Препоръчани песни - Част 72

Този път започваме с един alternative кавър на Set Fire to the Rain. Не разбирам защо хората толкова са луднали по Адел. Окей, има яки текстове, як глас, музиката й е приятна... хм, да, сега като го написах вече разбирам защо, но просто това не е моят стил и не е нещо, което да мога слушам постоянно. Виж, когато някой, като тези супер талантливи пичове от Take The Seven, направи мега силен жица кавър на нейна песен, започвам да слушам кавъра с кеф. Така става в този случай. Хората около мен с право се оплакват от две неща: това колко често врякам тази песен (защото моето не е пеене...) и това колко често wubwubwub-вам някой случаен дъбстепец. Слушайте!

Другото в "плейлиста" днес са една песничка на Powerman 5000; песента на Framing Hanley "Ти Тъпо Момиче", която май ще си остане единствената тяхна песен, която харесвам; "Keine Lust" на Рамщайн огромна част от вас най-вероятно я знаят, но през последните две седмици я въртя доста, защо да не сетя и вас? Бедни пълнички хора... Кльощавелко е с вас! *комфортингхъг* Ииии приключваме с музиката на младите - dubstep ремикс на песен на Rita Ora. Рита главите на 'ора, не самите 'ора. Благодарение на BiZ-ето, тъй като аз не следя какво излиза. Хах.

Хайде... приятно слушане!


И сега, специално за всички фенки, опитът ми да изпея "I set fire to the rain" миналата седмица. Да се има предвид, че: 1. Бях се драл на няколко метъл парчета преди това и нямам глас. 2. Умишлено не си давам много зор, за да не ви шашкам. Хехехе. Have fun докато не съм решил да махна видеото ;) :D


ПОДПАЛВАМ ОГЪНЯ!

WrestleMania 28 - Мнение, прогнози, надежди (Част втора)

Втората част на прегледа ми за Мания 28 започва с това, че като цяло WWE се постараха доста с това събитие - представят цели 3 dream мача (поне за мен), един приятен undercard (макар че колкото и да е нагло от моя страна ще кажа "Можеше и по-добре") и определено успяха да създадат една адски нажежена атмосфера преди най-голямото си шоу за годината. Бруталното използване на социалните мрежи и YouTube (в петък homepage-а ще е посветен на Сина-Скалата, което е... много) още повече допринася за това за събитието да се говори и пише много. Но в крайна сметка важното остават мачовете. За това: част втора...


HELL IN A CELL (SPECIAL REFEREE: SHAWN MICHAELS):
THE UNDERTAKER VS. TRIPLE H

Миналата година бях противник на идеята Хънтър за втори път след WrestleMania X-7 да има мач срещу Тейкър. С билда около мачa, а и със самия мач, който бе най-доброто нещо на миналата Мания, мнението ми тотално се промени. Тази година отново бях против това двамата да имат втори пореден и трети общо мач на Мания, но... отново с билда мнението ми се промени. Страхотно развита вражда. Адски много психология и логика в думите и на двамата, а появата и замесването на Майкълс бе също супер логично и страхотно решение, което вкара още повече драма в и без това напрегнатата за всеки Тейкър фен ситуация. Коя обаче бе истинската изненада? HIAC. Наистина не очаквах мачът да е в Адска клетка, а се връзва страхотно, имайки предвид историята и на тримата в този тип мачове. Винаги съм твърдял, че феновете на Тейкър винаги ще треперим за стрийка, дори "заплахата" да е Зак Райдър или Йоши Татсу. Стрийкът е едно от легендарните неща в историята на компанията и никога, ама никога не трябва да свършва. Има ли интрига тази година? Има. Защо? Защото за втора поредна година Тейкър се изправя срещу същия опонент, който миналата година беше буквално на косъм (сърцето ми спря при Tombstone-a, да) от победа. Защото всички сме чували за егото на Хънтър. Защото вкарването на Майкълс направи нещата още по-трудни за прогнозиране. Защото е Мания и защото в мача е заложен стрийка. Без съмнение ОГРОМЕН мач. Ще съм адски изнервен докато го гледам. Прогнози ме е страх да правя. Ясно е, че искам Тейкър да бие. Трибуквен за трибуквения.

WORLD HEAVYWEIGHT CHAMPIONSHIP: DANIEL BRYAN (c) VS. SHEAMUS

Тук имаме проблем. За съжаление, от моята гледна точка, това е най-слабо билднатият мач след този с дивите. Причината е, че така и не се намери допирна точка между двамата, нещо, за което да има смисъл да враждуват. Дори титлата стои заложена така, някак помежду другото. Браян има страхотна история с AJ, но Шеймъс така и не стана активен участник в тази история. Шеймъс пък от месеци маже ли, маже, но това не е достатъчно. WWE опитаха с няколко неща, за които уж двамата да спорят, но те изглеждаха несериозни. Най-големият проблем обаче бе, че вместо да имат повече сегменти и мачове заедно, те бяха замесвани с трети лица, в някакви мини-конфликти за по седмица-две или просто във filler-мачове. Остава поне надеждата да направят един по-тежък, физически мач, който да се опита да изпъкне в този напомпан кард. Много ми се иска Браян да запази, заслужава го след огромната промяна през последните месеци, но най-вероятно Шеймъс ще си тръгне със златото. При малко по-различно развитие можеше и да съм доволен от това, но не и сега.

IC CHAMPIONSHIP: CODY RHODES (c) VS. BIG SHOW

От всички SD вражди тази бе развита най-добре. Билдът започна още преди Elimination Chamber, клиповете на Коуди бяха интересна идея, а и самите факти, които той посочва, дават една стабилна основа на мача. Ще успее ли Шоу да запише 1 на 1 победа на Мания или за пореден път ще се провали? Въпрос, за който взе да ми пука в последно време. Личното ми мнение е, че Коуди има много по-голяма нужда и полза от победа тук, но не мога да заложа твърдо на него. Най-доволен съм обаче, че след толкова години най-накрая имаме добре билднат мач за ИК титлата на Мания (този от 25 изобщо не го броя). Дано поне им дадат повечко време, а не бъде пак някое 30 секундна гавра, защото това определено ще е голям минус за цялото ППВ.

KANE VS. RANDY ORTON

Хех. И на двамата симпатизирам, но е факт, че тази история дойде малко от нищото, макар и да получи някакво средно като качество обяснение. Факт е обаче, че не се случи почти нищо. Кейн започна да напада Ортън, Ортън започна да му отвръща, чухме ги да си говорят веднъж, за да се разберат за какво се нападат, след което продължиха с атаките. И дотам. И все пак ми е някак по-интересно от Браян-Шеймъс, а донякъде и WWE май му обръщаха повече внимание. Нямам проблем с победа на когото и да е от двамата, но най-вероятно Ортън си тръгва победител тук.

ЗА ФИНАЛ: Три dream мача за мен, интересен мач за ИК титлата, сблъсък на лични фаворити, много добре билднат отборен мач за кулминация на конфликта между главните мениджъри, надявам се един приличен въргал за световна титла и, разбира се, тотална помия при дивите. Плюсовете и нещата, от които съм доволен, са много повече от нещата, за които мога да се оплача. За втори път - "можеше и по-добре". Това можем да го казваме винаги, но в случая важното е, че можеше само малко по-добре. И в момента тазгодишната Мания е адски напомпана и съм надъхан за нея почти толкова, колкото за факта, че на следващия ден ставам на 22. YES! YES! YES! Хубавите събития се случват накуп, да. На феновете - приятно гледане и много приятни емоции! Ако фаворитите ви не отговарят на моите - дано паднат. На хората, които не се интересуват от кеч - защо, по дяволите, четохте този пост?

