RAW 1000: Където Пънк взе своето...


Хилядният епизод на WWE RAW за мен бе по-скоро разочарование. Очаквах повечето сегменти да развиват текущи истории, да се даде начало на нови такива, големи, включващи имената от миналото, които се очакваше да се появят. Вместо това обаче се получи поредното празнично шоу, в което стари муцуни се "завръщаха" колкото да понабият някоя млада "звезда" без това да помага по какъвто и да е начин на бъдещето на продукта. Прекалено дългото гледане на кеч и задълбаването в него водят до лоши неща, включително и до това, че те е повече грижа за "бъдещето на продукта" отколкото за собствения ти кеф от видяното.

Но имаше едно нещо, което като видях, не ме трогна особено, но колкото повече мисля за него, за това каква е основата му и до какви хубави неща може да доведе, толкова по-доволен съм. Говоря за направеното от CM Punk в края на шоуто. За да не бъда голословен, ето видео:


За тези, които предпочитат да четат, вместо да гледат (съмнява ме), нека опиша сцената: Пънк защитава WWE титлата си срещу Джон Сина в главния мач на шоуто. Съдията е повален, при което идва Big Show и просва доскорошния си враг Сина с knockout punch (WMD). Big Show си тръгва, а Пънк се чуди как да реагира. Да се възползва ли или не? Честно ли е? Какво може да направи? В крайна сметка той връща съдията на ринга и макар да личи колебанието му, опитва туш. Сина, разбира се, се повдига и за пореден път демонстрира тъй мразените от множество фенове (включително и от мен) свои суперменски сили, скача на крака и заключва STF на Пънк. Big Show бързо се връща на ринга и напада Сина, за да е сигурен, че той няма да спечели. Съдията прекратява мача с DQ заради намесата - Сина печели, но шампион остава Пънк. Това определено бе момент, който остави много горчив вкус в устата ми. Просто главата ми не побира как може в 3 часово кеч шоу, хилядният му епизод, да не оставиш повечко време за мач за най-важната титла в историята на компанията и още повече - този мач да приключи с дисквалификация. Бях изключително недоволен, дотам, че да не обърна внимание на това какво продължи да се случва на ринга.

Show продължи да бие Сина и след като Пънк не му се притече на помощ, Скалата дойде да се прави на герой и нападна Big Show. И от нищото - Пънк го повали с изродски изигран clothesline, след което го довърши с GTS. И какво по-подходящо за едно шоу с актьори, играещи мразещи се бойци, от това да разчетеш всяка една емоция в студеното изражение на CM Punk, стоящ изправен на ринга, докато две от най-големите звезди в историята на компанията, лежат "пребити" около него.

Прекалявам, нали? Знам, но просто съм вдъхновен. Кечът е зрелище. Един театър на крайностите и когато гледаш на него като на нещо такова, удоволствието от гледането е още по-голямо. Затова и този сегмент така ми се е забил в главата. Но да продължа с писанието си. Най-важният въпрос се очаква да е защо CM Punk, след като вече една година го играе "добрият", ще позволи другият "добър" Сина да бъде набит от "лошия" Big Show пред очите му, а след това и ще нападне третия "добър" Скалата, опитал се да помогне на Сина? Дълъг въпрос, да, но при въпросите най-важното е как са зададени.

Започваме да търсим отговора. Първо, това е CM Punk. Част от образа му в последната година, че и малко преди това, се превърна това да прави и казва каквото му е на сърце. Т.е. той не винаги прави нещата така, че всички фенове да могат да ги определят като "добри" или "лоши". Неговите действия се определят от личната му гледна точка - прави нещо, което е добро за самия него, което иска или смята, че е необходимо да направи, без да се интересува от реакцията на феновете. В този смисъл Пънк през изминалата година може би никога не е отговарял на понятието "face", т.е. "добър", в неговия пълен смисъл. Той просто е правил това, което иска, и което счита за необходимо - побеждавал е претендентите за неговата WWE титла. Това, че опонентите му винаги са били "лоши", е просто детайл. Стигна се до защита на титлата срещу "добрия" Сина - Пънк отново я защитава. Не е важен опонентът, важна е титлата и това, което трябва да се направи, за да бъде запазена тя. Така че подобно действие, от гледна точка на образа "CM Punk" е оправдано - счел е, че трябва да го направи, че иска да го направи, и го направи.

Велика логика, знам. По-важното в логиката на действията на Пънк е второто, а именно как се развиваха нещата в WWE през последната една година, през голяма част от която той беше WWE шампион. Като такъв, напълно нормално бе Пънк да е в главната история в шоутата през повечето време, да е в последните минути на всяко шоу, мачовете му да закриват PPV-та. Това обаче не се случи. И даваме фактите:

  • Пънк взе титлата в края на ноември 2011 г. в 1-на-1 мач с Алберто Дел Рио, който обаче не бе главен за PPV-то "Survivor Series". Главен мач тогава бе отборният между отборите на Миз и R-Truth и (внимание) Джон Сина и Скалата.
  • През декември, на TLC, бе единственото PPV, което Пънк е оглавил като шампион. В главният мач той успешно защитава срещу Миз и Дел Рио, но трябва да се отбележи, че Джон Сина просто няма мач. Ами ако имаше?
  • "Royal Rumble" мача напълно нормално оглави едноименното PPV през януари, правейки Пънк-Зиглър предпоследен мач. Преди обаче се е случвало мач за WWE титлата (и то с участието на Сина, през 2006-та) да е след Rumble мача, т.е. да изглежда по-важен от него.
  • През първите два месеца на годината се развиваше историята между Сина и Кейн, която, изненадващо за някои, завърши в главния мач на "Elimination Chamber" PPV-то в края на февруари. Пънк, защитаващ титлата си в Elimination Chamber мач, остана по-надолу в карда на шоуто.
  • "WrestleMania". Напълно очаквано Сина срещу Скалата бе главният мач на вечерта. Пънк, защитаващ титлата си срещу Крис Джерико е преди тях.
  • Същото се повтаря нa "Extreme Rules", само че опонент на Сина там е Брок Леснър. Отново горе-долу обяснимо и приемливо, но...
  • На "Over the limit" през май, вместо мач между двама наистина добри като умения кечисти в лицата на Пънк и Daniel Bryan, шоуто приключва с подобие на мач на Джон Сина срещу.... главния мениджър Джон Лауринайтис.
  • Юни, "No Way Out", завършва не с тройния мач на Пънк срещу Браян и Кейн, а с мач в клетка между Сина и Big Show.
  • И за финал "Money in the bank" през юли, PPV-то на което миналата година блесна звездата на Пънк, имаше за главен мач не неговият последен мач с Daniel Bryan за титлата, ами MITB мач с участието на (и спечелен от) Джон Сина.

Аз бях сред феновете, които изключително много се дразнеха на малоумния ред на мачовете по тези големи шоута. Когато Сина бе шампион той напълно нормално закриваше всяко шоу. Шампионите в годините преди неговия силен период най-често правеха същото. През 2012-та обаче всеки мач на Джон Сина, колкото и малоумен да бе, с колкото и глупава история да бе подплътен, се пробутваше като по-важен от качествените мачове (с интересни истории зад тях) на (подчертавам) WWE шампиона CM Punk. Това повлия на част от феновете.

Ако се вкараме във филма, би трябвало да повлияе и на образа "CM Punk". Да, това е скриптирано шоу, тук говорим за образи, а не за истинските хора. И така - Пънк винаги остава на заден план, въпреки че държи най-главната титла в компанията. И то след като преди една година е дал заявка, че иска нещата да се променят и ще работи за тази промяна. След като е работил, станал е шампионЪТ, отново нещата си остават същите - Сина е лицето на компанията, а хора като Скалата, напуснали кеч-бизнеса преди години, за да се занимават с други неща, могат да се върнат когато си решат и да получат главния мач на най-голямото кеч шоу за годината. Те - Сина (който вече не е шампион) и Скалата (актьорът), а не Пънк - шампионът. Напълно логично е в образа "CM Punk" да се зароди недоволство от ситуацията.

WWE през последните седмици започнаха да наблягат на това. Първо Eve Torres отбеляза в сегмент с Пънк, че той стои на заден план, след това и Big Show го направи, казвайки "и двамата знаем кой е лицето на тази компания". Двамата (само за тях се сещам) казаха в прав текст на Пънк това, което огромна част от феновете мислят и виждат, и което може да се предположи, че Пънк също съзнава.

