макар да не впечатляваше с нищо, студеното му и спокойно присъствие беше creepy enough. И след това дойде големият обрат и Травис се изяви малко по-добре в ролята на малкото религиозно психопатче, тръгнало да слага край на света. Само прекалено невинното му излъчване ми пречеше да го възприема като солидна заплаха, но има логика един силно вярващ да изглежда толкова спретнат и подреден. Основната сила на Doomsday Killer-a обаче бяха изключително оригиналните убийства. "Какво ще е следващото" ефекта го имаше. GG за което.

Друга силна черта на сезона дойде от цялата тази религиозна основа, която историята имаше. Религията бе нещо, с което Декстър не се бе сблъсквал досега и ми беше интересно да наблюдавам как се лута между "светлината" и "мрака" в себе си. Появата на Руди в главата му и тоталното изтрещяване по средата на сезона внесоха малко свежест (и бяха сериозно намигване към първи сезон), но някак дойдоха претупано. Самият Декстър през целият сезон беше много несигурен в себе си и може би най-непредпазлив от когато и да било. Пресен в главата ми пример бе, когато в края на 9-ти епизод тръгна да търси Гелър в тайника на църквата без въобще да се замисли, че щом Травис е проснат, Гелър няма как да сложи масата над вратичката на тайника. Много глуповат момент, силно ме издразни.

Трета силна страна бяха развиващите се взаимоотношения между героите. Дебра приключи с Куин доста ударно, това беше може би сезона с най-важната и най-интересна роля за нея с всичко, което й се струпа на главата. Пропадането на Куин и отношенията му с Батиста доведе до доста забавни моменти. Масука също си имаше своите моменти, макар че не съм доволен от асистентите му. Искрено се надявах късокосата блондинка от Heroes да се задържи за целия сезон (и считах, че има нещо сбъркано в нея), но за съжаление я махнаха прекалено рано, за да я заменят със смотания гейм-дизайнер Луис. Надуших, че нещо не е наред с копелето още от първите сцени с него. После се убедих. Дадоха заявка историята с неговата мания да бъде продължена в седми сезон, но честно казано се надявам това да не е основната история. Просто... нито той ми е толкова интересен, нито ми се струва грабващо като идея. Покрай него обаче се намери място и за Джейми. Новите попълнения в каста бяха някак на място. Дори Андерсън, макар и с малка роля, може да е интересен занапред. Брат Сам също имаше стабилна и важна до средата на сезона роля, но в самия му край всичките сцени с него изглеждат някак излишни и безполезни. При това актьорът се справи добре.

Доста неща могат да се доразвият в сезон седем, беше им дадена основа, особено в края на този сезон. Седем сезона се чудим дали Деб най-накрая ще разбере и това се случи, когато лично аз най-малко очаквах. Оооо, забравих да спомена друго нещо, което предвидих доста рано в сезона: чувствата на Деб спрямо братчето й. И преди съм се замислял за тази възможност (не питайте защо мисля за такива неща), но този път нещата станаха още по-сериозни, което се връзва перфектно с края на сезона. А и имайки предвид, че в реалния живот са женени нещата просто се навързаха доста забавно. Доволен съм по този въпрос, въпреки че може би самото осъзнаване на Дебра стана малко набързо.

И отново обобщавам: много силен и интересен сезон, лично за мен. Изгледах го за около седмица, като след края на девети епизод нямаше как да не изгледам останалите 3 един след друг. Чакаме сезон седем :)

Супер забавна пародия на Hellsing - Abridged Episodes

По принцип Hellsing е аниме, разказващо за вампира Алукард, притежател на интересни оръжия и садистично чувство за хумор, и принудителната му работа в организацията Hellsing. Но тук нямам намерение да говоря за анимето, тъй като най-вероятно само хората, които вече са фенове, ще си направят труда да изгледат клиповете долу. Но ако останалите пропуснат, ще направят грешка: двата клипа долу са доста различни от самото аниме, макар и правени с кадри от него.

А за какво точно става дума? "Hellsing Ultimate Abridged" е нещо като 10 минутна пародия, направена с монтаж на сцени от анимето, и изцяло нов, свръх идиотски и свръх забавен (Внимание: забавно по моите критерии!) дублаж. Алукард е с едно още по-изродско чувство за хумор, репликите между героите са уникално силни ("Bitch, I eat people!"), самите герои са с доста интересни промени по тях (акцентът на отец Андерсън в първото клипче, например). Абе... гледайте го! Не знам как да ви убедя, трябва просто да му дадете шанс. Аз се хилих като идиот и на двата клипа. Но е ясно, че имам доста черно и странно чувство за хумор. Пробвайте.