1 АПРИЛ - BOOTS 2 ASSES!

WrestleMania 28 - Мнение, прогнози, надежди (Част първа)

След 10-дневно затишие е време блогът да бъде понапълнен с мнението ми за WrestleMania 28, разделено в два обширни поста. Планирам това чудо повече от месец, като трябваше да е на две части - една преди 3 седмици и една малко преди Мания, но впоследствие реших, че е най-добре да изчакам до след последния RAW. Е, той мина и сега е време за мнения за мачовете, билда и може би желания и прогнози. Фенове, фенки и фенчета, представям ви част първа...


THE ROCK VS. JOHN CENA

Мачът, обявен преди повече от година и без съмнение най-чаканото нещо на тази Мания за много хора, включително и мен. Да започнем с основното: мразя Сина. Не ми дреме що за човек е, що за професионалист е и колко се раздава за компанията. Аз съм фен и искам докато гледам WWE да се забавлявам и да ми е приятно. Сина от години не ме забавлява и присъствието, мачовете и победите му по-скоро ме дразнят, нищо, че WWE усилено се опитват да го задържат face. От друга страна в годините, когато започнах да гледам кеч, Скалата беше на върха, вече започваше с постепенното прекратяване на активната си кариера за сметка на киното, но винаги, независимо дали фейс или хийл, ми е бил интересен и забавен. Очевидно е кой предпочитам да излезе победител от мега-сблъсъка им, да? Самият билд за мача бе малко по-особен, защото не знаехме какво да очакваме от мач, обявен година преди да се състои. WWE подходиха по-леко - няколко сегмента през миналата година, един отборен мач на PPV през ноември и след това чак в началото на март нещата набраха инерция с поредица от сегменти, караници и лошо гледане. Но никакъв физически контакт до самата Мания. Дали това бе добро решение? Може би да. Запазва се интереса към това, че двамата ще си разменят удари чак на Мания, но от друга страна няколко шамара щяха още повече да нажежат обстановката. Трябва да се признае едно - WWE и Сина с подхода към враждата и няколко логични аргумента успяха да обърнат част от феновете в подкрепа на Сина, което може би е по-добре от варианта предполагаем фейс като него да бъде брутално освиркан за сметка на Скалата. Моето мнение обаче остава твърдо. Не ми пука, че Скалата снима филми, не ми пука колко пъти в годината ще се появява, стига да го прави и да е интересен, но ми пука за това, че ми е писнало да гледам физиономията на Сина, писнало ми е да го гледам в главни мачове и ми е писнало да го виждам със световна титла на рамо. Boots 2 fruitty pebbles' asses, благодаря!

WWE CHAMPIONSHIP: CM PUNK (c) VS. CHRIS JERICHO

Вражда, която можеше да се развие по много различни начини. WWE избраха един - някой го харесват, други не. Малко преди Мания аз съм на една средна позиция. Хареса ми, че не се случваха очакваните неща - Джерико нито спечели Royal Rumble, нито си тръгна от Elimination Chamber като шампион и въпреки това все още изглежда като достоен претендент за титлата на Мания. Хареса ми и как през последните три седмици извъртяха нещата така, че Джерико да започне да поставя под съмнение не само образа, но и самата личност на Пънк, както и да посяга на честта на семейството му с доста силни думи. Хубаво е, когато в кеч-вражда има повече психология и малка щипка реализъм. Хитрият Джерико и озлобеният до побърканост Пънк определено правят историята интересна и успяха да ме накарат да чакам мача им с нетърпение (не, че нямаше да го очаквам и ако просто го бяха обявили и не ги бях виждал на екран до Мания). Какво не ми харесва обаче? Липсата на физическа конфронтация. Двамата имаха много малко отборни мачове един срещу друг, не видяхме достатъчно сбивания и подли атаки от страна на Джерико. Цялото напрежение, насъбрало се в Пънк можеше да бъде използвано в последният RAW, но и тук WWE решиха да забавят нещата за Мания. Това не ми харесва. Тази вражда трябваше да е с една идея по-физическа. Предположения и позиция? Победа и защита на Пънк. Най-накрая се превърна в едно от главните лица на компанията и победа на Мания ще го затвърди там. А ако враждата продължи и след това ще съм много доволен.

Divas Tag Team Match: Beth Phoenix/Eve vs. Kelly Kelly/Maria Menounos
 
Още като усетих, че подобен мач може да стане реалност бях най-малкото разочарован. Като за начало - коя е Мария Менунос или както там се произнася шибаното й име? Някаква ТВ водеща, тотално непозната в по-голямата част от света (а и в Щатите май не е нещо повече от B type celebrity). Защо получава мач на Мания? Колко допълнителни продажби ще донесе на ППВ-то? Кой се интересува от мач с нейно участие? Все въпроси с доста неприятен отговор според мен. Дивите се нуждаеха от мач за и без това не особено престижната си титла. Бет можеше да направи един приличен мач за титлата с Ийв и Кели, след като Карма не успя да се върне навреме. Но не - вместо това получаваме един random tag мач, чийто билд, и това е едно от най-лошите неща на тазгодишната Мания, бе никакъв. Ийв и Кели започнаха да се карат, Бет се намеси с оплаквания за онази Менунос, обявиха отборния мач и... дотам. Тя дори няма поява на RAW, защото участва в Dancing in the stars. Чух, че си била счупила ребро. Всичките да ги счупи до неделя! Тъкмо ще отменят мача или поне ще го направят така желания от мен троен мач. Да, пак без особен билд, но по-добре от тази помия.

TEAM JOHNNY VS. TEAM TEDDY (6-ON-6 TAG TEAM MATCH)

От всички не чак толкова важни мачове на Мания (важните за мен са HIAC, Rock-Cena и Jericho-Punk) този мач получи най-стабилен билд. Не ми харесва фактът, че е отборен обаче. Според мен щеше да е по-добре да е 1 на 1 мач с представители на Лонг и Лауринатис, а не в него да се наблъскват знайни и незнайни индивиди, само за да имат мач на Мания. А и ако беше 1 на 1 щяха да останат хора за MITB. Въпреки това обаче самото развитие на ситуацията с отборите ми хареса доста - имаше мачове между членовете, появяваха се нови членове шоу след шоу и като цяло имаше движение. Но да погледнем отборите - от страна на Team Johnny имаме Дейвид Отунга (с доста приличен пуш през последния месец), Марк Хенри (тотално доминиращ всекиго), Долф Зиглър и Джак Суагър (една приятна комбинация, като Зиглър е едно от най-добрите неща за гледане през последните месеци), Дрю Макентайър (който за съжаление замени все още контузения Крисчън, но поне имаше някаква история около него с уволнението му, така че не се оплаквам) и за финал - Миз (вдигна адски много врява за това, че няма мач на Мания и мисля, че точно той ще вземе победата, за да сложи край на серията си от загуби). Доста приятен и качествен отбор като цяло. От другата страна, тази на Лонг, имаме Сантино Марела (адски over, също получава стабилен пуш и вече го възприемам с една идея по-сериозно), R-Truth и Кофи Кингстън (също приятен отбор, но без шанс да стане нещо повече от тях), Зак Райдър (мега адски over, но тотално убиха инерцията му през последните два месеца), The Great Khali (който отдавна трябваше да бъде уволнен и е болка за гледане) и Букър Ти (който в момента е... коментатор, мамка му!). Т.е. от едната страна имаме няколко световни шампиона и хора с потенциал и занапред, имали истории покрай имената си наскоро, а от другата - едно средно ниво кечисти, който са получавали от минимално до никакво внимание в последно време. Определено съотношението е кофти и ситуацията ще се влоши ако WWE решат да дадат победата на Team Long. Теди Лонг ми е една противна личност. Тъпият му танц, тъпата му усмивка, скучното му "управление". Да върви по дяволите, предпочитам Big Johnny да ме тормози два пъти в седмицата като хийл, отколкото да мразя уж добричкия GM. Твърдо ЗА победа на Team Johnny съм, тъй като не само, че шоутата ще спечелят от това да имат свеж образ със силно присъствие като него за GM, но и хората в неговия отбор повече имат нужда от победа на Мания, за да продължат да вървят нагоре. Залагам на туш от страна на Миз. А още по-добре от Зиглър. А дано!

