"The Dark Knight Rises" - Ревю


Най-накрая дойде време и за ревюто на "The Dark Knight Rises", малко над седмица след премиерата на филма в България. В началото желая да отбележа, че ще се постарая постът да е максимално "spoiler free", т.е. ще е напълно безопасно и за хората, които не са гледали филма, да го прочетат. Както трябва да са написани всички ревюта, IMO.

За добро или лошо мисля да започна по класическия начин с малко обща информация за историята на филма. Действието се развива осем години след края на "The Dark Knight". Батман не се е появявал през цялото това време, а обществеността в Готъм счита, че той е виновен за смъртта на главния прокурор Харви Дент и още няколко души (всъщност убити от Дент в предния филм). Смъртта на Дент обаче е имала и положителен ефект - с въвеждането на т.нар. "Dent Act" властите са получили възможност да ограничат престъпността в града. В резултат Готъм вече просто няма организирана престъпност и, оттам следва, че не се нуждае от Батман. Така е до момента, в който не се появява нова заплаха в лицето на маскирания, воден от твърдата си лична идеология завоевател/освободител (харесва ми повече от често срещаното по сайтовете "маскиран терорист") Бейн. И над Готъм отново надвисва сянка... Примерно.

Да, казах без спойлери и наистина в горният абзац няма абсолютно нищо спойлващо, така че може да гледате филма спокойно. А трябва да гледате този филм. Кристофър Нолан, режисьорът на цялата "Dark Knight" трилогия, започна малко неуверено, но успя да създаде най-добрите Батман филми правени някога. "The Dark Knight Rises" не е направен само за комикс-фенове, нито пък само за хората, които са отишли да видят поредният "моден" филм (ала "The Avengers"). Нолан се старае филмите му да могат да са интересни и на масовата аудитория, на хората, които просто искат да видят добър филм. И, разбира се, винаги успява.

"TDKR" е много силно концентриран върху образа на Брус Уейн (Крисчън Бейл, не, че не знаете). От трите филма досега, този най-много слага акцента върху самия Батман, а Бейл се справя много добре с това да е поеме тази тежест и да те накара да ти пука за героя му. Определено това е най-добрата му Батман роля досега, а и фокусът сега е най-вече върху него, а не чак толкова върху злодеите (тази дума стои толкова нередно извън комиксите и особено в света, създаден от Нолан), както беше в "The Dark Knight".

Не ме разбирайте погрешно - Бейн (Том Харди) е страхотно замислен и изигран злодей. Още по-хубавото в случая е, че той е представен много добре без филмът да е фокусиран най-вече върху него, както се случи с Жокера на Хийт Леджър в предния филм. За разлика от хаотичния в действията си Жокер и психически пречупилия се Харви Дент, Бейн е човек с ясни цели и план, с мисия, която знае как да изпълни, бавно и методично. Макар лицето му да е покрито с маска, Том Харди успява само чрез очите и невероятния акцент да изгради героя си... Абе, впечатлен съм, you know? Не е Леджър, не го надминава, но и никой не е очаквал това. Не това е идеята. Идеята бе да е нещо различно и се е получило.

Ан Хатауей, която по принцип трудно понасям, пък ме изненада приятно в ролята на Селина Кайл (aka Catwoman/Жената-котка, макар че в този филм това "име" не е използвано). Спечели ме още с първата сцена, в която сякаш с щракване на пръсти смени поведението си от наивно-уплашено на самоуверено-предизвикателно. Хм, интересни определения давам... Както и да е, важното е, че Хатауей изиграва една добра "Селина Кайл" и оборва критиците (включително и мен), които бяха против избирането й за ролята. Good job. Nice ass.

Останалата част от каста няма нужда от подробни коментари - Майкъл Кейн, Морган Фрийман, Гари Олдман, както и младия, но все по-впечатляващ Джоузеф Гордън-Левит. Ако има някой, който обаче да "блесва" над останалите, това е Майкъл Кейн (играещ Алфред, за тези, които, боговете знаят защо, не знаят това). Изключително убедителен във всяка своя сцена и адски въздействащ на емоционално ниво. Благодарение на Майкъл Кейн, очите ми се насълзиха докато гледах филм за Батман. Или може би е защото съм комикс-нърд и приемам нещата твърде навътре...

