Общежитие - 2012 Edition (Част 1 от 2)

Време е за още един весел пост на тема "как студент на ПУ да се сдобие с настанителна заповед за общежитие". Някои от вас сигурно са чели поста от миналата година, други не са, но не е и необходимо, тъй като ще се постарая и този път да ви разкажа възможно най-подробно вчерашния си тъй забавен ден.

"Дотам и обратно",
съвсем по хобитски.

Глава 1: Напълно очаквано пътешествие

Започваме със ставането - отново в 05:00, даже няколко минути по-рано. За разлика от миналата година се събудих без никакви проблеми и се чувствах доста свеж, а се стараех и да съм спокоен - знаех, че ме чака дълъг ден и че нервите и бързането няма да ми помогнат по никакъв начин. Но със сигурност не знаех точно колко дълъг ще е денят ми, хохохо. Поради факта, че БДЖ (това тъй любимо на всички студенти дружество) са премахнали влака, пътуващ от Пазарджик за Пловдив в 05:33, бях решил, че ще пътувам с автобус. За целта обаче трябваше да стигна до автогарата, за което разчитах на градския транспорт.

Тук е моментът да се оплача, че слушалките на плейъра ми умряха напълно и все още не съм се сдобил с нови. Трудно се живее/ходи без музика, след като веднъж си свикнал/си се пристрастил. А когато ти се наложи да чакаш нещо, нуждата е още по-голяма.

Но да се върна на разказа си... Докато чаках устройващ ме тролей или автобус, някакъв учтив човечец, навярно тръгнал за работа, ме попита дали тролеят е минал. Казах му, че не е, а той реши да продължи с въпросите и да ме попита дали знам "кога е мачът". Нямам никаква идея за какъв мач говореше, сигурно някой на националите. Обясних му го. Спомена нещо и за времето, и усетил, че съм зает с размисли за живота, любовта и всичко останало, реши да спре да се опитва да комуникира с мен. Но въпросите му в никакъв случай не бяха толкова натоварващи, колкото групичката работници, които малко по-рано, също на спирката, обсъждаха какво се било случило във "VIP Brother" предната нощ...

Разказвам твърде подробно, може би?
Ммммм. Не.

Устройващ ме тролей пристигна чак в 05:40, така че си почаках доста. Все пак успях да стигна до автогарата навреме за автобуса в 06:00. Десет минути по-късно осъзнах, че за времето, през което чаках тролей, преспокойно можех да стигна пеша до окръжна болница, където е една от спирките на автобуса. Но как да е. Превъртаме един час напред, час, през който поради липсата на слушалки за плейъра ми се бях отдал на още размисли за живота, любовта и всичко останало, а и се чудех дали някъде на север, към магистрала "Тракия", не гори голям пожар. Такива неща ме занимават, да.

Вече в Пловдив, в 07:05 се озовах пред вратите на университета. Входът вече бе отворен и тълпата отпред лека-полека настъпваше навътре. И тук идва моментът за втора поредна (или трета, не си спомням поредицата постове през 2010-та) да обясня как протича при всеки студент на ПУ процесът по настаняване в общежитие:

1. Подаваш документи. Всичко става на ръка и ако решиш да се правиш на важен и да чакаш последните обявени дни за подаването на документите, има вероятност да попаднеш на опашка. А може и да няма никой, както се случи тази година с мен. Hoooray!
2. След като излезе първо класиране се обявяват няколко дни, през които ще се издават настанителни заповеди. Ако си бил на общежитие предната година и си класиран отново, мястото ти най-вероятно се пази (въпреки че може би има уловка - дали конкретното общежитие през този семестър е предоставило стаята ти за ползване на ПУ, но това са детайли). Ако обаче кандидатстваш за пръв път, искаш да си смениш стаята или си първокурсник (милите...), искаш или не трябва да си пред университета на първия обявен ден и то възможно най-рано. И наистина имам предвид рано. Миналата година в шест сутринта вече имаше поне 50-ина души пред университета.
3. Когато вратите на университета се отворят в 07:00 сутринта, всеки получава номерче, което определя кога ще влезе, за да подаде документите си. Приемът на документи по принцип започваше час по-късно, в 08:00, или поне с такова впечатление бяхме останали аз и няколко мои познати.
4. Чакаш...

Та озовах се аз пред университета, пъхнах се в тълпата и стигнах до входа. Получих и номерче. Какво? Хехе... 337. Словом: триста тридесет и седем. Не е като да ме отчая. Странното обаче е, че сега като се замисля, в двора на университета имаше около 100-150 души, а не триста, но хей, това са подробности! Гледката в двора (то всъщност не е Дворът с главно Д, който е от другата страна на ректората, но пак се води двор, мисля) беше обичайната за този ден, но с една добавка - поради някакви ремонтно-почистващи дейности в ректората, някой бе нахвърлял изкъртени дъски, седалки и други подобно боклуци точно до мястото, където се тълпяха хората. За да може всички да почувстват колко извисена може да бъде академичната среда, не за друго. Иначе както винаги имаше по-големи студенти, които знаят какво ги чака - едни се бутат пред вратата независимо кой номер са, други стоят настрани и мислят кога ще успеят да влязат. Също така имаше и първокурсници, дошли с единия или и с двамата си родители (че може би и с лелите и чичовците), опитващи се да не се панират и чудещи се как се процедира.

Но оставаме и тях, и чакането за друг пост утре, тъй като този стана твърде дълъг. Не искам да ви изтощавам с твърде дълги постове, затова ще продължим с основното (и по-интересно) утре, във втората част.

To be continued...

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Комикси: "Пазители на галактиката: Император Куил" (и мъчното комиксоиздаване у нас)

"Комикси! Комикси! Дайте комикси!", скандираха в хор гладните за истории в картинки нърдски души, но във Facebook страницата н...