ПЕСНИТЕ: ОК, разбирам, че за последните Мании WWE се обръщат към по-популярен тип музика. "Invincible" на онова Еминем-wannabe Machine Gun Kelly е доста приятна песничка и ми допада като theme song. Двете песни на Flo Rida са някакви доста големи хитове в момента, създават едно такова... по-фестивално, парти настроение, затова и тях преживявам. Но Мадона? Damn! Единственото метъл парче е старо такова ("Memory Remains" на Metallica). Нямаше да е лошо и да има едно ново metal/alternative парче, специално за Мания, особено при условие, че имаме цели 5 theme song-а на събитието. Догодина - dubstep! И без това вече ползват "Cinema" на Benny Benassi и Skrillex за рекламата на WWE Network.

За днес толкова. Утре и останалите четири мача, както и обобщеното ми мнение за турнира. Дотогава: #boots2asses . Да бе, ползвайте Twitter. Забавно е. 'Айде, wubwubwubye.

Как "избухна" Пазарджик (видео)

Хъхъхъ! Кратко видео от центъра на гр.Пазарджик, тъй като случайно станах свидетел на мега масовия протест, който във Facebook бе под название "ИЗБУХВАМЕ!". Избухвате, да.


Diablo III излиза на 15 май

YES! YES! YES! YES! YES! YES! YES! YES! YES! YES!


15 март, въпреки цялата си (ми) мързеливост, изглежда е ден за приятни новини, които да ме правят доста щастлив. След като по-рано днес стана ясно, че KoRn ще са на тазгодишния Spirit of Burgas (което ме прави почти сигурен посетител), преди няколко минути разбрах нещо много по-важно - Diablo III, продължението на един от любимите ми начини за губене на време, ще излезе на пазара на 15 май, т.е. след едва два месеца. След 12 години два месеца са нищо. Тъкмо си подсигурих стипендии в началото на седмицата... хах!

Честито на всички фенове, точим брадвите и чакаме 15-ти!

Книги: "Отмъщението на Монца" от Джо Абъркромби

Няма да крия, че вече съм голям фен на Абъркромби. Мисля, че поста за трилогията "Първият закон" отпреди няколко седмици в голяма степен показа това. Сега обаче ще ви разкажа накратко за първия самостоятелен роман на младия автор, развиващ се в същата вселена (Кръгa на света) и притежаващ култовата атмосфера и очарование на първите три книги. Скъпи читатели, горещо препоръчаната "Отмъщението на Монца":


Като за начало е важно да обърна внимание на историята, за да знаете, аджеба, за какво иде реч. Ще се опитам да перерфразирам текста, който може да откриете на задната корица на книгата или във всеки онлайн каталог:

Монцаро Муркато е капитан-генерал на армия от наемници, върши работата си добре и печели още по-добре. Обстоятелствата обаче се нареждат така, че тя е предадена и оставена добре. Сякаш като по чудо оцелява, макар вече да не е същия човек като преди. Жадна за отмъщение, Монца събира една разноцветна група от майстор-отровител, вманиачен по числата убиец, северняк, опитващ се да бъде по-добър човек, и други. Целта на групата - всеки един от хората, предали Муркато, да бъде убит. Започва пътуване из всички големи градове на Стирия за изпълняване на тази цел, но в живота нещата рядко вървят по план...

Надявам се, че е добре. Не прекалено сухо, а и неиздаващо кой знае колко от историята. Както казах - горе-долу същия текст го има отзад на корицата и във всеки сайт, от който може да закупите книгата. Знам - резюмето на историята не изглежда особено впечатляващо. Спомням си как преди година, може би и повече, с бившата ми приятелка се озовахме в една голяма книжарница в Пловдив и докато разглеждах книгите във фентъзи раздела попаднах на "Монца" (както ще я наричаме накратко). Тогава не бях запознат с творчеството и стила на Абъркромби, а и не ми допадна идеята да чета нещо с главен герой жена, и, естествено, я подминах. След "Първият закон" обаче нямаше как да се случи отново. В "Монца" нещата изобщо не се развиват така, както бихте очаквали. Случват се постоянни изненади, обрати, появи на нови и стари лица и очакваната схема "група хора убива безпроблемно друга група хора един по един" просто я няма, така че не се тревожете, че ще ви доскучее, че ще може да предположите какво ще стане или действието ще е монотонно. Абъркромби знае как да създава малки мини-истории, да използва миналото на героите, да изгражда отношения между тях, което обогатява книгата и я прави наистина добро четиво. Но нека се върна на вече традиоционните точки:

  • Действието в "Монца" се развива в Стирия - земя на изток от центъра на Съюза Адуа, който беше основно поле на действие в трилогията. Стирия е територия, на която съществуват множество малки градове-държави, които водят войни помежду си в борба за власт и евентуално обединение (или избягването на такова) на цяла Стирия под крилото на един от тях. Мястото е ново и не изисква познаване на местата от предните книги.
  • Действието отново се разказва от гледната точка на шестима герои. Т.е. в главите се редуват гледните точки на всеки от тях. Първоначално си мислех, че за самостоятелен роман това е малко завишена бройка, но Абъркромби го оползотворява почти при всички, т.е. има причина да са толкова.
  • Историята не е пряко свързана с трилогията "Първият закон", макар че ще е голям плюс да сте я чели. Доста се чудя възможно ли е човек, който не е пипал трилогията, да се ориентира, четейки само "Монца" и като че ли е възможно, но не съм сигурен. В смисъл... главните герои от предните книги нямат някаква важна роля тук, събитията от предните книги са споменати, но нямат някаква връзка със случващото се. Затова си мисля, че "Монца" може да се чете отделно, но не мога да гарантирам. 
  • За феновете на трилогията, както вече споменах, има благинки - появяват се герои, които познаваме, някои с cameo-та, други с главни роли (особено един култов, вечно жаден за алкохол индивид). Действието се развива няколко години след "Последният довод на кралете", така че научаваме и някои детайли от това какво се е случило през това време в останалата част от Кръга на света.
  • И, разбира се, отново го има шареното разнообразие от герои и характери, променящи се в малка или голяма степен от първата до последната им поява.

