Книги: "Елантрис" на Брандън Сандърсън

Лятото дойде, а с него и многото свободно време за четене. Първата книга, която ометох за едва няколко дни след края на сесията, бе самостоятелния фентъзи роман „Елантрис” на Брандън Сандърсън. Под самостоятелен имам предвид, че цялата история е разказана в една книга от около 600 страници, а не както е обичайно за фентъзито в няколко тома от по хиляда страници. Това лично за мен е голям плюс, тъй като изключително трудно посягам към история, разказана в няколко книги. Трилогията на Абъркромби „Първият закон” бе изключение (при това страхотно), но продължава да не ми се рискува да започна да чета нещо, което няма да довърша (или все още не е довършено).

Но да се върна на Сандърсън. Основното, което трябва да знаете за него, е, че е млад автор, но с вече доста опит – на българският пазар може да бъде открита трилогията му „Мъглороден” (за която също съм мислил, но... по-горе го казах вече), една отделна книга в същия свят, а в момента той е и авторът, избран да довърши поредицата „Колелото на времето” след смъртта на автора й Робърт Джордан. Да, знам, твърде много неясни неща. Основното е, че Сандърсън е деен и изглежда талантлив човек. Днес обаче ще се спра на самостоятелната му книга „Елантрис”, тъй като това е единственото негово произведение, което съм чел. 


За какво всъщност става дума в книгата? Елантрис е името на магически град в държавата Арелон. Неговите жители имали дълги бели коси и сребриста кожа и чрез помощта на руни (наричани еони), изписвани с ръка във въздуха, можели да правят каквото си поискат – да превръщат камъни в храна, да създават изкуствена светлина, да лекуват и т.н. Другите жители на Арелон гледали на елантрисците като на богове, а някои от тях може би се и приемали за такива. Десет години преди началото на книгата обаче се случило нещо, наречено „реод”. Косата на елантрисците опадала, кожата им била покрита от тъмни петна, губели силите си. Това се случвало и с всеки жител на Арелон, който бил застиган от „шеод” – събитието, което преди превръщало обикновените хора в елантрисци. Тази промяна била приета за проклятие, повечето елантрисци били изгорени от уплашените хора и властта в Арелон била завзета от търговците. С „реод” величието на града изчезнало и той се превърнал в място на вечни мъки за оцелелите елантрисци. Над Арелон пък постепенно надвиснала сянката на Фьорден – източна страна, управлявана на религиозен принцип, чиито владетел – вирнът – си бил поставил за цел да завладее целия свят в името на неговия бог Джадет.

И тук се завърта действието на самия роман, проследено най-вече чрез трима главни герои:

  • Един изключително важен за Арелон човек, покосен от „шаод” и захвърлен в Елантрис като всички останали, споделили неговата съдба.
  • Новопристигналата принцеса на Арелон, идваща от родната си страна Теод и бързо хвърлила се в интригите на новия двор.
  • Един високопоставен жрец от Фьорден, също току що пристигнал в Арелон, за да покръсти тази страна на неверници.

Това мисля, че е повече от достатъчно от историята. Всъщност не съм разкрил почти нищо важно, защото важните неща не са чак толкова в предисторията, колкото в действието в самата книга. А какво има в нея? Няма много действие, ако под действие разбирате битки и епични мелета. Такова „действие” има малко към края, иначе книгата е по-„спокойна” и Сандърсън е наблегнал повече на политическите интриги от един или друг тип – някой се опитва да вземе властта, друг му пречи, първият измисля втори план, трети се намесва с контра-план. Определено постоянното надиграване между героите води до нови и нови изненади и обрати, което помага книгата да задържи интереса на човек.

Е, не всичко е върха на оригиналността, но го казвам само защото на два пъти се досетих за неща, които станаха ясни 30-ина страници по-късно. Но това са две изключения – повечето от нещата не успях да предвидя (за което браво на Сандърсън) и в повечето от тях имаше логика (макар някои да ми се сториха малко измъчено измислени). Все пак важното е, че авторът предлага една приятна история, която не е разтеглена в няколко тома, а се събира перфектно в един, без да е претрупана с твърде много събития и без да е бедна на такива. Приятен баланс, това е основното.

Кусури.... вече казах, че някои неща ми се сториха недостатъчно добре измислени. В смисъл, че след като даденото нещо е станало ясно се замисляш защо този или онзи не е направил еди-какво-си до момента. Надявам се, че ме разбирате. Друг проблем са не особено отличаващите се герои. Може би заради изключителното разнообразие и шарения при Абъркромби, но доста от героите в книгата на Сандърсън ми стояха някак безлични и сиви. Но това са дребни кусури. По-сериозните идват от...

Издателството. „БАРД” за пореден път ме карат да се чудя защо купувам книга, издадена от тях. Отново посочвам гадната и тънка хартия. Оформлението на корицата този път е приемливо, но не е нещо, което да тръгна да хваля (както направих с направеното от „Колибри” за „Първият закон”, например). Големият проблем обаче са липсващите букви. Да, знам, нормално е в многостранична книга да се промуши някоя грешка, но тук броят им е над средното ниво щом ми направи впечатление. За какво изобщо има редактор?

Нещо, за което редакторът няма вина, а тя е изцяло в преводача, е и самият превод. Добри люде ми отвориха очите, че сайта на Сандърсън има речник, в който е обяснено произношението на повечето оригинални думи и имена. Българският преводач обаче не си е направил труда да провери сайта на автора, ами си е превеждал всичко буква по буква. Прост пример: името на града трябва да е „Илейнтрис”, нищо, че се пише „Елантрис”. В сайта на Сандерсън има и други, но няма да ги посочвам заради евентуалната опасност от спойлери. Ако не знаеш за съществуването на този наръчник за произношението всичко е ОК, едва ли ще ти пука. Но като ти е ясно, това поражда леко дразнещо усещане. Като единствен плюс мога да посоча, че оригиналното произношение може би щеше да направи четенето малко по-трудно.

В крайна сметка обаче „Елантрис” е една приятна и лека за четене книга с приятно замислен свят (най-голямо впечатление ми направиха двете религии, макар да не им е обърнато много внимание), много интриги и добра история. Ако и вие като мен имате интерес към фентъзито, но предпочитате да четете самостоятелни книги, тази е подходяща. Разбира се, ако просто се нуждаете от нещо за четене – също.

Издателство: „БАРД”
Брой страници: 591
Цена: 18 лв.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...