И идва RAW 1000. Пънк най-накрая ще е в главния мач, защитавайки срещу Сина. Сина, който винаги побеждава, Сина, който винаги трябва да е шампион, Сина, който е оглавявал шоутата, които Пънк е заслужавал да оглави. Реферът е повален, идва Big Show и удря Сина съв своя knockout punch, след което си тръгва. Какво може да направи Пънк? Да нападне Big Show, който не му е направил нищо? Защо? Няма логика. Да поиска прекратяване на мача, за да може Сина друг път, отново, да си получи мача "честно"? Няма логика, това е мач за титлата и Пънк не е искал Show да се замесва, но иска да спечели и да запази титлата си. Той се опитва да спечели, но е контриран от Супер Сина. Шоу му помага отново, нападайки Сина, но отново без да докосва Пънк. Пънк трябва да нападне Шоу? Да помогне на Сина? Защо? Няма логика. Защото е "добър", Сина е "добър", а Big Show "лош"? Не, Пънк е запазил титлата си. Не го интересуват проблемите на Сина с Big Show. Но идва Скалата, защото вече при него, изглежда, е валидно правилото "добрите" защитават "добрите" от "лошите". И идва Скалата, правейки се на герой, спасявайки Сина. Опитвайки се да приключи RAW 1000, толкова важен епизод, със себе си, защото ако пребие Big Show и (най-вероятно) помогне на Сина да се изправи, те ще са двамата, които ще стоят изправени в края на шоуто, те ще са тези, чиито лица феновете ще запомнят в края му. Отново.

И Пънк няма как да е съгласен. Следват clothesline и GTS за Скалата, Сина вече е долу. Да не пропускаме и че по-рано същата вечер Скалата е обявил, че ей така ще получи мач за WWE титлата на "Royal Rumble" в началото на 2013-та година. Отново. Още една причина "актьорът" да го отнесе заради това, че получава наготово неща, за които "кечистите" се борят всеки ден. И Пънк напада. Прави го, защото му се струва правилно. Прави го, защото му е писнало. Прави го, защото иска.


И това, драги читатели, които не знам как сте издържали дотук, според мен е напълно логично. Ако навлезем в кеч терминологията сега следващият логичен въпрос, след като са ясни мотивите на "образа Пънк" да направи това, което направи, е "Действията му означават ли, че е направил heel turn, т.е. че е станал един от лошите?". Отговорът не може да е еднозначен. Всичко зависи от призмата на конкретния фен - феновете на Сина и Скалата сега виждат в негово лице Сатаната. Голяма част от редовите, обикновени зрители, ще осъдят действията му, защото най-вероятно няма да се замислят за причините зад тези действия. По-"крайните" фенове, харесващи кеч-уменията пред това дали лицето на кечиста продава тениски, както и тези, които следят кариерата на Пънк от indy федерациите и го харесват - те най-вероятно ще подкрепят направеното от него или просто няма да го обвиняват. За неговите hardcore фенове е ясно. Но отново - еднозначен отговор няма, поне само след тази атака. Много неща зависят обаче от обяснението.

Напълно нормално е след нещо подобно в следващото шоу кечистът, който го е направил, да даде обяснение за действията си. От това обяснение най-често става ясно той "добър" ли ще е занапред, "лош" ли ще е. Стават ясни мотивите, стават ясни целите на кечиста. И сега всичко зависи от това какво ще каже Пънк. Горният абзац, който написах, може да стане напълно излишен, ако с думите си той просто завоалирано обяви "Вече съм лош.". Това обаче ме съмнява да стане. Надявам се, и предполагам, че обяснението ще е по-сложно и по един или друг начин някои от причините и предхождащите събития, които посочих, ще бъдат включени в него.

Много слухове се носиха за "голямата лятна история на WWE". Много хора очакваха такава. Много мислеха, че сблъсъкът ННН-Леснър ще я замести. Аз обаче съм на мнение, че този сегмент неслучайно закри това толкова важно шоу. Този сегмент може би е началото точно на тази история и макар WWE да знаят как да съсипват потенциално добри истории, отново я има надеждата, че сега може да видим нещо добро. Разбира се, най-добре е всички да нямат очаквания, за да няма разочаровани. Просто да се наслаждават на евентуално добрите сегменти и мачове, които ще излязат от всичко това. Трудно е, знам.

Определено не съм наред след като изписах толкова текст, опитвайки се да опиша и донякъде анализирам кеч-история. Даже по-скоро един-единствен кеч-сегмент. Но го направих, защото лично аз виждам логиката в случилото се и виждам, че чрез него всяка една глупост (Сина в главни мачове на ППВ-та, например) най-накрая бива оправдана. Получава смисъл. Знам, че щом едно нещо трябва да ти се обяснява (както направих аз), значи не е добре направено, но в случая не е така - през последната година всеки фен е видял това, което и аз, просто не всеки ще си направи труда да търси връзките.

И стигам до заглавието. Нарочно е такова. Може да си остане само така - "Пънк взе своето...". А може и да се допълни - "...своето място в края на важно шоу", "...своето отмъщение за всичкото пренебрегване" и т.н. Но Пънк взе своето. И макар RAW 1000, отново казвам, за мен като цяло да бе разочарование, както и краят на мача за WWE титлата, то случилото се след него определено е сегмент, който ще помня. И който, надявам се, ще даде началото на нещо добро и интересно в WWE.

"Diablo III" - Пост 3: Кое е най-трудното нещо в тази игра

Най-накрая дойде време и за третия пост за "Diablo III" (бел. като гледам колко голям става едва ли ще е последен). Започвам с малък ъпдейт за това какво се случва с готиния monk Birethenius (на когото започвам да приличам все повече и в реалния живот, но снимков материал по-нататък). Когато приключих играта на Nightmare трудност с него бях 51 lvl, т.е. 18 lvl разлика от края на Normal. В момента съм 59 lvl (от общо 60) и се намирам малко след средата на Act III на Hard трудност. Почти сигурно е, че до края на играта на Hard ще успея да направя така бленуваните 60 lvl (ако не и до края на Act III).

Ей го на, Страшилището на изтока (да се разбира по много начини)

Във връзка с различните трудности е хубаво да направя един ъпдейт и по този въпрос: D3 не е лесна само на Normal. Има моменти на Nightmare и Hell, които също могат да бъдат играни доста спокойно и неангажирано (макар и не чак толкова). Да, предизвикателството е по-голямо в по-горните трудности, но с по-висок level и по-добра екипировка (а тук от екипировката зависи много, да не кажа почти всичко) може да се справите с повечето ситуации. Кофтито обаче е следното...

ГРУПИ ОТ CHAMPION MONSTER-И И ШИБАНИТЕ ИМ УМЕНИЯ

Най-трудните неща за убиване не са босовете (въпреки че всеки път като ви убие бос, трябва да започнете битката отначало). Не, не, не - най-трудните неща за убиване в тази игра са групичките от champion (сини) изроди, които най-често са четирима на брой. Проблемите с тях са свързани най-вече с уменията, които вървят с тях. Давам пример:

Имате Sand Dervish (да, дервиш... кукер, ехехехе), чието умение по принцип (когато е нормален монстър) е да се завърта бързо около себе си, като по този начин ви нанася солиден демидж, ако сте близо до него. Нещо като Whirlwind на Barbarian-a. Представете си четирима такива, с много повече DPS (damage per second), много повече точки живот и следните три умения:

  • Fire Chain - Огнена верига, свързваща отделните изроди. Когато ви притиснат с веригата, кръвта ви се точи като пот на маратонец, тичащ в жегите навън.
  • Molten - Зад всеки от изродите оставa огнена диря, върху която като се озовете, кръвта ви се точи като студентска стипендия около осми декември.
  • Arcane Enchanted - Всеки от изродите създава на произволно място енергийна сфера, която започва да излъчва изгарящ лъч, въртящ се около оста й. Когато лъчът ви докосне, точи кръв както тийнейджър, току що открил порното, точи себе си. Представете си няколко енергийни топки и необходимостта да избегнете всеки един лъч и забавата става най-голяма.

Подбрах три от най-противните умения, които ми идват наум. Не е истина вече колко пъти съм умирал при сблъсъци с такива групички. Случвало се е някои да ме накарат да изляза от играта от злоба или (по-умното) да ги прикоткам в някой отдалечен и вече изчистен ъгъл на карата и когато ме убият, след съживяването просто да не минавам от там. Да, толкова тежко е положението. Реално подобни групички с подобни умения (има и доста други) са най-трудното нещо в Diablo III, а не босовете. Това не трябва да е така.

На Normal тези групички се търпят, защото имат само едно специално умение. На Nightmare стават 2, на Hell - 3, а на Inferno (предполагам) - 4, което е една от причините аз да не се занимавам с последната трудност като й дойде времето. Да не пропусна да отбележа и обичайните rare monster-и (жълтичките мини-шефчета, които си имат по няколко minion-a). Тук положението е малко по-търпимо, като изключим една новичка (мисля) опция - minion-ите да са invulnerable, т.е. да не можеш да ги нараниш изобщо. Схемата е следната - трябва да убиеш шефчето им и те умират заедно с него, но докато не го направиш, те си те хранят доволно без да можеш да им направиш нищо. Щастие неземно, е**х тая справедливост!

НЕ ЧАК ТОЛКОВА ЛЕГЕНДАРНИ ITEM-И

Не разбирам... Играл съм вече над 60 часа, а съм открил един единствен Legendary предмет. Не е и като в момента да не играя на предпоследната трудност. Съмнява ме всичките да са наблъскани в Inferno (и няма смисъл), но е факт, че изглежда се намират дяволски трудно. Не беше нещо важно, просто исках да споделя.

И СПИРАМЕ...