За конкретни недостатъци на книгата не мога да се сетя. Може би появяванията на някои герои се случиха някак странно (появява се някой - "а, идваш с нас", ама защо?), но това е нищо. По самото българско издание няма как да не минем без забележки. Оформлението на корицата е доста слабо в сравнение с прекрасната работа, свършена по трилогията. Разликата идва от различното издателство - "Първият закон" бяха издадени от "Колибри", а "Монца" е дело на "Бард". По превода оплаквания нямам, има само някои дребни разминавания с "Първият закон" при някои имена и реплики. Като по-голям проблем може да се разглежда преводът на заглавието (оригиналното е "Best Served Cold"), но предполагам промяната се дължи на маркетингови причини (колко от вас биха си купили книга с името "Най-добре сервирано студено"?). А, да, и хартията не ми харесва. Мрън.

В общи линии е това. Препоръчвам я с две ръце. Вече съм марк на Абъркромби и не знам дали ще издържа да чакам някое издателство да преведе другия му самостоятелен роман "The Heroes" и може би ще си го поръчам в оригинал. На вас, ако решите да пробвате "Монца", приятно четене!

Издателство: "Бард"
Брой страници: 624
Цена: 17 лв.

Guest Booker 2012: Моят Elimination Chamber


1. WWE Championship – No DQ Match: CM Punk © vs John Laurinaitis – Това не е точно мач, колкото един дълъг сегмент. Още от самото начало Дейвид Отунга е плътно до Лауринатис и отнася по-голямата част от побоя. Той обаче е разкаран и GM-ът остава сам. Тогава обаче на ринга идва Миз и напада Пънк. Двамата започват да се бият около ринга, но Пънк успява да повали Миз с ритник в главата. Долф Зиглър идва на ринга, а Джак Суагър е плътно зад него. Двамата също нападат шампиона, но комбинацията R-Truth/Кофи Кингстън идва и разкарва клиентите на Вики Гереро. Пънк отново остава сам срещу Лауринатис, но е изтощен и GM-ът успява да го удари поне няколко пъти. Крис Джерико се появява на рампата и бавно върви към ринга, но спира преди да се е качил. През това време Пънк успява отново да поеме контрола и премазва бързо Лауринатис, тушира го и запазва титлата. Chamber мача остава за претендентското място.

2. Divas Championship: Beth Phoenix © vs Tamina Snuka – Нищо различно. Ако и divas мачовете започна да ребууквам, значи тотално съм се сдухал... Бет бие и запазва.

- Пънк е зад кулисите с лед в ръката и обяснява, че планът на Лауринатис не е проработил. Миз и Зиглър са се опитали да помогнат на GM-ът, надявайки се така да направят Chamber мача за титлата, но не се е получило и ако искат да станат шампиони ще трябва да си заслужат мач за титлата и след това да го победят на Мания за нея. Пънк казва, че отива да наблюдава мача от коментаторската маса и казва, че най-важното е какво огромно удоволствие му е доставило да пребие Джон Лауринатис. Пънк поглежда камерата и казва „Hunter, сега вече може да го уволниш!”.

3. Elimination Chamber – No1 Contender’s Match for the WWE Championship title shot at WrestleMania 28: Kane vs. Dolph Ziggler vs. John Cena vs. R-Truth vs. Chris Jericho vs. The Miz – Спотове подробно няма да описвам, само ред на влизане и елиминации, който освен накрая изобщо не е необходимо да е точно такъв. Миз и Сина започват мача. Трети влиза Зиглър, четвърти Truth. През това време Сина успява да елиминира Миз. Кейн влиза пети и започва да маже. Елиминира Truth. Влиза Джерико. Той, Сина и Зиглър успяват да усмирят Кейн – блъскат го в един от Chamber-ите и известно време продължават мача сами. Зиглър се предава от Стените и в мача остават трима – Кейн, Сина и Джерико. Кейн е елиминиран след Codebreaker и AA комбинация – Сина го тушира. Докато се опитват да го изкарат от клетката обаче той се съвзема и Сина и Джерико са принудени да се позанимават още малко с него – разбиват един от другите Chamber pod-ове с него. Пънк става от коментаторската маса, за да наблюдава края на мача, който продължава още 5-6 минути между Сина и Джерико. В крайна сметка Кейн (който през това време е лежал в разбития под) се намесва за последно и просва Сина с Chokeslam. Джерико обаче успява да го изтика извън клетката и да затвори вратата, след което довършва Сина с Codebreaker за победата.

Защо: Ясно е защо Джерико бие. Мисля, че е ясно и защо Сина остава накрая – този билд и възможността Сина да трябва да взима решение, го правят единственият човек, който би могъл да направи интригуващ финал с участието на Джерико. При всеки друг победата на Джерико би изглеждала твърде сигурна. А защо се налага Кейн да помага, а Джерико не бие чисто? Ами защото това Сина да бъде туширан чисто от Джерико месец преди мача със Скалата може само да му навреди. Джерико не губи нищо, тъй като печели самия мач и става претендент, но поне Сина запазва част от труднопобедимия си образ, който, колкото и да е омръзнал, му е силно необходим по пътя към Мания.

- Клип с Тейкър. Ще се появи в RAW и ще иска отговор от Хънтър.

- Сегмент зад кулисите с Лауринатис и Отунга. Лауринатис изглежда доста зле след мача с Пънк. Отунга казва, че загубата не е важна – по-важното е Лауринатис да остане GM на RAW в случай, че ННН реши отново да инспектира работата му. Лауринатис казва, че не се тревожи, защото Triple H ще е зает с Undertaker. Станало е ясно, че рингът вече не е място за Mr.Excitement и сега той трябва да се концентрира върху управлението на RAW. Отунга допълва „А може би и на Smackdown”. Лауринатис моли Отунга да отиде на ринга и да се погрижи за „онзи въпрос”.

4. WWE Tag Team Championship: Primo/Epico © vs. The Uso Brothers – Победа за Примо и Епико. Да, не е лошо да има история и мач за титлите, но при този кард в случая това е мач за почивка. Кофи Кингстън е показан да наблюдава мача на телевизор в съблекалните. След гонга при него влиза някой, Кофи го поздравява и казва, че изглежда ще имат удоволствието да се борят за титлите точно с Примо и Епико. Не става ясно кой е човекът.

- Интервю с Ранди Ортън зад кулисите, който казва, че загубата от Уейд Барет е нещо, което го е изнервило още повече, но няма значение, защото тази вечер му е нужен един последен напън (саковете, хехехе), за да стане World Heavyweight Champion и да се върне там, където му е мястото.

- Дейвид Отунга излиза на ринга и казва, че е бил помолен от г-н Джон Лауринатис да обяви, че Зак Райдър не се е появил тази вечер и няма да може да защити своята US титла. Вследствие на това тя вече е овакантена и може би още утре вечер ще попадне в по-добри ръце. Теди Лонг излиза на ринга и казва, че това не е добро решение и казва на Отунга да предаде думите му на „шефа си”. Отунга казва, че Лонг е царят на лошите решения и последните седмици в SD са доказателство за това. Това води на ринга Крисчън. Завръщащият се Captain Charisma казва, че вече е готов за действие и сега Лонг има шанс да му се реваншира затова, че преди няколко месеца го е накарал да се бие контузен и е влошил състоянието му. Крисчън казва, че Лонг трябва да отстрани някой от участниците в Chamber мача, например Ранди Ортън, и да добави него. Лонг отказва и казва, че му е писнало да го тъпчат и това няма да се случва повече. Крисчън затваря устата му с Killswitch и казва, че ще получи своя „one more match” по един или друг начин, след което се прибира зад кулисите. Да, не особено бляскаво завръщане, ама то нали и реалното беше едно велико...

