Общежитие - 2012 Edition (Част 2 от 2)

Глава 2: Без гатанки в тъмното, само слухове по светло

И продължаваме историята, започната вчера. За последно ви споменах за тълпата от 100-150 души пред сградата, където се подават документи. Бидейки старо куче, прецених, че нямам работа там. С номер като 337 щях да мина най-рано в 11-12 на обяд, ако не и по-късно. Появиха се няколко мои колеги и решихме, че трябва да намерим начин да убием времето, като от време на време поглеждаме как върви опашката и до кой номер са стигнали. Започнахме с търсене на закуска. По-късно през деня някои от тях ходиха и до стола, ходихме за по пица, направихме едно кафе и прекарахме доста време от другата страна на ректората, в същинския двор, обсъждайки теми от президентските избори в Щатите (и магическите гащи на Ромни) до това дали порното вреди на мъжкия мозък. Аз лично успях и да се сдобия с конспекта за държавния си изпит, а след това отидох да си изкарам и карта за градския транспорт, като това по принцип бе предвидено за след като съм се настанил, но... да. Хаха.

Но да се върнем на основното - чакането. Първата проверка показа, че вратите на сградата, в която се подават документите, не са отворили както се очакваше в 08:00, макар че тълпата все така стоеше пред вратата и чакаше. Следващата проверка показа същото. В крайна сметка вратите отвориха в 09:12, над час след обичайното и над два часа, след като хората бяха получили номерца и влезли в двора. Not cool. Soooooo not cool.

Ясно стана, че скоро няма да минем. Освен моя 337 номер, друг колега имаше номер 360 или нещо в този район. Трети колега, дошъл в пет и половина сутринта пред Ректората, бе успял да хване номер 98, което до момента считам за чудо, тъй като мислех, че номерата започват от 100. Шегичка, хохо. Оставихме късметлията да се бута и чака, и продължихме с гореописаните занимания, като редовно правехме проверки до кой номер са стигнали. И тук второто разочарование - за около час и половина, т.е. някъде около 10:30, бяха минали едва 60 души. Не казвам, че са малко, но ми се струва, че за разлика от предните две години, този път издаването на настанителни заповеди ставаше с една идея по-бавно.

В ранните следобедни часове вече бяха стигнали до 250 номер и решихме търпеливо да почакаме малко с всички останали. Имаше интересни гледки - изхвърлените седалки на столове, за които в предния пост споменах, бяха влезли в употреба и няколко по-изморени (умни) люде бяха насадяли по тях. Докато за пореден път говорех по телефона, покрай мен мина някаква възрастна жена, най-вероятно нечия майка, която също говореше по телефона и същевременно плачеше. Случват се и такива неща. Други родители (на първокурсници, да) обсъждаха колко ужасен бил процесът. Вие сериозно ли бе? Добре дошли! Не минахме и без слухове. Един от тях беше, че "системата била нова" и никакви места не се пазели. Както ви споменах в предния пост, всеки, който е бил на общежитие предната година и сега отново бе класиран, има своето запазено място в стаята, в която е бил, и може да дойде преспокойно и в друг ден.

Друг слух бе този за продажбата на номерца. Говореше за всякакви суми, дори сред родителите. Но хората са си такива, знаете. Един първокурсник направо си призна - обясни ми, че когато дошъл вече нямало останали номера (да, има го и това). Успял обаче да се сдобие с номер (по-преден и от моя дори) за скромната сума от 3 лева. Търговията е в кръвта на българина, няма съмнение. Бях се заговорил с този момък, защото му обяснявах какво и как трябва да направи, в кои общежития е добре да отиде. Той, бедният, знаеше името само на едно, а аз му обясних, че докато дойде време да влиза, там няма да има места. Обясних му другите приемливи варианти спрямо това, което съм чувал и виждал през последните години. Не за друго, просто знам какво е да си първи курс, да си притеснен за абсолютно всичко, дори най-големите дреболии, и да няма откъде да получиш качествена и подробна информация.