Това ще е този път, защото ако се впусна в обяснения за другите неща, за които имам намерение да пиша (видът на отделните актове, follower-ите и т.н.), постът ще стане твърде дълъг. Искам само да отбележа, че във форумите на играта се излива огромен хейт спрямо нея, който донякъде е оправдан, но в по-голямата си част е прекален. Хора, играли вече по няколкостотин часа, обясняват колко била зле и какво не й харесват. Играли по няколкостотин часа, подчертавам. Тролщината и хейтът, колкото за самия хейт, са едни от големите проблеми на интернет в днешно време. Играта е яка. Нямаше все още да я играя, ако не беше. А и ако се вярва на Blizzard, някои приятни подобрения ще започнат да падат още преди да дойде време за Expansion-и - със задаващите се patch-ове.

So... все още съм доволен, все още щастлив.

Fuckin' no lifer.

Препоръчани песни - Част 76: Албумът "Harakiri" на Serj Tankian

"Superbowl, half time
Anytime is war time
Second season's past time
Gonorrhea, overtime
Fuck that it's bedtime
No more friend of mine
Over the ching chime
Ch-ch ch-ching chim."

На 10-ти юли (мисля) официално излезе третият самостоятелен албум на Serj Tankian, вокалистът на System of a Down. За Серж и музиката, която прави съм писал и преди, но реших, че след като доста често слушам някои конкретни песни от новия албум, си струва да ги спомена.

Най-важното в случая е, че новият албум, "Harakiri", лично според мен е по-добър от предния, макар да не достига висотата на първия му - "Elect the Dead", в който по-голямата част от песните бяха адски зарибяващи. В "Harakiri" отново имаме "социално ангажирани" текстове, но по-важно е самото звучене на песните. Ето го и клипа към първия сингъл, носещ името на албума:


Някои от посочените факти са си стряскащи, стига да са верни, разбира се. Освен "Harakiri" лично аз доста често си пускам и:


"Occupied Tears" заради звученето си ми стана сигурно любимата песен от албума. Тя звучи по-сериозно, докато "Ching Chime" е с по-весел ритъм (но не и текст :D). В "Reality TV" пък става дума за... reality TV, да. Серж не се изказва ласкаво, gg. Струва си да се чуят, а след няколко слушания се набиват доста сериозно в главата на човек. Другите песни от албума могат лесно да бъдат открити и чути, идеята ми беше просто да ви обърна внимание.

Приятно слушане!

PS: Извинявам се за изключително невдъхновеното (и невдъхновяващо) писане. Не ми е ден.

Guest Booker 2012: WHW Титлата/Издигането на Зиглър - Част 5 (Моят "SummerSlam")

И дойде време за края, за последния месец - Зиглър приключва веднъж и завинаги с Джак Суагър и Вики Гереро, които трябва да решат кой да бъде уволнен (не ни касае), никой не претендира за неговия куфар и на MITB PPV-то той казва, че ще кашира в рамките на един месец. Няма обаче голям избор - Джерико е защитил титлата си срещу Шеймъс с изненадваща поява на house show и сега отново "отсъства", което означава, че единственият активен световен шампион е WWE шампионът. За него обаче има и друг проблем - след MITB има нов Mr. Money in the bank, с ексклузивен договор за мач за WWE титлата. И идва време за RAW 1000 и SummerSlam, или поне онези части от тях, които ни засягат. Този път по-подробно, за да стане ясна идеята ми.


МОЯТ "SUMMERSLAM 2012"


1. Билдът

  • RAW 999: Във връзка с една друга история, отчаяният Джон Лауринатис решава, че трябва да е в по-добра светлина като GM и като една от мерките заявява, че е забранил световният шампион в тежка категория Крис Джерико да бъде допускан до house show-та, за да не може отново да направи номера от миналия месец и с фиктивна защита на титлата си да си спечели нови 30 дни далеч от ринга. Нещо повече - Лауринатис казва, че RAW 1000 се пада 29-тият ден от новите 30 дни на Джерико  и ако той иска да остане шампион, ще трябва да се появи на шоуто и дори да защитава титлата. При тази новина Грамадата изявява желание да се изправи срещу Джерико. Шеймъс обаче припомня, че той е бившия шампион и заслужава мач. Лауринатис първоначално мисли да се съгласи с протежето си Big Show, но във връзка с "по-добрата си светлина" решава да се съобрази и с Шеймъс и казва, че следващата седмица ще стане ясно какво е решението му... стига Джерико да се появи. Долф Зиглър пък не успява да издържи дори седмица без да си навлече неприятности и влиза в спор с Daniel Bryan. Спорът им се засилва в SMACKDOWN и е обявен мач между двамата за RAW 1000.
  • RAW 1000: Долф Зиглър побеждава Daniel Bryan в силен мач, какъвто е ясно, че двамата могат да направят. Малко след това Крис Джерико се появява в RAW (и TV шоу изобщо) за пръв път от около 60 дни. Той казва, че е бил измамен от Джон Лауринатис, но няма да позволи титлата да бъде овакантена, тъй като той е най-добрия, той е световния шампион и друг не може да претендира за златото. Лауринатис се появява доволен на рампата и казва, че сега е моментът да обяви решението си кой ще е противник на Джерико. Започва музиката на Зиглър и той излиза с куфарчето и съдия, подминава онемелия Лауринатис (явно е, че той е имал други планове) и устремено се насочва към ринга. Джерико, осъзнал какво го чака, го посреща с Codebreaker, след което взима куфарчето и го забива в главата на Зиглър. Джерико се прибира зад кулисите, а Зиглър само се усмихва на ринга, докато бавно се изправя. Зад кулисите Джерико влиза в офиса на Лауринатис и му крещи, че няма да защитава титлата си нито срещу Зиглър, нито срещу който и да е друг. Лауринатис му казва, че в противен случай златото ще бъде овакантено. Джерико се замисля и въпреки гнева си пита какви са възможностите. GM-ът му отвръща, че записите на SD са на следващия ден, последния 30-ти ден, оставащ на Джерико. Ако се съгласи да защитава титлата там ще се вмъкне в срока и ще остане шампион... стига да спечели мача. Джерико се съгласява, стига Зиглър да не бъде допуснат до шоуто (заради опасността от каширане, да). Лауринатис се усмихва и урежда за SD троен мач за титлата - Джерико срещу Грамадата срещу Шеймъс. Също зад кулисите Зиглър се разхожда с куфарчето и усмивка, когато е настигнат от репортер (Мат Страйкър, примерно). Зиглър обяснява, че ще намери начин да покаже лицето си в SD, но това не е от такова значение, защото... има и друг шампион. Въпреки изказването му той не се опитва да кашира титлата срещу WWE шампиона същата вечер. Т.е. около 30 минути от RAW 1000 отиват за WHW титлата, защото тя е важна.
  • И сега останалото. В SD е пуснат клип със Зиглър, в който той се подиграва на Джерико и позорното му бягство в RAW и казва, че Шеймъс или Шоу (защото Джерико няма да запази титлата си) трябва да са готови за следващия си опонент - него (Зиглър). Джерико, който е в шоуто, е бесен от изказването. Той все пак успява да спечели тройния мач за титлата (побеждавайки Грамадата и Шеймъс). След мача е пуснато второ видео със Зиглър, в което той обяснява, че то е било подготвено в случай на победа на Джерико. Зиглър "кани" Джерико да се появи в RAW 1001, а не отново да "бяга", като обещава, че няма да кашира куфарчето си. Иска просто да поговорят. В RAW Зиглър излиза и чака... И Джерико се появява, макар да стои настрана от Зиглър, защото му "няма доверие". И тук е моментът Зиглър да блесне с едно дълго промо за това как стоейки настрана от WWE Джерико не доказва, че е "най-добър на света", а че е страхливец, който не иска да признае, че вече не е толкова добър, колкото е бил някога; че Зиглър вече е надминал Джерико откъм умения и прави неща, които Джерико не си е представял; че Зиглър може без проблем да победи Джерико в мач и не е необходимо да го напада изненадващо с куфарчето си. Зиглър казва, че още отсега обявява, че ще кашира MITB куфарчето си на SummerSlam... за World Heavyweight титлата. И тъй като това ще е почти към края на новите 30 дни на Джерико, за него е по-добре да се появи и да се опита да опровергае Зиглър. От него зависи дали ще го направи или ще избяга отново. Джерико, повлиян от всичко, казва, че не вярва на Зиглър и на това, че той ще издържи да не кашира куфарчето си преди това. Зиглър се усмихва, просва го със Zig-Zag, взима куфарчето... и вместо да извика съдия се усмихва отново и се прибира зад кулисите. Джерико се появява в следващото шоу бесен заради Zig-Zag-a и не само приема предизвикателството, но и казва, че по пътя към SummerSlam Зиглър го чака ад. Следват атаки, промота, отборни мачове и т.н. Основата на враждата е всичко досега, както и уменията на двамата, че единият е минало, другият бъдеще, че единият е световен шампион за 7-ми път, а другият е бил такъв 12 минути и т.н.

