Първият пост за 2012-та

Време беше за първият пост за годината. Доста затормозен бях от това какво точно да напиша, за да дам началото на новата година и за самия блог. То не бяха идеи за пост за кеч, за музика, за филмите, които гледах в последно време. Все разсъждения по един глупав и не особено важен въпрос. Номерът е да почувстваш, че ти се пише, да седнеш и да оставиш мозъка да направлява пръстите ти в написването на първото нещо, което ти дойде наум. Така съм писал някои от най-интересни и забавни неща в блога, така са се получавали и някои от най-глупавите и безсмислени постове. Всичко е въпрос на шанс.

Както си личи от заглавната страница, и в края на 2011-та година нямаше финален пост за годината, в който да пожелавам разни неща от рода на здраве, щастие, късмет, тройка, по-лек махмурлук и т.н. Имах намерение да напиша такъв, но отново (ей, тази неувереност) не бях сигурен какво точно да напиша в него. Не виждах (и продължавам да не виждам) никакъв смисъл от това да пожелавам на вас, читателите, подобни неща. Много хора са ви ги пожелали и без това, а и каква разлика няколко насилено мили думи ще направят в животите ви, които се направляват почти изцяло от самите вас, а не от хорските пожелания? Yeap, никаква. Реших, че е безсмислено и да ви пожелавам приятно посрещане на новата година. Сега мога:

1. ...да постъпя адски прямо и да ви кажа, че изобщо не ми дреме как сте прекарали Нова година.
2. ...да съм малко по-умерен и във връзка с горния аргумент да кажа, че не моето пожелание щеше да направи посрещането на 2012-та приятно за вас, а самите вие и компанията, в която сте били.

Аз лично прекарах страхотно новогодишната нощ (макар че предполагам не се интересувате... напълно ви разбирам). Опитите ми като един истински forever alone guy от време на време да "избухвам" вкъщи и да "танцувам" на dubstep се оказаха от полза и имах възможността да приложа "таланта" си пред публика за свое голямо удоволствие. Бедната публика, indeed. Добре поне, че не обърнаха голямо внимание на гърчовете ми. Хубаво е един ден фактът, че не си кой знае колко добър танцьор и нямаш някакво страхотно чувство за ритъм (като това е под въпрос, между другото) да се окаже от полза, след като си започнал да слушаш едно свръхнеритмично подобие на музика, съставено от заводски шум и звуци на оргазмоизпитващи роботи.

Та 2012-та дойде, след едва дванайсетина месеца чакам голямото шоу (сътресения на пазарите, масова паники, групови самоубийства). Човешките същества винаги могат да те учудят по всякакъв начин със странните си вярвания и идеи. Някои дори се мислят за богове, което е тоооооолкова нелепо, райт? Хахахаха. Малко самоирония от време на време се отразява освежаващо на божествената ми същност. И тъй като (естествено) заговорих пак за себе си, позволете ми да вметна едно свое наблюдение, което преди малко отбелязах в Facebook:

"Сутринта Гацева много правилно отбеляза един интересен факт: в последния епизод на "Supernatural" бирата на Дийн изчезва от бутилката му. Както някои от вас би трябвало да знаят, преди седмица-две написах една пародия ("Свръхнатурално II: Духът от бутилката"), в която имаше лек подобен елемент. Пророк ли съм или да?

Всъщност истината е, че миналата година ме взеха на работа като сценарист на шоуто и това е една от основните причини седмият сезон да се върне към корените си и да е толкова приятен. Благодарете на мен, че Дийн отново се държи като badass, а не като малка ревлива кучка.

PS: Момиченцето от епизода, Криси, има rapeable потенциал в себе си, който до две-три години може би ще се развие. Но наистина е лоша актриса.
PS 2: Дори не знам защо се замислям за неща като горното."

Ако сте фенове вече знаете, че сте ми длъжници. Ако не сте едва ли ще схванете нещо от горните редове. Просто държа да ги има и тук, а не да се загубят в плеядата от неща, които публикувам в тъй обичаната/мразена социална мрежа. По-добре да се загубят сред огромното количество текст тук.

И ето така започва 2012-та. С хвърчаща от едно място на друго мисъл, слаб хумор и много чар, скрит в човека, пишещ тези редове, който не може да достигне до вас поради задочната ни и в голяма степен едностранна връзка. Четете, ако ви се чете. За предпочитане не толкова блога ми, колкото книги. Масово днешните хора имат нужда от това. Завърших поста с един добър, подтикващ към интелектуални занимания съвет. Доволен съм. Край.

1 коментар:

  1. Хех, животно си! Колкото и бръщолевения да имаше в поста, завърши го с точните думи - неочаквани разбира се :D

    ОтговорИзтриване

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...