"Diablo III" - Пост 2: Трудност, история, куестове

It’s done. Вчера (неделя), 4 дни след като започнах “Diablo III”, приключих с кампанията й на Normal трудност и реших да споделя малко мнение и инфо по въпроса. Започваме с техническите детайли - време, level-и, трудност.

- Изиграването на играта на Normal отне около 18 часа и половина, като е важно да отбележа, че по навик като играя Diablo аз доста старателно почиствам всеки район/подземие, а не бързам просто да изпълня даден куест. Следователно ако играете на тъгъдък (яка дума) може да я минете за много по-малко.
- За 4-те акта на играта с описаното горе внимателно изиграване успях да вдигна Monk-a си до 33 level, като в края на всеки Act нещата изглеждаха така:

  • Act I: 17 level
  • Act II: 25 level
  • Act III: 31 level
  • Act IV: 33 level

Т.е. що се отнася до вдигането на нива в отделните актове нещата стоят много близо до Diablo II: LoD. Малко дразнещо е, че всъщност в Act IV успях да вдигна само 2 level-a (при това част от единия бе останала от Act III). Бих го отдал на прекалената му краткост, но не е само това – просто ако си по-висок level и имаш що годе добре екипировка за този level последният акт, поне на Normal, не е особено предизвикателство.

Всъщност това е нещо основно: „Diablo III” на Normal като цяло не е особено предизвикателство, даже бих казал, че е леко твърде лесна. Повече пъти съм умирал само при босa в края на Act III и то просто защото ми беше нужно време, за да разбера по какъв начин да процедирам спрямо него. Финалният бос (хайде, всички знаем кой е), макар и с много зор и късмет, успях да го победя от първия път без нито едно умиране. Което ме прави щастлив, да, но все пак...

 Ей ви screenshot на силния ми monk Birethenius, направен обаче след като вече почнах Nightmare трудност. Цъкнете на картинката за по-голям размер (duuuh!).

Иначе напрегнатите ситуации в цялата игра са доста малко, като на места можеш най-лежерно просто да цъкаш с левия и десния бутон на мишката, без дори да се трогваш да ползваш клавиатурата. Е, не винаги, но има и такива места. Има и доста по-сериозни, но малко са местата, на които има някаква сериозна опасност.

С удоволствие отбелязвам, че на Nightmare разликата вече се усеща сериозно. Хей, та от зомбитата там пада повече experience отколкото от гадовете в Act IV на Normal, но да, нормално е. Не ми се мисли какво ме чака на Inferno (новата, четвърта трудност).

ИСТОРИЯТА

Дотук с трудността. Минаваме на историята. Да започна с някакво въведение: катедралата в Tristram (тази, в която се развива действието в Diablo I) е разбира от падаща звезда или нещо подобно. Според историята това привлича вниманието на различните класове герои поради една или друга причина. При падането на „звездата” Декард Кейн изчезва в подземията под катедралата, а племенницата му Лея започва да обмисля как да го открие, ако изобщо е жив. Освен това след падането на „звездата” в района около катедралата и като цяло около Нови Тристрам започва интересна зомби активност... И тук се появява вашият герой, който трябва да коли и беси в търсене на истината.

Доста съм се чудил как точно Blizzard ще извъртят нещата, за да измислят начин, по който Diablo да бъде върнат към живот, при условие, че още от LoD насам се знае, че Soulstone-a му е унищожен (както и тези на Mephisto и Baal). Е, намерили са вратичка, макар и да е от типа „ето нещо, което е било тайна досега”. Приемливо е, макар че историята като цяло не е нещо свръх впечатляващо. Или може би очакванията ми са били твърде високи, не знам. Доброто нещо в цялата ситуация е, че виждаме доста познати лица (някои дори от Diablo I).

Cinematic-иците са на едно мега високо ниво, както е обичайно за Blizzard. Те са писани на съвсем различно ниво от самата игра, личи си по репликите, а финалните надписи потвърждават – самият Chris Metzen (нещо като жив Blizzard бог за незнаещите) е писал сценариите на клиповете между отделните Act-ове. Самата игра обаче наистина много страда от сухи и не особено идейни реплики. Личи си липсата на талант (или мързела) на писачите като това се забелязва най-вече в главната история. Встрани от това, разговорите, които от време на време героят ви води с придружителя си (follower, т.е. нещо като наемника от предишните игри, за тях друг път) са доста интересни, допълващи главната история, а понякога и мега забавни (например Enchantress-ката ми обясняваше как мисли за брак). Но определено има нещо в писането на репликите на героите в главната история, което куца.

Спирам, за да не спойлна нещо. Само ще отбележа, че Blizzard, най-вероятно умишлено, са си оставили достатъчно материал за поне 2 expansion-a, като ми се върти в главата каква може да е тематиката в тях (кхъмлейтанантитенаазмоданкхъм и кхъмангелитоваоновакхъм). Нормално е, при условие, че в момента level cap-а е 60 lvl. Два expansion-а с по 20 level-a, може би по един нов клас във всеки, както и по един нов Act, ще са достатъчни, за да направят Blizzard още по-богати. Но за методите им за печелене на пари ще си говорим друг път в някой от следващите постове.

КУЕСТОВЕТЕ

Бърза справка (която може да е грешна, защото беше... бърза) показва, че Diablo III има 31 главни куеста. По 10 в първите 2 Act-а, 7 в третия и 4 в последния. Това не е чак толкова много в сравнение с предната игра, която в оригиналния си вариант (без "Lord of Destruction") предлагаше 21 куеста. Приятната добавка тук са страничните куестове или т.нар. event-и, които се активират на определено място. Примерно видите някой беден войник да се млати с 15 демона и се включва event да му помогнете. Също така повечето главни куестове се състоят от два до три подкуеста, което ги прави малко по-обширни. Проблемът обаче е цялостното чувство за рециклираност. Сякаш Blizzard са взели основната идея на куестовете от двойката, сменили са територията и имената и са ги набутали в новата игра. Пример: в Act III на Diablo II трябваше да съберем частите от тялото на Khasim (може да бъркам името): сърце, око, мозък. Тук има куест (само че в Act II), в който трябва да бъдат събрани две отделни проби кръв и главата на един Horadrim. Още повече, че на места самите куестове, които като конструкция са сходни с тези от втората игра, се намират примерно в началото на даден акт, който прилича на акт от Diablo II, и така усещането за дежа вю е още по-силно, да не кажа неприятно.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Постът взе да става твърде дълъг, така че го спирам тук, макар да останаха още неща за казване. За историята и изиграването на играта казах достатъчно. Иначе вече поцъках малко на Nightmare и определено се усеща разликата в трудността и облагите, които откриваш. Ех, тази игра ме прави щастлив...

PS: И нещо любопитно за политиката на Blizzard за защита на акаунтите. Опитах се да пусна играта от лаптопа си, но от работното място на баща ми. Тъй като IP адресът там е различен, веднага излезе съобщение, че заради влизане от друго място акаунтът ми в Battle.net е заключен. Наложи се да попълвам данни в сайта, да отговарям на тайния въпрос и в крайна сметка дори да си сменя паролата. То не е защита, то не е чудо. Не, че се оплаквам де, все пак за пари говорим.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Месецът на хилядите страници

Да четеш фентъзи може да е проблемно занимание. Не за друго, а защото авторите на фентъзи като хванат клавиатура и малко се пооливат. Неслу...