Какво чета... (13.07.12)

Този път ревю за отделна книга няма да има, а под формата на нещо като читателски дневник ще посоча някакви свои впечатления от заглавията, които прочетох/чета в последно време.

"Отменена присъда", Майкъл Конъли 
(крими)

Конъли е популярен автор и донякъде заради това реших да му дам шанс. В конкретния роман главен герой е адвокатът Мики Холър (герой и на филмираната книга на Конъли "Адвокатът с Линкълна", но за това по-късно). За разлика от обичайната си практика, този път той не е на страната на обвиняемия, а е "прикоткан" от прокуратурата като независим обвинител по дело за убийство на малко момиченце, извършено преди 24 години. Дотук с историята. Сега бележките:

  • Най-интересната част от книгата, лично за мен, бе това как подробно и интересно е описан процесът по събиране на доказателства, подбор и вербуване на свидетели, взаимодействието между адвокат и прокуратура, развитието на самия процес и малките игрички, които се играят в съдебната зала. Тук Конъли се е справил добре и признавам, че ми беше интересно.
  • Големият минус обаче е в действието - нито едно от нещата, които се случват, неща, които по принцип би трябвало да накарат читателя да ахне или нещо подобно, не успява да постигне този ефект. Нито едно събитие, дори уж много важните такива, не успя да ме ангажира. Причината, според мен, е в...
  • Героите. Просто те са описани твърде повърхностно и бегло и нямаше как да започне да ми пука за тях и семействата им, а оттам и за случващото се в самата книга.

Най-големият минус обаче е свързан и с "Адвокатът с Линкълна", но него ще го посоча като послепис в края на поста, за да прецените сами дали да го четете, тъй като може да се яви един вид лек спойлер. Става дума за самата структура на историите, нищо по-детейлно. В заключение обаче ще кажа, че макар да става за убиване на време и да не е никак трудна за четене, "Отменена присъда" не е нещо, което бих тръгнал разпалено да препоръчвам на познатите си.

"Ана Каренина", Лев Толстой
 (руска класическа литература? Dunno. Don't care.)

Желанието да прочета тази книга е свързано с препоръка на един преподавател и един тест в 9gag "Какво да чета през лятото", който я предложи като възможен вариант. Доста слаби основания, а? И по по-нелепи причини съм чел книги, така че...

Тъй като в момента все още я чета (минал съм може би една четвърт от цялата книга), не мога да дам основни насоки за историята, тъй като не знам в каква посока ще поеме тя, но за незнаещите - Ана Каренина, жената от заглавието, е дама от висшето руско общество още по времето на царизма, чиито живот е изпълнен с любовни трепети. Не само нейния, но и на повечето други герои в книгата. Може би опростявам нещата твърде много, но това е основното, наистина.

Кое истински ме дразни? Времето. Героите. Нравите им, които всъщност са такива, каквито са, точно заради времето, в което героите живеят. Описанието на чувствата им, тоталното неразбиране от тяхна страна на тези чувства, нежеланието да си отворят устата и просто да говорят за това (което създава повече проблеми), глупави решения и действия, глупавото разбиране за света, за това кое, как и защо трябва да се случва. Мисля, че целият ми проблем е точно с времето, в което героите живеят, тъй като всичко останало е в резултат от него.

Единственият герой, в който съм видял нещо хубаво до момента, е Левин и то защото в последните няколко глави е в едно постоянно лошо настроение.

Не знам дали ще я довърша, макар рядко да оставам незавършена книга. Но определено първият ми досег с руската литература не беше никак добър... Ама никак. Няма химия помежду ни.

"Diablo: Book of Cain", Blizzard Entertainment
(фенска радост)

От "Ана Каренина" минавам на книга по игра. Силен съм, да. Тук няма много за казване. Не посочвам автор, тъй като книгата се води журнал на един от героите в играта, Deckard Cain, и съдържа подробни описания на света на Sanctuary, създаването му, какво е било преди това, как изглеждат The High Heavens и The Burning Hells, какви демони и ангели ги населяват, какви са по-важните събития в историята на света... Такива неща, които да побъркат от кеф всеки фен на играта. Една от основните причини да обичам Blizzard-ските игри е, че световете им имат история от много преди това, история, която множество души са създали и е интересна и шарена, и... Blizzard-ска. Ако сте обикновен човек (т.е. не-Diablo-фен) най-интересното нещо в книгите за вас ще бъдат илюстрациите, които са изключително добри. Текстът силно ме съмнява да ви хареса или пък да ви накара да играете играта, ако не сте го правили досега. За мен обаче книжката беше доста добро развлечение и искам още. А още ще има, защото Blizzard няма да пропуснат да припечелят още някой друг долар от собствеността си.

-----------

Това беше за тези три заглавия, като "Ана Каренина", в случай, че я продължа, ще получи ооооще малко текст в някой следващ пост. Иначе, благодарение на някакъв мил човек, който качи поредицата в zamunda, започнах "Мъглороден: Последната империя" на Брандън Сандърсън. Доволен съм засега, но за нея ще пиша по-късно.

PS1 (Основният ми проблем с начина на писане на Майкъл Конъли): Структурата на действието. След като приключих с четенето на "Отменена присъда", реших да изгледам "Адвокатът с Линкълна" (който е по едноименната книга на Конъли, със същия главен герой). Изумих се от това колко много си приличат като структура двете истории - започват с възлагане на делото на Холър, някакви странични истории за негови други дела, развиване на главния процес (макар в едната история да е защитник, в другата - прокурор), развитие на личен конфликт между подсъдимия и добрите, някакъв странен край на процеса, физическа саморазправа, която да сложи край на всичко. Е?!? Dafuq, Конъли?!? Защо ми е да чета цял процес, при това толкова добре описан, когато в крайна сметка той не решава нищо? ОК, да беше само в една книга, но в две? Ето поради тази причина, тази еднаквост, няма да прочета "Адвоката...", нито пък някога ще изявя желание да чета друга книга на автора.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Пазители на галактиката: Император Куил" (и мъчното комиксоиздаване у нас)

"Комикси! Комикси! Дайте комикси!", скандираха в хор гладните за истории в картинки нърдски души, но във Facebook страницата н...