5. IC Championship: Cody Rhodes © vs. Justin Gabriel – Гейбриъл излиза придружаван от Мик Фоли и Хийт Слейтър. Коуди иска и двамата да бъдат разкарани от мястото около ринга, след което плюе по Фоли. Самият мач протича едно на едно. Коуди запазва с Cross Roads. След мача казва, че Мания може да се готви за първия значим мач за интерконтиненталната титла от много, много години. След това взима стол и влиза с него на ринга, за да довърши работата си, но Фоли и Слейтър се връщат там и Коуди се оттегля с усмивка и титлата в ръка.

6. World Heavyweight Championship – Elimination Chamber Match: Daniel Bryan © vs. Sheamus vs. Big Show vs. Wade Barrett vs. Randy Orton vs. Mark Henry – Тук даже по-малко детайли. Хенри изпълнява ролята, която видяхме от Кали: влиза, пребива всички на ринга, след което е елиминиран, туширан от Шеймъс. Биг Шоу също си заминава, елиминиран от Уейд Барет след брутален Wasteland. Самият Уейд се задържа известно време, но в един момент останалите трима (Браян, Ортън, Шеймъс) се нахвърлят върху него, той отнася няколко финишъра и в крайна сметка е елиминиран от Браян, но остава да се съвзема до клетката. Планът му да няма защита на Мания пропада. Остава въпросът кой ще е негов противник там. Браян е елиминиран от Ортън и е ясно, че ще има нов шампион. Шеймъс и Ортън продължават мача още няколко минути и в крайна сметка Шеймъс побеждава, ставайки новият World Heavyweight шампион. Идеята на разнообразните елиминации е всеки един от четиримата (Ортън, Шеймъс, Браян, Барет) да запише такава, за да изглежда всеки от тях „силен”. Защо на Шеймъс две мисля, че става ясно.

Шоуто завършва с празнуващия Шеймъс и вдигащия се Chamber. Барет влиза на ринга и го напада, но Шеймъс успява да отвърне. PPV-то завършва с двамата гледащи се злобно противници, всеки застанал в един от ъглите

Защо: Нищо против Браян и неговият рейн – харесаха ми. Нямам против и победата на Шеймъс на Rumble и това, че там двамата ще се изправят един срещу друг на Мания. Честно казано обаче предпочитам Барет-Шеймъс. Шеймъс нямаше нужда от победа в Rumble-a, двукратен WWE шампион е. Да го направиш световен шампион е лесно, а и е фейс с добра реакция, перфектен за противник на хийл, спечелил Rumble-a – в моя случай Барет. Реших, че Мания вместо за утвърждаване на звездата на Браян (който и без това най-вероятно няма да запази) и трета поредна световна титла за Шеймъс, може да се използва за издигане на Барет, който чака шанса си от доста време още от края на 2010-та. Победа в Rumble-a, спечелване на враждата с Ортън, по-различен план по пътя към Мания (участието в Chamber-a). Въпреки че в Chamber-a е туширан, това става след като трима души се обединяват против него и не мисля, че губи много. Готов е като достоен опонент за нов фейс шампион със силна реакция от публиката като Шеймъс. Та даааам!

В заключение: с примерното времетраене, което сложих на мачовете и сегментите, сборът е около 2 часа и 45 минути. Т.е. тук и там може да се сложат по още няколко минутки и ППВ-то е перфектно откъм запълване на времето. И да – колкото и лоши да се получат мачовете, пак ми се струва, че щеше да е по-интересно от истинския Elimination Chamber.

Шампионите след ЕC:
WWE Champion: CM Punk
WHW Champion: Sheamus
IC Champion: Cody Rhodes
US Champion: ---vacated---
Tag Team Champions: Primo/Epico
Divas Champion: Beth Phoenix

Guest Booker 2012: Другите истории до Elimination Chamber

Големият проблем на истинския Elimination Chamber тази година бе слабият undercard. Всички големи звезди бяха напъхани в двата Chamber мача (излишно, според мен, и не се получи кой знае колко добре) и въпреки това не се обърна внимание на хората по-ниско в карда (US шампион, отборни шампиони). Имаше средна по хубост вражда за Divas титлата, но те всички divas вражди в последно време са такива, а и на никой не му пука. Въпреки това я запазвам както си беше, т.е. има я и в моя кард за турнира. Какво друго обаче?

НАЧАЛОТО НА „HHH-UNDERTAKER” КОНФРОНТАЦИИТЕ

При мен Тейкър се завърна в Rumble мача, създаде малко хаос, елиминира Ортън, но бе разкаран след това. Основната цел беше да вдигне качеството и значимостта на Rumble мача. Завръшането на Тейкър пак си е изненада. Та това е основната разлика. Нататък нещата се развиват точно както и в WWE. Както споменах в поста за WWE титлата, и при мен след като HHH оценява работата на Лауринатис, Тейкър се появява на ринга и го предизвиква на мач за Мания 28. Сегментът протича както си протече в действителност – Хънтър отказва и си тръгва. И през следващите 2 седмици нещата са същите: на втората седмица Хънтър обяснява защо отказва (обяснението е същото); пуснат е клип за Тейкър. Шон Майкълс се появява на третата седмица и двамата имат страхотния сегмент, който видяхме и в действителност. Абе всичко се запазва по тази история през тези три седмици.

IC CHAMPIONSHIP

В реалност Коуди Роудс имаше някакви спречквания с Джъстин Гейбриъл до RR, но WWE не оползотвориха тази история и след Rumble-a вкараха Коуди в EC мач, където нямаше логика той да участва. Затова аз подхождам различно. Като за начало да припомня, че в моя Rumble Роудс елиминира доста легенди – Лоулър, Букър Ти, Road Dogg, накрая и самия Мик Фоли. Джъстин Гейбриъл обаче го елиминира. Това кара Коуди да иска отмъщение. В първия SD от билда на ППВ-то Гейбриъл дава интервю, в което казва, че вече е бил шампион (отборен с Хийт Слейтър) и иска да постигне това отново. Коуди го напада в гръб, бие го малко зад кулисите и с крещене му обяснява причината: Гейбриъл го е елиминирал от Rumble-a. По-късно, в Battle Royal-a за определяне на шестия човек в Chamber мача за WHW титлата, Гейбриъл излиза на ринга за изненада на Роудс и евентуално отново елиминира IC шампиона, но и себе си с това. Боят им продължава и след това.

Във втория SD Роудс губи мач от Шеймъс, след което Гейбриъл, стоял на коментаторската маса, се качва на въжетата и прави 450 Splash на все още лежащия шампион. Гейбриъл взима микрофон и казва на Роудс, че ако иска отмъщение може да го получи ако заложи в мач IC титлата. Зад кулисите Гейбриъл среща Мик Фоли, който го поздравява за показания хъс и му пожелава успех в случай, че „страхливият” Коуди се съгласи на мач помежду им. Още след SD е обявено в сайта на WWE, че Роудс приема и мачът е назначен за Elimination Chamber.