2. Бележки - С Браян, бивш световен шампион, давам на Зиглър едно подбутване нагоре. Дали добрите мачове през тези четири месеца и спечелените вражди с него, Алберто Дел Рио и провелата се на две нива вражда със Суагър са достатъчни - не знам. Според мен са и са един от по-реалистичните начини Зиглър да бъде издигнат преди враждата си за световна титла с Джерико. Мисля и че добре подхождам с билда й, защото хем Джерико получава сериозен стимул да не продължава с "отвличането" на световната титла и липсата си, хем Зиглър не излиза подлец, защото вместо да кашира на изморен опонент, той дава на Джерико месец за подготовка. Все пак феновете вече го подкрепят и той е нещо като cool heel или tweener.

Мисля и че въпреки липсата на световната титла за 2 месеца, постоянното поддържане на интереса към нея с въпросите "какво ще стане" и много внимание, което й се отделя от RAW 1000 нататък, ще я направят доста по-важна.

3. Резултати

- World Heavyweight Championship (Money in the bank Cash-in): Dolph Ziggler def. Chris Jericho (c) - New Champion. Очакван резултат? Може би. Но пък според мен правилен край на четиримесечния път на притежател на куфарчето, всяка история на когото се е въртяла около него, както и на историята с липсващата световна титла.

Това е от "проекта", поне от частта му "WHW Титлата/Издигането на Зиглър". Евентуално в близките седмици може да се захвана да разкажа и виждането си за останалите истории от WrestleMania (моят вариант отново, който не е толкова различен от реалната) до приближаващия SummerSlam. Може, казах. Мерси.

Guest Booker 2012: WHW Титлата/Издигането на Зиглър - Част 4 (Моят "Money in the bank")

След моя "No Way Out" с надеждите на Алберто Дел Рио да се сдобие по по-лесен начин с MITB куфарче е свършено - Зиглър го е победил. Джерико вече три седмици не се е появявал в ефир и титлата е все още в него. Big Show е направил своя търн, макар и с малко закъснение при мен. И продължаваме с...

МОЯТ "MONEY IN THE BANK"


1. Билдът

  • Започваме да отмятаме нещата едно по едно. Като за начало нещо важно - Джон Лауринатис казва, че след като Крис Джерико и World Heavyweight титлата все още ги няма и не е ясно как ще бъде решен този проблем, той не вижда друг изход освен да направи Money in the bank мача, който се очертава на едноименното ППВ, WWE Title Match Contract, т.е. само за WWE титлата. Нещо повече - на Лауринатис е дошла великата идея да направи мача изключително вклюващ само бивши WWE шампиони. Повече по билда на самия MITB мач няма да казвам, защото е встрани от историята, но няколко реда за някои от участниците...
  • Само споменавам, че сега на US шампиона Дел Рио не му остава друго, освен, както първоначално бе насрочено, да вземе участие в MITB мача на ППВ-то. Той веднага бърза да убеди Лауринатис, че след като Миз е контузен, той няма място в MITB мача. Лауринатис се съгласява. Последната седмица преди PPV-то обаче Миз се завръща и напада Дел Рио, след което обявява, че е отново в мача.
  • Big Show, който е помогнал на Крисчън да победи бившия световен шампион Шеймъс на "No Way Out", отново е взет на работа и става част от антуража на Лауринатис, като дори, като бивш WWE шампион, получава място в MITB мача.
  • Шеймъс иска отмъщение срещу Грамадата, но вместо това отнася бой на няколко пъти. Той все още държи да получи реванша си за световната титла и това.... все пак се случва. На house show няколко дни след No Way Out (т.е. 24 юни), Джерико се появява с титлата след като Шеймъс със сетни сили е победил в handicap match Грамадата и Дейвид Отунга. Той казва, че ако Шеймъс иска реванша си това е последният му шанс и ирландецът се съгласява. Джерико го побеждава изключително бързо (за това помага и WMD от Биг Шоу) и пред очите на шокирания и недоволен от развитието Джон Лауринатис шампионът казва, че "има нови 30 дни" и си тръгва. Тъй като шоуто не е записано, от него са показани само снимки и е разказана историята за реванша на ирландеца, станал жертва на плана на Джерико, който продължава с отсъствието си от екран, но вече е спечелил още 30 дни, в които може да държи титлата извън компанията, макар заради непоявяване да не му се плаща. Така Шеймъс остава с празни ръце, но като бивш WWE шампион също е включен в MITB мача, където да търси отмъщение от Грамадата.
  • Стигаме до Зиглър, който успява да запише победи срещу CM Punk и Daniel Bryan (при Пънк заради намеса на негов противник (без имена), но това не му се отразява зле, все пак е тръгнал фейс да става). Пред него обаче се изправя старо препятствие - Джак Суагър, който от "Over The Limit" насам е натрупал солидно количество победи с новия си тих образ и с помощта на Вики. Суагър напада Зиглър и иска нов мач. Зиглър се спуска смело и го губи, с което трябва да даде на Суагър мач за куфарчето. Зиглър казва, че ще го направи, но с допълнително условие - ако Суагър загуби, или той трябва да бъде уволнен, или Вики Гереро. Вики и Суагър се съгласяват и мачът за куфарчето е назначен за MITB.

2. Бележки - Защо пак Суагър? Ами защото натрупаха солидна история, която WWE така и не използваха за една по-дълга вражда. При мен Суагър е понатрупал победи след първия си опит, изглежда силен и сега отново напада, като победата му над Зиглър му дава право да поиска мач за куфарчето, тъй като Зиглър е казал, че точно това е необходимо. Допълнителното условие е за повишаване на напрежението. Така на MITB PPV-то пак ще има два мача за куфарче, но единият е 1-на-1, което е в голям контраст с другия, ex-WWE champions MITB мач от няколко души.

Обърнах внимание на MITB мача с бившите WWE шампиони (макар и да споменах само четирима от участниците), защото споменатите участници до момента имаха място в историите на Зиглър и световната титла. Това е. По-подробно за този мач, билда му и какво се случва - ако някой ден се захвана да описвам другите истории в моя вариант.

И стигаме до големия план на Джерико - все още под договор с компанията, държи титлата като заложник едва ли не и не се появява в ефир с нея. Прави една единствена защита на house show, за да се вмъкне в границите от 30 дни преди титлата да бъде овакантена и за да даде на Шеймъс (макар и прецакващо) неговият реванш. След като го прави той отново изчезва, защото има нови 30 дни. Хитра работа.

3. Резултати

- WWE Title Contract - Money in the bank Ladder Match (ex-champions only): Alberto Del Rio vs. The Miz vs. Sheamus vs. Big Show vs. ..... (няколко други, които обаче нямат място тук) - Резултатът също не е за този пост. Знам, че много неща не описвам, но просто нямат връзка. Това е мач за WWE Title Contract все пак.
- Ladder Match - Money in the Bank on-the-line (Briefcase vs. Career): Dolph Ziggler def. Jack Swagger - С което окончателно се справя с доскорошните си партньори и запазва куфарчето.
- ВАЖНО: Веднага след мача си със Суагър, Зиглър взима микрофона и казва, че има новина и тя е, че ще кашира куфарчето си в следващия един месец.

Guest Booker 2012: WHW Титлата/Издигането на Зиглър - Част 3 (Моят "No Way Out")

 ВАЖНО: Guest Booker постовете не описват реални събития от WWE, а авторовата гледна точка за това какво и как можеше да се случи. 

В предния пост писах как на "Over The Limit" (ОTL) Крис Джерико побеждава Шеймъс и Ранди Ортън в троен мач, ставайки новия World Heavyweight Champion, а Зиглър побеждава Джак Суагър и вече официално не е клиент на Вики Гереро. Следва моята версия на "No Way Out"...

MОЯТ "NO WAY OUT 2012"