Да, това е нещо важно - "The Dark Knight Rises", макар да е филм по комикс, макар да има някои леко нереалистични елементи, всъщност е филм, в който се разказва за обикновени хора, без супер-сили и т.н.. Сравненията с "The Avengers" са адски неуместни - "The Avengers" е комиксов-филм в пълния смисъл на думата, филм за два часа забавление, където всичко цели точно това - да изглежда някак впечатляващо и просто да забавлява. "Тhe Dark Knight Rises" е по-сериозен, по-реалистичен и мрачен филм. Няма супер-сили, няма извънземни и други подобни простотии. Има емоция, има смисъл във всичко, което се случва. В "The Avengers" някои бойни сцени бяха просто ей така, за радост за окото (и феновете). Например Тор срещу Хълк. В "TDKR" абсолютно всяка бойна сцена има своя смисъл и важно място в историята. Извинявам се за краткото отклонение и сравнение с "The Avengers". Такива според мен, заради някои горепосочени причини, не трябва да се правят, но просто искам да ви насоча в това каква нагласа трябва (или не трябва) да имате спрямо "TDKR". 

За мен бе важно и колко много Нолан се е възползвал от комикс наследството на Батман. В историята на филма има елементи от различни истории като "Vengeance of Bane", "Knightfall" и "No Man's Land", естествено пречупени през по-реалистичната призма на Нолан-вселената. За обикновения зрител това не е нещо специално. За die-hard фена е проява на уважение към оригиналния материал.

Филмът обаче има и своите минуси. Някои хора ще посочат едно, други друго, зависи от гледната точка. За мен лично проблемите са чисто технически. Първо, музиката на места е твърде натрапваща се. Може би правя асоциация с по-тихия "The Dark Knight". Тук Ханс Цимър (Зимър, whatever...) понякога е прекалил. Например разговорите между Алфред и Брус щяха да са много по-силни без музика, лично мнение. Вторият ми проблем е с един лек проблем с монтажа в един момент от филма. Повечето хора сигурно няма дори да го забележат, но на мен ми прилича на гаф, който ми се заби в главата още на първото гледане. Това е. Други оплаквания нямам.

За финал трябва да е ясно, че моята оценка винаги ще е завишена, няма как. За пореден път казвам, че съм комикс-фен, това е филм за Батман, при това много добър такъв, няма как да не завиша оценката си. Но въпреки това, оставяйки всичко това настрана, "TDKR" е страхотен филм и страхотен край на трилогията на Нолан и неговата визия за света на човека-прилеп. И си струва да отидете и да го гледате. Препоръчвам го с всички крайници.

PS: И е време за послеписи, защото мразя, когато моите постове се получават твърде сериозни. Като за начало, имате късмет, че това е вторият вариант на ревюто. Първият беше по-дълъг, по-подробен и още по-зле написан. Не е необходимо да ми благодарите.
PS2: Няма как комикс-фен да не се трогне от една шега във филма (няма спойлер), в която шефовете на полицията са попитали дали един от героите не е видял в каналите под града и гигантски алигатори. Не схващате? Разбираемо е, казах комикс-фенове. Лека закачка с Killer Croc, друг злодей от Батман вселената. Благодаря ви, братя Нолан!
PS3: Вече гледах филма два пъти - веднъж на кино, а малко след това изгледах и приемливия (но не ставащ за първо гледане, така че беж в кината) TS релийз от arena. YES! I admit it. Има вариант и за трето гледане обаче, пак в кино. Напук на онова щатско леке.
PS4: Писал съм го и на друго място, но все пак:

"Скъпи побъркани отрепки! Моля ви, когато се чувствате зле, самотни, отритнати, жалки и т.н., не си го изкарвайте върху невинните хора в киносалоните на премиера на филм за Батман. Постъпете мъжки (дори да сте жена) и пръснете само своя череп. XOXO.

И, btw, косата на Жокера е и винаги е била зелена. Не оранжева, не червена. Той не е джинджър. FU."

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Пазители на галактиката: Император Куил" (и мъчното комиксоиздаване у нас)

"Комикси! Комикси! Дайте комикси!", скандираха в хор гладните за истории в картинки нърдски души, но във Facebook страницата н...