На третото шоу е ред на Роудс да даде интервю зад кулисите. Той казва, че Гейбриъл от доста време му е трън в очите, но се занимава с някой, който е над нивото му и на EC ще го разбере. Подкрепата на „страри отрепки” като Фоли няма да е достатъчна Джъстин да спечели титлата. В друг сегмент Гейбриъл се среща зад кулисите с Хийт Слейтър. Слейтър казва, че миналото си е минало (визирайки търканията им миналата година), пожелава успех на бившия си партньор и му казва, че ще стиска палци на турнира. Двамата се насочват към ринга за отборен мач: Cody Rhodes/Jinder Mahal vs. Heath Slater/Justin Gabriel. Вторите побеждават (в подобни мачове, отборите, които са били отборни шампиони, трябва да побеждават другия random отбор!). Туширан е Махал. Все пак Роудс се смее последен, след като прави Cross Roads на Слейтър извън ринга и се прибира зад кулисите. Докато Гейбриъл проверява партньора си, Коуди с тичане се връща край ринга и го напада в гръб, но започва музиката на Фоли, който идва със стол в помощ на младоците. Коуди решава, че е по-разумно да се оттегли през публиката. И ето така билднах една простичка вражда за ИК титлата, която щеше да оцвети приятно карда на EC, щеше да се обърне внимание на титлата и малката история, която бе започната между двамата, щеше да бъде оползотворена.

TAG TITLES MATCH

Можеха да се отделят няколко минути (общо 15 за 3 седмици пак е нещо), за да се изгради една вражда между The Usos и Primo/Epico. Двата отбора имат спречкване зад кулисите на първия RAW, като The Usos предизвикват шампионите на мач за титлите. Те отказват и им казват, че ако следващата седмица Usos успеят да ги победят в non-title мач, тогава ще получат шотове за титлите. В същия сегмент, преди спречкването на отборите, Примо и Епико се подиграват на Кофи Кингстън след като той е загубил мача си от Миз. През втората седмица, отново има подигравка с Кофи след загубата му от Уейд Барет. По-късно в шоуто обаче The Uso Brothers успяват да победят шампионите и си печелят шот за Elimination Chamber. Зад кулисите Кофи среща Примо и Епико и им връща услугата, гаврейки ги за загубата. На третата седмица времето и без това е малко, но може да се вмъкне едно кратко интервю с братята зад кулисите, където те да бъдат нападнати от Primo/Epico. А сегментите с Кофи са просто лек билд за по-нататък. Хубаво е да го отбележим.

ИСТОРИЯТА ОКОЛО US ТИТЛАТА

Споменах го в поста за WWE титлата, но нека наредим нещата. При мен Райдър не губи титлата от Джак Суагър. На 16 и 23 януари Райдър отнася два побоя от Кейн и е контузен, но няма мач за титлата. Води се, че последната му защита е била в хаус шоу на 21 януари. На първия RAW (30.01) Ryder sell-ва контузията и не се появява. Следващата седмица (06.02) Джон Лауринатис обяснява на неговия приятел Сина, че ако Райдър не защити титлата си най-късно на Elimination Chamber (20.01), то тя ще бъде овакантена и ще му бъде отнета, защото не е бил в състояние да я защитава в рамките на 30 дни. На третото шоу Райдър се появява с идеята да се занимава с глупости – букет и бонбони за Ийв. Както описах в предния пост и при мен се повтаря случилото се в действителност: Кейн напада Ийв, Сина я спасява, целувка, Райдър ги вижда, Сина се извинява, Райдър отново е нападнат от Кейн. Единствената разлика е, че Сина е предложил на Райдър на EC да направят една лъжовна маневра: Райдър (все още контузен) да направи открито предизвикателство, Сина да отговори и да позволи на Райдър да го тушира, за да има защита на титлата и тя да остане в него. Райдър обаче отказва, а след това Кейн отново го напада и го хвърля от рампата. И така: не е ясна съдбата на US титлата, но на сайта на WWE е обещано на ППВ-то да има развитие по въпроса.

ДРУГО: След като е елиминиран последен в Battle Royal-a за шестото място в SD Elimination Chamber мача, Сантино записва победи в следващите два SD-а – една срещу Джиндар Махал (вторият SD) и една срещу Drew McIntyre (третият SD). С нечовешката реакция, която този човек получава в последно време, колкото и да не ми допада подобни комедийни образи да получават сериозен пуш, просто не мога да го пренебрегна.

За финал: И така, мисля, че макар някои неща да се получиха малко сложни, моят билд за ППВ-то и готовият кард се получиха поне малко по-добре от това, което ни предложиха в действителност. Отчитайки, че WWE буквално губеха време в реалното ППВ, за да докарат времетраене от около 3 часа, мисля, че като махнем някои техни клипчета и някои неща не са толкова разтеглени, времето ще стигне дори за моя по-голям кард. В следващия пост ще опиша как протича самият Elimination Chamber. А ето го и финалният кард:

Birov’s WWE Elimination Chamber 2012 Card:
- World Heavyweight Championship – Elimination Chamber Match: Daniel Bryan © vs. Big Show vs. Sheamus vs. Randy Orton vs. Mark Henry vs. Wade Barrett
- WWE Championship – No DQ Match: CM Punk © vs. John Laurinaitis
- Elimination Chamber Match – No1 Contender’s Match for WWE Championship: Kane vs. Dolph Ziggler vs. John Cena vs. R-Truth vs. Chris Jericho vs. The Miz
- Divas Championship: Beth Phoenix © vs. Tamina Snuka
- WWE Tag Team Championship: Primo/Epico © vs. The Uso Brothers
- Intercontinental Championship: Cody Rhodes © vs. Justin Gabriel

Препоръчани песни - Част 71

"It's-it's your typical hardcore, casual sex.
We're single but we're lovers, crazy for each other."

На върха в списъка от песни тази седмица стои "Casual Sex" на My Darkest Days. По принцип те създават впечатление за банда пе****си (без Т, да), но това не им пречи да са направили една силна хетеросексуална песен. Текстът кърти XD Да не забравяме и cameo-то на Рон Джеръми в клипа. Легендарна личност, indeed.

След тази весела песничка, всичко останало е с няколко идеи по-сериозно и, може би, по-добро от музикална гледна точка. И доста разнообразно, също. От магическото звучене на "Illuminated" на Hurts, през нежната епичност на "Seven Devils" на Florence and the Machine, която чух за пръв път в последният трейлър на Game of Thrones Season 2, та чак до поредната доза гласове от главата на Клейтън в новия Celldweller track "Elara". 


Препоръчвам ви да си потърсите mp3-ката с "Bottle of Pain" на Combichrist. От саундтрака на Underworld Awakening e и има един много приятен тежък, пиянско-пиратски ритъм. Струва си да се чуе, но не успях да я намеря в някой от сайтовете за видео sharing.

Определено все приятни неща, които в момента на писането на този пост подготвям за плейъра си. Животът е по-готин със саундтрак. Приятно слушане ;)

PS: "Цомбикрайст". Оф, просто не се сдържах... Хъхъхъхъ

Guest Booker 2012: WWE Championship до EC

Бележка: Навсякъде надолу interim general manager of RAW and executive vice president of talent relations John Laurinaitis е споменаван като Джон Лауринатис. Съжалявам, но това име ми е нечовешки трудно, а и по-добре така отколкото навсякъде да четете "чичА ви Лари".