1. Билдът

  • Да започнем с Алберто Дел Рио, който на OTL спечели US титлата. В RAW той се конфронтира с Миз, заради изхвърлянето на втория от Battle Royal-a и заради изгонването му от залата, "за да не пречи на мача на Дел Рио". Мексиканецът обяснява, че Миз от партньор се е превърнал в тежест, след като така лесно се е отказал от протеста им срещу MITB победата на Долф Зиглър. Миз припомня на Дел Рио, че и двамата ще участват в MITB мача на едноименното ППВ и не разбира какво повече иска Дел Рио. Той казва, че иска възможност за куфарчето 1 на 1. Миз му казва да се примири, че няма да получи такова. Малко по-късно след мач на Миз, Дел Рио го напада и "контузва" ръката му с armbreaker-a си. Излизат съдии, за да го изгонят. Миз е аут. В някоя от следващите седмици Дел Рио успешно защитава US титлата си и срещу Сантино в мача-реванш на втория.
  • В първия RAW след OTL е обявено, че Крис Джерико има голяма новина, която обаче ще съобщи в SMACKDOWN. Долф Зиглър в интервю зад кулисите казва, че също има новина и излиза на ринга, за да я съобщи. Той обяснява за това, че вече е "свободен", Джак Суагър и Вики Гереро са в миналото му, и сега не е длъжен да се съобразява с никого, което означава, че следващата му цел ще е каширане на MITB куфарчето и тъй като е SD тип, това най-вероятно ще е WHW титлата. Изказването му е прекъснатo от Дел Рио, който за втори път същата вечер (след нападението на Миз), излиза на ринга, напада Зиглър и се опитва да го контузи. Този път съдиите и охраната са по-бързи и успяват да предотвратят контузия. Но за това по-късно.
  • Изказването на Джерико е в края на първия SMACKDOWN и то е кратко: той си тръгва с титлата. Джерико обяснява, че когато се е завърнал е обещал "края на света, както феновете го познават" и ще направи точно това - няма да се появява на шоутата и си тръгва със световната титла в тежка категория. Казва, че го чакат други занимания, а през останалото време ще лежи на дивана си и ще се надсмива над всички глупаци, мечтаещи за титлата. Джон Лауринатис излиза, иска обяснение (без микрофон - по-реалистично е), но Джерико не казва нищо и напуска залата с титла на рамо. През следващите седмици до OTL няма нито една негова поява. Датата на "напускането" му - 22 май (запис), но от "обърканите" WWE започват броенето от деня на излъчването на шоуто, т.е. 25 май.
  • Зиглър осъзнава, че няма да може да изпълни плана си, заради напускането на Джерико и сега му остава WWE титлата. Няма време да мисли и за нея обаче, тъй като Алберто Дел Рио заявява желанието си да получи 1 на 1 мач за куфарчето и заплашва, че ако не го получи ще контузи Зиглър, както е направил с Миз. Дел Рио обяснява, че шансовете да спечели куфара в 1-на-1 мач са много по-големи, отколкото в мач от 6 или 8 души, какъвто се очертава за другото куфарче на MITB ППВ-то. След няколко опита на Дел Рио да изпълни заканата си, Зиглър му предлага сделката от миналия месец - за да получи мач за куфарчето, трябва да го заслужи с победа преди това. Назначен е мач между двамата на "No Way Out" - ако Дел Рио победи, получава 1-на-1 мач за куфарчето. Във враждата им има и други елементи - Дел Рио се подиграва с това, че мексиканец е US шампион и твърди, че "шареният" Зиглър представя някои от най-лошите черти на американците. Simple heat. Титлата обаче няма да е заложена.
  • SMACKDOWN обаче не остава напълно без МЕ. И Шеймъс, и Ортън са бесни след напускането на Джерико и искат обяснение от Лауринатис. Той не може да разкара Шеймъс заради правото му на реванш (на което ирландецът набляга), но няма пречка да разкара Ортън и след един сериозен скандал Ортън е отстранен за 60 дни (което пък ще обясни липсата му, породена всъщност от второто му наказание за използване на забранени вещества). Шеймъс обаче не може да бъде разкаран и иска реванша си. Когато нещата стават напечени за Лауринатис, се завръща неговият герой от WM Крисчън и просва бившия шампион. GM-ът обяснява, че има и други начини Шеймъс да бъде наказан за непокорството и държанието си в последно време и назначава мач в клетка между него и Крисчън за "No Way Out". Крисчън изглежда възстановен и казва, че за него ще е удоволствие да свърши още една работа за Big Johnny преди да получи обещаната си награда.
  • Вики Гереро и Джак Суагър искат нов шанс срещу Зиглър, но Джон Лауринатис ги отрязва и им казва, че вече нямат право да се занимават с него. Това вбесява Суагър и с помощта на Вики той започва да трупа победа след победа. (Бел. това е просто за всеки случай)
2. Бележки - За отстраняването на Ортън е ясно - просто давам някакво обяснение за двумесечната му липса, а и проблемите с Лауринатис са предпоставка за това. Крисчън-Шеймъс при мен замества Сина-Шоу като мач в клетка, но без глупави допълнителни условия, които да го правят по-предвидим. Контузията на Миз е, за да има време да си снима филма без да изчезва безследно от екран. Зиглър-Дел Рио пък е нещо с вече двумесечна история, а условието за куфарчето (а не направо мач за него) е за да се наблегне отново на това, че мачове за това куфарче трябва да се заслужат, а не се раздават току така, т.е. че е ценно.

Колкото до Джерико - идеята не е моя, видях я някъде още преди Over The Limit и много ми хареса. Джерико става шампион, тръгва си с титлата и отива на турне с Fozzy, никой не знае как да реагира. Не може да бъде овакантена титлата преди да минат 30 дни без защита, защото Джерико не е прекратил договора си, а просто си е тръгнал и няма намерение да се появява на шоутата.

3. Резултати

- Dolph Ziggler def. Alberto Del Rio - Чиста победа за Зиглър над двукратен бивш WWE шампион, като освен това се справя и с намесите на Рикардо Родригез.
- Steel Cage Match: Christian def. Sheamus - Лауринатис е край ринга и се опитва да помага на Крисчън. Шеймъс обаче е на път да спечели, когато от публиката се появява Big Show и затръшва вратата в лицето му. Да поясня: при мен Big Show бива уволнен след Over The Limit, като това е част от една по-особена история, която може би ще разкажа някой ден. И сега напада Шеймъс, подмазвайки се на Лауринатис, който след мача е много щастлив от промененото поведение на гиганта и победата на Крисчън.

Невероятен трейлър за "The Dark Knight" трилогията

Тази нощ, в 00:00 на 20 юли 2012 г., е премиерата на "The Dark Knight Rises", третата и вече многократно потвърдена като последна част от трилогията за Батман на режисьора Кристофър Нолан. У нас филмът ще стартира по кината след една седмица, на 27-ми. В чест на премиерата тази вечер обаче, ви предлагам последна доза надъхване с един уникален трейлър, съдържащ кадри от трите филма ("Batman Begins", "The Dark Knight", "The Dark Knight Rises"), който ги представя наистина като едно цяло. Изключително добре направен, моите очи се напълниха със сълзи към края. Yeap, true story...


Holy shit, да. Аз вече изгледах отново "Batman Begins" като част от процеса по подготовка за новия филм, тези дни ще дойде времето и на "The Dark Knight". Иначе благодарности на пичовете от Insane Addiction, защото точно при тях попаднах на трейлъра. Тези дни се очертава още един пост на Батман тематика, макар и комиксова такава. Stay tuned.

Guest Booker 2012: WHW Титлата/Издигането на Зиглър - Част 2 (Моят "Over The Limit")

ВАЖНО: Guest Booker постовете не описват реални събития от WWE, а авторовата гледна точка за това какво и как можеше да се случи. 

Какво се случва след моят "Extreme Rules 2012"...

Моят "OVER THE LIMIT 2012" 


1. Билдът
  • Историята покрай Money in the bank куфарчето продължава в две насоки. След победата на Дел Рио и Миз над Джак Суагър и Долф Зиглър, Джон Лауринатис казва на първите двама, че са го убедили, но трябва да проведе разговор с Борда на директорите, преди да им даде окончателното си мнение. На следващата седмица той уведомява Дел Рио и Миз, че е успял да се договори с Борда за следното - тъй като е било планирано "Money in the bank" PPV през 2012-та, такова ще се състои в края на юни и в него ще има MITB мач, първите участници в който са точно те двамата. Миз е повече от доволен, но не и Дел Рио - той иска мач за куфарчето на Зиглър възможно най-скоро. Лауринатис му казва, че няма как да стане, защото само Зиглър може да се съгласи да заложи куфара. Това води до малък спор между Миз и Дел Рио - Миз се опитва да убеди Алберто, че участието им в MITB мача е достатъчно, но Дел Рио не е доволен и започва да "гледа с друго око" на Миз и ниските му критерии. Дел Рио казва, че ще намери начин да получи това, което иска.
  • Зиглър пък е бесен и иска главата на Суагър, но Вики се опитва да го успокои. Суагър се появява след мач на Зиглър, двамата се сбиват и в крайна сметка Вики удря Долф под пояса, правейки го лесна плячка за The All-American American. Впоследствие Зиглър е бесен и уволнява Гереро. Тя обаче му обяснява, че двамата са подписали договор, от който той не може да се откаже и продължава да е нейн клиент. Затова тя започва да му урежда тежки мачове - handicap, Sheamus, Khali, все гадории. Вики му казва, че е назначила мач между него и Суагър и ако Зиглър не иска мъчението да продължи, че трябва да заложи MITB куфарчето. Зиглър поставя условията така - ако Суагър го победи ще получи мач за куфарчето. Ако обаче Зиглър победи, договорът му с Вики ще бъде прекратен и тя няма повече да може да му урежда мачове. Постигнато е съгласие и мачът е назначен за OTL.
  • Също за "Over The Limit" е назначен Battle Royal, победителят от който ще може да избере за коя от двете титли - US или IC - да се бие по-късно същата вечер. Както си беше, само че при мен е обявено предварително.
  • Стигаме до световната титла. Шеймъс запази срещу Браян, а Ортън стана главен претендент. Тук отбелязвам, че и в моя вариант на "Extreme Rules" Джерико е загубил от Пънк. В RAW след това отново има Beat The Clock Challenge за претендентското място за WWE титлата и отново го печели Daniel Bryan, подобрявайки рекорда на Джерико. Y2J е бесен зад кулисите, където се сблъсква с Ортън. Ортън се шегува с него, споменавайки, че е претендент за WHW титлата. Така, когато Шеймъс и Ортън застават лице в лице в SD, се появява Джерико, който пребива и двамата със стол. В следващите седмици той успява да убеди Джон Лауринатис да го включи в мача при условие, че победи Шеймъс или Ортън. Мачът с Ортън приключва с no contest, заради избухливостта на втория, но точно заради тази избухливост Ортън в следващия SD без да иска коства мача на Шеймъс срещу Джерико и така мачът за титлата на "OTL" става троен. Лауринатис е доволен, че Ортън няма да е единствения претендент; Ортън не е; Шеймъс заявява, че е уверен, че може да победи и двамата.