Но стига толкова за слуховете, верни или не. Това със стаите се оказа пълна глупост - когато най-накрая успях да вляза (геройски изчаквайки да стигнат до номер 337) в 14:55, с кеф разбрах, че мястото ми в досегашния ми блок се пази. Сдобих се със заповедта доста бързо. Предполагам, че една от причините за бавната работа е била, че много от студентите са задавали въпроси от рода на "в кое общежитие е най-добре" едва след влизането си вътре, вместо да потърсят информация навън от някой любезен тип като мен. Друга възможна причина е, че тази година ползваха различен софтуер - не успях да го огледам по-добре (а и не ми беше до това), но поне не беше нещо, което да тръгва само под DOS.

Глава 3: Дотам и обратно

След като се сдобих с така ценния лист хартия и си пробих път през все още задръстилите вратата чакащи, веднага се насочих към най-близката спирка. Защо? Просто е - след като съм взел настанителната заповед, трябва да отида с нея в общежитието ми, да се наредя на една опашка за подаване на документите, а след това и на втора за плащане на първият наем, за да мога да си взема ключ. Ако бях приключил по-рано нямаше да има проблеми, но получих настанителната си заповед в 15:04 (точен съм с часовете, да?), а доколкото помнех касиерката в общежитието ми работеше до 15:30, максимум 16:00. Т.е. трябваше да бързам. Липсата на част от автобусните линии в Пловдив (поради стачка, доколкото разбрах) също не улесни нещата. Все пак успях да стигна доста бързо там... и хоп - нова изненада - картонът ми го нямаше.

Още разяснения: общежитието, в което живея, е на Медицинския университет (защото ПУ няма свои, точно така). В блока ми имат една папка с картоните на живущите там студенти на МУ и втора папка с картоните на студентите от ПУ. Три проверки на втората папка и картонът ми все така не изскачаше. В крайна сметка се оказа, че някой ме е сметнал за твърде умен и е сложил картона ми в папката на МУ. Взех го, попълних каквото имаше за попълване и се наредих на опашката за подаване на документи. За мой късмет не беше дълга, а и успях да се вмъкна сред последните шестима души, които щяха да бъдат приети преди края на работното време. Касиерката също бе така добра да ни изчака да си платим наема, за да можем да се сдобием с ключ. И воала - мъката свърши някъде към 4 и нещо следобед.

Дори не си погледнах стаята. Все пак аз я освободих миналата година и съм напълно наясно в какво състояние съм я оставил. "Подпалих" към гарата и за мой късмет успях да хвана бърз влак точно в момента на пристигането си, че си намерих и добра компания. Но пък вагонът вонеше. БДЖ *сърчице*

***

Това бе историята покрай тазгодишното чакане за настанителна заповед. За моя радост ми беше последното в ПУ. И все пак не искам никой да остава с впечатлението, че просто "хейтя". Напротив - харесвам университета си и се радвам, че следвам там, но когато имаш подобна абсурдна история (а съм сигурен, че е имало много по-абсурдни онзи ден) просто трябва да я разкажеш. Написах го миналата година, ще го напиша отново - явно е, че процесът по издаване на настанителните заповеди е изключително сбъркан и неефективен, и най-вече - много неудобен за студентите. Трябва да се помисли за промяна, която обаче, за съжаление, едва ли ще може да се осъществи, докато ПУ не се сдобие със собствени общежития. Имаме си спортна зала... ура! That's cool, но студентите не могат да спят в нея. Или могат?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Поради зачестилия спам, сега всеки коментар ще трябва първо да бъде одобрен преди да се публикува, така че не се учудвайте, ако коментарът ви не се покаже веднага. Извинявам се за неудобството :)

Превю: WWE SummerSlam 2017 - Мачовете на RAW (за два от които ми пука)

WWE се пренасели като индийско гето. Ростърите и на двете основни шоута са толкова пълни, че не достига време да се обърне внимание на в...