Последен опит за надъхване: първи епизод започва с убийството на Едуард и Бела (знаете кои и откъде). Голяма гавра. I love it!



Предполагам сте ги изгледали вече или сте опитали и не са ви допаднали. За съжаление на харесалите го трябва да ви информирам, че разликата в направата на първия и втория епизод е около една година. Следователно може би можем да очакваме трети епизод чак около Хелоуин тази година. А, по дяволите, след Freeman's Mind това е най-забавното fan made нещо, което съм гледал.

И, разбира се, големи благодарности на Тошо, който ми препоръча Abridged сериите. Жив и здрав!

PS (Тъй като знаете, че ги обичам):
*knock-knock*
Edward Cullen: Who's there?
Alucard: Oh, you know! *прострелва го неколкократно* A real fucking vampire!

Ахаеахеахехаеха!

Епичен/симфоничен dubstep

Поредната дивотия, но зарибява. Епични track-ове слушам от хлапе, даже съм теглил гигабайти с трейлър музика, заради героичното надъхване, което дава. Идеята за комбинация с dubstep звучи малко... странно, но резултатът е повече от поносим. Даже приятен. Харесва ми. Но не всеки ще го хареса.

И, разбира се, този Varien, също като Травестилекс, изглежда така, че ако Пича го види ще изпита силно желание да го пребие на мига. А Пичът по принцип е изключително кротък, спокоен и разбран човек. Правете си сметка. И приятно слушане!

Нищо конкретно 1

Джонатан Дейвис си пее някакви неща, докато останалите пичове от KoRn забиват на китарите и барабаните си, а бедният Травестилекс, който става все по-популярен по скромните ми наблюдения, се опитва да допринесе с нещо към музиката им, пускайки рандъм звуци, създадени въз основа на собствените му робо-хентай фантазии. Да, звучи "Narcissistic Cannibal", за да акомпанира един нарцистичен канибал в писането.
Наложи ми се да стана от леглото и да седна на масата в китната ми стая в общежитието, защото поради разположението на буксите за интернет, електрическите контакти и другите ел. уреди е невъзможно да се възползвам от комбинацията "интернет + включено зарядно". Така че тази седмица ще се наложи да редувам едното с другото. Всичко по реда си. Важното е, драги объркани читатели, че вече имам възможност да пиша всеки ден и единственото ми оправдание за празнотата на блога оттук нататък ще са собственият ми мързел или, в по-приемливия вариант, липсата на идеи и вдъхновение.

И това ме подсеща за единственото нещо, което май си струва да се разкаже. Да речем, че имах възможност да получа 110 дни безплатен мобилен интернет от мобилния оператор, на който съм абонат (като тази възможност не дойде от настоящия ми договор, а от нещо друго). Реших да се възползвам от офертата, като естествено идеята е да го ползвам докато изтече безплатния период, след което да върна USB stick-a, тъй като нямам намерение да сключвам още един договор с тези хора. НО! Оказа се, че на мое име от края на 2010 г. има още един, трети телефонен номер, който в момента е спрян заради неплатена сметка от 10 лв. от юли миналата година. И заради тези 10 лв. не мога да се възползвам от офертата за 110-те дни безплатен интернет, поне докато не оправя ситуацията около номера, т.е. да го разкарам. И трябва да го направя в рамките на три дни, иначе възможността изчезва. В цялата ситуация нямаше да има нещо кой знае колко странно, ако знаех откъде, по дяволите, се е пръкнал този номер. А аз нямам никаква идея. И още по-кофтито е, че цифрите в този тайнствен номер са по-готини и лесни за запомняне от моя собствен. ХА! Да се занимавам с такива глупости не ми е любимото занимание, но какво да се прави... ще се наложи, ако не за интернета (защото WiFi вече има къде ли не), то поне, за да махна това позорно петно от името си. Но повече ме дразни това, че изобщо не си спомням нищо около активирането на този номер. Може би съм почнал прогресивно да оглупявам, но не след 80-тата си година, например, а след 20-тата...

Naaaah. I'm awesome. Не аз не го помня, а просто е грешка в Матрицата. Тук е уместно тези от вас, които имат качествено чувство за хумор, да си помислят "Ти си грешка в Матрицата, пич.". Направихте го? ОК. gg wp.

Та да... "Уейк уийк уапнах" се (яд ме е, че не всички влизащи в блога са запознати с малоумния хумор, който витае между мен и познатите ми) и ми се пише. Много ми се пише. За какво ли не. И ще пиша, пък вие ако искате четете.

Роденият да бъде. Out.

PS: Отново на леглото, защото както умните от вас се досещат, този пост трудно ще бъде публикуван офлайн. Ах, как се изкушавам да поспя... но не. Излизам. Време е за поливане.
PS2: Доста постове "Нищо конкретно" ще има тази година, усещам.