2. Бележки - Дел Рио изобщо нямаше място във вражда за титлата след завръщането си, затова подхождам по-бавно с него. Затова и го разкарах от мача за WHW титлата и оставих там само Джерико и Ортън. Джерико е бесен от двете си загуби от Пънк, иска да се докаже и си намира място другаде. Лауринатис е доволен, че Ортън няма да получи 1 на 1 мач за титлата, Шеймъс не отказва предизвикателства, а и е недоволен от намесата на Ортън, коствала му мача с Джерико, и нещата се навързват.

Зиглър най-накрая се отделя от Вики и Суагър и сега става дума само за него и това как ще се справя нататък. Мачът между двамата доскорошни партньори не е за куфарчето, за да изглежда така че мач за него да трябва да се заслужи. Тормозът и мачовете от Вики пък не само помагат за нейния образ, но и дават обяснение защо Зиглър се съгласява на условието "ако Суагър спечели получава мач за куфарчето" - само за да се отърве от нея. Другите истории, които не засягам тук, също имам идея как вървят, но са твърде встрани и може би друг път ще пиша за тях.

3. Резултати

- OTL Battle Royal - Winner: Alberto Del Rio. - Също както в действителност шоуто е открито от Battle Royal-a (при мен Крисчън е в "заслужена почивка" и е хийл, да се знае). Дел Рио и Миз се обединяват и успяват да останат последните двама участници в мача, като в самия му край Дел Рио се обръща срещу Миз и го изхвърля от ринга. Миз е ядосан, но рефери и охрана го прибират зад кулисите. Дел Рио заявява, че избира да се бие с US шампиона Сантино Марела (и при мен е той, да). Малко по-късно Дел Рио отива в офиса на Лауринатис и казва, че Миз е реагирал доста остро на една "честна" елиминация и Дел Рио се притеснява да не би той да се опита да провали мачът му за американската титла. Като предложение, Алберто подхвърля Миз да бъде изведен от залата. Big Johnny се съгласява.
- US Championship: Alberto Del Rio def. Santino Marella (c) - Полето е чисто и без дори да е нужно Рикардо Родригез да се намесва, Дел Рио взима титлата.
- Dolph Ziggler def. Jack Swagger (ако Суагър победи, получава мач за MITB куфарчето; ако Зиглър победи, договорът му с Вики е прекратен) - Солиден мач, който въпреки намесите на Вики, е спечелен от Зиглър. Вследствие на правилата на мача той вече не е клиент на Гереро и тя не може да му назначава мачове, а Суагър не получава мач за куфарчето.
- Triple Threat World Heavyweight Championship: Chris Jericho def. Sheamus (c), Randy Orton - Джерико успява да избегне Brogue Kick, излизайки извън ринга. Там остават Ортън и Шеймъс, разменят удари, като накрая Шеймъс е проснат с RKO. Ортън обаче получава Codebreaker и е изхвърлен от ринга, опитващият се да се съвземе Шеймъс също получава един и Джерико го тушира за победата и титлата. Нов шампион.

Дотук и с "Over The Limit". Следващият път малко по-изненадващи неща в "No Way Out".

Guest Booker 2012: WHW Титлата/Издигането на Зиглър - Част 1 (Моят "Extreme Rules")

ВАЖНО: Guest Booker постовете не описват реални събития от WWE, а авторовата гледна точка за това какво и как можеше да се случи.

От известно време замислям този проект и случилото се тази неделя на MITB ми дава прекрасен повод да започна с публикуването. Преди около 2 месеца приключих с ребуукването на пътя до WrestleMania 28. В "Guest Booker" страницата, линк за която има под заглавието на блога, могат да бъдат намерени линковете за всички постове от този проект, като се почне от моя вариант на "Royal Rumble 2012" и се стигне до резултатите от самата "WrestleMania". За целта на този пост (която ще опиша по-надолу) и по-голяма нагледност, копирам резултатите и тук:

Бировата "WrestleMania 28" - Резултати:

- RAW/SD GM Position on the line: Christian (w/John Laurinaitis) def. Randy Orton (w/Teddy Long)
- Money in the bank Ladder Match: Dolph Ziggler def. Alberto Del Rio, The Miz, Jack Swagger, R-Truth, Santino Marella, Mark Henry, Big Show
- Ambulance Match: Kane def. Zack Ryder
- Triple Threat World Heavyweight Championship Match: Sheamus (c) def. Wade Barret, Daniel Bryan
- End of an Era Hell in a Cell Match - Special Referee: Shawn Michaels: The Undertaker def. Triple H
- Fatal 4 Way WWE Tag Team Championship Match: Justin Gabriel/Heath Slater def. Primo/Epico (c), Ezikiel Jackson/Kofi Kingston, Tyler Reks/Curt Hawkins
- Intercontinental Championship: Cody Rhodes (c) def. Mick Foley
- Triple Threat Divas Championship Match: Kelly Kelly def. Eve, Beth Phoenix (c)
- WWE Championship Match: CM Punk (c) def. Chris Jericho
- The Rock def. John Cena

Нямам намерение защо моя ребуукнат вариант на Манията имаше такива резултати - подробни обяснения имаше в последния пост. Важното е, че ще използвам тях за основа на това как според мен може да се продължи нататък (и донякъде как WWE можеха да постъпят, макар да има разлики между тяхната и моя Мания) що се отнася до две неща: World Heavyweight титлата и новият (при мен) Mr. Money in the bank Долф Зиглър. Подхващам точно тези две теми, тъй като направих връзка помежду им, а и най-много неща могат (и си струва) да се променят. Множество други истории обаче, косвено засегнати от двете теми (WHW титлата и Зиглър), ще получат внимание. Ще действам така - описвам билда на определени истории, свързани с двете теми, за дадено PPV, след което пиша резултатите. След това следващото PPV и т.н. Естествено, започваме с...


МОЯТ "EXTREME RULES 2012"

1. Билдът

  • Уейд Барет е буквално съкрушен от факта, че не е успял да стане световен шампион и е станал поредната жертва на проклятието победителят от Royal Rumble да не печели титла на Мания (бел. Биров: в реалност допреди победата на Шеймъс тази година последният RR Winner, спечелил титла, бе Тейкър през 2007-ма). Въпреки че не изгаря от желание, той се съгласява на предложението на новия постоянен главен мениджър и на двете шоута Джон Лауринатис да участва в No1 Contender's мач за World Heavyweight титлата. Мачът е срещу Daniel Bryan, който е изключително надъхан да спечели (видяхме подкрепата за него, която започна на Мания, а това е точно след нея). Отпуснатият, разфокусиран Барет напълно нормално губи мача, а следващата седмица в SD заявява, че се нуждае от време, за да премисли провалът си, и скоро феновете няма да го видят. Барет е аут от картинката.
  • Daniel Bryan, както вече стана ясно, отново е претендент. Скандалите му с AJ обаче се засилват все повече и повече, макар тук те все още да са заедно. Това е и основата на вече 1-на-1 спорът им с Шеймъс - световният шампион твърди, че Bryan е "побойник" (bully), който тормози жената до себе си. Шеймъс ще се опитва да убеди AJ да се махне от Браян, но тя ще се бунтува. Мачът между шампион и претендент е насрочен за "Extreme Rules" и както видяхме в действителност ще е "2 out of 3 Falls" мач.
  • Друга, странична история, е свързана с последствията от мача Крисчън-Ортън, решил съдбата на GM мястото на двете шоута. Макар Крисчън да е победил и осигурил победата на Лауринатис, щетите, нанесени му от Ортън, са представени като "много сериозни" и заради това новият главен мениджър Big Johnny дава на своя нов герой време за почивка и му обещава да го възнагради щедро, когато Крисчън се завърне. Другият замесен, Ортън, вече е един от враговете номер едно на Лауринатис. Ортън заявява, че иска да тръгне след световната титла, но Лауринатис му се изсмива и казва, че това няма как да стане. Ортън заплашва GM-а, казвайки, че сега няма кой да го пази, но се появява Кейн и пребива Ортън. Следва обяснението, че гневът на Кейн се е нуждаел от посока и Лауринатис му я е дал, посочвайки му Ранди Ортън, и обещавайки му мач за световната титла, ако се справи с The Viper. Идеята е проста - щом Ортън иска мач за световната титла  ще трябва да победи Кейн в мач за претендентското място. И така отново стигаме до Falls Count Anywhere мача Ортън-Кейн, който също видяхме на Extreme Rules, само че при мен той ще е No1 Contender's Match за WHW титлата. В развитието на историята ги има сегментите с Пол Берър и Боб Ортън, тъй като всъщност те бях най-доброто от цялата история между Кейн и Ортън.
  • И стигаме до Зиглър. При него ситуацията е сложна: спечелил е MITB мача на Мания, но краят на мача е особен, тъй като той, Суагър, Дел Рио и Миз са държали куфарчето в един момент, но Зиглър е успял да го свали и да падне на ринга с него. Това прави другите трима недоволни и Дел Рио и Миз подхващат кампания да обявят MITB мача и победителя му за невалиден. Недоволството им е ясно: Миз е искал с куфарчето да си осигури участие в ME-та за WWE титлата, а Дел Рио е искал с куфарчето да направи своето "триумфално завръщане". Джон Лауринатис казва, че има основания в оплакванията им, но те трябва да ги подкрепят с действия. Действията им? Атаки над Зиглър, като Суагър отказва да му помогне на два пъти. Вики Гереро, която допреди Мания се е двоумяла кой от клиентите си да подкрепи, прави всичко от себе си да се опита да ги помири и привидно успява - урежда им мач за отборните титли срещу новите шампиони Justin Gabriel и Heath Slater, но те го губят след намеса на Миз и Дел Рио. Това отново създава напрежение, но Вики успява да удържи фронта и им казва, че ако ще спорят помежду си, трябва първо да се справят с Миз и Дел Рио. Стига се до отборен мач на Extreme Rules - Джон Лауринатис дава шанс на Миз/Дел Рио да докажат, че искат куфара, а Долф Зиглър не го заслужава.