Тук в реалност нещата се развиха по-стабилно, спокойно и интересно, но големият минус е, че в Elimination Chamber мача за WWE титлата имаше само два явни фаворита за победител – CM Punk и Крис Джерико. Другите бяха по-скоро в периферията, с почти никакви шансове за успех, което пък обезмисли това Chamber мача да е за титлата. И във връзка с едно мое старо предположение (което не се сбъдна), ето вариантът, който аз предлагам:

Първи RAW след Royal Rumble (30.01):

1. Уейд Барет вече е обявил в началото на шоуто, че ще се бие за WHW титлата на Мания, което оставя WWE Championship-a в по-неясна ситуация. Ранди Ортън е на ринга след като е изгонил Барет оттам и остава за мач. По-рано през деня Долф Зиглър е поискал нов title shot от Лауринатис, който вместо това му е назначил мач с Ортън (има дори подобно видео в WWE.com, а и мачът Ортън-Зиглър се състоя в действителност).
2. Randy Orton def. Dolph Ziggler – Нищо по-различно от мача, който направиха в действителност.
3. Кейн се опитва да нападне Ийв по време на нейн мач с Бет Финикс (нещо като реванш на мача им за титлата от RR, който имаха при мен). Сина идва и прогонва Кейн, след което с Ийв се прибират зад кулисите.
4. The Miz def. Kofi Kingston – След мача победителят е нападнат от R-Truth, но успява да се спаси с бягство.
5. CM Punk def. Daniel Bryan – via DQ – Намеса на Джерико, точно както си стана в действителност. В моя Rumble Джерико нападна Пънк и след мача му със Зиглър, след което Пънк върна услугата, изхвърляйки Джерико от Rumble мача.
6. Рекламираното главно събитие на вечерта – Triple H се завръща, за да „оцени работата” на Джон Лауринатис. Обичайните шегички, Лауринатис излиза и е пред инфаркт. Какво обаче се развива различно в моя вариант? Ами Хънтър казва, че Бордът на директорите счита, че Лауринатис заслужава още един шанс, но според ННН той трябва да си го заслужи. Дава шанс на GM-ът (и VPTR) да се защити, като предложи нещо интересно. Лауринатис веднага дава идеята си: Elimination Chamber мач за WWE титлата. Хънтър се засмива и казва, че е очаквал това: Лауринатис да вкара шампиона Пънк в мач, който почти сигурно гарантира загуба на титлата. Това води самия Пънк на ринга. Той казва, че не би отказал да защитава титлата си в Chamber мач, особено ако Джерико е вътре. Сега обаче е излязал, за да каже, че Лауринатис не заслужава втори шансове и трябва да бъде уволнен на секундата. Хънтър се намесва и пита Пънк дали наистина иска Лауринатис уволнен или просто иска да му срита задника. ННН предлага следната сделка: на Elimination Chamber CM Punk се изправя срещу Джон Лауринатис в неговия първи мач в WWE… който ще е и за WWE титлата. През следващите три седмици обаче Лауринатис остава interim GM на RAW, но под наблюдението на ННН и в RAW-а точно след EC, в зависимост от всичко случило се дотогава, ще бъде решено ще го бъде ли Лауринатис като GM или не. Пънк е съгласен, защото ако Лауринатис бъде уволнен сега шансовете двамата да имат мач стават нулеви. Лауринатис не само, че иска да запази мястото си, но е изкушен и от идеята мачът да е за титлата. Пънк казва на GM-ът, че му остават 3 седмици живот, и се прибира зад кулисите. Въодушевен от решението на ННН, Лауринатис обявява, че в такъв случай Elimination Chamber мача на RAW ще е за претендентското място. Хънтър е доволен от идеята. Удрят камбаните на Тейкър и Лауринатис бързо изчезва от сцената, след което появата на Тейкър и предизвикателството му (както и поклащането на главата за отказ от страна на ННН) се повтарят едно към едно. Но за това в следващия пост.

Защо: Защото Пънк-Лауринатис бе една от най-добрите вражди в последно време, нищо, че единият не е активен кечист. Аз лично щях да се изкефя да видя такъв мач за титлата, а и винаги за мен е било логично щом победителят от Rumble е избрал за коя титла да се бие, претендентът за другата титла на Мания да бъде решен чрез Elimination Chamber мач. Как ще вдигна интригата покрай тези мачове обаче ще стане ясно по-нататък.

Втори RAW (06.02):

1. Шоуто е открито с промото на Джерико. Ти се повтаря точно както се случи в действителност на тази дата: той излиза и обяснява, че „краят на света” е краят на всички Jericho wannabe-та в WWE, най-големият от които е Пънк. С това Джерико обяснява двете си атаки. Отново Пънк излиза на ринга и просто вдига титлата си. Тук вече има разлика: Лауринатис се появява на рампата и обявява, че прекъснатият от Джерико мач Пънк-Браян тази вечер ще се състои отново и моли Джерико този път да не се намесва (отговорено му е с усмивка). Също така Лауринатис обявява участниците в Elimination Chamber мача за претендентското място: Долф Зиглър, Миз, R-Truth, Крис Джерико, Кейн и... Джон Сина. Шестимата ще се изправят в Six-Way Match още тази вечер и победителят ще има правото да влезе последен в Chamber-a. Mr.Excitement си тръгва, допълвайки, че това дори не е най-голямата новина, която е подготвил за вечерта.
2. Interim GM-ът (и VPTR) е в офиса си, където влиза Сина. Той се интересува защо е вкаран в Elimination Chamber мач при условие, че има назначен мач със Скалата на Мания. Лауринатис отговоря „Че не го ли желаеш?”, след което веднага сменя темата и обяснява на Сина, че иска да говори с него за друго: приятелят на Сина – US шампионът Зак Райдър е защитавал титлата си за последно на хаус шоу на 21 януари, два дни преди да бъде контузен от Кейн. Това означава, че ако до Elimination Chamber не е в състояние да защити титлата си поне веднъж, Лауринатис ще е принуден да я оваканти. Сина е разочарован и казва, че ще говори със Зак, въпреки че се съмнява, че ще е възможно. Лауринатис казва, че е доволен и продължава по другия въпрос – този за участието на Сина в Elimination Chamber мача. GM-ът обяснява, че е хубаво човек да има избор и какво по-добро за Сина от това да избере между мач със Скалата и шанс да стане отново WWE шампион на най-голямото шоу за годината. Лауринатис прошепва някакъв детайл на ухото на Сина, при което той отвръща „Няма да го направиш.”. Лауринатис само се усмихва и казва на Сина да се подготови, защото го чака мач.
3. Six-Way Match – победителят влиза последен в Elimination Chamber мача за претендентското място на Мания: Chris Jericho def. John Cena, The Miz, Kane, R-Truth, Dolph Ziggler – Кейн и Сина се сбиват извън ринга и боят им се пренася зад кулисите. През това време Truth просва Миз, но Зиглър го издърпва извън ринга, Джерико се възползва, довършва Миз и печели мача.
4. Champion vs. Champion: CM Punk def. Daniel Bryan. Както бе споменато и в поста за WHW титлата всъщност. Дълъг и тежък мач, след който Лауринатис се появява на рампата и обявява, че в главата му се върти идея, която по-рано е казал на ухото на Сина, за да го убеди да участва в Chamber мача: ако на Elimination Chamber Лауринатис успее да победи Пънк и да стане шампион, то той ще оваканти титлата още същата вечер и тя ще бъде заложена в Chamber мача. Т.е. при победа на Лауринатис, Chamber мача от мач за претендентското място се трансформира в мач за овакантената WWE титла... без Пънк в него.