Първият пост за 2012-та

Време беше за първият пост за годината. Доста затормозен бях от това какво точно да напиша, за да дам началото на новата година и за самия блог. То не бяха идеи за пост за кеч, за музика, за филмите, които гледах в последно време. Все разсъждения по един глупав и не особено важен въпрос. Номерът е да почувстваш, че ти се пише, да седнеш и да оставиш мозъка да направлява пръстите ти в написването на първото нещо, което ти дойде наум. Така съм писал някои от най-интересни и забавни неща в блога, така са се получавали и някои от най-глупавите и безсмислени постове. Всичко е въпрос на шанс.

Както си личи от заглавната страница, и в края на 2011-та година нямаше финален пост за годината, в който да пожелавам разни неща от рода на здраве, щастие, късмет, тройка, по-лек махмурлук и т.н. Имах намерение да напиша такъв, но отново (ей, тази неувереност) не бях сигурен какво точно да напиша в него. Не виждах (и продължавам да не виждам) никакъв смисъл от това да пожелавам на вас, читателите, подобни неща. Много хора са ви ги пожелали и без това, а и каква разлика няколко насилено мили думи ще направят в животите ви, които се направляват почти изцяло от самите вас, а не от хорските пожелания? Yeap, никаква. Реших, че е безсмислено и да ви пожелавам приятно посрещане на новата година. Сега мога:

1. ...да постъпя адски прямо и да ви кажа, че изобщо не ми дреме как сте прекарали Нова година.
2. ...да съм малко по-умерен и във връзка с горния аргумент да кажа, че не моето пожелание щеше да направи посрещането на 2012-та приятно за вас, а самите вие и компанията, в която сте били.

Аз лично прекарах страхотно новогодишната нощ (макар че предполагам не се интересувате... напълно ви разбирам). Опитите ми като един истински forever alone guy от време на време да "избухвам" вкъщи и да "танцувам" на dubstep се оказаха от полза и имах възможността да приложа "таланта" си пред публика за свое голямо удоволствие. Бедната публика, indeed. Добре поне, че не обърнаха голямо внимание на гърчовете ми. Хубаво е един ден фактът, че не си кой знае колко добър танцьор и нямаш някакво страхотно чувство за ритъм (като това е под въпрос, между другото) да се окаже от полза, след като си започнал да слушаш едно свръхнеритмично подобие на музика, съставено от заводски шум и звуци на оргазмоизпитващи роботи.

Та 2012-та дойде, след едва дванайсетина месеца чакам голямото шоу (сътресения на пазарите, масова паники, групови самоубийства). Човешките същества винаги могат да те учудят по всякакъв начин със странните си вярвания и идеи. Някои дори се мислят за богове, което е тоооооолкова нелепо, райт? Хахахаха. Малко самоирония от време на време се отразява освежаващо на божествената ми същност. И тъй като (естествено) заговорих пак за себе си, позволете ми да вметна едно свое наблюдение, което преди малко отбелязах в Facebook:

"Сутринта Гацева много правилно отбеляза един интересен факт: в последния епизод на "Supernatural" бирата на Дийн изчезва от бутилката му. Както някои от вас би трябвало да знаят, преди седмица-две написах една пародия ("Свръхнатурално II: Духът от бутилката"), в която имаше лек подобен елемент. Пророк ли съм или да?

Всъщност истината е, че миналата година ме взеха на работа като сценарист на шоуто и това е една от основните причини седмият сезон да се върне към корените си и да е толкова приятен. Благодарете на мен, че Дийн отново се държи като badass, а не като малка ревлива кучка.

PS: Момиченцето от епизода, Криси, има rapeable потенциал в себе си, който до две-три години може би ще се развие. Но наистина е лоша актриса.
PS 2: Дори не знам защо се замислям за неща като горното."

Ако сте фенове вече знаете, че сте ми длъжници. Ако не сте едва ли ще схванете нещо от горните редове. Просто държа да ги има и тук, а не да се загубят в плеядата от неща, които публикувам в тъй обичаната/мразена социална мрежа. По-добре да се загубят сред огромното количество текст тук.

И ето така започва 2012-та. С хвърчаща от едно място на друго мисъл, слаб хумор и много чар, скрит в човека, пишещ тези редове, който не може да достигне до вас поради задочната ни и в голяма степен едностранна връзка. Четете, ако ви се чете. За предпочитане не толкова блога ми, колкото книги. Масово днешните хора имат нужда от това. Завърших поста с един добър, подтикващ към интелектуални занимания съвет. Доволен съм. Край.

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...