2. Бележки - Или мястото, където ще описвам защо това, защо онова. Да започна с Барет - заради контузията му така и не видяхме къде щяха да го сложат от WWE. Точно това е и проблемът с него за мен - не знам какво място да му намеря и реших просто известно време да го оставя настрана, примерно заради някаква контузия. Историята с депресията е стабилна основа за евентуално силно завръщане в бъдещ момент.

При Браян/Шеймъс нещата реших просто да ги доукрася, защото мачът им на ER беше много добър, но враждата им като цяло куцаше. Отношението на Bryan с AJ ми се стори добра основа за спора, с който враждата между него и Шеймъс да приключи. Ортън и Кейн се нагласиха перфектно и при мен - Ортън е трън в очите на Лауринатис, а Кейн е свободен след победа над Райдър. Струва ми се, че шанс за титлата е по-добра причина за вражда от някакво си здрависване преди година... При Зиглър пък нещата просто ги подкарвам полека, като се възползвам от вече описаното от мен напрежение между него и Суагър.

3. Резултати

- Falls Count Anywhere - No1 Contender's Match: Randy Orton def. Kane - С което Ортън става новия главен претендент.
- Alberto Del Rio/The Miz def. Dolph Ziggler/Jack Swagger - Суагър просва Зиглър с Gutwrench Powerbomb в един момент от мача и се прибира зад кулисите. Вики, крещейки, отива след него. Зиглър все пак успява да издържи още малко сам, но евентуално е туширан.
- World Heavyweight Championship - 2 out of 3 Falls: Sheamus (c) def. Daniel Bryan - Това и в действителност бе много добър мач. Единствената разлика, която правя, е, че след като нещата вече са 1 за Шеймъс, 1 за Браян, AJ решава мача като без да иска разсейва Браян и той е проснат с Brogue Kick. Това е само, за да може да продължи историята с раздялата на Браян/AJ, макар и с месец закъснение и то най-вече в RAW. Шеймъс остава шампион и има нов претедент в лицето на Ортън.

Това беше за Extreme Rules. Скоро - "Оver The Limit".

Новини за филми по комикси: Филмите на Marvel за следващите 2 години

В момента тече San Diego ComicCon 2012 и е нормално на мястото, където са се събрали най-крайните нърдове от целия свят, да са и компаниите, които с продуктите си взимат и се надяват да продължават да взимат парите на същите тези нърдове. Това важи и за Marvel, които обявиха официално върху какви филми работят, подзаглавията на вече познатите от тях и логотата на всички ленти. Ще ги изредя тук, заедно с малко информация за по-слабо запознатите.


"Captain America: The Winter Soldier" ще излезе на 4 април 2014 г., но това се знаеше от известно време, даже съм го споменавал тук. Името ясно подсказва за какво ще се разказва. "Winter Soldier" е името на комикс историята, в която става ясно, че Бъки (партньорът на Капитана, който в първия филм падна от един влак) всъщност не е умрял през Втората световна война, а е бил намерен от СССР и превърнат в убиец. Т.е. очаквайте завръщане на Sebastian Stan в ролята на Bucky и поне в първата половина от филма той да е един от злодеите. Лично аз съм много доволен, тъй като "Winter Soldier" историята е едно от най-интересните и добре написани неща в комикс. Дано и на филм, макар и сериозно поорязана, се получи добре.


"Thor: The Dark World" е името на продължението на "Тор" (очевидно). Тук инфото ми е по-малко, макар филмът да излиза по-скоро - на 8 ноември 2013-та. Причината е, че не е ясно накъде са се запътили Marvel. От обявеното подзаглавие може да се предположи, че действието ще се развива в някой от 9-те свята, който обаче не сме виждали (спомнете си дървото, което Тор нарисува на Джейн Фостър в първия филм). Имам две предположения - светът на тъмните елфи (да, елфи) или този на мъртвите. Ще видим, поне звучи интересно. Локи е потвърден (ура!), спекулира се обаче, че главният злодей ще е The Enchantress (асгардска магьосница, често помощник на Локи).

И стигаме до двете нови заглавия. Става дума за филми по комикси, които не са екранизирани досега, и които ще станат част от филмовата вселена на Marvel, т.е. вероятността в тях да видим някой друг познат герой или да видим героите от тези два филма в бъдещия "The Avengers 2" е много голяма. Започваме с...


"Ant-Man" - В предишен пост споменах и за него, но сега вече е сигурно, че ще има такъв филм, така че нека припомня: Ханк Пим създава технология, чрез която може да смалява тялото си (а впоследствие и да го увеличава). Той изработва и шлем, чрез който да комуникира с мравките, чиито размер е достигнал, и хоп - имаме един доста особен супергерой. Доколкото разбирам филмът ще е донякъде изграден върху история, в която Scott Lang, бивш служител на Пим, открадва от него костюма на Ant-Man, за да помогне на дъщеря си. Харесва ми като идея, стига обаче Пим да е този Ant-Man, който ще видим като част от Avengers някой ден.


"Guardians of the Galaxy" - Мислехте, че това с мравките е малко нелепо? Wait for it. GOTG са група ултра фантастични герои, един от които е говорещо дърво, а друг - говореща и стреляща миеща мечка. Marvel определено повишиха фантастичния елемент във филмите си с Avengers, но тук нещата отиват още по-далеч. Дано се справят, макар аз лично да не съм особено надъхан.

И, разбира се, много внимание на ComicCon е било отделено на...


В "Iron Man 3" (засега датата на излизане е 3 май 2013-та, т.е. очертава се като най-скорошен) ще видим Тони Старк да се изправя срещу архизлодея от комиксите си Мандаринът, макар и в малко по-реалистична версия. Мисля. А основното от ComicCon са снимките на новия костюм, който Старк ще носи:


Сиво и тъмно червено... Не съм голям фен на идеята, предните два ми харесваха много повече. Отдавна обаче съм се отказал да се настройвам негативно към някаква дизайнерска промяна в екранизацията на някой комикс, защото често, след като видя завършения продукт, ми става ясно колко добра и правилна е била идеята.

Това е. Пет филма, които ще се появят до края на 2014-та година. Не е нужно да ви казвам какво ще излиза през 2015-та, нали? Сега чакаме отговор от страна на DC Comics.

PS: Така и така споменах DC, нека да вметна, че Скалата (Дуейн Джонсън де) потвърди, че има вероятност да играе в екранизация на комикса за техния герой Lobo. Цъкнете на името за малко Wikipedia инфо.

Какво чета... (13.07.12)

Този път ревю за отделна книга няма да има, а под формата на нещо като читателски дневник ще посоча някакви свои впечатления от заглавията, които прочетох/чета в последно време.

"Отменена присъда", Майкъл Конъли 
(крими)

Конъли е популярен автор и донякъде заради това реших да му дам шанс. В конкретния роман главен герой е адвокатът Мики Холър (герой и на филмираната книга на Конъли "Адвокатът с Линкълна", но за това по-късно). За разлика от обичайната си практика, този път той не е на страната на обвиняемия, а е "прикоткан" от прокуратурата като независим обвинител по дело за убийство на малко момиченце, извършено преди 24 години. Дотук с историята. Сега бележките:

  • Най-интересната част от книгата, лично за мен, бе това как подробно и интересно е описан процесът по събиране на доказателства, подбор и вербуване на свидетели, взаимодействието между адвокат и прокуратура, развитието на самия процес и малките игрички, които се играят в съдебната зала. Тук Конъли се е справил добре и признавам, че ми беше интересно.
  • Големият минус обаче е в действието - нито едно от нещата, които се случват, неща, които по принцип би трябвало да накарат читателя да ахне или нещо подобно, не успява да постигне този ефект. Нито едно събитие, дори уж много важните такива, не успя да ме ангажира. Причината, според мен, е в...
  • Героите. Просто те са описани твърде повърхностно и бегло и нямаше как да започне да ми пука за тях и семействата им, а оттам и за случващото се в самата книга.