Трети RAW (13.02):

1. Elimination Chamber дебат. Колкото и да ми се стори глупава идеята, когато я чух, сегментът всъщност се получи добре. Точно затова го запазвам и тук, като в него всеки от участниците в Chamber мача ще има възможност да каже какво очаква от мача и какво цели.
-Миз: Заявява, че има намерение за втора поредна година да е в МЕ на Мания и за втора поредна година да си тръгне оттам като шампион. Допаднала му е идеята да е в мач за претендентското място, но още по-доволен ще е ако Джон Лауринатис победи CM Punk, оваканти титлата и Chamber мача е за нея.
-R-Truth: Малко комедийни глупости, закачка с Миз, но също казва, че се надява мачът да е за титлата, защото това да преживееш Chamber мач е предизвикателство, което заслужава такава награда.
-Зиглър: Казва, че след няколко мача с Пънк за титлата вече има достатъчно опит, готов е да победи в Chamber мача и да довърши работата на Мания, където да стане шампион... но ще е още по-доволен ако Лауринатис спечели титлата и тя е заложена в Chamber мача.
-Кейн: Влиза, за да се погрижи мечтите на всеки един в този мач да бъдат разбити. Влиза, за да причини болка. И не на последно място: за да довърши трансформацията на Джон Сина в чудовище.
-Сина: Дълго се гледа с Кейн, след което казва, че доста се е чудил дали да вземе участие в този мач, но детайлите, които Джон Лауринатис му разяснил, го изкушили. Сина казва, че шансът да се биеш за титла на Мания е нещо неописуемо и идеята да спечели мача и да има право да избере: WWE титлата или мачът със Скалата, е нещо, което в очите на самия него ще му покаже колко далеч е стигнал. Казва също, че изборът изобщо не е толкова лесен, защото едно е да се изправиш срещу голямата кинозвезда, която не се мярка с месеци в WWE, друго е да се изправиш за най-голямата награда в бизнеса срещу човек, който през последната година се е доказал като най-бързо издигащата се КЕЧзвезда. Но нещото, накарало Сина да приеме да участва, е възможността мачът да е за титлата, защото ако това се случи, на него няма да му се налага да избира: ще спечели Chamber-а, титлата и след това ще я защитава срещу Скалата на Мания.
-Джерико: Преди да започне да говори той, на ринга излиза CM Punk. Той казва, че Лауринатис е успял да намере начин да превърне един пределно ясен мач... един пределно ясен побой над задника му, в голяма въпросителна, след като е споделил идеята си, че ако спечели ще оваканти титлата и някой от участниците в Chamber-a ще си тръгне от PPV-то с нея. Пънк вижда, че планът работи и дори уж „добрите” искат той да загуби мача си с Лауринатис, но това няма да стане. Особено внимание обръща на Сина, казвайки му, че изглежда Кейн наистина му е влязал под кожата и го е направил още по-голяма задник, но за Пънк няма да е проблем да бие Сина на Мания, като даже ще е удоволствие да провали дългопланираяни му мач със Скалата. Джерико прекъсва шампиона, връщайки си за прекъсването преди малко. Казва му, че е Jericho wannabe, че не заслужава да носи титлата, бля-бля. Нещо като спречкването им в реалния сегмент с това име на шоуто на тази дата. Преди двамата да се сбият на рампата излиза Джон Лауринатис и обявява с усмивка, че мачът му с Пънк на EC ще е No DQ – “Всичко е позволено и всеки, който има интерес от развоя на този мач, може да се присъедини към забавата.”. Пънк си тръгва недоволен, а всички участници в Chamber-a са се вторачили в него.
1. R-Truth/Kofi Kingston def. Dolph Ziggler/Jack Swagger – Нещо като продължение на историята от миналата седмица, където Зиглър коства шесторния мач на Truth. След мача Кофи и Truth се здрависват за успеха.
2. Сина влиза в съблекалнята си, където го чака Райдър в количка. Сина обяснява ситуацията на Зак и как ако той не защити титлата си до EC ще я загуби (Райдър все още е US шампион). Райдър му казва, че тази вечер няма шанс да успее, защото гърбът му все още не е на 100 процента, но не иска да мисли за това – той показва бонбони и рози и казва, че има намерение да се обяснява на Ийв по случай Св.Валентин. Сина му казва да не мисли за Ийв, а да се концентрира върху титлата си. Казва, че има план, но по-късно ще говорят за това, защото има мач.
2. John Cena def. The Miz – Дълъг мач. Сина печели, но след мача на титантрона е показан Кейн, който преследва Ийв зад кулисите. Сина се втурва натам, разменят си удари с Кейн, който в крайна сметка се оттегля. Като сегментът с линейката от реалното шоу на тази дата, но без линейка. Спасената Ийв целува Сина, но това е видяно от Райдър.
3. След рекламите Сина е отново на ринга (малко в много му идва, но няма как) и извинението към Райдър се повтаря 1 към 1. Райдър отново идва на ринга, двамата се сдърпват. Разликата при мен е, че Сина разкрива плана си как Райдър да остане шампион: на EC Райдър да отправи отворено предизвикателство, Сина ще отговори, ще легне за туш и Райдър ще запише победа, спасявайки титлата си от овакантяване. Райдър казва, че не желае нищо от Сина и си тръгва, като отново на рампата е нападнат от Кейн, който го хвърля отстрани и го контузва допълнително. Сегментите около Сина-Райдър-Ийв и мачът с Миз, заемат цялата среда на шоуто.
4. CM Punk def. David Otunga – Лауринатис коментира и обяснява как тренира за мача си в неделя и е готов да победи Пънк. Пънк печели чисто, след което посочва GM-ът, но е нападнат в гръб от Джерико. Това води Truth на ринга, след него Миз, идва и Зиглър. Хийловете изхвърлят Truth от ринга и нападат Пънк, но той е спасен от Сина. В края на шоуто обаче Сина се е вторачил в титлата на Пънк, а Лауринатис се усмихва от коментаторската маса.

В заключение: Последното шоу е малко пренатоварено от Сина, но ми се струва нормално при условие, че за разлика от реалния EC PPV, той няма свой отделен мач, а е замесен в друга история. Точно затова хем продължавам историята с Кейн, Райдър и Ийв, хем вкарвам Сина в Chamber-a, защото шансът той да стане претендент или направо шампион на ППВ-то според мен прави ситуацията около титлата и бъдещето на Мания още по-напрегната.

Колкото до самото развитие на нещата: с това, че Лауринатис казва, че ще оваканти титлата още същата вечер, в случай, че стане шампион, и титлата ще се защитава в EC мача, искам да създам допълнителна интрига в два на пръв поглед ясни мача (Пънк запазва, Джерико става претендент). С това малко условие на GM-а нещата стават по-объркани: всеки от Chamber участниците ще иска Пънк да загуби титлата, а ако това стане след това в Chamber-a нещата стават много по-напрегнати.

WWE Battleground '17 - поредна доза предвидимост или пълна торба с изненади?

Ето, че минаха две седмици от последното PPV на WWE и е време за следващото. С " WWE Battleground 2017 " обаче ще подходя раз...