Най-големият минус обаче е свързан и с "Адвокатът с Линкълна", но него ще го посоча като послепис в края на поста, за да прецените сами дали да го четете, тъй като може да се яви един вид лек спойлер. Става дума за самата структура на историите, нищо по-детейлно. В заключение обаче ще кажа, че макар да става за убиване на време и да не е никак трудна за четене, "Отменена присъда" не е нещо, което бих тръгнал разпалено да препоръчвам на познатите си.

"Ана Каренина", Лев Толстой
 (руска класическа литература? Dunno. Don't care.)

Желанието да прочета тази книга е свързано с препоръка на един преподавател и един тест в 9gag "Какво да чета през лятото", който я предложи като възможен вариант. Доста слаби основания, а? И по по-нелепи причини съм чел книги, така че...

Тъй като в момента все още я чета (минал съм може би една четвърт от цялата книга), не мога да дам основни насоки за историята, тъй като не знам в каква посока ще поеме тя, но за незнаещите - Ана Каренина, жената от заглавието, е дама от висшето руско общество още по времето на царизма, чиито живот е изпълнен с любовни трепети. Не само нейния, но и на повечето други герои в книгата. Може би опростявам нещата твърде много, но това е основното, наистина.

Кое истински ме дразни? Времето. Героите. Нравите им, които всъщност са такива, каквито са, точно заради времето, в което героите живеят. Описанието на чувствата им, тоталното неразбиране от тяхна страна на тези чувства, нежеланието да си отворят устата и просто да говорят за това (което създава повече проблеми), глупави решения и действия, глупавото разбиране за света, за това кое, как и защо трябва да се случва. Мисля, че целият ми проблем е точно с времето, в което героите живеят, тъй като всичко останало е в резултат от него.

Единственият герой, в който съм видял нещо хубаво до момента, е Левин и то защото в последните няколко глави е в едно постоянно лошо настроение.

Не знам дали ще я довърша, макар рядко да оставам незавършена книга. Но определено първият ми досег с руската литература не беше никак добър... Ама никак. Няма химия помежду ни.

"Diablo: Book of Cain", Blizzard Entertainment
(фенска радост)

От "Ана Каренина" минавам на книга по игра. Силен съм, да. Тук няма много за казване. Не посочвам автор, тъй като книгата се води журнал на един от героите в играта, Deckard Cain, и съдържа подробни описания на света на Sanctuary, създаването му, какво е било преди това, как изглеждат The High Heavens и The Burning Hells, какви демони и ангели ги населяват, какви са по-важните събития в историята на света... Такива неща, които да побъркат от кеф всеки фен на играта. Една от основните причини да обичам Blizzard-ските игри е, че световете им имат история от много преди това, история, която множество души са създали и е интересна и шарена, и... Blizzard-ска. Ако сте обикновен човек (т.е. не-Diablo-фен) най-интересното нещо в книгите за вас ще бъдат илюстрациите, които са изключително добри. Текстът силно ме съмнява да ви хареса или пък да ви накара да играете играта, ако не сте го правили досега. За мен обаче книжката беше доста добро развлечение и искам още. А още ще има, защото Blizzard няма да пропуснат да припечелят още някой друг долар от собствеността си.

-----------

Това беше за тези три заглавия, като "Ана Каренина", в случай, че я продължа, ще получи ооооще малко текст в някой следващ пост. Иначе, благодарение на някакъв мил човек, който качи поредицата в zamunda, започнах "Мъглороден: Последната империя" на Брандън Сандърсън. Доволен съм засега, но за нея ще пиша по-късно.

PS1 (Основният ми проблем с начина на писане на Майкъл Конъли): Структурата на действието. След като приключих с четенето на "Отменена присъда", реших да изгледам "Адвокатът с Линкълна" (който е по едноименната книга на Конъли, със същия главен герой). Изумих се от това колко много си приличат като структура двете истории - започват с възлагане на делото на Холър, някакви странични истории за негови други дела, развиване на главния процес (макар в едната история да е защитник, в другата - прокурор), развитие на личен конфликт между подсъдимия и добрите, някакъв странен край на процеса, физическа саморазправа, която да сложи край на всичко. Е?!? Dafuq, Конъли?!? Защо ми е да чета цял процес, при това толкова добре описан, когато в крайна сметка той не решава нищо? ОК, да беше само в една книга, но в две? Ето поради тази причина, тази еднаквост, няма да прочета "Адвоката...", нито пък някога ще изявя желание да чета друга книга на автора.

WWE Money in the bank 2012 - Превю и прогнози

Тази неделя е "Money in the bank 2012" - pay-per-view, което първоначално не одобрявах като идея поради ред причини, но което след миналогодишното си издание и страхотната история (и мач) между Сина и Пънк определено успя да набие името си в главите на дори по-обикновените фенове/зрители. Макар тази година да няма чак толкова запомняща се история по пътя към него, то отново ще си струва гледането и, hell, не мога да пропусна да дам мнението си за това, което видяхме, и това, което ни очаква.


1. WWE Championship Match (Special Referee: AJ): CM Punk (c) vs. Daniel Bryan - Вече със сигурност мога да кажа, че това, лично за мен, е най-добрата история в WWE до момента. Като се започне от WrestleMania и обвинението на Браян към AJ, че му е коствала титлата, през скъсването им, интереса на AJ към Пънк, намесата на Кейн и се стигне до този мач и реферската позиция на AJ - всичко това създава една пълна и интересна четиримесечна история, каквито трябва да има повече. Дали ще свърши тази неделя или ще продължи в нова посока след това - няма значение. Даже честно казано предпочитам да свърши, защото в този си вид (побъркана AJ, опитващ се да я използва Браян, объркан Пънк) нещата ми се виждат изчерпани. Много зависи обаче от това дали и на кого AJ ще помогне в мача. Писал съм вече за рейна с титлата на Пънк, но ще се повторя - той е в такъв етап, че дори да я загуби, това няма да му навреди. Все пак предпочитам да запази срещу Браян и да направи някоя голяма защита на SummerSlam (The Rock или искам твърде много?). Отново - много пътища за развитие, зависещи от резултата на този мач, и всичките са интересни.

2. Money in the Bank Ladder Match (WWE Title): John Cena vs. Chris Jericho vs. Big Show vs. Kane - Хм, четирима участници ми се вижда доста малко, като единственият с повече опит в Ladder мачове е Джерико, но това не е от значение, тъй като е важно как ще ги използват за спотове (силови такива, не въздушни), а не колко време ще прекарат на върха им. Иска ми се още някой бивш шампион да се появи в последния момент (кхъмрокикхъм), но силно ме съмнява да стане. Иначе билдът ми хареса - говореше се за куфара и значението му, имаше спорове и множество интеракции между четиримата, макар Сина да бе в центъра на всичко. От сегашните участници най-вероятни победители ми се струват той и Джерико и с риск да сгреша ще заложа на втория. Сина не се нуждае от куфарчето и твърде много се набляга на него. Няма да има никаква изненада в една негова победа тук. Победа на Джерико и каширане още на SummerSlam (Джерико-Пънк III) ми допада доста като вариант. А и мразя Сина, бе. Искам да губи.

3. Money in the Bank Match (World Heavyweight Championship): Christian vs. Damien Sandow vs. Tensai vs. Tyson Kidd vs. Sin Cara vs. Cody Rhodes vs. Santino Marella vs. Dolph Ziggler - Винаги съм считал, че шестима участници са оптималния брой за един MITB мач. Тук обаче WWE подхождат различно - четирима наистина големи в единия MITB мач и осем не чак толкова големи в другия. Да, този мач изглежда доста незначителен в сравнение с предния, но залогът е един и същ, а лично аз съм на мнение, че спечелилият този мач има по-голям шанс да стане шампион. Тук билдът не беше особено добър, като най-много ми хареса мини историята с включването на Коуди Роудс. Той, според мен, е и един от вероятните победители, но WWE често търсят изненадата, когато е наблегнато на някой, така че е възможна победа на кого ли не. Все пак имам двама фаворити - Сендау, на който обаче май му е много рано, и Зиглър, който е перфектен за MITB Winner и е крайно време издигането му да започне. Какъв по-добър вариант?

4. World Heavyweight Championship: Sheamus (c) vs. Alberto Del Rio - И двамата са ми много скучни, но все пак се стигна до този мач... Е, по-добре така - да мине и да бъде забравена тази "вражда". Искам и залагам на победа на Шеймъс. Иначе не ми пука изобщо, даже може да не го гледам.

Интересно, но това е - само четири мача. Това означава, че Пънк-Браян имат шанс да получат много време, както и WWE Title MITB мача. Залагам и на един хендикап мач между Ryback и Tyler Reks/Curt Hawkins. Поради някаква причина Kofi/Truth ще се бият с Hunico/Camacho в preshow-то, а не с претендентите Prime Time Players, но може би WWE бавят мача за титлите за SummerSlam. Нямам против, само да не го забравят.

Дали MITB 2012 ще остане в историята като това от миналата година? Силно ме съмнява. Онова просто беше на много високо ниво, което тази година с този кард трудно ще бъде достигнато. Но кой знае... Може да ни изненадат.

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...